№ 359
гр. В , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и първи юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любка Милкова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело №
20204100100560 по описа за 2020 година
Предявени главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.42 б.“а“ вр.
чл.3 б.“в“ пр.2 от ЗН за прогласяване нищожност на нотариално завещание от 03.08.2015г.,
като направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, съединен с
главния в условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл.43 ал.1 б.“а“
и б.“б“ пр.3 от ЗН за унищожаемост на процесното нотариално завещание от 03.08.2015г., и
обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 и пр.3
от ЗЗД за неоснователно обогатяване с цена на иска от 28 000лв.
Ищцата ЮЛ. Й. Н. от гр.В излага твърдения в ИМ, че от майка й ИИМ е завещана на
ответника К. ЦВ. Д. 1/3 ид. част от недвижим имот – Апартамент №7 на ет.6 в сграда на
ул.“Х“ №*** в гр.В по силата на Нотариално завещание №1, том ***. по описа на Нотариус
с рег.№*** в НК, което е изготвено дни след заминаването на всички близки по месторабота
и след приключил курс на химиотерапия на 02.07.2015г. Сочи, че бащата на ответника е бил
съжител на майка й, като последната заболяла в средата на 2010г., а на 30.12.2010г. е с
поставена диагноза „злокачествено образование на десния бял дроб“. Твърди, че майка й не
е споменавала идея за завещание. Сочи, че процесното нотариално завещание е подписано
не по волята на майка й, а приспаният от наркоза разсъдък на болен човек, когото трима
мъже закарват до нотариуса – ответника К.Ц. и първите му двама приятели и то само дни
след като ищцата и сестра й, както и внуците й – техни деца, напускат В. Сочи, че в
състояние на опиянение, майка й е занесена до автомобил и съпроводена от трима, крепящи
я , млади мъже, минути по-късно нагласени да бъдат свидетели на „пъкленото дело на баща
и син“. Оспорва майка й ИИМ да е била с каквито и да било собствени завещателни намеРя,
както преди, така и на датата на съставяне на нотариалното завещание - 03.08.2015г. Твърди,
1
че ответника няма право по чл.3 ЗН да наследява като недостоен, защото е склонил
наследодателя чрез измама и насилствено – чрез системно изтощаване, а преди
завещателния акт – упояване, да подпише завещание. Сочи, че намерила процесното
нотариално завещание в деня след погребението в чекмедже, но преди смъртта на майка й,
нотариалното завещание не било там, а майка й не знаела какво е сторила, за да й го сподели
стореното – преди смъртта си. Твърди, че за унищожамостта на процесното нотариално
завещание предугадила смътно в последния час на майка й и в първия час след смъртта й –
вечерта на 01.09.2015г. Сочи, че през м. август 2016г. ищцата узряла за унищожаемостта на
нотариалното завещание. Сочи, че на 28.03.2017г. е „откупила“ от ответника „завещания“
му дял за сумата от 28000лв., която му заплатила за неговата част от апартамента, както и
1119лв. на нотариус Рачевец за кратката процедура и нов документ за върнатата към ищцата
собственост. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да прогласи нищожността
на Нотариално завещание №1, том ***. по описа на Нотариус с рег.№*** в НК на основание
чл.42 б.а“ вр. чл.3 б.“в“ пр.2 ЗН, като направено в полза на лице, което няма право да
получава по завещание, т.к. е склонил наследодателя чрез измама да направи нотариалното
завещание; в условията на евентуалност да унищожи Нотариално завещание №1, том ***.
по описа на Нотариус с рег.№*** в НК на основание чл.43 ал.1 б.“а“ и б.“б“ пр.3 от ЗН, като
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и като
направено поради измама; както и да осъди ответника да й върне „незаслужените“ сума в
размер на 28 000лв.
Ответникът К. ЦВ. Д. от гр.В в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си
адв.Б. М. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална
допустимост, но неоснователност на главния отрицателен установителен иск с правно
основание чл.42 б.“а“ вр. чл.3 б.“в“ пр.2 от ЗНасл. за прогласяване нищожност на
нотариално завещание от 03.08.2015г. Признава факта, че майката на ищцата и бащата на
ответника са живели дълги години във фактическо съжителство в притежавания от ИИМ
Апартамент №7, находящ се в гр.В, ул.“Х“ №***, както и че ИМ се разболява през 2010г.,
когато в организма й е констатирано злокачествено образувание на десен бял дроб в
четвърти клиничен стадий. Твърди, че ищцата винаги е била враждебно настроена към
съжителя на майка си, поради което съвсем съзнателно е взема решение да завещае на
ответника 1/3 ид.част от жилището, в което са живеели И и Ц. Твърди, че ИМ сама е
организирала цялата процедура по изготвяне на нотариално завещание. Твърди, че в
процесното нотариално завещание №1, том ***. по описа на Нотариус с рег.№*** в НК,
съобразно изискванията по чл.24 ал.1 и ал.2 ЗН, са описани извършените от нотариуса
действия по съставянето на завещанието – след проверка самоличността и дееспособността
на завещателя и свидетелите, е установено, че завещателят извършва завещателното
разпореждане по своя воля, без чужда принуда, разбирайки свойството и значението на
завещателния акт, и нотариусът е записал продиктуваното му от ИИМ желание да завещае
индивидуализирания в завещанието недвижим имот – 1/3 ид. част от апартамент, находящ
се в гр.В, ул.“Х“ №***, – на ответника К. ЦВ. Д.. Твърди, че е удостоверено, че завещанието
2
е написано в присъствието на двама свидетели с продиктуваното от ИИМ съдържание, което
нотариусът прочел, а завещателката заявила, че одобрява и то изразява волята й, след което
положила своя подпис и саморъчно е изписала /и то доста прилежно – противно на
„състояние на опияненост, упоеност и т.н.“/ трите си имена, а след това са се подписали и
свидетелите и нотариуса. Оспорва ищцовото твърдение за нищожност на завещателното
разпореждане, с довод, че не е направено в полза на лице, което няма право да получава по
завещание. Оспорва ищцовите твърдения, че ответникът е склонил ИМ чрез измама да
направи процесното завещание. Позовава се на обвързващата съда доказателствена сила на
нотариалното завещание в качеството му на официален свидетелстващ документ.
Евентуалният конститутивен иск с правно основание чл.43 ал.1 б.“а“ и б.“б“ пр.3 от ЗН
счита за процесуално допустим, но неоснователен. Релевира възражение, че евентуалният
иск по чл.43 ал.1 б.“а“ и б.“б“ пр.3 от ЗН е погасен по давност на основание чл.44 ал.1 от ЗН,
като предявен след изтичане на три години от деня, в който ищцата е узнала за причината на
унищожаемостта – 01.09.2015г., посочен от ищцата в уточняваща ИМ молба с вх.
№6473/08.09.2020г. Оспорва ищцовите твърдения, че завещателя ИИМ по време на
съставяне на процесното завещание не е била способна да завещава и че завещанието е
направено поради измама. Релевира възражение за процесуална недопустимост, а в
условията на алтернативност – неоснователност на обективно кумулативно съединения
осъдителен иск с цена на иска 28 000лв. Твърди, че на 30.03.2017г. с НА за покупко –
продажба на недвиим имот № ***. на Нотариус Д с рег.№430 в НК и район на действие
ВТРС ответника К. ЦВ. Д. продава притежаваната от него 1/3 ид. част от процесния
недвижим имот на ищцата по делото срещу сумата от 25 000лв., а не в твърдяния от ищцата
размер от 28 000лв. Твърди, че получената от ответника сума в размер на 25 000лв. не е без
основание, доколкото е продажната цена, срещу която ищцата е закупила съсобствената
част на ответника. Сочи, че въпреки ищцовите твърдения, че на 01.09.2015г. е узнала за
унищожаемостта на процесното завещание, ищцата е признала правото на собственост на
ответника, като е заплатила продажната цена за притежаваната от него част. Претендира
направените по делото съдебни разноски.
В СЗ ищцата лично поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по
съображения, изложени в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни
разноски за пътни разходи. След приключване на устните състезания пред първата
инстанция с писмената защита представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
В СЗ ответникът лично и чрез пълномощника си адв.Б. М. от ВТАК оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени по
съображения, развити в отговора на ИМ и доразвити в писмена защита. Претендира
направените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
3
Видно от удостовеРе за наследници изх.№94ЮЮ-872-2/04.08.2020г., изд. от Община
В, ищцата по делото ЮЛ. Й. Н. е законен наследник /дъщеря/ на починалата на 01.09.2015г.
нейна майка ИИМ. Не е спорно между страните, че майката на ищцата – ИИМ и бащата на
ответника – Ц Д. Петков са живели дълги години във фактическо съжителство в
притежавания от ИИМ Апартамент №7, на ет.6, находящ се в гр.В, ул.“Х“ №***, както и че
ИМ се разболява през 2010г., когато в организма й е констатирано злокачествено
образувание на десен бял дроб в четвърти клиничен стадий, като последното обстоятелство
се установява и от Епикриза на ИМ ИЗ №61736, на която е провеждано болнично лечение в
периодите 04.02. – 06.02.2015г., 05.03.- 07.03.2015г., 26.03.-27.03.2015г., 24.04.-27.04.2015г.,
20.05.-21.05.2015г., 10.06.-11.06.2015г., 01.07.-02.07.2015г., видно от приетите като писмени
доказателства по делото Епикризи, изд. на ИМ.
На 03.08.2015г. е извършено процесното Нотариално завещание №1, том ***. по
описа на Нотариус К с район на действие ВТРС, по силата на което майката на ищцата –
ИИМ завещава на ответника К. ЦВ. Д. 1/3 ид.част от процесния недвижим имот –
Апартамент №7 на ет.6 в сграда на ул.“Х“ №*** в гр.В, подробно описан в нотариалното
завещание. Видно от процесното Нотариално завещание №1, том ***. по описа на Нотариус
К с район на действие ВТРС, същото е извършено, след като Пом. –Нотариус по заместване
МС при Нотариус К с район на действие ВТРС, се е убедила в самоличността на завещателя
и неговата дееспособност, самоличността и дееспособността на свидетелите, както и в
обстоятелството, че завещателят извършва завещанието по своя воля, без чужда принуда,
разбирайки свойството и значението на завещателния акт, като е записана волята й, както и
е била продиктувана, след което Пом. – Нотариуса по заместване е прочела завещанието на
завещателя и свидетелите, завещателят одобрил завещанието и го подписала, подписало се
и от свидетелите от помощник – нотариуса по заместване. Спазването на изискванията за
форма на нотариалното завещание и за извършването му, визирани в чл.24 ал.1 и ал.2
ЗНасл., се установява както от самото процесно нотариално завещание в качеството му на
официален свидетелстващ документ по чл.179 ал.1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила, така и от кореспондиращите си показания на свидетелите
С. ИВ. ТР. и ИВ. Й. ИГН., които са свидетели, присъствали при извършване на
нотариалното завещание.
Св. С. Т. установява, че много добре познава семейството на ответника, често са били
заедно, че са били типично семейство с прекрасни отношения помежду си и с трети лица.
Св.Т. установява, че в края на м. юли 2015г. му се обадил бащата на ответника – Ц Д. с
въпрос дали може да бъде свидетел на завещанието на ИМ, че на 03.08.2015г. му се обадил
Ц Д. и му казал определения час от нотариуса за изповядване на нотариалното завещание
Св.Т. установява, че в уречения час отишъл пред нотариалната кантора, където били Ц и И,
няма спомен ответника К.Д. да е бил там, той и св.И.И. попитали ИМ дали е добре и тя
казала, че е добре, при нотариуса влезли той и И.И. като свидетели и ИМ, последната сама
се движила, без кой знае какви затруднения, няма спомен да е била прикрепяна от Ц. Според
4
свид.Т., влезли при Пом. – нотариуса по заместване МС , която обяснила процедурата,
ролята на свидетелите и поканила ИМ да заяви завещателната си воля, като ИМ изявила, че
желае да даде 1/3 част от апартамента й в гр.В.Т., ул.“ХБ“ №***, на К.Д., нотариусът
обективирал волята на завещателката в документ, който бил прочетен, след прочита му И
била съгласна с това, което чува, нямало разлика между волеизявеното от завещателката и
записаното в нотариалното завещание, като завещателката се подписала доброволно, „без
натиск от наша страна или от нотариуската“ По време на водене на разговора между
нотариуската и ИМ, трети лица не са се намесвали“. Според св.Т., още преди да влязат при
нотариуса, самото поведение на И и разговора й, кореспондирал с нейното нормално
поведение, от нейна страна нямало неадекватни думи и действия, директно казала волята си,
която нотариусът записал, И излязла спокойна от нотариуса, преди влизането при нотариуса
нямало оказано въздействие от страна на Ц върху И по повод завещанието. Св.Т.
установява, че от 2010г. И е болна от рак на белия дроб, но бил приятно изненадан, че в деня
на нотариалното завещание е била много добре – с лек задух и лека слабост, като според
свидетеля „на външни признаци била в идеално психическо състояние и кондиция.
Абсолютно си беше концентрирана, нямаше объркване от нейна страна. Шегувахме се даже,
че в това състояние красиво изписваше всичко“.
Показанията на свидетеля И.И. относно спазване на формата и реда за извършване на
процесното нотариално завещание кореспондират на св. показания на С. Т., като св.И.
установява, че при завещанието като се срещнали, ИМ споменала, че иска да направи
завещанието, за да може после „чичо Цецо“ да не бъде притесняван от дъщерите й и да
може той да живее в апартамента й, никакво колебание нямало у леля Р относно
завещанието, тя била там с тази цел, нямало неадекватно поведение от нейна страна или
колебание, била категорична, подписала се сама. Св. Т. е категоричен, че брата на К е при
родната майка на К и не живее с баща си, а според св.И., Р не живее тук от много години и
не е бил близък с леля Р. Според св.И., преди завещанието от страна на Ц нямало насочване
на И, относно завещанието тя била достатъчно интелигентна.
Разпитана в качеството на свидетел извършилата процесното нотариално завещание
помощник – нотариус по заместване при Нотариус К – св.МС няма конкретни, специални
спомени за конкретното нотариално завещание, посочва, че щом е извършила нотариалното
завещание е била убедена, че завещателя разбира ефекта на това, което прави, говори лично
със завещателя, че в практиката си няма случай да е отказала извършване на нотариално
завещание на основание ,че завещателя не разбира какво извършва.
По силата на сключен на 30.03.2017г. договор за покупко – продажба на недвижим
имот, обективиран в НА № ***. по описа на Нотариус Д с район на действие ВТРС,
ответникът К. ЦВ. Д. продава на съсобственика ЮЙ Н. своята, придобита по силата на
процесното нотариално завещание, 1/3 ид.част от процесния недвижим имот – Апартамент
№7 на 6 етаж в ЖС в гр.В на ул.“Х“ №***,, за сумата от 25 000лв., която продавачът е
получил по банков път по своя банкова сметка в „Юробанк България“ АД в деня на
5
подписване на НА.
По делото е приета като писмено доказателство вносна бележка от 30.03.2017г. за
преведена от ищцата в полза на ответника сума от 25 000лв. по негова банкова сметка в
„Юробанк България“ АД с основание: покупко – продажба на 1/3 от имот.
Видно от платежни нареждания, двете от 30.03.2017г. /л.53/, ищцата е платила 625лв.
МД придобиване и 25лв. такса имотен регистър, а според Сметка/фактура по чл.89 ЗННД от
30.03.2017г. й е начисклена 468,60лв. нотариална такса.
Видно от бордеро №3100167/покупка на валута от 30.03.2017г. ищцата е обменила
валута - купени 12500GBP, продадени 28125лв., респ. видно от бордеро
№3105621/30.03.2017г., същата е обменила валута – купени 500 GBP, продадени 1110,95лв.
В приетата като доказателство по делото Справка самостоятелен обект с
идентификатор 10447.513.281.1.7, изд. от СГКК – гр.В /л.56/, сред собствениците е посочена
И ИЙ /вместо „М“/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По главния отрицателен установителен иск с правно основание чл.42 б.“а“ вр. чл.3
б.“в“ пр.2 от ЗНасл. за прогласяване нищожност на нотариално завещание от 03.08.2015г.,
като направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание:
Искът е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищцата от
предявяването му.
Разгледан по същество се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Основанията за недействителност /нищожност/ на завещанието са визирани в
разпоредбата на чл.42 от ЗНасл. Съгласно чл.42 б.“а“ от ЗНасл., завещателното
разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получава
по завещание. Съгласно чл.3 б.“в“ пр.2 ЗНасл., не може да наследява като недостоен който е
склонил наследодателя чрез измама на направи завещание.
Уважаването на предявеният от ищцата главен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.42 б.“а“ вр. чл.3 б.“в“ пр.2 от ЗН за прогласяване нищожност на
процесното нотариално завещание от 03.08.2015г. предполага установяване в процеса от
ищцата, в чиято тежест е, че нотариалното завещание е направено в полза на лице –
ответника, което няма право да получава по завещание по смисъла на чл.3 б.“в“ пр.2 ЗНасл,
тъй като е склонил наследодателя ИИМ чрез измама да направи завещанието, каквото пълно
и главно доказване на тези релевантни за иска факти не е проведено от ищцата, предвид
което предявеният главен иск чл.42 б.“а“ вр. чл.3 б.“в“ пр.2 от ЗНасл. подлежи на
6
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Безспорно установен по делото е факта, че по силата на процесното Нотариално
завещание №1, том I, рег.№3445, н.д.№1/2015г. по описа на Нотариус К с район на действие
ВТРС, извършено при спазване изискванията за форма по чл.24 ал.1 и ал.2 ЗНасл.,
наследодателят и майка на ищцата ИИМ е завещала на ответника в процеса К. ЦВ. Д. 1/3
ид.част от недвижим имот – Апартамент №7 на шести етаж в сграда, находящ се в гр.В,
ул.“Х“ №***. По делото обаче липсват ангажирани от ищцата каквито и да било
доказателства, че процесното нотариално завещание е направено в полза на лице –
ответника, което няма право да получава по завещание, т.е. недоказано е , че К. ЦВ. Д. не
може да наследява като недостоен по смисъла на чл.3 б.“в“ пр.2 ЗН. По делото ищцата, в
чиято доказателствена тежест е, не е доказала, че ответникът е склонил наследодателя ИИМ
чрез измама да направи процесното нотариално завещание, поради което и К. ЦВ. Д. не е
недостоен по смисъла на чл.3 б.“в“ пр.2 ЗН, а от там завещателното разпореждане не е
направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание и не е налице
твърдяното основание по чл.42 б.“а“ вр. чл.3 б.“в“ пр.2 ЗН за неговата недействителност
/нищожост/, предвид което предявеният главен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.42 б.“а“ вр. чл.3 б.“в“ пр.2 от ЗНасл. за прогласяване нищожност на
процесното нотариално завещание от 03.08.2015г. се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Липсват каквито и да било събрани по делото
доказателства завещателката ИМ да е била подведена от ответника К.Д. да извърши
процесното нотариално завещание в негова полза и то чрез умишлено въвеждане в
заблуждение, поради което ответникът не е недостоен да наследи по смисъла на чл.3 б.“в“
пр.2 ЗНасл., съответно не е налице твърдяното основание за недействителност по чл.42 б.“а“
от ЗНасл. на нотариалното завещание. От събраните по почин на ответника свидетелски
показания чрез разпита на двамата свидетели Т. и И., свидетели при извършване на самото
нотариално завещание, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, предвид, че
са в приятелски отношения с ответника, но кредитира като обективно дадени,
възпроизвеждащи преки възприятия, кореспондиращи и взаимно допълващи се, безспорно
се установи, че завещателят ИМ директно е изявила волята си /св.Т./, у нея е нямало никакво
колебание, тя била там с тази цел – да извърши нотариално завещание в полза на ответника,
била е категорична /св.И./.
С отхвърляне на главния отрицателен установителен иск с правно основание чл.42
б.“а“ вр. чл.3 б.“в“ пр.2 от ЗНасл. за прогласяване нищожност на нотариално завещание от
03.08.2015г. е сбъднато вътрешно – процесуалното условие за произнасяне от съда по
съединения с него в условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл.43
ал.1 б.“а“ и б.“б“ пр.3 от ЗН за унищожаемост на процесното нотариално завещание от
03.08.2015г., който е процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Основанията за унищожаемост на завещателното разпореждане са предвидени в
7
разпоредбата на чл.43 ал.1 ЗНасл. Съгласно чл.43 ал.1 б.“а“ ЗНасл., завещателното
разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му
не е било способно да завещава, а съгласно чл.43 ал.1 б.“б“ ЗНасл., завещателното
разпореждане е унищожаемо, когато е направено поради грешка, насилие или измама.
Съгласно чл.43, ал.1, б.„а“ от ЗНасл. завещателното разпореждане е унищожаемо,
когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава, а съгласно чл.13 от ЗНасл., способно да завещава е всяко лице, което е навършило
18 години, не е поставено под пълно запрещение, поради слабоумие и е способно да действа
разумно. Унищожаеми по смисъла на чл. 43, ал. 1, буква "а" от ЗНасл. са извършените
завещателни разпореждания от пълнолетни лица, които не са поставени под пълно
запрещение, но не са могли да действат разумно при съставянето на акта. Изискването
завещателят да е способен да действа разумно има правно значение, когато са налице
другите две условия, предвидени в чл. 13 от ЗНасл. - пълнолетие и липсата на пълно
запрещение, при липсата на които завещанието е нищожно. Способността за разумно
действие свързва завещателната дееспособност с едно конкретно състояние на личността по
време на извършване на завещателния акт, независимо, че формално това лице е
дееспособно с оглед гражданскоправните критерии. В този смисъл, неспособни да действат
разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна
болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав
разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си. Дали това състояние е трайно
или кратковременно е без значение, като важното е да е съществувало по време на
извършване на завещанието. Доколкото в подобни случаи завещателят не е лишен с
формален правен акт от общата гражданска дееспособност се изхожда от предположението,
че той разумно е изразил волята си, поради което неспособността да се действа разумно към
момента на съставяне на завещанието трябва да се докаже по безспорен начин. Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на този, който оспорва завещателния акт, в случая
ищцата, е да докаже, че към момента на съставяне на процесното нотариално завещание –
03.08.2015 г. завещателката ИМ е била неспособна да действа разумно, каквито
доказателства по делото не са събрани.
В настоящият случай процесното нотариално завещание от 03.08.2015г.
удовлетворява всички императивни изисквания за форма по чл.24 ал.1 и ал.2 ЗНасл.
Същото, в качеството си на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал.1
ГПК съставлява доказателство за изявленията пред нотариуса и за извършените от него и
пред него действия, в т.ч. за обстоятелството, в което извършилият го помощник – нотариус
– св.МС се е убедила, отразено в нотариалното завещание, че завещателят ИМ извършва
завещанието по своя воля, без чужда принуда, разбирайки свойството и значението на
завещателния акт. Самото нотариално завещание съставлява доказателство за всички
обстоятелства, които нотариусът е засвидетелствал. /Така Решение №88/09.07.2018г. по дело
№4176/2017г. на ВКС, ГК, II г.о./. По делото липсват каквито и да било доказателства, че
процесното завещателно разпореждане е направено от лице – ИМ, което по време на
8
съставянето му не е било способно да завещава. Действително, установява се, че
завещателят е била диагностицирана със злокачествено образувание на десния бял дроб.
Липсват обаче каквито и да било доказателства, че към момента на извършване на
нотариалното завещание ИМ го е направила, при липса на завещателна способност, т.е.
липсват доказателства същата към момента на извършване на завещателното разпореждане
да не е разбирала свойството и значението на извършеното и да не е могла да ръководи
постъпките си, т.е. да не разбира значението на завещателния акт, поради което не е налице
твърдяното от ищцата основание по чл.43 ал.1 б.“а“ ЗНасл. за унищожаемост на процесното
нотариално завещание. Точно в обратна насока, че завещателното разпореждане е направено
от лице, което по време на съставянето му е било способно да завещава, са събраните по
делото писмени /нотариалното завещание в качеството му на официален свидетелстващ
документ/ и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. и И., явяващи се свидетели
и при извършване на самото нотариално завещание, според чиито показания от страна на
завещателя ИМ нямало неадекватни думи и действия, директно изявила завещателната си
воля, която нотариусът записал, по външни признаци ИМ била в идеално психическо
състояние и кондиция, абсолютно била концентрирана, нямало объркване от нейна страна
/св.Т./, никакво колебание нямало у завещателя М, тя била с тази цел там, нямало
неадекватно поведение от нейна страна или колебание /св.И./.
Нотариалното завещание е едностранно волеизявление, пораждащо права, за което,
на основание чл.44 ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение, в
т.ч. и разпоредбата на чл.29 ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.29 ал.1 ЗЗД, измамата е основание за
унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи
чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
По делото не са събрани по почин на ищцата и никакви доказателства процесното
завещателно разпореждане под формата на нотариално завещание да е направено от
завещателя ИМ поради измама от страна на ответника К.Д., не се доказва завещателят да е
била подведена от ответника да направи нотариалното завещание чрез умишлено въвеждане
в заблуждение, поради което не е налице и твърдяното основание по чл.43 ал.1 б.“б“ пр.3 от
ЗНасл. за унищожаемост на процесното завещателно разпореждане, предвид което
евентуалният иск по чл.43 ал.1 б.“а“ и б.“б“ пр.3 от ЗН за унищожаемост на нотариално
завещание от 03.08.2015г. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло. В разрез със събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Т. и И., същите свидетели и при извършване на нотариалното завещание, е
ищцовото твърдение, че трима мъже – един от които ответникът К.Ц. и първите му 2-ма
приятели, закарват завещателя до нотариуса и в състояние на опиянение ИМ е занесена до
автомобил и съпроводена от трима, крепящи я, млади мъже. От свид. показания на Т. и И. се
установи, че не ответникът, а баща му Ц Д. е придружавал завещателя ИМ в деня на
извършване на нотариалното завещание и последната се е движила сама, без кой знае какви
затруднения, като св.Т. няма спомен да е била прикрепяна от Ц.
9
На основание чл.44 ал.1 ЗНасл., искът за унищожение на завещателното
разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за
причината на унищожемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от
откриването на наследството. С оглед отричане правото на унищожаемост на процесното
завещателно разпореждане, поради липса на твърдяните основания по чл.43 ал.1 б.“а“ и
б.“б“ пр.3 от ЗНасл., съдът не следва да се произнася по евентуалното ответно възражение за
погасяване на иска за унищожение на завещателното разпореждане по давност по смисъла
на чл.44 ал.1 ЗНасл., като само за пълнота излага, че възражението е неоснователно,
доколкото евентуалният иск за унищожение на завещателното разпореждане е предявен
преди изтичането на десет години от откриването на наследството, открито на 01.09.2015г.
По кумулативно съединения осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 и
пр.3 от ЗЗД за неоснователно обогатяване:
На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Разпоредбата на чл.55 ал.1
ЗЗД урежда три самостоятелни състава на неоснователно обогатяване, първият от които е на
получено без основание, вторият – на получено с оглед неосъществено и третият – на
получено на отпаднало основание, е длъжен да го върне. По иск с правно основание чл.55
ал.1 ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса
твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на
претендираните права на страните. При ФС по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за връщане на нещо,
получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на
предаването на вещ, респ. на плащането на парична сума, а ответникът – основание за
получаването или за задържане на полученото. При ФС по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД при отпадане
на основанието – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ,
респ. плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на
получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата,
обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже
основания за задържане на полученото. /Решение №189/04.02.2014г. по т.д.№141/2012г.,
Т.К., I т.о. на ВКС/.
В процесният случай безспорно установен по делото е факта на плащането от ищцата
на парична сума от 25 000лв. по банков път в полза на ответника като продажна цена за
продадената й от ответника придобита от последния по силата на процесното нотариално
завещание 1/3 ид.част от процесния недвижим имот по силата на сключен на 30.03.2017г.
между страните договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА №
***г. по описа на Нотариус Д с район на действие ВТРС. Недоказано е ищцовото твърдение,
че като продажна цена за продадената й от ответника на 30.03.2017г. 1/3 ид.част от
процесния недвижим имот Н. му е заплатила на ръка още и сумата от 3000лв., освен
посочената в НА сума от 25 000лв., поради което осъдителният иск по чл.55 ал.1 пр.1 и пр.3
ЗЗД за неоснователно обогатяване за разликата над 25000лв. до пълния предявен размер от
10
28 000лв. е неоснователен и недоказан само на това достатъчно основание, поради
недоказване от ищцата на факта на плащането на парична сума от 3000лв. извън платената
от 25000лв. по НА. Представените от ищцата в СЗ и приети като писмени доказателства
бордера от 30.03.2017г. за обмяна на валута доказват единствено факта на обменена от нея
сума чуждестранна валута, но не и предаване от ищцата на ответника на сумата от 3000лв.
във връзка с покупко – продажбата на неговата 1/3 ид. част от процесния апартамент.
С оглед отхвърляне на главния отрицателен установителен иск по чл.42 б.“а“ вр. чл.3
б.“в“ пр.2 от ЗН за прогласяване нищожност на процесното нотариално завещание, то
ответникът – продавач е собственик по силата на процесното завещателното разпореждане
на продадената на ищцата на 30.03.2017г. 1/3 ид.част от процесния недвижим имот, поради
което и получената от него от ищцата парична сума от 25 000лв. не е без основание, поради
което не е налице ФС по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и искът за неоснователно обогатяване следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед отхвърляне и на евентуалния конститутивен иск по чл.43 ал.1 б.“а“ и б.“б“
пр.3 от ЗН за унищожаемост на процесното нотариално завещание от 03.08.2015г. като
неоснователен и недоказан, то получената от ответника от ищцата сума от 25 000лв. по НА
за покупко – продажба не е на отпаднало основание, поради което не е налице и ФС по чл.55
ал.1 пр.3 ЗЗД и искът за неоснователно обогатяване следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Изходът на делото обуславя неоснователност на своевременно заявената от ищцата
до приключване на устните състезания пред първата инстанция претенция за присъждане на
направените по делото съдебни разноски /за пътни разходи/. Ищцовата претенция за
разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, извън разходите за път, предявена с
представения с писмената защита списък по чл.80 ГПК едва след приключване на устните
състезания е преклудирана и като такава не подлежи на разглеждане.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 ГПК обуславя основателност на
претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни разноски общо в
доказан размер от 3875лв. / от които 3855лв. заплатено адв. възнаграждение за един адвокат
и 20лв. депозит за свидетел/, които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ. Й. Н. с постоянен адрес гр.В, ул.“С“ №2, с ЕГН***,
против К. ЦВ. Д. с настоящ адрес гр.В, ул.“П“ № ***, с ЕГН **********, главен
отрицателен установителен иск с правно основание чл.42 б.“а“ вр. чл.3 б.“в“ пр.2 от ЗН за
11
прогласяване нищожност на Нотариално завещание №***г. по описа на Нотариус К с район
на действие ВТРС, като направено в полза на лице, което няма право да получава по
завещание, тъй като е склонило наследодателя чрез измама да направи завещание, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ. Й. Н. с постоянен адрес гр.В, ул.“С“ №2, с ЕГН***,
против К. ЦВ. Д. с настоящ адрес гр.В, ул.“П“ № ***, с ЕГН **********, съединен с
главния в условията на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл.43 ал.1 б.“а“
и б.“б“ пр.3 от ЗН за унищожаемост на Нотариално завещание №***г. по описа на
Нотариус К с район на действие ВТРС, като направено от лице, което по време на
съставянето му не е било способно да завещава, и като направено поради измама, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛ. Й. Н. с постоянен адрес гр.В, ул.“С“ №2, с ЕГН***,
против К. ЦВ. Д. с настоящ адрес гр.В, ул.“П“ № ***, с ЕГН **********, обективно
кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД за
неоснователно обогатяване с цена на иска от 28 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЮЛ. Й. Н. с постоянен адрес гр.В, ул.“С“ №2, с ЕГН***, ДА ЗАПЛАТИ
на К. ЦВ. Д. с настоящ адрес гр.В, ул.“П“ № ***, с ЕГН **********, сума в размер на 3875
лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото
съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
12