Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1308

 

град Пловдив, 04.07.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на трети юни през две хиляди  двадесет и втора година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ   административно дело № 2935 по описа за 2021 година, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Делото е образувано по жалбата на С.А.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 2153-15-372/26.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/ Протокол № N01310/11.08. 2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

Недоволна от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­раз­­ност, поради което настоява за отмяната му. В жалбата и в изрично уточнение към същата /л.296/ се излагат съображения, че неправилно не е зачетен от втора категория стаж за  периодите от 01.01.1977 г. до 31.12.1978 г., от 01.01.1979 г. до 28.02.1979 г. и от 01.01.1980 г. до 03.05.1986 г. като  при зачитането му за всеки един от тях ще се  повиши общото количество стаж след редуциране и ще се намали необходимата за внасяне сума по чл.9а от КСО. Излагат се съображения, че административният орган трябва да възприеме критерият, визиран от законодателя при определяне категорията труд по т.31"б" от ПКТП (отм.) заетостта при работа с лепила на база органични разтворители.

Претендират си разноски. Подроб­ни ­съображения са изложени в писмени бележки. В съдебно заседание жалбоподателката лично и с адв. Х. поддържат жалбата.

Ответникът по жалбата -  Директор ТП на НОИ Пловдив, чрез юрк. С. намира същата за неоснователна. Претендира разноски. Допълнителни съображения са изло­же­ни в депозирано по делото писмено становище.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира жалбата за допустима, по същество за основателна, при установено следното:

В развилото се административно производство със заявление вх. № Ц2ИЗ-15-2738/18.08.2020 г. /л.206/ С.Т. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, като изрично е заявила, че желае отпускане на пенсия по чл. 69“б“ или по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО.

Към 18.08.2020 г.  Т. има навършена възраст от 62 години и  01 месец. По представените със заявлението документи, на жалбоподателка е зачетен осигурителен стаж в периода от 01.06.1976 г. до 17.08.2020 г. с прекъсване, както следва: осигурителен стаж от втора категория 07 години, 08 месеца и 25 дни, от трета категория - 23 години, 10 месеца и 04 дни, а общата продължителност на стажа след превръщане по чл. 104 от КСО в размер на 33 години, 06 месеца и 05 дни.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2020 г. жените придобиват при навършена възраст 61 години 06 месеца и наличие на 35 години и 10 месеца осигурителен стаж.

Административният орган е приел, че към 18.08.2020 г. жалбоподателката има навършена възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, но за нея не е изпълнено условието за наличие на 35 години и 10 месеца осигурителен стаж.

Съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски, съгласно чл. 9а, ал. 3 от КСО. Съгласно чл.9а, ал. 4 от КСО, в случаите по чл. 9а, ал. 2 от КСО недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.

Със служебна бележка изх. № Ц2ИЗ-15-2738#5/11.11.2020 г./л.255/, издадена от отдел КПК при ТП на НОИ -Пловдив, е установен осигурителен стаж по чл. 9а, ал 2 от КСО с продължителност 02 години, 03 месеца и 25 дни.

Издадено е разпореждане № ********** /Протокол № У01476/04.12.2020 година /л.258/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, считано от 18.08.2020 г., като е зачетен осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО за придобиване на право на пенсия за ОСВ с продължителност 02 години, 03 месеца и 25 дни. Зачетен е осигурителен стаж за право и размер на пенсия, както следва: осигурителен стаж от втора категория  07 години, 08 месеца и 25 дни и от трета категория - 26 години, 01 месеца  и 29 дни, или обща продължителност на стажа след превръщане по чл. 104 от КСО в размер на 35 години и 10 месеца

С решение № 2153-15-60/24.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив /л.266/ е отменено разпореждане № **********/Протокол № У01476/ 04.12.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ  Пловдив във връзка с новопредставено доказателство – удостоверение - обр. УП-3 № 104/27.10.2005 г., издадено от „Кочо Честименски“ АД  Пловдив. /л.282/. След като същото не е било взето предвид от длъжностното лице при постановяване на разпореждането, то е издадено и решението на горестоящия орган.

В изпълнение на решение № 2153-15-60/24.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив е издадено Разпореждане № **********/ Протокол № N01310/11.08.2021 г. /л.287/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на С.Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, считано от 18.08.2020 г.

При отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж за периода от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г., положен в "Кочо Честеменски" АД е зачетен по представен от жалбоподателката обр. УП-3 № 27/30.09.2019 г.

С цитирания документ осигурителят анулира записа в трудова книжка с изключение на месеците 01 и 02.1979 г. и прави предложение от втора категория труд, по чл.31„б“ от /ПКТП отм./, да бъде зачетен осигурителният стаж на длъжност "крояч на ходилни детайли" за периодите от 01.06.1976 г. до 31.12.1976 г. и от 01.03.1979 г. до 29.10.1980 г. В същия документ е уточнено, че трудови досиета на работници и служители не се съхраняват, а за месеците 01 и 02.1979 г. разплащателните ведомости са изгубени при преместване.

В хода на административното производство е инициирана проверка на осигурителя "Кочо Честименски" АД - Пловдив във връзка с достоверността на осигурителния стаж на С.Т. за времето от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г., оформен в удостоверение обр. УП3 № 104/27.10.2005 г. и № 27/30. 09.2019 г. Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-15-00939276/18.06.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ Пловдив./л.270/

Проверката е установила, че за периода от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г. вкл., с изключение на месеците януари и февруари 1979 г. С.Т. е работила в „Кочо Честименски“ АД  и фигурира под имената - С.А. К. и С.А.Т..

Осигурителният стаж на жалбоподателката  от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 години е бил зачетен както следва: - за периода от 01.06.1976 г. до 31.12.1978 г. (02 години и 07 месеца) – в цех "кроячен", има подпис за получено трудово възнаграждение; - за периода от 01.01.1979 г. до 29.02.1979 г. - липсват съхранени разплащателни ведомости в осигурителя, загубени при преместване; - за периода от 01.03.1979 г. до 29.10.1980 г. (01 година, 07 месеца и 29 дни) - цех "кроячен", има подпис за получено трудово възнаграждение; - за периода от 30.10.1980 г. до 03.05.1986 г. (05 години, 06 месеца и 4 дни) - основно производство в бригада „7ма“ - чехли, без изписана длъжност, има подпис за получено трудово възнаграждение.

В административното производство е прието, че издаденият образец УП 3 № 27/30.09. 2019 г. съответства на данните от разплащателните ведомости, но "Кочо Честименски" АД Пловдив не разполага и не съхранява други първични документи, в това число и трудово досие на С.Т..

В административното производство във връзка с извършената проверка, от осигурителя ''Кочо Честименски" АД  Пловдив, чрез Изпълнителен директор - Н. Е. е представено удостоверение № 12/17.06.2021 г. /л.271/, в което е потвърден издаденият през 2019 г. образец № 27 и е анулирано удостоверение обр. УП-3 № 104/27.10.2005 г. относимо за периода от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г. на длъжност "конфекционер обувки", с вписана забележка : Трудовия стаж в „Кочо Честименски“АД е втора категория труд, съгласно чл31“б“ от 61 ПМС/90 г. за работа с лепила и органични разтворители.

Необоснован е подхода на осигурителя, който единствено поради факта на извършваната проверка е анулирал удостоверение обр. УП № 104/27.10.2005 г. Това анулиране за целите на пенсионното производство следва да се приема относно записа на втора категория труд, съгласно чл31“б“ от 61 ПМС/90 г. за работа с лепила и органични разтворители. Все така необясним е подхода да се потвърди издаденият през 2019 г. образец № 27 /л.299/, в който не само има съществена неточност отново периодите осигурителен стаж, но и самият работодател/осигурител признава, че няма документация, от която да изведе длъжността, на която е работила С.Т. от 30.10.1980 г. до 03.05.1986 г.

Удостоверението за осигурителен стаж и доход, което се издава от осигурителя, представлява официален удостоверителен документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените с него факти.

В тази връзка, ответникът възразява, че депозираното пред съда на 22.02.2022 г. заявление /л.384/ от осигурителя "Кочо Честименски" АД - Пловдив, не е документ от визираните в чл. 40 от НПОС и не може да служи като надлежно доказателствено средство.

Поддържа се, че към момента издаденият образец УПЗ № 27/30.09.2019 година, който е представен от жалбоподателката и е бил обект на преценка от страна на пенсионния орган, не е анулиран от осигурителя.

В  съдебното производство и с оглед разпределената доказателствена тежест, следва да се преодолее формалната страна и да се акцентира на удостоверителното изявление на осигурителя ''Кочо Честименски" АД  Пловдив, чрез Изпълнителен директор - Н. Е., който посочва/и поправя допусната техническа грешка …“да е чете втора категория труд от 01.06.1976 г. до 31.12.1978 г.“. Възприемайки този релевантен факт за категоризиране на посочения период, административният орган ще постанови своите актове в съответствие с нормата на чл.35 от АПК.

Жалбоподателката успешно проведе оспорване на УП-3№27 от 30.09. 2019 година /л.299/, издадено от Изпълнителният директор на осигурителя „Кочо Честименски" АД, в която връзка бе открито производство по оспорване истинността му.

Както се посочи по-горе, със заявлението си до съда от 22.02.2022 година Изпълнителният директор на „Кочо Честименски" АД посочва, че в УП-3 № 27/30.09.2019 година, издадено от представляваното от него дружество на ред трети след таблицата за осигурителен стаж е допусната техническа грешка, като вместо „втора категория труд от 01.06.1976 година до 31.12.1976 година ..." да се чете „Втора категория труд от 01.06.1976 година до 31.12.1978 година". Това писмено доказателство, което съдът цени, ведно с останалите събрани, обосновават несъмнен извод, че трудовият стаж на жалбоподателката за времето от 01.06.1976 година до 31.12.1978 г. е от втора категория, в който попада и периода от 01.01.1977 г. до 31.12.1978 г.

Отделно от това, изрично в Констативен протокол № КП-5-15-00939276 от 18.06.2021 г., се  констатира че за периода от 01.06.1976 до 31.12.1978 г. С.А.Т. фигурира в разплащателните ведомости в цех „кроячен" като  има подпис за получено трудово възнаграждение.

При проведеното успешно оспорване по отношение на  УП-3 № 27 от 30. 09.2019 година, издадено от Изпълнителният директор на осигурителя „Кочо Честименски" АД - град Пловдив, касателно категорията труд за периода от 01.06.1976 до 31.12.1978 г. същото не следва да се цени.

За периодите от 01.01.1979 г. до 28.02.1979 г. и от 01.01.1980 г. до 03.05.1986 г. полагала ли е труд при условията на втора категория жалбоподателката С.Т.. Съдът намира, че отговора на този въпрос от правен характер е положителен. Жалбоподателката проведе успешно главно и пълно доказване в тази насока.

Тук е мястото да се обсъди и забраната на чл.104, ал.10 изречение второ от КСО, която не е абсолютна и се преодолява при представени писмени доказателства от работодателя, при който е положен труда и по време на полагането му, а също така и в хипотезата на чл.165 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, която е налице с оглед липсващото лично трудово досие на жалбоподателката, липсващи разплащателни ведомости при осигурителя. Писмените доказателства, които визира чл.104 ал.10 от КСО са официалните документи, изискуеми от нормативните разпоредби за доказване на фактите с правно значение за признаване правото на пенсия за прослужено време и старост–съществуване, съдържание, продължителност на трудовото правоотношение, осигурителен стаж, възраст. Няма пречка със свидетелски показания да се установи къде точно е полаган труда и какво е било неговото съдържание с оглед преценка условията и тежестта му. Двете предпоставки се изискват кумулативно по аргумент от т.67 от ПКТП / отм./. На следващо място, аргумент за допустимост на свидетелските показания е правното разрешение, че работодателя предлага категорията труд, а съответствието на предложението с нормативната уредба се проверява и от органите на НОИ и от съда въз основа на официалните документи, удостоверяващи съществуването на трудово правоотношение, осигурителен стаж и др. факти с правно значение, за които се изисква изявление на длъжностно лице. Когато са налице документи, удостоверяващи трудовото правоотношение, неговото съдържание и изпълнението му – трудови договори, заповеди за назначение, документи за изплащане на възнаграждение, данни за заплащани осигуровки, тогава неяснотите по отношение точните условия и тежест на труд, място на работа могат да бъдат установени и отстранени със свидетелски показания. Целта на забраната по чл.104 ал.10 от КСО е да не се установяват трудови правоотношения и тяхното съдържание само въз основа на свидетелски показания, без да са представени /изгубени, унищожени/ писмени доказателства – официални документи, изискуеми от закона, изходящи от работодателя по време на полагане на труда.

