Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
град Горна Оряховица, 17.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Горнооряховският Районен съд, шести състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ………………………………
………………………………
при
секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………., като
разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 343 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е
иск с правно основание чл.109 от ЗС /негаторен иск/.
Ищцата А.Н.Б. с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника си - адвокат К.Х. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е собственик на 15/24
идеални части от имот, находящ се в гр. Стражица, ул…, представляващ : къща № 2
/две/ от група 1.3 /едно точка три/, построена върху държавна земя, представляваща
урегулиран поземлен имот I-ОЖС /едно римско за
обществено жилищно строителство/ в квартал 72 /седемдесет и втори/ по плана на
гр. Стражица, включваща : сутеренен етаж, състоящ се от склад с площ 27,60
кв.м.; първи етаж, състоящ се от лятна кухня със застроена площ 8,70 кв.м.;
втори етаж, състоящ се от входно антре, дневна, столова, кухненски бокс,
спалня, баня-тоалетна и три тераси, със застроена площ 66,40 кв.м., ведно с
39,04 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото
от 89,13 кв.м., при граници на къщата: изток двор, запад - ул. ,,Ангел
Каралийчев”, север - къща на Р.И.К., юг - държавна къща, отгоре - държавно
жилище. Твърди, че имота е придобит от ищцата по следния начин : 1/ 8/24 (1/3
/една трета/) идеални части от имота - чрез договор за прехвърляне на вещни
права срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 1, том 1, рег.
№ 43, дело № 1 от 2016г. от 08.01.2016г. на Ани Маркова - нотариус с район на
действие ГОРС, вписан под № 252 в регистъра на НК; 2/ 4/24 (1/6 /една шеста/)
ид. част от имота - чрез покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 266,
том II, рег. № 2460, дело № 194 от
2016г. от 20.07.2016 г. на Ани Маркова; 3/ 3/24 ид. части от имота - по
наследство, след смъртта на съпруга на ищцата - М.Е.Б., ЕГН **********, починал
на 08.12.2016г., с когото е имала сключен граждански брак през периода от
21.09.1975г. до 08.12.2016г. Сочи, че ответницата Ц.А. е собственик на трети
етаж от къщата, находяща се на ул. ,,Ангел Каралийчев” № 13, състоящ се от
дневна, столова, 2 стаи, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна и две
тераси, със застроена площ от
Моли съда,
на основание чл. 109 от ЗС във вр. чл.124 от ГПК, да задължи ответницата Ц.А.
да преустанови неправомерните действия, с които пречи, ограничава и смущава
правото на собственост на ищцата А.Б., изразяващи се в складиране на дърва в
помещения, собственост на ищцата, а именно : лятна кухня и тераса към нея; да
задължи ответницата да освободи мокрото помещение, което е обща част; да
задължи ответницата да осигури достъп до комините на сградата, за да могат те
да бъдат почиствани. Претендира възстановяване на разноските по делото, вкл.
тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание, чрез пълномощника си – адвокат К.Х. от ВТАК, ищцата поддържа предявените искове. Излага съображения в
писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди
направените по делото разноски.
Ответницата Ц.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника си – адвокат В.К. от ВТАК, депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът счита, че
предявеният установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК е недопустим,
поради липса на правен интерес на ищцата от воденето му. Твърди, че ответницата
не е оспорвала правото на собственост на ищцата върху идеални части от имота,
така, както е описан в исковата молба и допълнението към нея, респ. в
документите й за собственост. Счита, че в тази част производството по делото
следва да бъде прекратено. Заема становище, че предявеният иск по чл.109 от ЗС
е неоснователен, а в частта относно искането за освобождаване на мокрото
помещение е процесуално недопустим. Моли съда да го отхвърли, респ. да го
остави без разглеждане по отношение недопустимата част на иска. Моли съда да
присъди на ответницата направените по делото разноски. Оспорва, че е извършвала
неправомерни действия, с които да ,,пречи, ограничава или смущава правото на
собственост на ищцата”, както се твърди в исковата молба. Оспорва твърдението
за складиране на дърва в лятната кухня и терасата към нея, собственост на
ищцата. Твърди, че ответницата никога не е складирала дърва в лятната кухня на
ищцата, която е нейна собственост. Сочи, че лятната кухня е заключена и достъп
до нея има само ищцата. Заявява, че т.нар. в исковата молба тераса към лятната
кухня не е собственост на ищцата, съответно такава тераса не фигурира в
документите за собственост на ищцата. Твърди, че терасата на първия етаж на
жилищната сграда е обща част по предназначение и през нея се осъществява достъп
до дворното място, в което е построена сградата. Признава факта, че ответницата
е държала дърва на общата тераса, но твърди, че с това не е пречила на ищцата
да упражнява правото си на собственост. Сочи, че ищцата също е държала и
продължава да държи свои вещи на терасата. Заявява, че ищцата неправомерно е
заключвала общата тераса, за което има признания в исковата молба, с което е
препятствала възможността на ответницата да я ползва.
Счита
претенцията на ищцата ответницата да освободи мокрото помещение, за процесуално
недопустима. Признава факта, че помещението на първия етаж, предназначено за
тоалетна, действително е обща собственост на етажните собственици на сградата,
въпреки, че не е обща част по предназначение, по смисъла на чл.38 от ЗС.
Посочва, че помещението никога не е ползвано като тоалетна /,каквато всеки
етажен собственик има в жилището си/, а за склад. Признава фактите, че
ответницата държи дърва в общото помещение, като това е станало със съгласието
на праводателите на ищцата, след като вследствие здравословни проблеми тя е
инвалидизирана и трудно подвижна. Счита, че претенцията ответницата да бъде
,,задължена” да освободи мокрото помещение е процесуално недопустима, тъй като
правата й следва да бъдат осъществени по друг процесуален ред.
Счита, че
претенцията на ищцата, ответницата да осигури достъп да комините на сградата,
за да могат те да бъдат почиствани, е неконкретизирана, неясна и неоснователна.
Счита, че поведението на ответницата не е неправомерно, тъй като т.нар.
противоядрено укритие /ПРУ/ е нейна собственост, видно от приложения договор за
замяна от 22.07.1993г., и тя има право да го заключи. Твърди, че ответницата не
е отказвала, при необходимост от почистване на комините, да допусне съответните
лица, но това не означава, че помещението следва да стои отключено и ищцата да
има непрекъснат достъп до него. Заявява също, че вратата на площадката на
втория етаж към жилището й не е поставена от нея, а от строителя, при
изграждане на сградата, и местонахождението й е съобразено със собствеността на
етажните собственици. Счита, че тази врата по никакъв начин не препятства
правата на ищцата. Твърди, че таванът на сградата е изключителна собственост на
ответницата и за него се излиза през жилището й, което не може да остане
незаключено и неохранявано. Заявява, че ответницата не е отказвала при
необходимост да допусне лица, които да почистят комините, каквито действия тя е
предприемала в предходен период.
Оспорва
предявения иск изцяло. Сочи, че сградата е била построена като еднофамилна, по
впоследствие е разделена и прехвърлена на отделни етажни собственици. Заявява,
че съгласно таблицата за ценообразуване на обектите, намираща се в Община
Стражица, в жилищна сграда - къща 1.3.2 кв.72, общоползваната площ на етажните
собственици е следната : на първи етаж - входното антре, стълбищната клетка,
терасите, тоалетната, а на втория етаж - стълбищната клетка. Твърди, че
ответницата не е препятствала ищцата да осъществява правото си на собственост върху
притежаваните от нея помещения в сградата. Заявява, че доколкото ползва някои
от общите помещения, това нейно ползване не е неправомерно. Счита, че
претенцията на ищцата да ползва помещения, собственост на ответницата, като ПРУ
на сутеренния етаж и тавана, е напълно неоснователна.
В
съдебно заседание, ответницата Ц.И.А., лично и чрез
пълномощника си – адв. В.К. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба.
Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове и
да й присъди направените по делото разноски.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни
по настоящото дело са фактите, че ищцата А.Н.Б. е собственик на 15/24 идеални
части от имот, намиращ се в гр. Стражица, ул. ,,Ангел Каралийчев” № 13,
представляващ : къща № 2 /две/ от група 1.3 /едно точка три/, построена върху
държавна земя, представляваща урегулиран поземлен имот I-ОЖС /едно римско за обществено жилищно строителство/ в
квартал 72 /седемдесет и втори/ по плана на гр. Стражица, включваща : сутеренен
етаж, състоящ се от склад с площ 27,60 кв.м.; първи етаж, състоящ се от лятна
кухня със застроена площ 8,70 кв.м.; втори етаж, състоящ се от входно антре,
дневна, столова, кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна и три тераси, със
застроена площ 66,40 кв.м., ведно с 39,04 % ид. части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото от 89,13 кв.м., при граници на
къщата: изток двор, запад - ул. ,,Ангел Каралийчев”, север - къща на Р.И.К., юг
- държавна къща, отгоре - държавно жилище, като правото си на собственост върху
описания имот ищцата е придобила на основание две възмездни сделки,
обективирани в нотариален акт № 1, том 1, рег. № 43, дело № 1 от 2016г. от
08.01.2016г., и нотариален акт № 266, том II, рег. № 2460, дело № 194 от 2016г. от 20.07.2016 г.,
двата на Ани Маркова - нотариус с район на действие ГОРС, вписан под № 252 в
регистъра на НК, както и на основание наследствено правоприемство – като
наследник по закон на своя съпруг М.Е.Б., ЕГН **********, починал на
08.12.2016г.
Съдът е
приел за безспорни и фактите, че ответницата Ц.И.А. е собственик на недвижим
имот в гр. Стражица, представляващ жилище на третия етаж на къща 1.3.2 в кв.72,
находяща се на ул. „А. Каралийчев” 13, състоящо се от дневна, столова, 2 стаи,
кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна и две тераси, със застроена плащ от
86.16 кв.м., заедно със склад от 11.60 кв.м., ПРУ от 19.78 кв.м., таван от
24.74 кв.м., 44.53 % идеални части от общите части на сградата, заедно със
съответното право на строеж и лични подобрения, като правото на собственост
върху този имот същата е придобила на основание възмездна сделка, обективирана
в договор за замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на граждани,
съгласно чл.16 от ЗС и чл.137 от Наредбата за държавните имоти, от 22.07.1993г.
Безспорни
са и фактите, че помещението на първия етаж, предназначено за тоалетна, т.нар.
„мокро помещение”, е обща собственост на етажните собственици на процесната
сграда, описана по-горе.
Изложените по-горе
факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства : заверени преписи от
заповед № 40/19.01.1993г. на кмета на Община Стражица, нотариален акт № 1, том
1, рег. № 43, дело № 1 от 2016г. от 08.01.2016г., и нотариален акт № 266, том II, рег. № 2460, дело № 194 от 2016г. от 20.07.2016 г.,
двата на Ани Маркова - нотариус с район на действие ГОРС, вписана под № 252 в
регистъра на НК, удостоверение за наследници изх. № 720/26.01.2018г., изд. от
Община Стражица, договор за замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на
граждани, съгласно чл.16 от ЗС и чл.137 от Наредбата за държавните имоти, от
22.07.1993г., удостоверение за данъчна оценка, изд. на 26.01.2018г. от Община
Стражица, извлечение от акт за граждански брак № 0029/1975г., удостоверение за
семейно положение изх. № 655/25.01.2018г., извлечение от акт за смърт №
0001/2016г., трите изд. от Община Стражица, както и оригинал на скица №
244/4707/05.07.2018г., изд. от Община Стражица, таблица за цените на отделните
обекти в жилищен блок – къща 1.3.2., кв.72 в гр. Стражица – двуфамилна.
Съдът е
приел за безспорни по делото и фактите, че ответницата държи дърва в общото
„мокро” помещение в процесната жилищна сграда.
Безспорни
са и фактите, че ответницата е държала дърва на тераса на първия етаж от
процесната жилищна сграда.
От
приложения по делото заверен препис от Експертно решение № 3677 от зас. №
205/17.12.2012г. на ТЕЛК за Общи заболявания – В.Търново, се установява, че на
ответницата Ц.А. е извършена пълна експертиза – преосвидетелстване, въз основа
на която й е призната 90 % инвалидност с водеща диагноза : «Есенциална…», общо
заболяване : «Морбус хипертоникус гр III Сърдечна и мозъчна форми; Преживян
преден ОМИ и стентиранех 1 на ЛАД – 02.2012г. Състояние след ИИ в БЛСМА –
10.2006г. Пълно възстановяване състояние след полиемиелит с долна вяла дясна
монопареза тежка степен и тежък еквиноварус на десен глезен. Скъсяване на десен
долен крайник с
Видно от
приложената по делото служебна бележка, изд. от „Про Сервиз ВТ” ЕООД гр. Велико
Търново, на 07.10.2014г. екип на посочената фирма е направил годишна
профилактика на собствения й комин на ул. «А.Каралийчев» гр. Стражица.
Видно от
приложените 3 броя медицински удостоверения, представени на немски език и в
превод на български език от ищцовата страна, при извършено изследване на
10.11.2014г. е установено, че А.Б. страда от заболяване : «Лезия от IV степен
на междинния менискус. Хондромалация от степен III-IV на медиалното отделение и
степен II на ретропателарния хрущял, както и II- III степен на фемора;
съвместен излив, киста на Бакър»; при проведено изследване ЯМР на ляво коляно
на 27.06.2018г. е установено : «Напреднала медиална гоартроза, до голяма степен
обхванала медиаторния хрущял; малко по-слабо изразена латерална гонартроза;
леко изразена ретропна артроза…..; при проведено изследване на 08.11.2018г. е
установено : «средно подчертана пангонартроза от двете страни и в двете колени
стави;;; развитие на остеофитни израстъци, както и латерална зараждаща се
ретропателарна артроза от двете страни, главно от дясната страна».
Видно от
заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ, собственост на ищцата от
процесната жилищна сграда са втори етаж с достъп през вътрешни стълби, с площ
от 66,40 м2, състоящ се от входно антре, дневна, столова, кухня, кухненски
бокс, баня-тоалетна и три тераси; помещение - лятна кухня на първи етаж, с
полезна площ
Видно от показанията
на свидетеля Г.С. /съсед на страните/, през м.08.2018г. той бил повикан от А.
за почистване на комин, но не бил допуснат от Ц., защото трябвало да мине през
тях и през тавана. Свидетелят посочва, че е минал през съседните комшии, качил
се горе, почистил улуците, почистил комина и отдушника, после пак слязъл през
комшиите. Свидетелят сочи, че друг път не е бил там, тогава за първи път се качил
на покрива. Видно от показанията на св. С., той не е говорил с Ц., а чрез А.
разбрал, че Ц. няма да го пусне; не е правил опит да пита Ц.. Свидетелят сочи,
че впоследствие, след като бил слязъл, там дошла полиция, и доколкото разбрал
от А., Ц. е подала сигнал, че събаря комина. Свидетелят влязъл в жилището на А.
на втория етаж, за да провери дали коминът е добре почистен и дали тегли; запалил
вестник, коминът теглел добре.
Видно от
показанията на свидетеля Х.Г. /познат на страните/, съпругът на А. и неговата
жена са от двама братя деца и тя му е гласувала доверие - дала му ключ да й спре
водата и да ходи от време на време в жилището й на процесния адрес. Свидетелят
сочи, че А. живее в Германия, а той ходи от време на време. Свидетелят Г.
твърди, че в долния коридор на лятната кухня имало дърва; общата стая единия
път била заключена; за последно ходил преди 1 месец и стаята пак била пълна с
дърва. Свидетелят Г. пояснява, че дървата били в общата стаичка /посочва
санитарен възел на скицата/; преди година и половина - две в лятната кухня имало
дърва, а сега няма дърва там. Свидетелят сочи, че когато си идвала А.,
заключила; на терасата имало малко дърва вдясно, но не е проблемно, излиза се в
градината. Чувал е от А., че тази тераса е нейна, но не е виждал терасата да е
заключена. Не знае дали Ц. е имала ключ за тази врата за лятната кухня. Видно
от показанията на св. Г., той не е видял Ц. да слага и да изнася дърва от
лятната кухня; А. му казала тогава - преди 2 години, да отиде и да види и той
видял дървата. Свидетелят не помни тогава дали е била заключена лятната кухня,
но след това бил сложен катинар за тази врата.
Видно от
показанията на свидетеля Н.Н. /жител ***/, тя познава Ц. от 1990г., а А. не я е
виждала дълго време. Посочва, че преди това там живеели свекъра и свекърва й и Ц.,
която влязла през 1993г. в този имот. Видно от показанията на св. Н., когато Ц.
и синът й се нанесли там, имало врата между втория и третия етаж, която се
явява входна врата за жилището на Ц.; помещението, което е написано като
санитарен възел на първия етаж, е било предназначено за баня, но не е пригодено
и досега за това, като в него има дърва на Ц.. Свидетелката посочва, че преди
това дървата били в мазата, но през 2006г. Ц. изкарала удар и тя ходела да й
носи дървата; тогава говорили с леля И. и чичо Б. да го ползват като маза това
помещение и те позволили. Видно от показанията на св. Н., в момента има там
дърва. Свидетелката не знае Ц. да е оставяла дърва в лятната кухня, която се
заключва и Ц. няма ключ за нея. Свидетелката Н. посочва, че миналата година А.
била заключила вратата към общата тераса. Знае, че по-рано Ц. си слагала малко
дърва там, като преди това не са й оспорвали защо има дърва, били в много добри
отношения; другите собственици също имали натрупани вещи от другата страна.
Мисли, че в момента Ц. няма дърва там. Не знае Ц. да е искала от А. разрешение
да складира дърва, защото това било заварено положение. Видно от показанията на
св. Н., проблемите с дървата - къде да стоят, започнали откакто А. станала собственик
- когато А. заключила вратата към терасата, тя преустановила достъпа на Ц. до
дървата й.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените
искове с правно основание чл.109 от ЗС се явяват допустими. Същите са предявени
от лице, което притежава право на собственост върху 15/24 идеални части от процесния
недвижим имот, ведно с 39,04 % ид. части от общите части на сградата и правото
на строеж върху мястото, за което е налице интерес от търсената защита
срещу ответницата, за която се твърди, че извършва действия, с които пречи и
смущава упражняването на правото на собственост на ищцата в пълния му обем.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по изложените
по-долу съображения :
В производството по иск с правно основание чл.109 от ЗС е необходимо да се
докаже наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки : че ищецът е
собственик на вещта, предмет на иска, че ответникът е осъществил неоснователните
действия, сочени в исковата молба, и че тези неоснователни и противоправни действия
пречат на ищеца да осъществява правото си на собственост в пълния му обем.
Безспорни по делото са фактите, които се установяват и от приетите писмени
доказателства, че ищцата А.Н.Б. е собственик на 15/24 идеални части от имот,
намиращ се в гр. Стражица, ул. ,,Ангел Каралийчев” № 13, представляващ : къща №
2 от група 1.3, построена върху държавна земя, представляваща урегулиран
поземлен имот I-ОЖС в квартал 72 по
плана на гр. Стражица, включваща : сутеренен етаж, състоящ се от склад с площ
27,60 кв.м.; първи етаж, състоящ се от лятна кухня със застроена площ 8,70
кв.м.; втори етаж, състоящ се от входно антре, дневна, столова, кухненски бокс,
спалня, баня-тоалетна и три тераси, със застроена площ 66,40 кв.м., ведно с
39,04 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото
от 89,13 кв.м.
От приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, се потвърждават и безспорните факти,
че ответницата
Ц.И.А. е собственик на недвижим имот в гр. Стражица, представляващ жилище на
третия етаж на къща 1.3.2 в кв.72, находяща се на ул. „А. Каралийчев” 13,
състоящо се от дневна, столова, 2 стаи, кухненски бокс, входно антре, баня-тоалетна
и две тераси, със застроена площ от 86.16 кв.м., заедно със склад от 11.60
кв.м., ПРУ от 19.78 кв.м., таван от 24.74 кв.м., 44.53 % идеални части от
общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж и лични
подобрения, като правото на собственост върху този имот същата е придобила на
основание възмездна сделка, обективирана в договор за замяна на държавен
недвижим имот с недвижим имот на граждани, съгласно чл.16 от ЗС и чл.137 от
Наредбата за държавните имоти, от 22.07.1993г.
Съдът намира за
неоснователни и недоказани, обаче, твърденията, изложени в исковата молба, че от
2017г. досега ответницата е осъществила неоснователни действия, с които е
попречила и продължава да създава затруднения за ищцата да упражнява правото си
на собственост върху горепосочения имот по предназначение и в пълния му обем. В
тази насока, ищцата излага в исковата си молба твърдения, че ответницата
осъществява неправомерни действия, изразяващи се в складиране на дърва в помещения,
собственост на ищцата, а именно : лятна кухня и тераса към нея, в мокрото
помещение, което е обща собственост, както и неосигуряване на достъп до
комините на сградата, за да могат те да бъдат почиствани, с които действия Ц.А.
пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост в пълен обем,
ограничава и смущава това право. Съгласно изискванията на чл.109 от ЗС и установената съдебна практика, в
производството за защита по този иск ищцовата страна следва да докаже както
извършването на неоснователни действия от ответницата върху имота на ищцата,
така и противоправност на тези действия - че същите са такива, с които се
нарушава възможността или се пречи на ищцата да ползва и владее своя имот по
предназначение /Решение № 87 от 23.03.2012г. по гр. дело № 610/2011г. на ВКС,
Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, и др./.
Предвид изяснената по делото фактическа
обстановка, съдът приема за безспорно установено в случая, че ответницата живее трайно в
процесния недвижим имот, като обитава, владее и ползва същия на правно основание,
съобразно притежаваното от нея право на собственост върху трети етаж от
процесната сграда, склад и помещение в сутерена, наименовано ПРУ /ползвано като
складово помещение – СТЕ и показанията на св. Н./, и таван – нейна изключителна
собственост. Тези факти се подкрепят изцяло от приложения по делото договор за замяна на
държавен недвижим имот с недвижим имот на граждани, съгласно чл.16 от ЗС и
чл.137 от Наредбата за държавните имоти, от 22.07.1993г., от заключението на
приетата СТЕ и от показанията на св. Н..
Наред с това, от
приетите писмени доказателства - заповед № 40/19.01.1993г. на кмета на Община Стражица,
нотариален акт № 1, том 1, рег. № 43, дело № 1 от 2016г. от 08.01.2016г., и
нотариален акт № 266, том II, рег. № 2460, дело № 194
от 2016г. от 20.07.2016 г., двата на Ани Маркова - нотариус с район на действие
ГОРС, вписана под № 252 в регистъра на НК, удостоверение за наследници изх. №
720/26.01.2018г., изд. от Община Стражица, медицинска документация, от заключението
на приетата СТЕ и от показанията на свидетелите С. и Генев, се установяват фактите, че ищцата също владее
и ползва част от процесния имот на правно основание, съобразно притежаваното от нея
право на собственост върху сутеренен етаж, състоящ се от склад, първи етаж, състоящ
се от лятна кухня, и втори етаж, състоящ се от входно антре, дневна, столова,
кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна и три тераси. От показанията на св. Хр.Г.
установява и ищцата признава в исковата си молба, че не обитава постоянно
процесния имот, тъй като живее и работи в Германия /св. Хр. Г./.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав намира на първо място за
недоказани твърденията на ищцовата страна, че от 2017г. досега ответницата е
извършила неоснователни и противоправни действия, които пречат на ищцата да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху притежаваното от нея
право на собственост върху гореописания недвижим имот, изразяващи се в
складиране на дърва в помещения, собственост на ищцата – лятна кухня и тераса
към нея. За доказване на тези свои твърдения, ищцата ангажира гласни
доказателства – показанията на св. Г., който установява пред съда, че ищцата
живее в Германия и му е предоставила ключовете за своя имот, с цел – да
извършва периодични проверки на имота, като при едно посещение преди около две
години, същият видял, че има дърва в лятната кухня, собственост на А.. Заедно с
това обаче, свидетелят Г. удостоверява, че не е виждал ответницата да слага и
да изнася дърва от лятната кухня на ищцата, не знае дали Ц. е имала ключ за
тази лятна кухня, но знае, че когато А. си идвала, заключила това помещение и
сега няма дърва в лятната кухня. От своя страна, св. Н. установява по делото,
че не знае Ц. да е оставяла дърва в лятната кухня на А., както и че това
помещение се заключва и Ц. няма ключ за него. При тези данни и с оглед липсата
на други годни доказателства, които да са ангажирани от ищцовата страна за
доказване на тези твърдения, съгласно възложената й доказателствена тежест, съдът
намира за недоказани изложените в исковата молба твърдения, че ответницата е
реализирала и продължава да осъществява неоснователни действия, изразяващи се в
складиране на дърва в лятната кухня, собственост на ищцата, с които да е
попречила и да продължава да пречи на последната да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху това помещение.
Наред с това,
неоснователни са и ищцовите твърдения за осъществяване от ответницата на противоправни
действия, изразяващи се в складиране на дърва на тераса към лятната кухня,
собственост на ищцата. Действително, от показанията на св. Н.Н. се установяват
фактите, че по-рано Ц. си слагала дърва на общата тераса към санитарния възел, но
в момента ответницата няма дърва там, а останалите съсобственици също имали
натрупани вещи на тази тераса. Тези факти се потвърждават и от приетата и
неоспорена от ищцовата страна СТЕ, както и от поясненията към нея, дадени от
вещото лице в съдебно заседание, удостоверяващо по категоричен начин, че към
момента на извършване на огледа на имота на 10.01.2019г., на терасата няма
складирани дърва. Не на последно място, приетата по делото СТЕ, кореспондираща
на писмените доказателства, удостоверяващи правото на собственост на страните,
удостоверява по категоричен начин и факта, че тази тераса представлява площадка
на изток от коридора към двора на процесната сграда и е в режим на
съсобственост между страните, а не индивидуална собственост на ищцата, което
обуславя възможността на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им – чл.31,ал.1 от ЗС. В тази връзка, въпреки
възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна не ангажира никакви
доказателства, които да удостоверяват по делото, че ответницата е реализирала
действия, с които да е попречила на ищцата да ползва общата вещ – тераса,
съобразно предназначението й и според правата си. Напротив, от показанията на
св. Г. се установява, че дори когато на терасата имало малко дърва вдясно, това
не било проблемно и се излизало в градината, каквото е и предназначението на
тази обща вещ /заключение на СТЕ/.
Предвид изложеното
дотук, съдът приема за основателни и кореспондиращи на доказателствата по
делото възраженията на ответната страна, че ответницата не е осъществила
неоснователни и противоправни действия, изразяващи се в складиране на дърва в
помещения, собственост на ищцата, - лятна кухня и тераса към нея, които от своя
страна да са създали и да продължават да създават пречки и затруднения на ищцата
Б. да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от нея помещения
от процесния имот или върху общи вещи.
На второ място, съдът приема за неоснователни, необосновани и неподкрепящи
се от доказателствата по делото твърденията на ищцата, че ответницата е
осъществила и продължава да осъществява неоснователни действия, изразяващи се в складиране на
дърва в мокрото помещение на процесната сграда, което е обща част, с
които й пречи да упражнява правото си на собственост върху това общо помещение
от процесния недвижим имот по неговото предназначение. В тази връзка, от
цитираните по-горе писмени доказателства и от заключението на приетата СТЕ се
установява, че т.нар. мокро помещение, намиращо се на първия етаж от процесната
сграда, предназначено за санитарен възел, е в режим на съсобственост между
страните по делото. Действително, от показанията на свидетелите Г. и Н.,
кореспондиращи на приетата СТЕ и неоспорени от ответната страна, се установява
по категоричен начин, че ответницата ползва т.нар. мокро помещение на първия
етаж от процесната сграда за складиране на дърва, каквито са установени в това
помещение и по време на огледа от вещото лице М. П. на 10.01.2019г. Заедно с
това обаче, свидетелката Н. удостоверява пред съда, че ответницата има уговорка
и позволение да ползва това помещение за оставяне на дърва, постигнати със
свекъра и свекървата на ищцата – леля И. и чичо Б., обитавали имота преди А.Б.,
с цел улесняването на ответницата поради влошеното й здравословно състояние и
лошото здравословно и психично състояние на нейния син. Същевременно, от
показанията на св. Г. и приложената медицинска документация относно
здравословното състояние на ищцата, по делото се установява, че същата живее
трайно в Германия и се връща за кратки периоди в България, през които реално
обитава и ползва собствения си недвижим имот в гр. Стражица, ул…. В тази
насока, въпреки възложената й доказателствена тежест, ищцовата страна не
ангажира никакви доказателства по делото, които да удостоверяват, че
складирането на дърва в т.нар. мокро помещение, което е в режим на
съсобственост между страните, от страна на ответницата, е попречило, съответно
– кога и по какъв начин, е създало пречки за ищцата да ползва също тази
съсобствена вещ, съобразно притежаваното от нея право на собственост, нито че
са налице такива пречки към настоящия момент. Поради това, съдът приема за основателни и
кореспондиращи на доказателствата по делото възраженията на ответната страна,
че складирането на дърва от ответницата в т.нар.мокро помещение на първия етаж
от процесната сграда, не съставлява неоснователни и противоправни действия по
смисъла на чл.109 от ЗС, които от своя страна да са създали и да продължават да
създават пречки и затруднения на ищцата Б. да упражнява правото си на
собственост върху притежаваното от нея, в съсобственост с ответницата А.,
помещение, предназначено но необособено и нефункциониращо като санитарен възел,
според приетата СТЕ.
На трето място,
предвид установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира за
недоказани и твърденията на ищцовата страна, че ответницата е извършила
неоснователни и противоправни действия, които пречат на ищцата да упражнява в пълен
обем правото си на собственост върху гореописания недвижим имот, изразяващи се
в неосигуряване на достъп до комините на сградата, за да могат те да бъдат
почиствани. За доказване на тези свои твърдения, ищцата ангажира гласни
доказателства – показанията на св. С., който установява през м.08.2018г. бил
извикан от А. за почистване на комини, като минал през комшиите, за да се качи
на покрива и да почисти комините, улуците и отдушника. Заедно с това, обаче, свидетелят
С. признава, че удостоверява тези факти, единствено въз основа на общуването му
с ищцата, като изрично посочва на зададените му въпроси, че не е говорил с Ц.,
която познава, и не е правил опит да я пита, а чрез А. разбрал, че Ц. няма да
го пусне, т.е. не се установява в този конкретен случай ответницата да е
създала пречки за почистване на комините на процесната жилищна сграда.
Същевременно от заключението на приетата и неоспорена от ищцата СТЕ и
поясненията към нея, дадени от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че
по време на огледа по комина в мазата не са установени следи от сажди или
отпадък от горене, което да показва, че този комин е ползван, а ако е ползван,
то това би било в помещение, което са намира извън обсега на ПРУ. Заедно с
това, от приетата СТЕ се установява по категоричен начин, че в процесната
сграда съсобствените стълби спират до трето ниво, където е изградена стена на
стълбищната площадка, монтирана е врата на стената, като таванското помещение е
изцяло заплатено от ответницата и е включено в документа й за собственост –
договор за замяна от 22.07.1993г., т.е. достъпът до покрива на сградата може да
бъде осъществен само през жилището, собственост на ответницата А.. Предвид така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав счита за
недоказани и неоснователни изложените в исковата молба твърдения, че
ответницата е преградила площадката към коридора на втория етаж на жилищната
сграда и по този начин ограничава достъпа на ищцата до тавана на сградата и
възпретяства почистването на комините, тъй като не се установява по предвидения
в закона ред Ц.А. да е извършила преграждания на общи части. Съгласно нормата на чл.38,ал.1 от
ЗС, комините действително са общи за всички собственици на сградата, като предназначението
им да проведат дима до покрива през всички вертикално разположени обекти ги
прави обща част по естеството им, а с оглед това тяхно предназначение,
възможността да се ползват е в пряка зависимост с ползването на самостоятелния
обект от етажната собственост. В тази връзка, приетата и неоспорена от ищцовата
страна СТЕ установява по категоричен начин, че в жилищата на страните има два
комина, като единият тръгва от сутерена, а вторият – от втория етаж, и всеки
собственик в процесната сграда, в обсега на етажната си височина, има отвор /кръгла
решетъчна кутия/ за включване на кюнците в горната си част, и в долната част - на
около 30-
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че в случая не се установява
наличието на неоснователни и противоправни действия, осъществявани от ответницата
към момента на предявяване на исковата молба или към момента на приключване на
устните състезания по делото, с които същата да пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост върху процесния недвижим имот по предназначение и в
пълния му обем. Поради това, съдът приема, че не са налице кумулативно дадените
предпоставки по чл.109 от ЗС в процесния случай, за
задължаване на ответницата да преустанови извършването на такива действия, в
т.ч. задължаването
й да освободи мокрото помещение, както и да осигури достъп до комините на
сградата, за да могат те да бъдат почиствани. По тези съображения, съдът счита, че
предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и
следва да бъдат
отхвърлени като такива.
При този
изход на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателно се явява искането
на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., които следва да бъдат възложени
в тежест на ищцата изцяло, съразмерно на отхвърлената част от иска и
прекратената част от съдебното производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.109 от ЗС, предявени от А.Н.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си - адвокат К.Х. от ВТАК, против Ц.И.А. с ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на ответницата Ц.И.А. да преустанови неоснователни и противоправни действия, с които й пречи да упражнява правото си на собственост, изразяващи се в в складиране на дърва в помещения, собственост на ищцата, а именно : лятна кухня и тераса към нея, в т.ч. да задължи ответницата да освободи мокрото помещение - обща част, както и да задължи ответницата да осигури достъп до комините на сградата, за да могат те да бъдат почиствани, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
А.Н.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.А. с ЕГН **********,
с адрес ***,
СУМАТА от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща направените от ответницата разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съобразно прекратената част от съдебното производство и
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На
основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………………