№ 14654
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110142553 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. С., ЕГН **********, с адрес
..., чрез процесуален представител адв. В. Н.- САК, със съдебен адрес ..., против ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление ..., представлявано от И.. и Д.Н.- управители, чрез
пълномощника юрк. Е.И., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. I ЗЗД за сумата от сумата от 696,21 лв., представляваща платена при липса на
основание по нищожен, евентуално унищожаем поради грешка, измама или крайна нужда и
явно неизгодни условия, Договор за потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 20.07.2021 г., до
окончателното им изплащане.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения договор, въз основа на който е
получила заем в размер от 1500 лв., със задължение да го върне ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Общата сума, която следвало да върне била 1679,85 лева, платима
на 6 равни месечни вноски по 279,98 лева, всяка при уговорен фиксиран лихвен процент в
размер на 11,99 % и ГПР в размер на 49,05 %, като кредитът е обезпечен с услуга ... с
възнаграждение 840,15 лева. На 03.12.2016 г. ищцата погасила предсрочно цялата дължима
сума в размер на 1500 лева за главница, 126,78 лева за възнаградителна лихва и 569,43 лева
за възнаграждение за „поръчител“. Излага доводи, че договорът е нищожен поради
противоречие със закона – чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради липса на форма
по чл. чл. 10, ал. 1, във вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е сключен в предписаната от закона
форма, доколкото не е била спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за сключване на
договори от разстояние, както и при липса на валидно изразено от потребителя съгласие.
Поддържа, че договорът не е написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-малък от 12,
не е посочен съществен елемент от неговото съдържание (общ размер на кредита и ГПР),
респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на разходите, който в
действителност надхвърлял законоустановения максимум. Счита, че клаузата за заплащане
на възнаграждение за поръчител е нищожна, тъй като единствената функция е да увеличава
възнаграждението по кредита по чл. 19, ал. 4 от ЗЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, освен това тя
не е включена в ГПР. Излага, че клаузата по кредита е неравноправна, а тази за определяне
размера на възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Въз
1
основа на изложените пороци намира, че целият договор за потребителски кредит е
нищожен, евентуално унищожаем като сключен поради измама, грешка и при крайна нужда
и при явно неизгодни условия, респ. че посочените клаузи за възнаградителна лихва е
нищожна. Ето защо счита, че дължи връщане само на чистата стойност на кредита, с оглед
което се дължи връщане на надплатения размер от 696,21 лв., за което предявява претенция.
Претендира разноски.
С исковата молба представя писмени доказателства и прави доказателствено искане
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Прави доказателствено искане по чл. 190
ГПК да бъде задължен ответникът да представи справка от счетоводството си за всички
извършени плащания от страна на ищеца по процесния договор, включително всички
налични документи в тази връзка, а именно- Договор за потребителски кредит № 415238 от
05.08.2016 г., СЕФ, погасителен план, общи условия, Договор за гаранция (поръчителство)
от 05.08.2016 г., погасителен план и общи условия към него. Прави искане по чл. 192 ГПК
да се изиска от ... да представи справка за извършените плащания от ищеца към ответника за
периода от 05.08.2016 г. до подаване на исковата молба.
С уточнителна молба от 13.08.2021 г. ищцата посочва, че предявява единствено
осъдителен иск, като излага, че наведените твърдения за нищожност, респективно за
унищожаемост, на процесния договор за кредит следва преюдициален въпрос, който следва
да бъде изследван и решен в мотивите на крайния акт по същество.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище № 89994/17.11.2021 г. преди откритото съдебно заседание, с което ищцата моли
да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа исковете, в това число и изложеното
в уточнителна молба от 13.08.2021 г., както и направените доказателствени искания.
Посочва, че не разполага с Договора за гаранция (поръчителство) от 05.08.2016 г.,
погасителен план и общите условия към него. До същите е имала временен достъп чрез
онлайн платформа на дружеството ответник. Сочи, че при поискването им в офис на
ответника й е било отказано да й бъдат предоставени. Не прави нови доказателствени
искания.