От свидетелските показания /л.418/ на разпитаната по делото свидетелка Р.К. се установи, че тя познава жалбоподателката от 1981 година, когато е постъпила в цеха, в който тя е заварила жалбоподателката и 6 години непрекъснато са работили заедно. Произвеждали са кожени чехли и се е работило от сглобката на стелката, чрез машините, чрез ръчно мазане на лепила – „Хелметекс“ и „Каучуково лепило“, имало е калъпи, които са били електрически, където след зашиването те се опъвали, за да добият формата на чехъл на електрически калъпи и тези изпарения всичко било в една малка стая, където нямало необходимите условия за производство. Имало е шум, имало е миризми, като всичко се е мажело на ръка. Лепилата се ползвали в обикновена тенджера, сипвали се от бидон. Мажело се на 3-4 места където е имало тенджери с лепило, където се мажели ръчно било стелка, било кичета, било топъл хастар. На 1-2 метра от машините, на масата, където е била тенджерата и си извършвало ръчното мазане. Имало и фурна, където пак се нагрявали и се обръщали от едно положение в друго, за да може да омекне тази изкуствена кожа и тогава отивали на калъпите, където ги опъвали. Пренасянето било на ръка. Нямало лента, конвейерна лента, всичко ставало на ръка. Водили са се саяджийки, производство на обувка и шивачество. С.Т. също е била саяджийка, на четисване, табанджийка и като нямало примерно някоя жена от лепилата, третата отива на нейното място на тенджерата с лепилото. Имало е изпарения, защото самата тя е страдала, самото помещение е нямало вентилация, всичко се е дишало през устатата. Свидетелката заяви, че се пенсионирала от 2007 година, като работник на „Кочо Честименски" с призната втора категория труд.

От свидетелските показания /л.419/ на разпитаната по делото свидетелка М.А. се установи, че тя познава жалбоподателката от 1982 година, когато е започнала работа в цеха на „Кочо Честименски" и до 1986г. непрекъснато са работили заедно. Сградата, в която се е помещавал цеха е била стара и ниска, работили са е лепила, които са дишали. Произвеждали са чехли, които идвали скроени и те са ги сглобявахме там. Били са машиниски, ръчнички. Двете с жалбоподателката са били шивачки. Давали са им кисело мляко. Лепилата са ги дишали, защото те са били в едни големи около 5-6 тенджери. Били бригада и всички са дишали тези лепила. Когато е отсъствал човек са поемаш и неговата длъжност, ако е ръчничка, ръчничка, ако е шивачка, шивачка, но всичко е било на едно място. Тези лепила се използвали за изработването на чехлите. На млади години като са били не са ги усещали тези лепила, но после се оплаквали. Лепилата били на ацетонова основа, хелметекс, каучуково лепило и накрая с трябвало да излезе нормата за деня. Свидетелката работила заедно с  С.Т..

От приетото и неоспорено от страните заключение /л.435/ на вещото лице К. по назначената СТЕ се установи, че жалбоподателката е участвала пряко в работата на бригадата, където се е работило с лепила на база органични разтворители. Организацията на работата е била на бригаден принцип, като всички работници са работили в едно помещение. Производството е било организирано чрез последователни отделни малки манипулации на конвейрен принцип. Липсвала е конвейрна лента и всичко се е обработвало и премествало /транспортирало/ на ръка. Налагала се е и взаимна заменяемост на работниците поради заместване. Направен е и краен извод, че всичките изпълнявани от жалбоподателката длъжности са в едно помещение, всичките работници ползват и имат пряк контакт с лепила и органични разтворители.

Видно от заключението на вещото лице през периодите от 01.01.1979 г. до 28.02.1979 г. и от 01.01.1980 г. до 03.05.1986 г. независимо от смяната на наименованията на длъжностите, жалбоподателката е работила в цех за производство на кожени изделия и през целия период тя е притежавала качеството - работник в кожено обувната промишленост, работещ при пряк контакт с лепила на база органични разтворители.

Свидетелските показания са логични, последователни и не противоречащи на другите писмени доказателства по делото, съдът ги кредитира.

В приложената по делото трудовата  книжка № 1256/01.06.1976 г. /л.168/ записаното за заемана длъжност за периода от 01.06.1976 г. до 31.08.1984 г. е  „обущар крояч", а от 01.09.1984 г. до 04.05.1986 г.  „обущар".

Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Същата не е оспорена от ответника, относно релевантните записи, а освен това към момента на нейното оформяне няма данни в структурата на осигурителя/ работодател да е липсвала първичната документация  и личното трудово досие на С.Т..

 По съществото на спора, се обоснова извода, че неправилно е анулиран удостоверение - УП-3 № 104/27.10.2005 г., в което за целия период от 01.06.1976 г. до 03.05.1986 г. е удостоверена длъжност „конфекционер обувки" от втора категория труд по т. 31“б“ от ПКТП, който факт не противоречи и на записа в трудовата книжка, а и на събраните в хода на делото доказателства.

 Следва да бъде съобразено, че съгласно чл.31“б“ от отменения ПКТП, работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; ра­ботници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници – финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители, попадат във втора категория труд.

Съгласно новелата на чл.40 ал.1 НПОС “Осигурителният стаж се устано­вява с данните по чл.5 ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книж­ки и с документ по утвърден образец.”, като съгласно ал. 3 /предишна ал.2/ “Документите по ал.1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд”.

Не се спори от ответника по отношение изпълняваната трудова функ­ция, а именно, че тя е на “работник” /а не напр. някаква ръководна или техническа функция/. Приема се обаче по същество, че в посочения оспорен отрязък от общия удостоверен стаж, не се установявало при изпълняване на трудовата си функция С.Т. да е работила с лепила.

Настоящият състав намира изводите и на пенсионния орган, а и на ответника, за необосновани. На първо място това следва дори от прилагане на правилата на логическото мислене и оценката на настъпване на фактите от социалната действителност и връзката между тях.

Съдът намира, че в нарушение на принципа за служебно начало, уреден в нормата на чл.9 АПК, административният орган не е събрал всички доказа­телства, необходими за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството. Релевантните в случая факти и обстоятелства не са изследвани в пълнота, информацията за заеманата длъжност, не е анализирана подробно, с оглед обстоятелството да­ли е осъществявана работа с лепила.

Следователно, нито в хода на административното производство по изда­ване на процесното разпореждане, нито в хода на неговото административно обжалване, е изследван характерът на извършваната от жалбоподателката трудо­ва дейност, отговаряща на заеманата от нея длъжност, с оглед преценка на ка­тегорията на този труд – ІІ или ІІІ.

Изложеното до тук налага да се приеме, че административният орган в нарушение на чл.35 АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36 ал. 1 АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкрет­ния случай, вследствие на което е нарушил цитирания по-горе принцип, залег­нал в чл. 9 ал. 2 АПК.

Именно в тази връзка по делото е прието заключение по допуснатата СТЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, въвеж­дащо в процеса с необходимата пълнота релевантни факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на настоящия административноправен спор.

Вещото лице е дало заключение, че жалбоподателката е работила в производствени цехове. Като причина за отбелязване в трудовата книжка на различни длъж­ности „крояч“, „обущар-крояч“, „крояч на ходилни детайли“ посочва факта, че един такъв обущарски работник участва в цялостното заводско конвейерно производство, каквото безспорно е би­ло и това при въпросния осигурител. Всичко това е изследвано в контекста на даденото описание на производствения процес – производството на обувки/в частност чехли/ е основано на конвейерен принцип, а именно, състои се от малки манипулации – разкрояване на всички заготовки, последователен монтаж върху калъп на стел­ки, подстелочен материал от различни материи, лицева част, предвари­телно разкроена и съшита, задна част – фортове, ходила и токове, които в мно­го случаи се шприцоват и вулканизират от термокаучук или вулканизираща каучу­ко­ва смес. Вещото лице посочва, че както при монтирането и закреп­ването на заготовките върху калъпа, така и при лепените подметки, се използ­ват лепила. Освен лепилата, се ползват и разтворители, вредни са също така и микрофибърите, които се отделят при нагряването на кожите за създаване на по-рехава повърхност за осигуряване на добро залепване. Тези обстоятелства, наред с дадения изчерпателен, обоснован и логичен отговор на поставените въп­роси, кореспондиращ със събраните по делото и неоспорени от страните пис­мени доказателства, според настоящия състав на съда, е основание заклю­чението да бъде съобразено при постановяване на съдебното решение.

Все в тази насока следва да се подчертае, че от показанията на раз­питаните по делото свидетелки, дадени под страх от наказателна отговорност, които съдът възприема като непротиворечиви и съответстващи на  данните по делото, се установява, че трудовата дейност на жалбоподателката през процесните периоди е била пряко свързана именно с  изработката на чехли/ обувки, коя­то неминуемо е свързана и с работа с лепила – в 7- ме бригада чехли (където е положен по-голямата част от стажа на жалбоподателя) извършван монтаж чрез лепене на съставните части на чехлите, като работата е извършвана на конвейер.

Освен изложеното, е необходимо да се има предвид, че разпоредбата на чл.31б ПТКП е създадена едва през 1990г., което обяснява и липсата на нароч­но отбелязване както в трудовата книжка, така и в разчетно-платежните ведо­мос­ти,  а така също и отбе­лязване, че работата е осъществявана с лепила, още по-малко, че същите лепи­ла са на база органични разтворители.

Следва да бъде съобразено също така и че липсата на документи, раз­лични от разчетно-платежните ведомости /в които очевидно не се съдържа необходимата информация/, в т. ч. и досието на жалбоподателката Т., от които могат да бъдат извлечени данни за характера на осъществяваната от нея дейност, се дъл­жи на изначална липса на представени такива в Архивохранилището от осигу­ри­теля, а не по нейна вина. Освен това, внасянето на каквито и да било съм­нения, обосновано с действия на осигурителя, за които не може да се анга­жира отговорността й, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже зая­веното право на пенсия.

Според настоящия съдебен състав, заеманата от жалбоподателката длъж­ност „крояч“, „обущар-крояч“, „крояч на ходилни детайли“ следва да се квалифицират именно като такива, свър­за­ни „при работа с лепила на база органични разтворители“ в обувната и коже­но­галантерийната промишленост, доколкото трудовата дейност на обу­щар­ския работник във всяко едно предприятие е свързана с извършване на раз­лични манипулации, всяка една от които неизменно е свързана – директно или опосредено при работа с такива лепила, още повече, че се установи, че жалбоподателката е работила на конвейер, където се произвеждали  кожени чехли и се е работило от сглобката на стелката до крайния продукт, чрез машини и чрез ръчно мазане на лепила – „Хелметекс“ и „Каучуково лепило“.

Крайният извод на съда е, че липсата на данни за „длъжност и …инфор­мация за работа с лепила“ в разплащателните ведомости, при положение, че осъществената от нея трудова дейност е била свързана с производство на обу­вки в обувния завод, в който е работила, не могат да обосноват извод в жела­ната от администрацията насока, а именно, че осигурителният стаж за процес­ните периоди следва да бъде зачетен от трета категория.

  Освен изложеното в случая е в пълна мяра е приложима общата разпоредба на т.67 ПКТП/отм./, според която “Трудът на работниците и служи­телите, посочени в раз­дел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, незави­си­мо в кой отрасъл на производството е положен, щом рабо­тата им е свързана със същата вредност и тежест на труда”, поради това, че от ед­на страна цитираната по – горе раз­поредба на т.31“б“ същия се намира в него­вия раздел ІI-ри. А в случая и вредността, и тежестта се установяват с оглед събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства.

С оглед на това и тъй като само по отношение на този компонент е нали­це оспорване и изводи и у пенсионния орган, а и у ответника с акта му от 26.10. 2021г., то следва да се заключи, че същите са обективно необосновани на база съвкупната преценка, извършена от съда, при съблюдаване правилата за логи­чес­ко мислене.

Обосновава се извода на настоящия съдебен състав за не­за­ко­носъобразност на решението на ответния ръководител от 26.10.2021г., с което е оставена без уважение жалбата на С.Т. срещу Разпореждане № **********/Протокол № N01310/11.08.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване, поради което същото следва да бъде отменено.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, административната преписка следва да се изпрати на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

Ответникът следва да заплати направените от жалбоподателя разноски за това производство в размер общо на 800 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, второ отделени, Х състав :

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-372/26.10.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърдено с него Разпореждане № **********/ Протокол № N01310/11. 08.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, като НЕЗАКО­НО­СЪОБРАЗНИ.

ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по молбата на С.А.Т. съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. “Любен Караве­лов”№7 да заплати на С.А.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от 800 /осемстотин / лева разноски по делото.

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

                  

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: