Р Е
Ш Е Н И Е
№………./…………05.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет
шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело №588 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на “Булимекс-68“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, с.о.“Добрева чешма“ №218, представлявано от Роман
Димитров Димитров, действащ чрез адв.Р.М.,
със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Д-р Пюскюлиев“ №22, ет.1, ап.1, против Отказ с рег.№20200423182839-2/30.04.2020г.
на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление
А4 с вх.№20200423182839/23.04.2020г. за вписване партидата на дружеството на промяна в обстоятелствата, а именно продажба на дружествени дялове,
промяна в правната форма на дружеството от ООД на ЕООД, промяна в
наименованието на дружеството от “Булимекс-68“ ООД на
“Романов билдинг“ ЕООД и
обявяване на дружествен договор, съответстваш, на исканото заявяване.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваният отказ. Жалбоподателят сочи, че за да
постанови атакуваният отказ, длъжностното лице неправилно е приложило
разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ, според която прехвърлянето на дружествен
дял от съдружник на трето лице, се извършва при спазване на изискванията за
приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на
дружествения дял. Поддържа се, че второто изискване не се прилага при
прехвърляне на дялове между съдружници, което се извършва свободно, както и че
разпоредбата на ал.2 на чл.129 от ТЗ, следва да се тълкува систематически с
ал.1 и стеснително, т.е. само по отношение на прехвърлянето на дружествен дял
на трето лице. Сочи се, че в случая заявлението е подадено за вписване на
прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг, поради което
изискването за представяне на декларация е неприложимо. Моли се за отмяна на
обжалваният отказ и даване на указания за висване на
заявените обстоятелства.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР от легитимирано
лице-заявител по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за
това, са следните:
С Отказ с рег.№20200423182839-2/30.04.2020г.
длъжностното лице при АВ е отказало на заявителя “Булимекс-68“
ООД, по Заявление А4 с вх.№20200423182839/23.04.2020г., вписване на продажба на дружествени дялове, промяна в правната
форма на дружеството от ООД на ЕООД, промяна в наименованието на дружеството от
“Булимекс-68“ ООД на “Романов
билдинг“ ЕООД и обявяване на дружествен договор,
съответстваш, на исканото заявяване. В мотивите към отказа е посочено, че
въпреки дадените указания на заявителя за представяне на документи за
изпълнение на изискването по чл.129, ал.2 от ТЗ, а именно на декларации от
управителя на дружеството и от праводателя по
договора за прехвърляне на дружествени дялове, че дружеството няма неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни
вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял, такива декларации не се представени, поради
което е постановен атакувания отказ.
Съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията
проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното
обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи
на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване
акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване
акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е
представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 ТЗ /при първоначално
вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса.
От представеното по делото копие от преписката по Заявление А4 с
вх.№20200423182839/23.04.2020г., се установява, че като приложение към него заявителят е представил Договор
от 22.04.2020г. за прехвърляне на дружествения дялове, носещ нот.заверка на подписите и съдържанието, Молба за
освобождаване на съдружник, Протокол от ОСС от 22.04.2020г., на което е взето
решение за прехвърляне на дялове от Йордан Михайлов на Роман Димитров и за
освобождаване на първия като съдружник; Протокол №1 от 22.04.2020г., в който е обективирано решение на едноличният собственик на капитала
за учредяване на ЕООД и актуален Учредителен акт от 22.04.2020г., отразяващ
настъпилите изменения, както и Декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Според актуалната
редакция на чл.129, ал.1 от ТЗ прехвърлянето на дружествен дял от един
съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица-при спазване на
изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми
трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, включително и на работниците и служителите,
трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял. Същевременно съгласно ал.2 на горецитираната разпоредба, за да се извърши вписване в ТР
на прехвърлянето на дружествен дял, е необходимо да се представят декларации от
управителя на дружеството и от праводателя, че няма
изискуеми и неизплатени задължения по ал.1, като чл.16, ал.2-4 от ТЗ, се
прилагат съответно. Съвкупните анализ и тълкуване на цитираните правни норми
сочи, че при всички случай, за да е допустимо вписването на прехвърляне на
дружествен дял, следва да се представят декларации удостоверяващи липсата на
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите. Този извод се подкрепя, както
от липсата на разграничение в чл.129, ал.2 от ТЗ на хипотезите дали се касае за
прехвърляне на съдружник или на трето лице, така и от препратката към чл.16,
ал.2-4 от ТЗ, касаеща вписването на прехвърляне на търговско предприятие.
Съдържанието на въпросните разпоредби сочи, че волята на законодателят, е да не
се допуска вписване на прехвърляне на дялове/предприятие, в случаите когато са
налице неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски.
Да се приеме обратното, а имено че при прехвърляне на
дял от един съдружник на друг, не е приложимо изискването за представяне на
декларации, означава да се позволи заобикаляне на закона, като първо дадено
лице, се приеме за съдружник, след което на същото да се прехвърлят всички
дялове от дружеството. Какъвто между впрочем е и настоящия случай, тъй като
видно от партидата на дружеството жалбоподател в ТР е,
че на 13.04.2020г. Роман Димитров, е приет за съдружник и дружеството е
трансформирано от ЕООД в ООД, като това обстоятелство, е вписано на
21.04.2020г. След което на следващият ден-22.04.2020г., въпросният новоприет
съдружник, става едноличен собственик на капитала на “Булимекс-68“
ООД, което отново се трансформира в ЕООД, като промени са заявени за вписване
на 23.04.2020г.
В заключение съдът
приема, че задължително условие за извършване на вписването на прехвърляне на
дялове, е представяне на декларации по смисъла на чл.129, ал.2 от ТЗ, каквито в
разглежданият случай не са депозирани, въпреки изрично дадените указния на
заявителя. Ето защо и доколкото към момента на настоящото произнасяне тези
задължителни документи липсват, то отказът на ДЛР към Агенция по вписванията,
следва да бъде потвърден като законосъобразен.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Отказ с рег.№20200423182839-2 от 30.04.2020г. на длъжностно лице при Агенцията по
вписванията, постановен по Заявление А4 с вх.№20200423182839/23.04.2020г. за
вписване на промени по партидата на “Булимекс-68“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
с.о.“Добрева чешма“ №218, представлявано от Роман Димитров Димитров.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
След
влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД :