МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260111/24.09.2021 г., ПОСТАНОВЕНА ПО
НЧХД № 119/2021 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС
Наказателно частен характер дело № 119/2021 г. е
образувано по тъжба на А.К.Б., с ЕГН **********,***, против С.Х.Й., с ЕГН **********,
от ***, с обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК
– за това, че на 13.07.2020 г., в ***, е приписала на А.К.Б. престъпление срещу
личността. Сочените в тъжбата обстоятелства по фактическото изпълнение на
престъплението са, че на общо събрание на живущите във входа подсъдимата повторила
твърдение на съседката С. Г. Л., че тъжителят ударил чистачката на входа и казала,
че това му действие било недопустимо. Поддържа се, че на последвалите от
тъжителя въпроси кога и къде е станало това, подсъдимата само продължила да
повтаря това невярно твърдение, без да уточни подробности за време и място на
случката, за която знаела. Тъжителят счита, че по този начин подсъдимата го е
обвинила пред трети познати и за двамата лица в извършване на престъпление
срещу личността на трето лице – чистачката на входа М., което обстоятелство
било невярно, уронвайки доброто му име.
Частният тъжител бе конституиран като граждански ищец и
едновременно с това се прие за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявен срещу подсъдимата граждански иск за заплащане на обезщетение
на причинени в резултат на деяние неимуществени вреди в размер на 1 000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.07.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание частният тъжител се явява, с
изключение на последното с. з. при обявяване на присъдата. Редовно
упълномощеният му повереник-адвокат моли подсъдимата да бъде призната за
виновна по предявеното с тъжбата обвинение. Според повереника цялостният анализ
на събраните по делото гласни доказателства води до извода за авторството на
деянието от подсъдимата. Гражданският иск се счита за основателен и доказан и
се прави искане да бъде уважен в пълен размер, като се присъдят направените по
делото разноски.
Подсъдимата Й. участва лично в с. з. и с редовно
упълномощен защитник. Не се признава за виновна по предявеното й обвинение и
моли да бъде оправдана. Отрича да е обвинила тъжителя, като поддържа, че при
словесно спречкване с две съседки по повод начина на почистване във входа е
заявила, че е недопустимо да се удря чистачката, без да упоменава някой по име
или да посочва с ръка, по който начин е изразила принципна позиция. Защитникът
счита, че от събраните по делото доказателства не се установява виновно
поведение на подсъдимата, от което да се приеме, че е извършена клевета за
деяние, което да е конкретизирано за дееца. В тази връзка се иска подсъдимата
да бъде оправдана и да се присъдят направените по делото разноски. Заявено е
становище за неоснователност на гражданската претенция.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Тъжителят А.К.Б., подсъдимата С.Х.Й. и свидетелите С. Г. Л.,
С.Ж.К., И.Д.Ж., М. Лазарова Т., Г. Т.Й., Д.Й. ***.
С писмена покана било свикано общо събрание на етажната
собственост в ***, с обявен дневен ред по точки: 1. Избиране на управителен
съвет, управител, касиер и членове; 2. Представяне на отчет за приходите и
разходите за времето от м. май 2019 г. до м. юли 2020 г. и 3. Общи въпроси.
Още преди събранието, на св. К. и на подсъдимата Й. е
станало достояние от св. Л., че последната е видяла тъжителя Б. да удря
чистачката М. на стълбището във входа им. Освен това, лично чистачката М.
казала на св. П. „аз напускам“, „имаше едно там
портманто старо на етажа на Сашо и съм го била изцапала и той ми удари
един шамар.“
Събранието било проведено на 13.07.2020 г. от 19,00 ч.
пред входа на блока. На събранието присъствали тъжителят Б., подсъдимата Й.,
свидетелите Л., К., Ж., Т., Й., П., както и лицата И.Д. и М. Т., всички живущи
във входа. На събранието св. С. Л. – касиер, пожелала да бъде освободена от
функциите си да събира пари и да плаща сметките за разходи във входа, поради
което започнала да дава отчет какво е заплатила и в тази връзка упоменала, че длъжниците
за отчетния период са трима – И.Д., М. Т. и А.Б.. Тъй като тези трима съседи имали
претенции към чистачката на входа – М., която според тях не почиствала добре,
двете госпожи – Д. и Т. изразили недоволството си. Подсъдимата Й. се спречкала с
двете госпожи Д. и Т.. Така между част от присъстващите на събранието възникнал
словесен конфликт. Започнали изказвания на по-висок тон, като подсъдимата Й. и
тъжителят Б. били сред повишилите тон. Тъжителят Б. заявил, че няма да плаща,
докато М. е чистачка. В хода на разправията св. С. Л. казала, че г-н Б. не
плащал, защото искал да изгонят чистачката. Свидетелката заявила още, че е
видяла Б. да удря шамар по лицето на чистачката М. във входа на блока. Тъжителят
казал, че не е вярно и това са глупости. Подсъдимата С.Й. реагирала, казвайки,
че не е редно, че е недопустимо да се удря чистачката. Св. М.Т. попитала
тъжителя „Как така ще удариш чистачката?“, а той й казал „Не съм я удрял. Някой
видял ли ме е? Има ли свидетели? Няма такова нещо.“ Св. К. репликирал „Говорите
неща, като нито сте извикали полиция в същия ден, когато е станало това нещо“. Тъжителят
и св. Л. започнали да си разменят реплики за това кой, къде и какво е видял,
след което Б. заявил, че ще съди св. Л. и подс. Й..
В изпълнение на намерението си тъжителят Б. завел срещу
св. Л. НЧХД № 3985/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, приключило заради
извънсъдебна спогодба, по силата на която свидетелката се съгласила да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди по повод развилата се случка на
13.07.2020 г. и разноските по делото. Пред настоящия състав на съда св. Л. е
категорична, че е видяла във входа на стълбището тъжителят да удря един шамар
по лицето на чистачката, при което го попитала „Сашо, какво правиш?“, а той й
казал да се прибира бързо у тях. Заявява, че заради тревогите й, възрастта й и
здравословното състояние на съпруга й се е принудила да плати на тъжителя, за
да прекрати делото, като е предпочела да му даде пари, но да не се занимава
повече.
В последствие тъжителят инициирал настоящото производство.
От приложената по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимата С.Й. е неосъждана.
Горната фактическа обстановка за хронологията на
събитията съдът установи частично от обясненията на подс. Й., частично от показанията
на свидетелите К., Ж., Л., Й., Т. и П., както и от приложените и приобщени писмени
доказателства – покана за свикване на ОС, справка за съдимост, протокол от с.
з. на 11.11.2020 г. по НЧХД № 3985/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас,
договор за спогодба от 14.12.2020 г. Конкретно за обвинението по настоящото
дело, което касае обследване на обстоятелството отправила ли е подсъдимата към
тъжителя словесно обвинение в извършване на престъпление срещу личността на
трето лице – чистачката на входа М., съдът взе предвид следните възприятия на
свидетелите:
Св. С.К. не помни точните думи, изречени от подс. Й. и не
е чул тя да казва „Александре, ти си бил чистачката“, но заявява, че думите,
които е употребила, значели, че тъжителят е употребил някакво насилие над
чистачката. Останал с убеждението, че подсъдимата повтаря думи на св. Л. под
формата на нападение, обвинение.
Според св. И.Ж. е имало обвинения срещу тъжителя, че е
удрял чистачката, като не може да цитира точните думи на подс. Й., но смисълът
им бил за неплащане на сметки и удряне на чистачката. Свидетелят не си спомня
кой от присъстващите на събранието е започнал с обвинението, че тъжителят е
удрял чистачката.
Според св. Л. подс. Й. е реагирала, че не е редно да се
удря чистачката, казвайки „Не може да се удря чистачката, след като е наета да
върши работа и й се плаща за това“.
Св. Г. Й. е присъствала почти на цялото събрание, но не е
чула подсъдимата да заявява на тъжителя, че е удрял чистачката на входа и да го
обвинява за нещо.
Св. М.Т. е чула св. Л. да казва, че тъжителят е ударил
чистачката, но не е чула подсъдимата да е казвала, че А.Б. е удрял чистачката.
Св. Д.П. отрича на събранието някой да е казал нещо на
някого.
В обобщение, при липса на конкретика за точно изречените
от подсъдимата думи или изречения в показанията на свидетелите на тъжителя К. и
Ж., въпрос на интерпретация от всеки един от тях е възприятието му за
прозвучало като обвинение изказване, още повече, че св. К. е останал с убеждението,
че подс. Й. повтаря думи на св. Л., а св. Ж. не си спомня кой първи е започнал
с темата за удрянето на чистачката. Свидетелите Й., Т. и П. изобщо не са чули
от подсъдимата да казва, че тъжителят е удрял чистачката, като св. Т. е
възприела подобно изказване само от св. Л., което също индицира начин на възприятие
на възникналия словесен конфликт. Съдът приема за най-достоверна версията на подсъдимата,
която признава, че в процеса на разправията и в контекста на казаното от св. Л.
е изразила принципна позиция, че не е редно да се удря чистачката, в който
смисъл относно съдържанието на изказването са и показанията на св. Л., в
съчетание с формулировката в тъжбата на Б., че подсъдимата след като е
повторила твърдението на св. Л., е казала, че това му действие било
недопустимо.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Деянието по чл. 147, ал. 1 от НК е престъпление против
личността и обект на същото са доброто име, честта и достойнството на конкретно
физическо лице, чиято неприкосновеност се защитава от закона. От обективна
страна изпълнителното деяние на клеветата се изразява в разгласяване на
неистинско позорно обстоятелство за другиго или в приписването му на
престъпление, което не е извършено. Съдебната практика е категорична, че
разпространените клеветнически обстоятелства следва да бъдат конкретизирани
както по време, така и по място и лице, а не да са изложени в абстрактна форма,
т. е. без да сочат определено
инкриминираното лице или да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Освен горното,
за да е съставомерно деянието, разгласените факти и обстоятелства освен
позорящи следва да бъдат и неистински, същото важи и за приписаното
престъпление.
От субективна страна престъплението клевета може да бъде
извършено както с пряк така и с евентуален умисъл, като деецът следва да
съзнава позорния характер на разгласените обстоятелства и тяхната неистинност,
както и факта, че приписаното от него престъпление не е извършено от
пострадалия. От субективна страна липсва какъвто и да е било умисъл и съответно
съставомерно деяние, когато деецът разгласява дадени факти и обстоятелства с
увереност, основана на обективни факти, че тези твърдения са истински.
Съдът намира, че подсъдимата С.Х.Й. не е осъществила от
обективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК. По отношение на изказването,
че тъжителят е ударил шамар на чистачката М. се установи, че неговият източник
е св. С. Л., която лично е възприела такова действие от страна на Б. и която е
съобщила това на общото събрание. Установи се, че след нея, както подсъдимата С.Й.,
така и свидетелите К. и Т. са реагирали по свой си начин на тази информация –
подсъдимата е казала, че не е редно, че е недопустимо да се удря чистачката, като
по този начин е изразила оценката си за подобно поведение, св. Т. е била
учудена и е запитала как така е ударил чистачката, а св. К. е репликирал, че е
следвало да се сигнализира на полицията в момента, когато е била случката. В
този смисъл следва да се приеме, че подсъдимата не е автор на изречено спрямо
тъжителя обвинение в престъпление, като безспорно се установи по делото, че е
употребила израз, че е недопустимо да се удря чистачката, по който начин е
изразила оценката си за това, което е чула да изрича св. Л.. Не се установи в
инкриминираното изказване името на тъжителя да е конкретно назовано от
подсъдимата, макар че контекстът, в който е изразено, а и цялото генерирано
негово съдържание внушава, че се отнася до тъжителя, но законът пък не
предвижда възможност деянието да е осъществено чрез внушение и логиката е, че
внушението може да е възприето по отношение на едни и изобщо да не бъде
схванато от други, както се оказа в конкретния случая. В случая, тъжителят се е
почувствал засегнат от изказването под формата на преповтаряне на казаното от
св. Л., но пък свидетелките Й., Т. и П. от своя страна изобщо не са възприели
изказване на подсъдимата в подобен смисъл, докато свидетелите К. и Ж. са
възприели обвинение. Тоест дали внушението ще произведе резултата, към който е
насочено, зависи от това кой и как го долавя и в каква степен му позволява да
си направи един или друг извод.
От друга страна, за да е налице клевета, твърдяното
престъпление не само, че не следва да се подразбира, изхождайки индивидуално от
собственото въображение, а и да бъде достатъчно конкретизирано по време, място
и начин и обща характеристика на извършване, а не като неопределено или общо
формулирано изявление. Това е необходимо с оглед възможността да бъде доказано
от тъжителя или опровергано, съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от НК,
предвиждаща, че не се наказва лице, което установи истинността на разгласените
обстоятелства или приписаните престъпления. В случая инкриминираният израз не
съдържа твърдение за обективни признаци на престъпление по някой от текстовете от
НК – причинена ли е телесна повреда, кога е станало това, от кого и по какъв
начин. Ето защо следва да се приеме, че приравняването на изказването на
подсъдимата с престъпление против личността на трето лице е изцяло резултат на
субективното тълкуване на тъжителя.
Съдът намира, че подс. Й. не е осъществила престъплението
„клевета“ и от субективна страна. За да е налице клевета, разгласата на позорни
обстоятелства или приписването на престъпление следва да е с цел деецът да
повлияе отрицателно на обществената оценка, която пострадалото лице получава в
средата, която живее или работи. Подсъдимата е предала собственото си
възприятие относно чутото за частния тъжител, личното си оценъчно съждение. А
според съдебната практика начинът на мислене не може да се криминализира, тъй
като резултатите от него са нееднозначни и подлежат на доказване. Видно от
обясненията на подсъдимата, умисълът й не е бил насочен да разгласи позорни
обстоятелства и да припише престъпление на частния тъжител, а да изрази принципна
позиция относно оценката си за поведение, на което е станала свидетел С. Л.. Подсъдимата
е смятала, че излага верни факти и обстоятелства, които е възприела от Л. и с изказването
си е очаквала да се изясни въпросът за почистването на входа и заплащането на
съответните такси и разноски, а не е имала мотив да опозорява или наклеветява. Именно,
защото е била уверена в заявените от св. Л. факти, подсъдимата е изразила
позицията си за недопустимостта им. Затова целта й не е била да клевети някого /нещо
повече, тя въобще не е предвиждала възможността от настъпване на такъв
престъпен резултат/, а единствено да изрази неодобрението си и да се разреши
проблемът с чистачката, какъвто умисъл произтича от цялото звучение на изказването на
подсъдимата, изкарано от контекста на развилия се словесен спор между повече
хора.
В този аспект настоящият съдебен състав счита, че
фактическият състав на деянието „клевета” по
чл. 147, ал. 1 от НК не е осъществен както от обективна, така и от
субективна страна, поради което е безпредметно да се разглежда въпроса за
наличието на хипотезата по чл. 147, ал. 2 от НК.
В този смисъл се формираха правните изводи на съда да
постанови оправдателна присъда по повдигнатото от частния тъжител обвинение по чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
Тъй като подсъдимата бе призната за невиновна, не са
налице условия за гражданска отговорност по чл. 45 от ЗЗД, поради което съдът отхвърли
изцяло предявената гражданска претенция за обезвреда на причинени имуществени
вреди в размер на 1 000 лева и законната лихва. В хода на съдебното
производство предявеният от тъжителя граждански иск не
бе доказан нито по своето основание, нито по претендирания размер.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементите на който са
деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. От
събраните по делото доказателства съдът приема, че не е налице противоправно
деяние, което да е извършено от подсъдимата, което да е в нарушение на правни
норми, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и
охранявани от нормата на чл. 147 от НК, поради което не са налице и останалите
визирани в закона елементи на състава на чл. 45 от ЗЗД .
Съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК осъди тъжителя А.К.Б.
да заплати на подсъдимата направените по делото разноски в производството за
адвокатско възнаграждение и такса за препис от документи.
По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.