Определение по дело №350/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на “. С. ООД против решение № 1002/12.03.2014 г. по гр. дело № 1275/2013 г. на РРС. В нея се сочи, че същото е постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането за назначаване на повторна или тройна съдебно-почеркова експертиза. Обосновано е с обстоятелството, че единичната експертиза, изготвена и приета по делото, е била оспорена своевременно. Изложени са били доводи за необоснованост на изводите на същите, но въпреки това съдът не е обсъдил направеното възражение и не приложил разпоредбата на чл. 201 ГПК.

Във въззивната жалба се поддържа, че експертът е използвал само експериментални образци от подписа на лицето, а не е изследвал условно свободни образци от подписа му, като такива се сочат подписите полагани при снабдяване с документи за самоличност.

Въз основана на подробно изложени доводи се иска допускане на повторна или тройна съдебно-почеркова експертиза.

Второто възражение, обосновано във въззивната жалба е, че решението на първоинстанционния съд страда от липса на мотиви. Според въззивника съдът не е посочил защо цени и кредитира оспореното заключение на съдебно-почерковата експертиза, както и кое му дава право да направи извод, че то е обосновано.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

По направеното доказателствено искане въззивният съд се е произнесъл с определение от 29.05.2014 г., с което е назначил тройна съдебно-графологична експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал.

Ответникът по въззивната жалба не е депозирал отговор на същата и не се явява в с.з. да изрази становище.

Въз основа на анализ на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното :

Видно е от заповед № 30/28.06.2013 г. и от записванията в трудовата книжка на М. Ц., че между него и “. С. ООД е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено по искане на ищеца на основание чл. 327, т.2 от КТ. Това обстоятелство не се и оспорва от страните по делото.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу бившия си работодател, по което е образувано ч. гр. дело № 1118/2013г. по описа на РРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 2 943, 09лв., представляваща трудово възнаграждение за м. юли и м. август 2012г. и за периода м.януари - м. юни 2013г., ведно със законната лихва от 07.10.2013г. до изплащане на сумите и мораторна лихва в размер на 168,90лв. за периода от 01.08.2012г. до 06.10.2013г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответното дружество е възразило срещу заповедта за изпълнение и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът е предявил настоящите искове.

По делото е допусната и назначена съдебно–счетоводна експертиза, заключението, по която е прието без оспорване. От същата е видно, че в счетоводството на ответника са начислени работни заплати, както следва: за месец юли 2012 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 297.98 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 233.59 лв.; за месец август 2012 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 297.98 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 233.59 лв.; за месец януари 2013 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 310.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 243.01 лв.; за месец февруари 2013 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 310.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 243.01 лв.; за месец март 2013 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 310.00 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 243.01 лв.; за месец април 2013 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 311.86 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 244.46 лв.; за месец май 2013 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 311.86 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 244.46 лв.; за месец юни 2013 г. – брутно трудово възнаграждение в размер на 296.27 лв. и нетно трудово възнаграждение в размер на 232.24 лв. Според вещото лице за така начислените работни заплати във ведомостите за заплати има положени от ищеца подписи за получено трудово възнаграждение за м. януари, м. март, м. април, м. май и м. юни 2013г. Според експерта общият размер на неизплатеното нетно трудово възнаграждение на ищеца за исковия период след приспадане на извършените частични плащания възлиза на 660.19 лева.

Законната лихва според вещото лице върху неизплатените трудови възнаграждения е както следва: за м. юли 2012г. за главница 233.59лв. – лихва в размер на 31.49лв.; за м. август 2012г. за главница 233.59лв. – лихва в размер на 29.44лв. и за м. февруари 2013г. за главница 193.01лв. – лихва в размер на 14.51лв. Общата сума според вещото лице на законната лихва върху неизплатените трудови възнаграждения е в размер на 75.44 лева.

От заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е прието по делото без възражения се установява, че подписите, положени за "подпис" в разплащателни ведомости за м. януари, м. март, м. април, м. май и м. юни 2013г. на фирма “. С. ООД на стр. 40-44 от гр.д.№1275/2013г. по описа на РС - Р. са изписани от М. А. Ц.. В с.з. вещото лице Т. уточнява, че когато е снел сравнителен материал от ищеца в първата инстанция, той е знаел за какво са тези експериментални образци, поради което те не са били условно свободни. При изпълнението на тройната експертиза, обаче са издирили такива от фирмата в документи, в които лицето се е подписвало, и са установили, че неговият подпис не е толкова устойчив, колкото е в експерименталните образци. Вещото лице Г. сочи, че са ползвали като сравнителен материал свободни образци, полагани върху други ведомости за заплати и трудовия договор на ищеца. Тези други ведомости предполагат същите условия на полагане на подписа, както на изследвания подпис и поради това са обосновали настоящото заключение.

Въз основа на изложените факти, БОС приема следните правни изводи :

Материалноправното основание на предявения иск е чл. 128, т.2 от КТ, който предвижда, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ето защо предмет на установяване в настоящото производство са обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода, за който е предявен искът, че работникът е престирал своята работна сила и че работодателят не му е заплатил паричния еквивалент на предоставената работна сила. Категорично се установиха в процеса първите две обстоятелства, които и не са спорни между страните. Относно третата предпоставка работодателят не оспорва, че не е заплатил трудово възнаграждение за м. юли и м. август 2012г. и за м.февруари 2013г. Както той сочи в отговора си на исковата молба и както е установила съдебно - счетоводната експертиза, общият размер на неизплатеното нетно трудово възнаграждение за този период след приспадане на извършените частични плащания възлиза на 660.19 лева. Спорно е единствено обстоятелството заплатено ли е трудово възнаграждение за м. януари 2013г. и за периода м.март - м. юни 2013г. Настоящият състав приема и този положителен факт за безспорно доказан. Видно е от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, че са начислени работни заплати във ведомостите за заплати за м. януари, м. март, м. април, м. май и м. юни 2013г. и има положени от ищеца подписи за получено трудово възнаграждение. Заедно с това, категорично беше доказано със съдебно - почерковата експертиза, че тези подписи са на ищеца, което удостоверява получаването на възнагражденията. Ето защо за тези възнаграждения претенцията е недоказана и неоснователна.

В резултата на това искът следва да бъде уважен само за сумата от 660.19 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. юли и м. август 2012г. и за м.февруари 2013г.

Относно иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Този иск е акцесорен, поради което се явява основателен само, ако е основателен главният иск. Последният е такъв само за сумата от 660, 19лв. , поради което се дължи лихва за забава съгласно експертното заключение както следва: за м. юли 2012г. за главница 233.59лв. – лихва в размер на 31.49лв.; за м. август 2012г. за главница 233.59лв. – лихва в размер на 29.44лв. и за м. февруари 2013г. за главница 193.01лв. – лихва в размер на 14.51лв. или общо в размер на 75.44 лева.

Предвид изложеното първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен в частта, с която искът с правно основание чл. 128, т.2 от КТ е признат за доказан за сумата над 660, 19лв., а акцесорният за сумата над 75, 44лева.

Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде корегиран и в частта за присъдената държавна такса и разноски на ищеца, които следва да бъдат намалени, съответно държавната такса на 50лв., а разноските на 62,50лв.

С оглед изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК М. Ц. следва да бъде осъден да заплати на “. С. ООД разноски по съразмерност за въззивната инстанция в размер на 412,50лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1002 от 12.03.2014г., постановено по гр.д.№1275 по описа за 2013г. на РСР. в частта, в която е прието за установено, че “. С. О. с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление Г., У. „Г. Д.” № 24, П. Й. И. К. дължи на М. А. Ц., с ЕГН *, от гр. Б., У. „Б.“ № .. сума, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари 2013г., м. март. 2013г., м. април 2013 г., м. май 2013г. и м. юни 2013 година в размер общо на 1 257, 18(хиляда двеста петдесет и седем лева и осемнадесет стотинки)лв.; както и в частта за сумата над 75, 44(седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки)лв. до признатия размер от 125, 32(сто двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки)лв., представляваща законна лихва за периода от 01.08.2013 г. до 06.10.2013 г., както и сумата над 99,98(деветдесет и девет лева и деветдесет и осем сотинки) до признатия размер от 400лв. (четиристотин лева), представляващи сторени по делото разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4492 от 08.10.2013. по чгд № 1118/ 2013г. на РС - Р. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за приемане за установено, че “. С. О. с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление Г., У. „Г. Д.” № 24, П. Й. И. К. дължи на М. А. Ц., с ЕГН *, от гр. Б., У. „Б.“ № 36 сума, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари 2013г., м. март. 2013г., м. април 2013 г., м. май 2013г. и м. юни 2013 година в размер общо на 1 257, 18(хиляда двеста петдесет и седем лева и осемнадесет стотинки)лв.; както и в частта за сумата над 75, 44(седемдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки)лв. до признатия размер от 125, 32(сто двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки)лв., представляваща законна лихва за периода от 01.08.2013 г. до 06.10.2013 г., както и сумата над 99,98(деветдесет и девет лева и деветдесет и осем сотинки) до признатия размер от 400лв. (четиристотин лева), представляващи сторени по делото разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4492 от 08.10.2013. по чгд № 1118/ 2013г. на РС - Р..

ОТМЕНЯ решение №1002 от 12.03.2014г., постановено по гр.д.№1275 по описа за 2013г. на РСР. в частта, с която “. С. О.с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г., У. „Г. Д.” № 24, П. Й. И. К. е осъдено да заплати на М. А. Ц., с ЕГН *, от гр. Б., У. „Б.“ № 36 сторени по делото разноски за сумата над 62,50(шестдесет и два лева и петдесет стотинки)лв. до присъдения размер от 250.00 (двеста и петдесет) лева.

ОТМЕНЯ решение №1002 от 12.03.2014г., постановено по гр.д.№1275 по описа за 2013г. на РСР. в частта, с която “. С. О.с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г., У. „Г. Д.” № 24, П. Й. И. К. е осъдено да заплати по сметка на РСР. в полза на Държавата държавна такса за сумата над 50(петдесет)лева до присъдената сума в размер на 126.70 (сто двадесет и шест лева и седемдесет стотинки) лева, и за сумата над 55(петдесет и пет)лева до присъдения размер от 220.00 (двеста и двадесет) лева, съставляваща изплатеното от бюджетната сметка на съда възнаграждение на вещи лица.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1002 от 12.03.2014г., постановено по гр.д.№1275 по описа за 2013г. на РСР. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА М. А. Ц., с ЕГН *, от гр. Б., У. „Б.“ № 36 да заплати на “. С. О.с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление Г., У. „Г. Д.” № 24, П. Й. И. К. сторени по делото разноски по съразмерност, възлизащи на 412, 50(четиристотин и дванадесет лева и петдесет стотинки)лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :