Решение по дело №255/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Е. В. Г., едноличен търговец с фирма“ НИ-ЕМ- Н. Г. - Емил Горанов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, [улица], вх.А, ет.1, ап.27, чрез пълномощника адв.В. П., против решение № 73 от 18.04.2024 г., постановено по АНД № 393/2024 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е потвърдено НП № 758259-[рег. номер]/23.02.2024 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП В.Търново, с което на основание чл. 192 а, ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер по 1000 лева.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и несправедливо. Твърди се за неправилно приетото от съда, че към въпросната дата 31.12.2023 г. е имал касова наличност 83 177.03 лева, както са установили контролните органи единствено въз основа на оборотната ведомост. Посочва се, че търговецът е разплатил рента на собственици на обработваеми земи, което се установява от приложените РКО и не е имал твърдяната касова наличност. Преповтаря изложените и пред въззивния съд доводи, че административният орган е допуснал съществени процесуални нарушения като не са събрани и обсъдени всички относими към спора доказателства. Неправилно не е приложена и нормата на 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него НП. В с. з. оспорващото дружество не се представлява. От процесуалния представител адв.П. е постъпило писмено становище, с което не се възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, а по същество на спора изцяло поддържа изложените в касационната жалба съображения. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, чрез пълномощника юрк.Н., оспорва касационната жалба, като неоснователна. Твърди, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че от страна на касатора е извършено подробно описаното в НП нарушение на чл. 123, ал.10 от ЗДДС и при съобразяване с разпоредбите на закона е наложено наказание в минималния предвиден в закона размер. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждането на разноски по делото.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП Монтана дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата, а оспореното решение на РС намира за правилно.

Административен съд Монтана, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационен контрол за законосъобразност е решение № 73 от 18.04.2024 г., постановено по АНД № 393/2024 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е потвърдено НП № 758259-[рег. номер]/23.02.2024 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП В.Търново, с което на основание чл. 192 а, ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер по 1000 лева.

Отговорността на търговеца – касатор е ангажирана за това, че при извършена „проверка по прихващане и възстановяване на ДДС на Е. В. Г. - регистриран земеделски стопанин, [ЕГН] от гр.Монтана във връзка с подадена от него СД по ЗДДС №12001377808/13.01.2024г. за данъчен период м.12.2023г., приключила с издаден АПВ № П-04001224007408-004-001/02.02.2024 г., връчен по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК на 05.02.2024 г. е установено, че като задължено лице, регистрирано по ЗДДС, не е подал в компетентния офис на НАП Декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 ал.1 от ЗКПО за налична към 31.12.2023 г. по счетоводни данни касова наличност, осчетоводена по с/ка 501-каса, общата сума на която надвишава 50 000,00лв. и е в размер на 83 177,08лв. Декларацията се подава до края на месеца, следващ тримесечието за което се отнася, в случая до 31.01.2024 г. В санкционния акт е прието, че търговецът е допуснал нарушение на чл. 123, ал.1 във вр. с чл.123, ал.10 от ЗДДС.

За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото, както и кой текст от кой закон е нарушен. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените по делото доказателства, РС е приел, че изложените твърдения за наличие на други писмени доказателства, а не на сочената оборотна ведомост са защитна теза, но същите не кореспондират със събраните годни писмени доказателства. Съдът е формирал извод за наличие от обективна страна на нарушение именно на визираното в НП правно основание, като въпросът за субективната страна на нарушението не е изследван, доколкото отговорността на търговеца е обективна и безвиновна. Съдът е изложил мотиви за правилно приложена санкционна разпоредба, обсъдил е размера на наложената санкциия и е приел, че правилно са определени от АНО в минимален такъв, като е изложил и мотиви относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН.

Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са възраженията изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и за процесуална икономия и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК съдът препраща към тях без да ги преповтаря.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на търговеца е обективна и безвиновна и наведените в касационната жалба доводи за обратното са неоснователни.

Обстоятелството, че търговецът не е представил необходимите документи и същите не са отразени в оборотната ведомост в законоустановения срок/ виж обяснителната записка на счетоводителя М. – л.7 от делото/, не може да се приеме в подкрепа на твърдението за липса на нарушение, нито като основание същото да бъде определено като маловажно.

Доколкото извършеното представлява типичен случай на нарушение от този вид и не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да го отличават съществено от останалите случаи на нарушения от същия вид, правилно е прието от съда, че не се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за да отпадне административнонаказателната отговорност.

Наложената санкция по чл. 192 а, ал. 1, освен че е съответна на нарушението, е и определения от законодателя минимален размер.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

При осъществения контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 18.04.2024 г., постановено по АНД № 20241630200393 по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА Е. В. Г., едноличен търговец с фирма“ НИ-ЕМ- Н. Г. - Емил Горанов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, [улица], вх.А, ет.1, ап.27, да заплати на НАП, София разноски в производството в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.