№ 4181
гр. Варна, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20253110103652 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Т. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****, чрез пълномощника му адв. С. А. К.,
член на АК – Варна, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.", дружество
регистрирано в Унгария, с рег. № 01-10-140174, осъществяващо търговска
дейност в Република България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон
България" КЧТ, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1540, р-н
Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, вписан в ТРРЮЛНЦ с ЕИК
*********, установителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № W64501
по направление Варна – Лондон, насрочен за 26.12.2024 г. в 19:05 ч. местно
време, с продължителност на закъснението 5 часа и 15 минути, на основание
чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 09.01.2025 г. до окончателното погасяване на задължението. За
претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на Варненски
районен съд.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен
превоз с ответника за полет № W64501 от Варна до Лондон, насрочен за
26.12.2024 г. в 19:05 ч. местно време, с резервационен код BESQPV. Поддържа,
че разстоянието между началната и крайната точка на пътуването е 2 800
километра. Посочва, че полетът е излетял със закъснение повече от три часа от
първоначално обявеното разписание – в 01:05 часа на 27.12.2024 г., а кацането
1
е извършено на 27.12.2024 г. в 02:01 ч. вместо в 20:50 ч. по разписание.
Твърди, че в резултат на закъснението е достигнал крайната си дестинация с
повече от пет часа закъснение спрямо предварително планираното време по
разписание. Ищецът сочи, че е бил на летището навреме за регистрация, но не
е получил адекватна информация за закъснението или алтернативен
транспорт. Излага, че е отправил претенция към ответника, която е останала
незадоволена. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен изцяло. Претендира разноски.
Ответникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт." е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез адв. К. П. И.. Не оспорва
наличието на договор за въздушен превоз за полет № W64501, нито факта на
закъснението от 5 часа и 15 минути. Твърди обаче, че закъснението се дължи
на извънредно обстоятелство – неблагоприятни метеорологични условия
(силен вятър) в гр. Варна на 26.12.2024 г., които не са позволили безопасно
изпълнение на полета. Ответникът сочи, че метеорологичните условия не са
позволявали безопасно излитане, капитанът на процесния полет е спазил
разписаните нормативи, а самолетът с рег. № HA-LWZ е бил в готовност за
излитане и е изчаквал подобряване на времето. Поддържа, че тези условия са
били непредвидими и неизбежни, дори при вземането на всички разумни
мерки, поради което отговорността му е изключена съгласно чл. 5, параграф 3
от Регламента. Иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено
следното от фактическа страна:
От ангажирания в производството доказателствен материал и по-
специално от представената резервация № BESQPV за полет № W64501 по
разписание за 26.12.2024 г. от 19:05 часа, бордна карта за полет № W64501 за
26.12.2024 г. и справка за полет № W64501 от 26.12.2024 г. по направление
Варна – Лондон Лутън, може да се направи обоснован извод, че между ищеца
Н. Т. Т. и ответника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт." е сключен валиден договор за
въздушен превоз за полет № W64501, излитащ по разписание на 26.12.2024 г.
в 19:05 часа местно време от летище Варна и пристигащ по разписание в 20:50
часа на летище Лондон Лутън.
Между страните не се спори, че ищецът се е представил на гишето за
регистрация в посочения от въздушния превозвач час, а полетът действително
е излетял със закъснение. От представените доказателства безспорно се
установява, че полетът е излетял в 01:05 часа на 27.12.2024 г. и е кацнал на
летище Лондон Лутън в 02:01 часа на 27.12.2024 г. – с 5 часа и 15 минути след
първоначално планирания час на пристигане по разписание (20:50 часа на
26.12.2024 г.).
Разстоянието между двете летища Варна – Лондон, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг, съгласно чл. 7, т. 4 от Регламента,
надвишава 1500 км, като според твърденията на ищеца е 2 800 км.
По делото ответникът е представил писмени доказателства във връзка с
2
твърдението си за наличие на извънредно обстоятелство. Представен е
МЕТАР за летище Варна от 26.12.2024 г., отговор от Държавно предприятие
„Ръководство на въздушното движение" с изх. № 94-00-1147/10.10.2025 г.,
приложение с полетен план и свързани с него съобщения за полет W64501
(ИКАО: WZZ99) от Варна до Лутън на 26.12.2024 г., отговор от Фрапорт Туин
Стар Еърпорт Мениджмънт АД (концесионер на летище Варна) с изх. № FR-
OUT-HO-1122/23.09.2025 г. и декодиране на Метар за периода от 17:00 часа до
23:00 часа UTC на 26.12.2024 г.
От представения МЕТАР за летище Варна от 26.12.2024 г. и неговото
декодиране се установява наличието на вятър в периода от 17:00 часа до 23:00
часа UTC на 26.12.2024 г. Конкретно, от декодирането на метеорологичните
съобщения се установява следната картина относно скоростта на вятъра: в
19:00 UTC (21:00 местно време) – вятър от посока 020 градуса със скорост 16
възела с пориви до 28 възела; в 20:00 UTC (22:00 местно време) – вятър от
посока 020 градуса със скорост 15 възела с пориви до 27 възела; в 21:00 UTC
(23:00 местно време) – вятър от посока 020 градуса със скорост 14 възела с
пориви до 26 възела; в 22:00 UTC (00:00 местно време на 27.12) – вятър от
посока 020 градуса със скорост 13 възела с пориви до 25 възела.
От отговора на ДП „Ръководство на въздушното движение" се
установява, че в 13:10 часа на 26.12.2024 г. е получено от оператора
съобщение за промяна на полетния план, с което се променя разчетното време
за начало на движение от 17:05 UTC на 23:00 UTC (01:00 местно време на
27.12.2024 г.). В 20:46 часа е получено от оператора съобщение за промяна на
полетния план относно планираната продължителност на полета и резервните
летища. В 23:05 часа автоматизираната система за управление на въздушното
движение излъчва съобщение за първа активация (FSA), което означава, че
полетът е излетял. От същия отговор се установява, че в базите данни на ДП
РВД не са открити данни за прилагане на мерки за управление на потоците
въздушно движение за полет с опознавателен индекс WZZ99, т.е. не са били
наложени административни ограничения или забрани за полета от страна на
органите на въздушното движение.
От представените от ищеца справки за други полети, излитащи от
летище Варна на същата дата – полет № 6H 712 по направление Варна – Тел
Авив, излетял на 26.12.2024 г. в 21:07 часа, и полет № FB 974 по направление
Варна – София, излетял на 26.12.2024 г. в 22:04 часа – се установява, че други
въздушни превозвачи са осъществили излитания от летище Варна в период,
когато процесният полет на ответника все още не беше излетял.
Въз основа посочената фактическа установеност, съдът формира
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено на задължението, удостоверено със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на Варненски районен съд.
Материалноправното основание на вземането е чл. 7, параграф 1, буква „б" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
3
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети са
разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне
право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в
размерите, предвидени в чл. 7. Едното основание е отмяна на полет (чл. 5),
другото е при отказан достъп на борда (чл. 4), а третото е при голямо
закъснение.
Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС),
установена с Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07 (Sturgeon и Böck
and Lepuschitz), пътниците на закъснели полети могат да се позовават на
правото на обезщетение, предвидено в чл. 7 от Регламента, когато претърпят
загуба на време от три или повече часа в крайния пункт на пристигане спрямо
предварително планираното време на пристигане по разписание. В тези
решения СЕС постановява, че пътниците на закъснели полети се намират в
положение, сравнимо с това на пътниците, чиито полети са били отменени, и
следователно могат да претендират еднакво обезщетение съгласно чл. 7,
когато закъснението в крайната дестинация е три или повече часа.
За да бъде ангажирана отговорността на въздушния превозвач по чл. 7,
параграф 1, буква „б" от Регламента, следва кумулативно да са налице
следните предпоставки: да е установено наличието на закъснение с повече от
3 часа в пункта на пристигане; пътникът да е направил необходимото, за да
използва услугата и съответно да се е явил навреме за качване на борда според
обявеното разписание; да е налице валиден договор между пътника и
опериращия въздушен превозвач; правоотношението по договора да попада в
приложното поле на Регламента според чл. 3 на Регламента; и да липсват
обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност,
определени в чл. 5, параграф 3 от Регламента като „извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати".
В настоящия случай първите четири предпоставки безспорно са
налице. Установява се наличието на валиден договор за превоз, явяването на
пътника за регистрация, закъснение в крайния пункт на пристигане от 5 часа и
15 минути (повече от изискуемите три часа), както и че правоотношението
попада в приложното поле на Регламента – полет излитащ от територията на
Европейския съюз (летище Варна, България). Спорен е въпросът дали са
налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, параграф 3 от
Регламента, които да изключват отговорността на превозвача.
Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004
експлоатиращият въздушен превозвач не е задължен да заплати обезщетение,
предвидено в чл. 7, ако може да докаже, че отмяната или голямото закъснение
се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори ако са били взети всички разумни мерки.
4
Съображение 14 от Регламента разяснява, че такива обстоятелства
може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полетите и стачки, засягащи дейността на експлоатиращия въздушен
превозвач.
Понятието „извънредни обстоятелства" е автономно понятие на
правото на Европейския съюз и следва да се тълкува еднообразно в държавите
членки. В практиката на СЕС то е дефинирано чрез Решение по дело C-549/07
(Wallentin-Hermann срещу Alitalia), където Съдът постановява, че
извънредните обстоятелства по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламента
представляват събития, които кумулативно отговарят на два критерия. Първо,
събитието по своето естество или произход не трябва да е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач.
Това означава, че събитието не е част от обичайните оперативни рискове,
които превозвачът следва да управлява в хода на своята дейност. Второ,
събитието трябва да е извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
Дори и събитието да не е част от нормалната експлоатация, превозвачът може
да бъде освободен от отговорност само ако то е обективно непредвидимо и
неизбежно.
Метеорологичните условия, несъвместими с експлоатацията на полета,
са посочени в съображение 14 от Регламента като пример за извънредни
обстоятелства. Практиката на СЕС и на българските съдилища обаче
последователно приема, че не всяко лошо време автоматично освобождава
превозвача от отговорност. Необходимо е условията да са с такава
интензивност и изключителност, че да правят полета обективно невъзможен
или прекалено опасен за безопасното му изпълнение.
В допълнение към установяването на извънредното обстоятелство,
превозвачът носи доказателствената тежест да установи, че е взел всички
разумни мерки за избягване на закъснението или че такива мерки не са били
възможни. Това изискване е подчертано в практиката на СЕС, по-специално в
Решение по дело C-257/14 (van der Lans срещу KLM), където Съдът
постановява, че дори когато е налице извънредно обстоятелство, превозвачът
трябва да докаже, че е мобилизирал всички свои ресурси – технически и
човешки – за да предотврати или поне да намали закъснението, освен ако това
не би довело до непоносими жертви от гледна точка на капацитета на неговото
предприятие.
В настоящия случай ответникът се позовава на силен вятър с пориви до
28 възела като извънредно обстоятелство. Съдът намира, че по следните
съображения не са налице предпоставките за освобождаване от отговорност
по чл. 5, параграф 3 от Регламента.
Макар скоростта на вятъра да е била повишена, няма доказателства, че
тези метеорологични условия са били изключителни или напълно
несъвместими с експлоатацията на полети от летище Варна. Скорост на
вятъра с пориви до 28 възела (приблизително 52 км/ч) не представлява
5
екстремно метеорологично явление, което автоматично прави излитането
невъзможно. Съвременните граждански самолети, включително използвания в
случая тип въздухоплавателно средство (Airbus A320 или аналогичен), са
проектирани и сертифицирани за безопасна експлоатация при значително по-
високи скорости на вятъра. Максимално допустимата скорост на страничен
вятър (crosswind) за типа Airbus A320 обикновено надвишава 35 възела при
благоприятни условия на пистата, а при вятър от посока, близка до посоката
на пистата (каквата е в случая – североизток, приблизително съвпадаща с
посоката на пистата на летище Варна), допустимата скорост е още по-висока.
Най-съществения аргумент в полза на извода, че метеорологичните
условия не са били обективно несъвместими с експлоатацията на полети, е
фактът, че в същия часови диапазон от същото летище са излетели други два
пътнически полета. Полет № 6H 712 по направление Варна – Тел Авив е
излетял на 26.12.2024 г. в 21:07 часа местно време, а полет № FB 974 по
направление Варна – София е излетял в 22:04 часа местно време. Това
обстоятелство само по себе си опровергава тезата, че метеорологичните
условия са били обективно несъвместими с безопасната експлоатация на
полети. Ако условията действително са били извънредни и несъвместими с
полетите, би следвало администрацията на летището или органите на
въздушното движение да наложат ограничения за всички полети, което обаче
не се е случило. Щом други превозвачи са преценили, че условията позволяват
безопасно излитане и са осъществили своите полети, решението на ответника
да не изпълни полета в обявения час се явява негов оперативен избор, а не
последица от непреодолима външна причина.
От отговора на ДП „Ръководство на въздушното движение" се
установява, че в базите данни на ДП РВД не са открити данни за прилагане на
мерки за управление на потоците въздушно движение за процесния полет, т.е.
не са били наложени административни ограничения, забрани или указания от
страна на органите на въздушното движение, които да забраняват или да
налагат отлагане на излитането. Липсата на такива официални ограничения
допълнително потвърждава извода, че метеорологичните условия не са били
от естество, което обективно да препятства осъществяването на полети. Ако
вятърът беше действително толкова силен и опасен, щото да представлява
извънредно обстоятелство, органите на въздушното движение биха наложили
временни ограничения за всички полети или биха издали съответни
препоръки.
Дори да се приеме хипотетично, че метеорологичните условия в
определен момент са представлявали извънредно обстоятелство по своята
природа, ответникът не е доказал, че е изпълнил второто си задължение – да
вземе всички разумни мерки за избягване на закъснението или за
минимизиране на неговите последици за пътниците. Няма доказателства, че
ответникът е потърсил възможност за пренасочване на пътниците към други
полети – директни или с връзка, евентуално оперирани от други въздушни
превозвачи, позволяващи на пътника да достигне крайния пункт на
пристигане в часови диапазон, близък до първоначално планирания. Няма
6
доказателства, че е бил търсен резервен самолет или че са били предприети
организационни мерки за осигуряване на алтернативен транспорт. Ответникът
се е ограничил до пасивно изчакване на подобряване на времето в
продължение на повече от пет часа (от обявения час на излитане 19:05 ч. до
действителното излитане в 01:05 ч. на следващия ден), без да демонстрира
активни действия за минимизиране на последиците от закъснението.
Вятърът със скорост, описана в представените метеорологични данни,
не може да се квалифицира като изключително или напълно извънредно
метеорологично явление. Това е метеорологично явление, което може да се
очаква в крайбрежен регион като Варна, особено през зимния сезон.
Авиокомпаниите, опериращи редовни полети от летище Варна, следва да са
подготвени за такива метеорологични условия и да разполагат с процедури и
ресурси за справяне с тях, без да налагат многочасови закъснения на
пътниците. Предвидимите сезонни метеорологични явления не могат да се
квалифицират като извънредни обстоятелства, тъй като са част от нормалните
оперативни рискове, които превозвачът следва да управлява.
При тази фактическа и правна обстановка съдът приема, че не е
доказано наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5,
параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, което да изключва отговорността
на превозвача за закъснението на процесния полет. Метеорологичните
условия, макар и неблагоприятни, не са били от естество, което обективно да
прави излитането невъзможно, както се доказва от факта, че други превозвачи
са осъществили полети от същото летище в същия период. Освен това,
ответникът не е доказал, че е взел всички разумни мерки за минимизиране на
закъснението или за осигуряване на алтернативен транспорт за пътниците.
Следователно, при липса на доказано извънредно обстоятелство,
отговорността на ответника по чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламента е
ангажирана. Ищецът е претърпял загуба на време от 5 часа и 15 минути в
крайния пункт на пристигане спрямо първоначално планираното време на
пристигане, което надвишава минималния праг от 3 часа, предвиден в
Регламента и в практиката на СЕС (дела Sturgeon и Böck and Lepuschitz).
При установените факти и правни предпоставки, съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 400 евро на основание
чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004, тъй като
разстоянието между началната и крайната точка на полета надвишава 1500 км,
а закъснението е повече от 3 часа. Ето защо предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и акцесорната
претенция за признаване на установено задължението за заплащане на законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.01.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва
да бъдат присъдени в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С оглед
даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски,
7
направени в заповедното производство, настоящият състав следва да
постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе и по този въпрос,
като съобразно представените доказателства в полза на ищеца се дължат общо
1002.50 лева, или по 501.25 лева за всяко от двете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.",
дружество регистрирано в Унгария, с рег. № 01-10-140174, осъществяващо
търговска дейност в Република България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. –
клон България" КЧТ, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1540, р-н Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, вписан в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК *********, ДЪЛЖИ на Н. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
****, сумата 400 евро (четиристотин евро), представляваща обезщетение за
закъснение на полет № W64501 по направление Варна – Лондон, насрочен за
26.12.2024 г. в 19:05 ч. местно време, на основание чл. 422, ал 1 от ГПК, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2025 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на
Варненски районен съд.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.", дружество регистрирано в
Унгария, с рег. № 01-10-140174, осъществяващо търговска дейност в
Република България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България" КЧТ,
вписан в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. Т., ЕГН
**********, направените в заповедното и исковото производство разноски в
общ размер на размер от 1002.50 лева (по 501. 25 лева за всяко от двете), на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8