№ 75
Силистра,
09.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, публично заседание на девети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Ели Николова и в присъствието на
прокурора……….
като разгледа докладваното от
съдия Д. Стоева в.гр.
№ 39 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 154/10.09.2019г., постановено по гр.д. № 238/2018г. по описа
на ДРС, е осъден Г.Н.К. да заплати
сумата от 20 000 лева - главница по предоставени четири парични заема: Договор
за заем със С.М.Г. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба до окончателното ѝ
заплащане и 1 891.52 лв. - договорна лихва за периода 15.10.2015 год. -
25.10.2017 год.; По Договор за заем със С. С.Г. - 5 000 лева - главница, ведно
със законната лихва върху тази сума от
подаването на исковата молба до окончателното и заплащане и 2 206.45 -
договорна лихва за периода 08.06.2015 год. - 25.10.2017 год.; По Договор за
заем със С.И.С. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази
сума от подаването на исковата молба до окончателното и заплащане и 1 717.43 лв.
- договорна лихва за периода 15.10.2015 год. - 25.10.2017 год. и По Договор за
заем с Х.Е. Д. - 5 000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаването на исковата молба – 8.05.18г. до окончателното и
заплащане, както и сумата от 2 246.50 - договорна лихва за периода 08.06.2015
год. - 25.10.2017 год. Осъден е Г.Н.К. да заплати на „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗ” Кайнарджа - 96”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Кайнарджа, Област Силистра,
ул. „Г. Токушев”, № 10, представлявана от Председателя Д.Г.С., сумата от 2
957.45 лв., представляваща направени
разноски по делото пред ДРС.
Недоволен от решението, е останал Г.Н.К.,
който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок.
Счита, че същото е неправилно и моли съда да го отмени и да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски
стопани /“ВККЧЗ” Кайнарджа - 96”, с. Кайнарджа, област Силистра, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалбата е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Видно от представените на стр. 6 – 20 от първоинстанционното дело
договори и погасителни планове към тях -
Договор № 2234/15.10.2015 год., Договор № 2205/08.06.2015 год., Договор №
2235/15.10.2015 год. и Договор №
2206/08.06.2015 год., Кооперация К “ВККЧЗС - Кайнарджа - 96” с. Кайнарджа е
предоставила на четиримата заемополучатели – С.М.Г., С.С.Г., С.И.С. и Х.Е.Д. -
сумата от по 5 000 (пет хиляди) лв. за отглеждане на свине и пчели. Съгласно
предвиденото в договора, договорната лихва от 14 процента се дължи за периода
от 36 месеца на погасителни вноски, съобразно падежите по погасителния план.
При просрочие на погасителните вноски по главницата и лихвата се начислява
наказателен лихвен процент за забава в размер на договорената текуща лихва за
съответния период, завишена с надбавка от 20 % върху просрочената сума (т.8 от
договорите). Съгласно т.24, предл. последно от договора заемодателят има право
да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение на заемателя, когато
последния не е внесъл която и да е вноска по погасителния план. От сключване на
договорите за паричен заем до настоящия момент заемателите не са изпълнили нито
едно от задълженията си по договора, като не са внесли предвидените в
погасителния план месечни вноски. Ищецът твърди, че въпреки многократните
покани, заемателите не са предприели каквото и да е действие за редуциране на
задължението си, като от началото на 2017 год. се укриват и отказват да получат
писмена кореспонденция с ищеца. Тези негови твърдения не се оспорват от
ответната страна.
Неплащането по кредитите мотивира ищеца да обяви задълженията по четирите
кредита за предсрочно изискуеми и да потърси плащане от заемополучателите чрез
предявяване на четири искови претенции пред ДPC.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В случая освен
неплащане на кредитите, е налице и обявяване на ответника на настъпилата
предсрочна изискуемост на кредитите с получаване на исковата молба от
последния.
Според ответника К. и настоящ жалбоподател ДРС неправилно е приел, че
предсрочната изискуемост е обявена на поръчителя с подаване на исковата молба
на 08.05.2018г. по обжалваното решение. Според него предсрочната изискуемост е
обявена на 30.10.17г. с входирането да исковите молби по другите дела и към
момента на предявяване на настоящия иск е изтекъл преклузивният 6-месечният
срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, от което следва, че отговорността на Г.К., като
поръчител по тези кредити, вече е отпаднала.
В случая обаче Г.Н.К. е солидарен длъжник по четирите кредита за паричен
заем, като на основание чл.122 от ЗЗД, същият отговаря за цялото задължение на
заемополучателите.
Ето защо, с оглед обявената предсрочна изискуемост на четирите кредита,
отговорността на ответника, като съдлъжник по тези кредити, се ангажира за
следните парични суми: по Договора за заем със С.М.Г. - 5 000 лева - главница,
ведно със законната лихва върху
тази сума от подаването на исковата
молба до окончателното ѝ заплащане и 1 891.52 лв. - договорна лихва за
периода 15.10.2015 год. - 25.10.2017 год.; по Договора за заем със С.С.Г. - 5
000 лева - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на
исковата молба до окончателното и заплащане и 2 206.45 - договорна лихва за
периода 08.06.2015 год. - 25.10.2017 год.; по Договор за заем със С.И.С. - 5
000 лева - главница, ведно със законната лихва върху
тази сума от подаването на исковата молба до окончателното и заплащане и 1
717.43 (хиляда седемстотин и седемнадесет лева, 43 ст.) - договорна лихва за
периода 15.10.2015 год. -25.10.2017 год. и по Договора за заем с Х.Е.Д. - 5 000
лева - главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата
молба до окончателното плащане на главицата, както и сумата от 2 246.50 -
договорна лихва за периода 08.06.2015 год. - 25.10.2017 год.
Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателя в писмената му
защита, че при тълкуване на договорите, с оглед волята на страните, следва да
се приеме, че жалбоподателят е поръчител по същите, а не солидарен длъжник.
Ясно и точно във всички договори е посочено, че Г.Н.К. е съдлъжник по същите и
именно в това си качество е положил подписа си върху всеки от тях.
Като е достигнал до същия извод и е уважил предявените искове, ДРС е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, в полза на ответната
страна следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски, възлизащи
на 1 370 лв. – заплатен адвокатски хонорар. Жалбоподателят прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, но същото е
неоснователно. В случая следва да се има предвид, че са предявени четири
основни иска и четири аксесорни иска, като минималният размер възнаграждение по
всеки от тях е съобразно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и като обща сума надхвърля
1 370 лв. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и фактът, че за
първоинстанционното производство жалбоподателят също е заплатил на своя
процесуален представител адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв. /договор
за правна защита и съдействие на стр. 69 от първоинстанционното дело/. Наредба
№ 1 не прави разграничение между заплатен хонорар за първа и втора инстанция, а
визира заплатен хонорар за една съдебна инстанция.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154/10.09.2019г., постановено по гр.д. № 238/2018г.
по описа на ДРС.
ОСЪЖДА Г.Н.К. да заплати на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на
частни земеделски стопани /ВККЧЗ” Кайнарджа - 96”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Кайнарджа, Област Силистра, ул. „Г. Токушев”, № 10,
представлявана от Председателя Д.Г.С., сумата от 1 370 /хиляда и триста лева/ лв., представляваща направени разноски по делото
пред СОС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: