РЕШЕНИЕ
№ 977
гр. Варна , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20203110110005 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание,
както следва:
1./ от М.Н. срещу К.П. и И.П. искове с правно осн. чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че М.Н. е собственик на 16/22 идеални части от ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство
след смъртта на Б.К., починал на ********, придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от ****1985г. до смъртта му – ********, чрез
присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;
2./ от Н.К. срещу К.П. и И.П. искове с правно осн. чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че Н.К. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
1
**, регистър № ****/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство
след смъртта на Б.К., починал на ********, придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от ****1985г. до смъртта му – ********, чрез
присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;
3./ от Ж.М. срещу К.П. и И.П. искове с правно осн. чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че Ж.М. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство
след смъртта на Б.К., починал на ********, придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от ****1985г. до смъртта му – ********, чрез
присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;
4./ от М.Н. срещу К.П. и И.П. искове с правно осн. чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че М.Н. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство
след смъртта на Б.К., починал на ********, придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от ****1985г. до смъртта му – ********, чрез
присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;
5./ от Н.П. срещу К.П. и И.П. искове с правно осн. чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че Н.П. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство
след смъртта на Б.К., починал на ********, придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от ****1985г. до смъртта му – ********, чрез
присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;
6./ от Е.П. срещу К.П. и И.П. искове с правно осн. чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че Е.П. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
2
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство
след смъртта на Б.К., починал на ********, придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от ****1985г. до смъртта му – ********, чрез
присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;
7./ от А.С. срещу К.П. и И.П. искове с правно осн. чл. 108 ЗС за установяване в
отношенията между страните, че А.С. е собственик на 1/22 идеална част от ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г. и в условие на евентуалност по наследствено правоприемство
след смъртта на Б.К., починал на ********, придобил дворното място по давностно
владение, осъществено в периода от ****1985г. до смъртта му – ********, чрез
присъединяване на владението на неговите наследодатели от 20.07.1942г. до смъртта им;
В исковата си молба ищците твърдят, че с договор за покупко – продажба от
20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том **, регистър № ****/1942г., Д.К., е придобил
по време на брака си с Ц.К. правото на собственост върху хавра, цялата с площ от 4 декара
във Варненските лозя, в която по-късно са построили вилна сграда, състояща се от избен
етаж, външно стълбище, избено антре и две изби и на която са станали собственици по
приращение.
След смъртта на Ц.К., починала на 22.08.1981г. и на съпруга й Д.К., починал на
******, техният единствен законен наследник Б.К. се е снабдил с КНА № ***, том **, дело
№ ****/****1985г., удостоверяващ, че е изключителен собственик на вилна сграда,
състояща се от избен етаж, външно стълбище, избено антре и две стаи, заедно с вилно място
с площ от 1 075 кв.м., находящо се във вилна зона в гр. Варна, парцел XI – ***** в кв. 7 –
ми, придобити по наследствено правоприемство след смъртта на родителите му.
Поддържа се, че имотът, описан в КНА № ***, том **, дело № ****/****1985г.
попада с цялата си площ и граници в този, инкорпориран в НА № ***, том **, регистър №
****/1942г.
С влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 23995/2014г. по описа на
Районен съд – София, на осн. чл. 14 ЗЛС, е обявена за настъпила смъртта на Б.К. на
********
Ищците се явяват 7 от общо 22 – ма от наследници по съребрена линия от пета степен
на Б.К., които след смъртта му са придобили по наследствено правоприемство правото на
собственост върху имотите, предмет на предявените ревандикационни искове.
3
В условие на евентуалност, при отхвърляне на главните искове на соченото
основание се поддържа, че имотите са придобити от Б.К. по давностно владение,
осъществено от деня на снабдяването му с КНА до деня на смъртта му, чрез явно несъмнено
и необезпокоявано владение, чрез присъединяване владението на неговите наследодатели от
20.07.1942г. до смъртта им.
За времето от ****1985г. до смъртта си, обявена на ********, Б.К. безпрепятствено и
несмущавано е упражнявал фактическата власт върху имотите, които е посещавал редовно
всяка година, без да е губил владението върху тях.
На 11.11.2014г. А.М. се е снабдил с КНА № ***, том I, рег. № ****, дело №
***/2014г., с което е признат за собственик по давностно владение на ПИ с идентификатор
№ **********.127 с площ от 1 079 кв.м., идентичен на имотите, описани в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г. и КНА № ***, том **, дело № ****/****1985г., въпреки
изричното противопоставяне на част от наследниците на Б.К. преди издаване на
необходимите документи от Община Варна.
С последващ договор за покупко-продажба от 14.09.2015г., за който е съставен НА №
** том II, рег. № ****, дело № ***/2015г., А.М. е отчуждил правото на собственост върху
дворното място, продавайки го на наследодателя на ответниците Н. П., починал на
25.11.2015г.
Ищците твърдят, че от 14.09.2015г. достъпът до имотите им е ограничен от
ответниците, явяващи се наследници по закон на Н. П., които ги владеят без основание.
Твърди се още и, че К.П. и И.П. не са собственици на имотите, тъй като и
праводателят на техния наследодател, не е придобил вещното право на собственост върху
тях по давностно владение и доколкото осъществяваното от тях владение е без основание,
то предявените искове следва да бъдат уважени.
Настоява се и за отмяна на КНА № ** том II, рег. № ****, дело № ***/2015г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в която са релевирани
възражения за недопустимост на производството, а в условие на евентуалност се настоява за
отхвърляне на предявените искове.
Изтъква, че към момента на подаване на исковата молба в процесното дворно място
не съществува вилна сграда, тъй като същата е съборена, което обуславя недопустимост на
исковете по чл. 108 ЗС за предаване владението върху постройката, поради отсъствие на
годен обект на правото на собственост.
Оспорват се правата на наследодателя на ищците с твърдения, че имотът, предмет на
КНА № ***, том **, дело № ****/****1985г., не е идентичен на този, обективиран в НА №
***, том **, регистър № ****/1942г. Дори и да се приеме, че е налице идентичност, то са
съществували пречки имотът да бъде придобит по давност при действието на ЗСГ /отм./.
За времето от 2000г. до 2003г., Р. М., притежаващ недвижим имот в съседство на
дворното място, предмет на делото и баща на А.М. е поддържал ПИ с идентификатор №
**********.127 по молба на Б.К., чиято устно изразена воля била да надари преди А.М..
След 2003г. Б.К. преустановил посещенията си в имота си в гр. Варна, след който
момент А.М. започнал да упражнява фактическата власт върху дворното място като свой.
Ответниците заявяват свои права изключващи правата на ищците, а именно, че са
придобили правото на собственост върху процесното дворно място по давностно владение,
4
осъществено в периода от смъртта на своя наследодател, починал на 25.11.2015г. до
подаване на исковата молба – 06.08.2019г., присъединявайки владението на Н. П. за времето
от придобиването му с договор за покупко-продажба от 14.09.2015г., за който е съставен
КНА № ***, том I, рег. № ****, дело № ***/2014г. до 25.11.2015г. и владението на
праводателя му А.М. за периода от 2003г. до 14.09.2015г.
Третото лице помагач на страната на ответниците – А.М. е изразил становище, в
което твърди, че процесният имот, е придобит от К.П. и И.П. по давностно владение, чрез
присъединяване владението на техния наследодател и на праводателя Н. П.. Ищците не са
извършвали никакви действия в имота, сочещи промяна в намерението им да своят същия,
поради което не са придобили правото на собственост по давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В производството по чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че
ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът я владее, а последният, следва
да докаже основанието, на което упражнява фактическата власт върху вещта.
В тежест на всяка една от страните е да докаже и правата на праводателите си при
оспорването им.
Ангажираните писмени доказателства установяват, че на 20.06.1942г., Д.К. е
придобил само 2 дка от хавра, цялата от 4 дка, находяща се във Варненските лозя,
местността „В.“ при съседи: Б.С., П.Г. и Д.Т. и при граници на придобитата част: Б.С., П.Г.
и С.Т..
Сделката е изповядана във формата на НА № ***, том **, рег. № ****, дело №
***/1942г.
Безспорно е, че правото на собственост е придобито по време на брака между Д.К. и
Ц.К..
Съгласно чл. 103 СК /отм./, в сила от 22.05.1968г. правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузите по заварени бракове. Макар лични до влизане в сила на
СК от 1968г., придобитите имущества се превръщат в общи по силата на закона, поради
което и съдът приема, че недвижимият имот – хавра от 2 дка, предмет на възмездна сделка
от 1942г., е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
По кадастралния план на местност „Л.“, гр. Варна от 1936г. одобрените дворищна и
улична регулация от 02.06.1937г., последният действащ към 1942г., имот № **** - а с площ
от 2 020 кв.м., е записан в разписния лист на Д. К. при следните граници: имот № **** –
инж. Ст. Т., имот № **** – Б. К. Д., имот № **** – Г.Ч.; имот № **** – Д – р Б., видно от
неоспореното заключение на СТЕ.
На 22.08.1981г., Ц.К. е починала и е била наследена от преживелия си съпруг Д.К. и
от сина си Б.К..
Д.К. е починал на ****** След смъртта му, е бил наследен от единствения си син
Б.К..
След смъртта на баща си, на 29.09.1985г., Б.К. се е снабдил с КНА № ***, том **,
дело № ****/1985г., с който е признат за собственик по наследство от родителите си на
вилна сграда, състояща се от избен етаж, външно стълбище, вътрешно стълбище, избено
5
антре, две изби, заедно с вилно място от 1 075 кв.м., находящо се във вилна зона, гр. Варна,
парцел XI – ***** в кв. 7 – ми, при съседи: Д. и А. А., Н. Х., наследници на С.Т. и улица.
Пред нотариуса, молителят е представил НА № ***, том **, рег. № ****, дело №
***/1942г. и удостоверение за наследници.
В КП от 1956г., имот № ***** с площ от 2 073 кв.м. е записан в разписния лист на Д.
К. при граници: имот № **** – инж. Т.; имот № **** – Б. Д.; имот № **** – Б. Н. П.; имот
№ **** – без запис; имот № **** – И.К. и имот № **** – инж. Д.Т..
Съобразявайки местонахождението на процесния имот, границите му и вписванията в
разписните листи към всеки един от плановете, съдът приема, че имот № ***** по КП от
1956 съответства на имот № **** – а по КП от 1936г., извод, направен от експерта, поради
което възражението на ответниците за отсъствие на идентичност, е неоснователно.
Дори и да се приеме, че двата имота не са идентични, поради наличие само и
единствено на две граници, то този факт, е ирелевантен, тъй като след смъртта на
родителите си, Б.К. се легитимира като носител на вещно право на собственост върху
недвижимия имот, описан в НА № ***, том **, рег. № ****, дело № ***/1942г., на
основание наследствено правоприемство. Издаденият КНА удостоверява придобивното
основание без да създава права.
С решение от 24.07.2015г., постановено по гр. № 23995/2014г. на Районен съд –
София, е обявена смъртта на Б.К., настъпила на ********, на осн. чл. 14 ЗЛС.
Решението, с което е обявена смъртта му се ползва с обвързваща доказателствена
сила относно всички удостоверени в него факти на смъртта.
Починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или
техни низходящи.
Ищците се легитимират като наследници на Б.К. по съребрена линия от пета степен.
С КНА № ***, том I, рег. № ****, дело № *** от 11.11.2014г., А.М. е признат за
собственост по давностно владение и наследяване по закон на ПИ с идентификатор №
**********.127, находящ се в гр. Варна с площ от 1 079 кв.м., с номер по предходен план №
****, кв. 0, при граници по представената скица: ПИ №№ **********.125, **********.179,
**********.132, **********.131, **********.126 и **********.124.
Преди снабдяване с КНА, на 15.01.2013г. А.М. е заявил в Община Варна извършване
на административна услуга – обстоятелствена проверка за признаване право на собственост
върху процесния имот срещу която Е.П., М.К. и Г.Ц., са се противопоставили. Пред АГКК –
София наследниците са настояли да не се издава скица на недвижимия имот.
Безспорно е, че имотът описан в акта, е идентичен на този, предмет на исковете по
чл. 108 ЗС.
С договор за покупко – продажба от 14.09.2015г., за който е съставен НА № ** том II,
рег. № ****, дело № ***/2015г., А.М. е отчуждил правото на собственост върху придобития
от него на 11.11.2014г. недвижим имот, в полза на Н. П.. Владението върху имота е
предадено на купувача в деня на изповядване на сделката – 14.09.2015г.
Приобретателят е починал на 25.11.2015г., оставяйки за свои законни наследници
съпругата си К.П. и сина си И.П., които са ответници по делото.
6
ПИ **********.127, описан в КНА № ***, том I, рег. № ****, дело № *** от 2014г. и
в НА № ** том II, рег. № ****, дело № ***/2015г., попада в имот № ***** по КП от 1956г.,
записан на Д. К. с площ от 776 кв.м. и с цялата си площ от 1 079 кв.м. и граници в парцел
XI – *****, кв. 7, отреден за имот № *****.
В КП на „Траката“, изработен през 1987г., ПИ **********.127 представлява имот №
**** с площ от 1 079 кв.м., който е записан в разписния лист на Б.К.. Границите на имот №
**** са идентични на тези на ПИ **********.127.
От допълнителното заключение по допуснатата допълнителна СТЕ, се установява, че
в регулационния план от 1961, за ПИ № ***** са отредени парцели XI – ***** и VI – *****,
кв. 7.
Имотът, по регулационния план от 1961г. на Вилна зона, гр. Варна, представляващ
парцел XI – *****, кв. 7 с площ от 1 075 кв.м. попада изцяло в имот с идентификатор №
**********.127 по КК с площ от 1 079 кв.м.
При огледа експертът по СТЕ е установил, че в процесния имот е изграден избен
етаж със застроена площ от 49 кв.м., състоящ се от 3 избени помещения, избено антре с
вътрешно и външно стълбище. В северната част на имота съществуват части от източния и
западния зид на постройката. Помещенията са без прозорци.
В скица проект от 08.05.2015г. за изменение на КККР за сгради с идентификатори №
**********.127.2 и № **********.127.1, е посочено, че същите са заличени от КККР.
Сграда с идентификатор **********.127.2, е отразена с площ от 13 кв.м., а сграда №
**********.127.1 с площ от 57 кв.м. с предназначение вилна – еднофамилна.
На 25.09.2019г. е издадено удостоверение от АГКК, сочещо, че сградите в ПИ №
**********.127, са премахнати по заявление на А.М. от 04.05.2015г.
От изисканото и върнато гр.д. № 2510/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, съдът
установи, че то е било образувано по искова молба на М.Н., с която е предявен иск по чл.
108 ЗС срещу наследодателя на ответниците Н. П. за предаване владението върху дворното
място и построената в него вилна сграда, което е приключило с прекратяването му, на осн.
чл. 130 ГПК, поради смърт на ответника, настъпила преди подаване на молбата.
С прекратяването на гр.д. № 2510/2016г. на ВОС са отпаднали правните последици от
предявяването на иска, вкл. и прекъсване на давността, евентуално текла в полза на
ответниците по делото.
Ответниците противопоставят свои права изключващи тези на ищците, заявявайки, че
са придобили правото на собственост върху процесното дворно място по давностно
владение, осъществено в периода от смъртта на своя наследодател, починал на 25.11.2015г.
до подаване на исковата молба – 06.08.2019г., присъединявайки владението на Н. П. за
времето от придобиването му с договор за покупко-продажба от 14.09.2015г., за който е
съставен КНА № ***, том I, рег. № ****, дело № ***/2014г. до 25.11.2015г. и владението на
праводателя му А.М. за периода от 2003г. до 14.09.2015г.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищците свидетели –
Г.Ц., роднина на Б.К. и Б.Г. установяват следните релевантни за делото факти:
Г-жа Ц. определя Б.К. като саможив, тъй като не е имал приятели. Не е общувал с
много хора. Допуснал е близо до себе си само първия си братовчед С. и неговия син И..
Освен в процесното дворно място в „Траката“, оставал да преспи през лятото и в дома на г-
7
жа Ц.. Бил отдаден на науката и непрекъснато пишел трудове по физика. Често „изчезвал”
по конгреси и изнасял лекции без да се обади на никого.
Б. прекарвал творческата си отпуска в процесното дворно място. Трудовете си пишел
в бунгало, разположено зад постройката.
Постройката, състояща се от приземен етаж, е построена от бащата на г-жа Ц. през
1968/1969г. и негови колеги. Водата в имота е осигурена, чрез чешма под ореха.
Считано от 2000г. до 2008г., г-жа Ц. преминавала редовно покрай имота, а след
изчезването на Б. по два - три пъти месечно с автомобил с надежда, че той може да се появи
жив.
Последната среща между Б. и г-жа Ц. се състояла през лятото на 2007г. в центъра на
гр. Варна, по време на която Б., вече болен, споделил, че му е много трудно сам.
До 2004г. за мястото се е грижил И., син на първия му братовчед С.. Именно, той
прекарал електричество през 2001г. Облагородил двора, сложил врати и прозорци в
помещенията на приземния етаж. Подменил входната врата през 2003/2004г. Засадил в
двора 4-5 овощни дръвчета, а заедно с баща си садили и зеленчуци. С. полагал грижи и за
своя братовчед Б..
След 2004г., когато И. се е установил в Испания никой не е поддържал дворното
място. Счита, че г-н К. не би възложил на чужд човек поддръжката на имота си.
През 2007/2008г. г-жа Ц. установила, че помещенията са без прозорци и врати, без да
е влизала в двора.
За изчезването на Б.К. наследниците му узнали през септември/октомври 2008г. от
домоуправителя на блока, в който наследодателят им, е живеел.
След като изтекли 5 години от изчезването му, през месец февруари/март 2014г.,
наследниците му поставили табели на входната врата и под ореха. Табелите, поставяни три
пъти указвали, че имотът принадлежи на наследниците на Б.К.. Те би многократно чупени.
През лятото на 2014г. с един от наследниците разбили патрона и поставили нов.
През месец февруари 2014г. наследниците установили, че някой „проявява интерес
към мястото.” Упълномощена от тях, г-жа Ц. инициирала производство за обявяване
смъртта на Б.К.. До обявяване на смъртта му, имотът вече е бил продаден и те не са се
осмелили да влязат в него, тъй като „не били обявени” за негови наследници.
По-късно узнали, че А.М. се е снабдил с КНА, на издаването на която наследниците
са се противопоставили и започнали да „дебнат.” Установили, че още на следващия ден
имотът е предложен за продажба в агенция за недвижими имоти.
При завеждане на дело през 2015г., придружена от М.Н., г-жа Ц. посетила дворното
място, заедно с назначеното по делото вещо лице.
След 2015г. преминавал покрай имота по два пъти месечно, за да узнае дали в него се
извършват някакви дейности. Установила, че вратата не е подменена. В края на 2014/2015г.
купувачите на имота са подменили патрона. След 2015г. била поставена на вратата и верига,
вероятно от тях.
8
Показанията на г-жа Б.Г., собственик на дворно място и къща, намиращи се срещу
спорния имот, в които живее целогодишно, установяват, че е виждала Б.К. само през лятото
може би до 2004/2005г. Поздравявали се, но не са общували. През 90 – те години на миналия
век го попитала дали продава имота си, на което той й заявил, че е дал клетва пред
родителите си и не го предлага за продажба. След 2004/2005г. изчезнал и повече не се е
появил. Не е влизала никога в имота. Не е забелязала да се събарят сгради.
Актуалното състояние на имота определя като „джунгла”, защото е обрасло с дървета
и храсталаци и от тях не се вижда „един метър земя”. През 2016г. тя и друг съсед са
подрязвали храстите и клони над мястото на К., които са събаряли оградата на мястото на г-
жа Г. и с цел разширяване на улицата. От 2003/2004г. не е забелязвала никой да влиза и да
излиза от двора на К., да подрязва храсти и да орязва дървета. През годините съседи са
влизали, за да берат орехи и да събират охлюви. Растителността преминава отвъд оградата,
която от зеленината не позволява да се види от какъв материал е изработена. Тя бързо
избуява и да е имало изрязване, то не е имало траен ефект. Не е виждала и не познава нито
А.М., нито Н. П. или И.П..
През 2019/2020г. видяла хора пред дворното място, които не познава. От съседка
узнала, че това са наследници на Б.К..
След 2005г. забелязала, че някой е поставил ключ или верига, а увисналата портичка
била поправена, но дали е подменена с нова или просто е ремонтирана, свидетелят не би
могъл да отговори. Пак от съседи узнала, че това е направено от наследници на К.. Ключът
или веригата не са подменяни.
Съседи на Б.К. са Р. и С.Д. и съпругата му С., които са починали. Към настоящия
момент не знае кой е собственик на имота.
Показанията на другата група свидетели – М.К., собственик на съседен имот, неговия
син Р. Р. и Н. Н., също съсед установяват следните релевантни за делото факти:
Според свидетеля М.К., Б.К. е бил хомосексуалист и негов партньор е бил Р. М.,
баща на А.М.. Запознал ги С.Д., собственик на съседен имот. След като двамата се
запознали, С.Д. предложил на Р. М. „да гледа мястото на Б. К. /Б./, с което последният се е
съгласил.” По-късно Р. М. се е самоубил. За последен път е видял Б.К. през 2001/2002г.
„Гледането на мястото” със съгласието на Б. и без никакво възнаграждение е
продължило с години и се е изразявало в обиране на овошките, предхождано от орязване на
дръвчетата и пръскането им. Отрязал ореха и сял домати. Р. М. е бил придружаван от сина
си А.М., който е бил дете.
След като К. изчезнал А.М. продължил да идва в имота. Поддържал дръвчетата и
обирал плодовете, сеел по 5-6 корена домати. Отрязал ореха, изчистил тревата и оградил
имота от страната на улицата. Поправил оградата от бодлива тел от страната на пътя. Докато
протичало издирването на Б., неговите наследници поставили табела, указваща, че имотът е
собственост на наследниците на К..
Б.К. не е допускал никой в имота си, само Р. М. и синът му. Отказал да допусне С.
след смъртта на родителите си, на когото вероятно бил обиден. Не е виждал други хора да
влизат в имота и да извършват някакви действия.
От показанията на Р. Р., син на свидетеля М.К., живеещ в съседство на процесното
9
място от 1989г. до 2016г. се установява, че за дворното място са се грижили родителите на
Б.К.. След смъртта им за него грижи е полагал С., братовчед на Б. до 1995г. или до смъртта
му през 1999/ 2000г.
Поддържането на дворното място не е било приоритет за Б.К., който го е посещавал
само през лятото до 2001/2002г.
Считано от 1999/2000г. до смъртта му, починал 2010г./2011г. за дворното място се е
грижил безвъзмездно, на доброволни начала Р. М.. Стопанисването на имота се е изразявало
в рязане на паднал бадем, после на орех, съборен през 2003г., пръскане на хинап, две круши
и два ореха. За факта, че Р. М. е бил натоварен с поддържането на имота, свидетелят е узнал
както от Б.К., така и от бащата на А.М.. Последният бил свикнал да придружава баща си
при посещенията му в имота. Оградата между имота на К. и на Р. Р. и тази, граничеща с
имота на С.Д. била подменена през 2000/2001г. от Р. М. и г-н Д.. Посещенията в имота се
осъществявали през ден от г-н М. и неговия син. Събирали орехи и плодове за ракия.
След като бараката, в която К. и Р. М. оставали да спят паднала през 2000г., Б.
отсядал през лятото в станция на БАН в к.к.”Дружба” или в дома на приятеля си Р. М..
Именно той е полагал грижи за мястото и то останало за него. Собственик бил А.М., който
по-късно го продал.
Поддържането на имота след смъртта на Р. М. се осъществявало от А.М., за да не
става „змиярник”, като през лятото храстите са изрязвани, за да не навлизат в имота на
свидетеля.
Входна врата била подменена с метална през 2001г. от Р. и С.Д., когато била сменена
и оградата, граничеща с имота, в който свидетелят е живял. От 5-6 години никой не
поддържа двора, който се е превърнал в буренище. Познава новият собственик на имота,
който имал намерение да го застрои.
За последен път свидетелят е видял в имота Б.К. през 2001/2002г. Не е виждал в
имота наследниците му.
От показанията на Н. Н. се установява, че след като Б. престанал да посещава имота
си в него идвали Р. и А.. Р. кастрил дърветата. В периода от 2008/2012г. често виждал Р. и
синът му. Заедно забивали коловете на оградата пред входа и кастрили дървета. По-късно
виждал в имота Илиян и баща му. Илиян ангажирал багер в имота, за да търси вода. През
2020г. почиствал трева покрай ограда.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба
ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо
упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да нямат
случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ
евентуалното владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да
не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/.
10
В съвкупност, ангажираните гласни доказателства установяват, че процесното дворно
място и съществуващия в него приземен етаж и барака над него, са били стопанисвани от
родителите на Б.К. до тяхната смърт. Сграда в недвижимия имо никога не е съществувала,
нито е такава е била съборена.
След 1985г., грижи за дворното място през лятото, е полагал С. К., явяващ се
съобразно представените удостоверения за наследници първи братовчед на Б.К., който е
починал на 11.07.2001г. Полагането на грижи за дворното място се установява от
показанията на г-жа Ц. и тези на Р. Р.. От показанията на последния се установява още, че С.
К. е посещавал дворното място до 1999/2000г., непосредствено преди смъртта си.
Показанията на М.К., в частта, в която заявява, че поради конфликт между двамата
братовчеди, С. К. не е бил допускан до имота от Б.К., след смъртта на родителите му или
след 1985г., противоречат на показанията на Г.Ц. и Р. Р., които са плод на преки и
непосредствени впечатления, поради което в тази част, те не се кредитират от съда. Съдът не
дава вяра и на показанията на г-жа Ц., в частта, в която същата заявява, че наред със С. К.
грижи за двора е полагал и неговия син И. К., тъй като в тази част те не се подкрепят от
други доказателства.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на М.К. и Р. Р., които почиват на
непосредствени и преки впечатления, неразколебани от други доказателства установяват, че
със знанието и съгласието на Б.К., собственото му дворно място е било поддържано
безвъзмездно от Р. М., с когото наследодателят на ищците се е намирал в добри лични
отношения. Сексуалната им ориентация е ирелевантна.
Р. М. е започнал да полага грижи за дворното място на своя приятел, в качеството на
държател, считано от 1999/2000г., след като С. К., е преустановил посещенията в имота.
Този факт, съдът приема за установен от показанията на Р. Р.. Несъмнено, за да поддържа
дворното място същият е разполага и с ключ за имота, осигуряващ му безпрепятствен
достъп до него, който му е бил предоставен от Б.К..
Поддържането на имота до смъртта на Р. М., починал на 04.11.2011г., видно от
служебно изготвена справка, се е изразявало в полагане на грижи за резитбата на плодните
дръвчета, пръскането им с препарати и рязането на падналите в двора дървета. През
2000/2001г. е поставил нова ограда между имота на Б.К. и съседите му С.Д. и М.К.. Докато е
поддържал имота, Р. М. често е бил придружаван от своя син, който към 1999/2000г. е бил
непълнолетен.
Показанията на всички свидетели сочат, че Б.К., е посещавал собствения си имот
само през лятото от смъртта на родителите си до 2000г., т.е. до момента, в който бараката в
двора зад постройката, е позволявала да се преспива в нея. След падането й, Б.К. не е могъл
да остава в имота дори през лятото. Тези факти, съдът приема за установени от показанията
на Р. Р., плод на преки и непосредствени впечатления, неразколебани от други събрани
доказателства. За последен път Б.К. е бил видян в него през 2001/2002г.
Промяна в намерението да държи имота за себе си, вместо за Б.К., Р. М. никога не е
демонстрирал до смъртта си, настъпила на 04.11.2011г.
След смъртта му, неговият син е установил фактическата власт върху имота,
поддържайки дворното място, извършвайки резитба, пръскане на дръвчетата в двора,
подрязване на храстите, факти установени от показанията на Р. Р. и М.К., които са добили
непосредствени впечатления от спорните за делото факти. Наред с това, именно Р. М. е
поправил оградата от страната на пътя, демонстрирайки намерение да го държи като свой,
който факт се установява от показанията на М.К..
11
Установеното владение е смутено през пролетта и лятото на 2014г., когато са
поставени табели указващи, че имотът принадлежи на наследниците на Б.К. и е подменен
патрона без посочените действия да са довели до прекъсване на давностното владение.
Считано от 04.11.2011г. до деня на снабдяване с КНА на 11.11.2014г., не е изтекъл
предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС давностен срок, необходим за придобиване на собствеността
от недобросъвестен владелец, поради което А.М. не се легитимира като собственост на
поземления имот, а сделката от 14.09.2015г. не е произвела вещно – прехвърлителния си
ефект.
Купувачът на спорния имот Н. П. е бил добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70,
ал. 1 ЗС, тъй като е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик при
презюмирана от закона субективна добросъвестност, т.е. незнание, че придобива от
несобственик. Имотът е закупен с договор за покупко – продажба, сключен във формата на
нотариален акт на 14.09.2015г., като праводателят му А.М. се е легитимирал като
собственик с КНА за собственост, на основание давностно владение. Събраните по делото
доказателства не дават основание да се приеме, че към този момент Н. П. е знаел, че
придобива от несобственик. Добросъвестни са и универсалните правоприемници на
купувача, които са ответници по делото.
Когато владението е разнородно, какъвто е и настоящия случай, събирането на
периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез
незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на
разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е
срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение - 10 г. В този
смисъл решение № 958 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2246/2008 г., I г. о., решение №
33 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2017 г., I г. о., решение № 48 от 11.09.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1669/2017 г., II г. о., решение № 356 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
900/2008 г., ** г. о. и др.
Изискуемият 10 – годишен давностен срок, считано от 04.11.2011г. до датата на
предявяване на исковата молба от М.Н. – 06.08.2019г. и до датата на подаване на
последващата искова молба от М.Н., Н.К., Ж.М., М.Н., Н.П., Е.П. и А.С. – 01.11.2019г., не е
изтекъл. Това налага извод, че притежаваното от ищците право на собственост върху
съответните идеални части от спорния имот не е изгубено преди предявяване на исковите
молби, съгласно чл. 99 ЗС, поради придобиването от ответниците.
За да определи лицата, призовани към наследяване от четвърти ред, образуван само от
роднини по съребрена линия от III до VI степен, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 8,
ал. 4 ЗН, както и разясненията, дадени в ТР № 3/94г. на ОСГК на ВКС.
В случая, починалият общ наследодател Б.К., е имал по съребрена линия от покойния
си баща – Д.К. негови братя и сестри, както следва: Н. Н., М.К., К.О., Р.М., И. К., А. К. и П.
К., а по линия на своята майка нейния брат – Б. – М.Д..
Тези наследници са такива от трета степен и очертават първата съребрена линия на
четвърти ред, които следва да бъдат призовани към наследяване, като всеки от тях изключва
другите степени.
Нито едно от посочените лица не е преживяло общия наследодател към момента на
откриване на наследството - ********, видно от представените съдебни удостоверения.
12
При изчерпване на съребрената линия следва да бъда призована към наследяване
следващата – четвърта степен, в която се включват първите братовчеди на общия
наследодател. Всички първи братовчеди на общия наследодател са починали към момента
на откриване на наследството.
След изчерпване на четвърта степен се призовава следващата – пета степен. В нея
влизат вторите братовчеди, които са живи към ******** и децата на вторите братовчеди,
чиито възходящи са починали след откриване на наследството на Б.К.. В последния случай
наследяването се извършва по наследствена трансмисия по чл. 57 ЗН.
Извън кръга на наследниците, призовани към наследяване остават децата на вторите
братовчеди, чиито възходящи са починали преди наследодателя, тъй като право на
заместване в четвърти ред няма.
Или, лицата, призовани към наследяване лица са следните: Х. Х., Н.К., М.Н., Г.Г.,
низходящ на починалия през 2018г. С. Х., М.С. и Л.К., деца на починалия през 2012г. В.Н.,
Н.П., Е.П., Л.Ч., Р. К., К.К., Л.Б., Л.С., М.Н., Ж.М., П.К., И. К., А.С., М.К., К. К.а, П.К., М.В.,
П. К., И. И., В.П. и Б. Д., последните явяващи се втори братовчеди от страна на майката на
Б.К..
В.Г. се е отказал от наследството на Б.К., поради което неговите наследници не се
призовават към наследяване. Отказ от наследството на Б.К. е извършен и от М.Я., вписан в
особената книга на СРС.
Делът на наследниците се определя „по глава”, т.е. според броя на наследниците.
Принципът на равенство на наследниците от един ред намира приложение и в конкретния
случай.
В отношенията между децата на възходящи починали след откриване на
наследството намират приложения общите правила.
Следователно имотът е съсобствен между следните лица и при следните права, както
следва:
1./ Х. Х. – 1/25 ид. част;
2./ Н.К. - 1/25 ид. част;
3./ М.Н. - 1/25 ид. част;
4./ Г.Г. - 1/25 ид. част;
5./ М.С. – 1/50 ид. част;
6./ Л.К. – 1/50 ид. част;
7./ Н.П. - 1/25 ид. част;
8./ Е.П. - 1/25 ид. част;
9./ Л.Ч. - 1/25 ид. част;
10./ Р. К. - 1/25 ид. част;
11./ К.К. - 1/25 ид. част;
13
12./ В.Б. - 1/25 ид. част;
13./ Л.С. - 1/25 ид. част;
14./ М.Н. - 1/25 ид. част;
15./ Ж.М. - 1/25 ид. част;
16./ П.К. - 1/25 ид. част;
17./ И. К. - 1/25 ид. част;
18./ А.С. - 1/25 ид. част;
19./ М.К. - 1/25 ид. част;
20./ К. К.а - 1/25 ид. част;
21./ П.К. - 1/25 ид. част;
22./ М.В. - 1/25 ид. част;
23./ П. К. - 1/25 ид. част;
24./ И. И. - 1/25 ид. част;
25./ В.П. - 1/25 ид. част;
26./ Б. Д. - 1/25 ид. част;
Или, установителните части на ревандикационните искове, следва да бъдат уважени
до размера на 1/25 ид. част и отхвърлени за разликата до 1/22 ид. част.
Осъдителните части на исковете по чл. 108 ЗС следва да бъдат уважени изцяло, а не
съобразно обема на притежаваните идеални части, тъй като ответниците нямат основание
нито да държат, нито да владеят спорния имот.
Поради несбъдване на условието под което са предявени, съдът не дължи
произнасяне по евентуално съединените искове.
КНА № ***, том I, рег. № ****, дело № ***/2014г. следва да бъде отменен съобразно
обема на притежаваните от ищците права по отношение на недвижимия имот или до 7/25
идеални части, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
По разноските
При този изход на спора в полза на ищците следва да се присъдят разноски за
уважената част, възлизащи на 212, 80 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответниците за отхвърлената част от исковете следва да се присъдят
разноски, вкл. и за производството по в.ч.гр.д. № 229/2020г. на Апелативен съд – Варна
сумата от 1 080 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
14
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Н. К., ЕГН **********, ****
срещу К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ****, че Н.
Н. К., ЕГН **********, ****, е собственик на 1/25 идеална част от ПИ с идентификатор №
**********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, ***** при
съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до претендираната 1/22
идеална част, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
**** ДА ПРЕДАДАТ на Н. Н. К., ЕГН **********, **** владението върху ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, на осн. чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ж. Г. М., ЕГН **********, ****
срещу К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ****, че Ж.
Г. М., ЕГН **********, ****, е собственик на 1/25 идеална част от ПИ с идентификатор №
**********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, ***** при
съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до претендираната 1/22
идеална част, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
**** ДА ПРЕДАДАТ на Ж. Г. М., ЕГН **********, **** владението върху ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, на осн. чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Б. Н., ЕГН **********, ****
15
****, ****, ****, ап. 64 срещу К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ****, че М. Б. Н., ЕГН **********, **** ****, ****, ****, ап. 64, е
собственик на 1/25 идеална част от ПИ с идентификатор № **********.127 с площ от 1 079
кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. Варна, ***** при съседи: ПИ № **********.125, **********.179,
**********.132, **********.126, **********.124, придобит по наследствено
правоприемство след смъртта на Б.К., починал на ********, легитимиращ се като
собственик по наследство след смъртта на родителите си – Ц.К., починала на 22.08.1981г. и
Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА № ***, том **, дело №
****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена общност с договор за
покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том **, регистър №
****/1942г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до претендираната 1/22 идеална част, на
осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
**** ДА ПРЕДАДАТ на М. Б. Н., ЕГН **********, **** ****, ****, ****, ап. 64
владението върху ПИ с идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, ***** при съседи: ПИ № **********.125, **********.179,
**********.132, **********.126, **********.124, на осн. чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. С. П., ЕГН **********, ****
******** срещу К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
****, че Н. С. П., ЕГН **********, **** ********, е собственик на 1/25 идеална част от ПИ
с идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до претендираната 1/22
идеална част, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
**** ДА ПРЕДАДАТ на Н. С. П., ЕГН **********, **** ******** владението върху ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, на осн. чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. С. П., ЕГН ***********, ****
****4, вх. А, ет. 3, ап. 5 срещу К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ****, че Е. С. П., ЕГН ***********, **** ****4, вх. А, ет. 3, ап. 5, е
собственик на 1/25 идеална част от ПИ с идентификатор № **********.127 с площ от 1 079
16
кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр. Варна, ***** при съседи: ПИ № **********.125, **********.179,
**********.132, **********.126, **********.124, придобит по наследствено
правоприемство след смъртта на Б.К., починал на ********, легитимиращ се като
собственик по наследство след смъртта на родителите си – Ц.К., починала на 22.08.1981г. и
Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА № ***, том **, дело №
****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена общност с договор за
покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том **, регистър №
****/1942г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до претендираната 1/22 идеална част, на
осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
**** ДА ПРЕДАДАТ на Е. С. П., ЕГН ***********, **** ****4, вх. А, ет. 3, ап. 5
владението върху ПИ с идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, ***** при съседи: ПИ № **********.125, **********.179,
**********.132, **********.126, **********.124, на осн. чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А.И. Я. С., ЕГН *****, **** срещу
К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес: ****, че А.И. Я. С.,
ЕГН *********, ****, е собственик на 1/25 идеална част от ПИ с идентификатор №
**********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, ***** при
съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, придобит по наследствено правоприемство след смъртта на Б.К., починал
на ********, легитимиращ се като собственик по наследство след смъртта на родителите си
– Ц.К., починала на 22.08.1981г. и Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА №
***, том **, дело № ****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена
общност с договор за покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том
**, регистър № ****/1942г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до претендираната 1/22
идеална част, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
**** ДА ПРЕДАДАТ на А.И. Я. С., ЕГН ********, **** владението върху ПИ с
идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед №
РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, *****
при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124, на осн. чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Х. Н., ЕГН **********,
***********, ап. 3 срещу К. И. П., ЕГН ********** и ИЛ. Н. П., ЕГН ********** и двамата
с адрес: ****, че М. Х. Н., ЕГН **********, ***********, ап. 3, е собственик на 1/25
идеална част от ПИ с идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР,
одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, ***** при съседи: ПИ № **********.125, **********.179,
**********.132, **********.126, **********.124, придобит по наследствено
17
правоприемство след смъртта на Б.К., починал на ********, легитимиращ се като
собственик по наследство след смъртта на родителите си – Ц.К., починала на 22.08.1981г. и
Д.К., починал на ******, за което се е снабдил с КНА № ***, том **, дело №
****/****1985г., придобили го в режим на съпружеска имуществена общност с договор за
покупко – продажба от 20.07.1942г., инкорпориран в НА № ***, том **, регистър №
****/1942г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разлика до претендираната 16/22 идеална част, на
осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
**** ДА ПРЕДАДАТ на М. Х. Н., ЕГН **********, ***********, ап. 3 владението върху
ПИ с идентификатор № **********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със
заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, ***** при съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132,
**********.126, **********.124, на осн. чл. 108 ЗС.
ОТМЕНЯ КНА № ***, том I, рег. № ****, дело № ***/11.11.2014г., В ЧАСТТА , в
която А. Р. М., ЕГН **********, е признат за собственик на ПИ с идентификатор №
**********.127 с площ от 1 079 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД – 18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, ***** при
съседи: ПИ № **********.125, **********.179, **********.132, **********.126,
**********.124 до размера на 7/25 идеални части, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН ********** и двамата с адрес:
**** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Н. К., ЕГН **********, ****, Ж. Г. М., ЕГН **********, ****,
М. Б. Н., ЕГН **********, **** ****, ****, ****, ап. 64, Н. СП. П., ЕГН **********, ****
********, Е. С. П., ЕГН ***********, **** ****, А.И. Я. С., ЕГН *********, **** и М. Х.
Н., ЕГН **********, ***********, сумата от 212, 80 лв. /двеста и дванадесет лева и
осемдесет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, ****, Ж. Г. М., ЕГН **********, ****, М. Б.
Н., ЕГН **********, **** ****, ****, ****, , Н. С. П., ЕГН **********, **** ********, Е.
С. П., ЕГН ***********, **** ****, А.И. Я. С., ЕГН ********, **** и М. Х. Н., ЕГН
**********, ***********, ап. 3 ДА ЗАПЛАТЯТ на К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: **** сумата от 1 080 лв. /хиляда и осемдесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е поставено при участието на трето лице – помагач А. Р. М., ЕГН
**********, **** на страната на ответниците К. И. П., ЕГН ********** и И. Н. П., ЕГН
********** и двамата с адрес: **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
18
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19