С молба от 15.02.2022 г., озаглавено като „становище“, ищцата е направила искане за
изменение на иска в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК, което е било уважено и допуснато от съда с
Определение от 15.02.2022 г., като е прието увеличение размера на иска до сумата от 696,21
лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете. Твърди, че предявените искове
за нищожност са неоснователни и предявени срещу ненадлежна страна. Сочи, че е сключен
валиден договор за кредит, за който не е предвидена форма за действителност (включително
в ЗЕДЕУУ не е предвидено задължение за използване на квалифициран електронен подпис).
Поддържа, че ищецът е усвоил заемната сума в брой на касите на Изипей, както сама е
пожелала, след като е кандидатствала чрез средствата за комуникация от разстояние и е била
одобрена за кредита по подробно разписана процедура, която задължително включва
предоставяне и запознаване с детайлна преддоговорна информация за условията на
сделката. Поддържа, че годишният процент на разходите по договора е правилно изчислен,
като включва само възнаградителната лихва и е под законоустановения максимален размер,
а уговорената възнаградителна лихва е съобразена със спецификите на ответното дружество
като небанкова финансова институция и размерът й не е прекомерен или нарушаващ
добрите нрави. Сочи, че не са налице и останалите твърдени от ищцата пороци на договора.
Договорът е на ясен и разбираем език, предоставена е изискуемата информация и правото на
отказ е разяснено. Възнаградителната лихва не включва възнаграждение за услугата
Фератум Банк и се включва в петкратния размер на законната лихва. Счита, че не са налице
основания за нищожност и унищожаемост на договора, както и крайна нужда и явно
неизгодни условия. Претендира разноски.
Към отговора прилага писмени доказателства и прави доказателствени искания по чл.
190 ГПК за задължаване ищеца да представи Договор за гаранция и погасителен план към
него, сключен с ... ЕАД и документи във връзка заплатените от него суми по процесния
2
договор, вкл. изпратената му преддоговорна информация и погасителен план към Договор за
потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г. Също така прави искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза, която отговори на поставените в отговора на исковата
молба въпроси.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа направените
възражения и оспорвания.
В срока за писмени бележки ответникът по делото е депозирал писмена защита с вх.
№ 38515/28.02.2022 г., в който излага, че съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза ГПР е в размер на 49,05 %, тоест същият не надхвърля пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Посочил
е, че ищецът е имал право на избор между това да ползва услугите на ... или да ползва
посочено от него лице като поръчител, като в последния случай не се дължало заплащане на
възнаграждение. Твърди, че възнаграждението за гаранция на ... не следвало да се включи в
ГПР, тъй като услугата се предоставяла от едно трето лице, различно от ответното
дружество. Посочва, че ищецът е избрал да плаща възнаграждение на ... по банкова сметка
на „...“. Поддържа, че заплатените суми от ищеца са били извършени на валидно правно
основание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно
доказване по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД факта на плащане на
процесната сума на ответника, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание
за получаването й по валидни договорни клаузи.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ 415238 от 05.08.2016 г., по който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на
1500 лв.
Видно от приложения и приет по делото като писмено доказателство договор за
потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г. последният е сключен при следните
параметри- ГПР в размер на 49, 05 %, при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на
11,99 %, сумата по кредита следва да се погаси чрез плащането на 6 вноски, като падежът на
първата вноска е 04.09.2016 г. Ищцата е следвало да заплати вноските съгласно
погасителния план към договор, а именно- сумата от 203,93 лв. на 04.09.2016 г., сумата от
228,99 лв. на 04.10.2016 г., сумата от 257,65 лв. на 03.11.2016 г., сумата от 290,45 лв. на
03.12.2016 г., сумата от 327,97 лв. на 02.01.2017 г. и сумата от 370,86 лв. на 01.02.2017 г.
От представените по делото общи условия на ... се установява, че в т. 12 от същите е
посочено правото на отказ от договора, както и редът за неговото упражняване. В т. 16.2 от
общите условия е посочено, че в случай, че ако дружеството получи плащане от заемателя,
което не е предназначено за дружеството, последното има право в случай, че идентифицира
за кого е предназначено плащането (получателят на плащането) да го преведе директно на
получателя му като уведоми за това заемателя. Със сключването на Договора за заем,
заемателят дава изричното си съгласие за извършването на тези действия от дружеството. В
т. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено, че заемът се обезпечава с
поръчителството предоставено от ... в полза на дружеството, като договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заема.
По делото не беше представен договор за гаранция, сключен с гарант ..., но
доколкото не се спори, че ищецът е осигурил обезпечение на кредита чрез сключването на
договор за поръчителство с трето за спора дружество – ..., партньорско дружество на
ответника, то същото обстоятелство следва да се приеме за безспорно установено.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от
3
страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно ищцата е заплатила по
сметка на ответното дружество такса за предоставяне на поръчителството в размер на 569,
43 лв. Съгласно данните изложени в таблицата / л. 142-143 по делото/ по съдебно-
счетоводната експертиза възнаграждението за даденото обезпечение било включено
месечната погасителна вноска ( от първа до четвърта включително). След извършена
проверка в счетоводството на ответника вещото лице установява, че ищцата е изплатила
общо сумата в размер на 2203,71 лв., от които 1500 лв.- главница, 126,78 лв-
възнаградителна лихва, 7,50 лв- такса предсрочно прекратяване, и 569,43 лв.- гаранция за
даденото обезпечение от .... Вещото лице, използвайки нормативно установената формула в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, изчислява, че фактическия размер на ГПР,
включващ както лихвата, така и „такса за предсрочно прекратяване на кредита“, и „такса за
банкова гаранция към ... ЕАД“, при фактически изплатени 2203,71 лева, пряко или косвено
свързани с кредита и при запазени основни параметри на кредита, се равнява на 584,71 %.
От изложеното съдът стига до извода, че по делото се установи по безспорен начин,
че между страните има сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по който
ищецът като кредитополучател е усвоил предоставената му от ответното дружество сума и е
погасил кредита с плащане, съобразно погасителния план по договора. Не се спори, че
ищецът е осигурил обезпечение на кредита чрез сключването на договор за поръчителство с
трето за спора дружество – Фератум Банк, и че е заплатило т.нар. „такса гаранция“ в размер
на 569,43 лв., както и това, че възнаграждението на поръчителя, дължимо от
кредитополучателя не е включено в ГПР, посочен от заемодателя, включително че с
включването на неговия размер годишният процент на разходите се е повишил
многократно.
При извършване преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е
обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са
от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор,
която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7–9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представените
по делото доказателства е предоставил преддоговорна информация, в която са посочени
основните параметри и условия по кредита, включително разходите по кредита. В
последствие договорът е сключен отдалечено при условията на ЗПФУ, поради което съдът
намира, че е изпълнена изискуема форма за траен носител по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Относно наведеното твърдение от ищцата, че действителният ГПР е различен от
уговорения в договора, съдът намира, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19,
ал. 1, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Както бе установено по-горе, вземането на заемодателят е обезпечено с
поръчителство предоставено от ..., вследствие на което между ищцата и поръчителят е
сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. Ето
защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се включи към
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за
общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
4
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на
възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора дружество
представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояване на кредита.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е било
известно задължението на ищцата да заплаща услугата по предоставеното поръчителство,
тъй като това задължение е предвидено и в Договора за кредит, сключен между страните.
Доколкото в процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза е установено,
че при добавяне в ГПР на възнаграждението за поръчител, същото би възлизало на 584,71
%. Предвид това, съдът приема, че така посоченият ГПР нарушава императивната забрана
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГРП не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва, което пък е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на
разходите като не включи разходa за възнаграждение за поръчител в ГПР.
Неправилното посочване на ГПР, в случая в размер на 49,05%, води до нарушаване
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което представлява основание за нищожност на
процесния договор съгласно чл. 22 ЗПК. От друга страна, съответната разпоредба от
процесния договор за кредит относно неправилното изчисление на ГПР е неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като ГПР от 584,71 %. който размер е посочен в
заключението на ССчЕ, значително нарушава равновесието в правата и задълженията на
търговеца – ..., и потребителя, какъвто е ищцата съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗПК.
Поради изложените съображения, съдът намира, че сключеният Договор за
потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г.. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД
поради противоречие на закона, а именно разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне.
Съдът счита, че по делото безспорно се установява, че ответникът е получил в общ
размер на 2203,71 лева, в това число главница от 1500 лв., възнаградителна лихва в размер
на 126,78 лв., такса предсрочно прекратяване в размер на 7,50 лв., и 569,43 лв.- гаранция за
даденото обезпечение от .... При установяването недействителността на договора между
страните ищцата дължи само реално полученото, тоест останалите суми са недължими.
За пълнота следва да се отбележи, че договорът за потребителски кредит и договорът
за гаранция (поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на
договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.
Установи се, че ищцата е заплатила по процесния договор за потребителски кредит
сума в размер на 2203,71 лева., съгласно кредитираното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза. Дължимостта на главницата от 1500 лв. произтича от изричната
законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, поради което заплащането й е надлежно и кредиторът
не дължи нейното връщане. Недължимо платена обаче с оглед установената по делото
нищожност на договора за потребителски кредит се явява разликата над сумата от 1500 лв.
до размера на плащанията, извършени по договора за кредит, а именно сумата от 703,71 лв.
Ищецът М. С. е заплатила по договора за потребителски кредит сума в общ размер на
2203,71 лева, което се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
прието по делото без възражения от страните.
Съдът приема, че сумата в размер на 569, 43 лева, представляваща такса за банкова
5
гаранция е заплатена от ищеца като възнаграждение по Договор за гаранция, сключен с
трето лице. Ирелевантно се явява обстоятелството, дали ответното дружество в последствие
е заплатило на дружеството-гарант ... платената от ищеца такса за гаранция, тъй като за
наличие на неоснователно обогатяване е достатъчно и необходимо да се установи липса на
правно основание за разместване на блага между правните субекти, без значение от
облигационните отношения на страните с трети лица. Без значение се явява обстоятелството
дали впоследствие сумата е била зачислена на друго лице, дори и същото твърдение да бе
доказано от ответника в настоящия процес. Следователно ищецът се е обогатил за сметка на
ищцата без основание със сума в размер на 569, 43 лв. лева, получена без основание, като е
налице причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
Ответникът не ангажира никакви доказателства относно наличие на основание да получи
установената сума като възнаградителна лихва върху отпуснатата главница по кредита за
процесния период.
Следователно на връщане подлежи платеното от ищцата над сумата от 1500 лв. до
пълния размер на плащанията по договора за кредит, но тъй като ищцата е предявила иск за
по-малка по размер сума, то съдът следва да уважи иска до претендирания размер от 696,21
лв.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. Ищцата е извършила разноски общо в размер на 250 лв., от които сумата от 50 лв.,
представляваща заплатена държавна такса, и 200 лв., депозит за вещо лице. Следователно
ответникът следва да заплати в полза на ищеца разноски в общ размер на 250 лв. Съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК от ищцата се претендира адвокатски хонорар на
основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лв. По делото е
представен Договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата и процесуалния
й представител, съгласно който последният е оказал правна защита и съдействие безплатно
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В графи „договорено
възнаграждение“, „начин и срок на плащане“ и платена сума“, в договора е записано-
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Следователно следва да се уважи искането на
адвоката, като съгласно цената на иска се определя възнаграждение в претендирания размер
от 300 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
И.. и Д.Н.- управители, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД да заплати на М. П. С.,
ЕГН **********, с адрес ..., сумата от 696,21 лв., представляваща недължимо платени суми
по Договор за потребителски кредит № 415238 от 05.08.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 20.07.2021 г., до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА „...“ ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
И.. и Д.Н.- управители, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М. П. С., ЕГН
**********, с адрес ..., сумата от 250 лв., представляваща направените по настоящото дело
разноски.
ОСЪЖДА „...“ ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
И.. и Д.Н.- управители, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатура да заплати на
адв. В. Н.- САК, със съдебен адрес ..., сумата от 300 лв. за предоставена на ищцата
безплатна правна помощ и съдействие по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7