Р Е Ш
Е Н И Е
№ 389 05.11.2021
год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести
състав на двадесет и първи септември през
две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №746 по описа за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от
ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на ЕТ“П. - Е. В.“ със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ***, представлявано от Е. П.В., против
Ревизионен акт №Р-16002419008506-091-001 от 13.08.2020 год., издаден от С.П.П.на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г. на длъжност главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №546/03.11.2020
год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив, в частта, с който на ЕТ“П. - Е. В.“ са установени следните задължения:
- допълнително установен за м.12.2014 год. ДДС в размер
на 81 858.49 лв., с прилежаща лихва 46
360.81 лв., вследствие на непризнат брак на стоки на стойност 409 292.46 лв.;
- допълнително
установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 год. в размер на 7 586.37 лв. и лихви
4 072.93 лв..
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като
неправилен, необоснован и незаконосъобразен направения в ревизионния акт /РА/ и
в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив извод,
че са налице предпоставките на чл.177 от ЗДДС за ангажиране на отговорноста на ЕТ“П.
- Е. В.“ за задължения за данък върху добавената стойност на посоченото в ревизионният
акт основание. Възразява срещу непризнаването на данъчен кредит за извършеното
бракуване на стоките през месец януари 2019 год. Налице са всички документи,
доказващи по безспорен начин извършеният брак на стоки, които са били закупени
преди 2014 год., същите са негодни, поради осъщественото им наводняване през
месец април 2014 год., с изтекъл срок на трайност. Наличността на тези стоки се
установява от представените инвентаризационно описи изготвени към края на всяка
една от отчетните години и от допуснатата и назначена по делото
съдебно-счетоводна експертиза. От същите може да се установи движението на
всяка една стока от момента на нейното закупуване до момента на нейния брак.. Не
е съгласен с определеният размер на данъка по ЗДДФЛ за календарната 2014 год. Представени
са доказателства за произхода на паричните средства, като са представени и
записи на заповед за получаването от страна на Г.Н., който живее и работи в
Германия. По така изложените съображения, е направено искане Ревизионен акт №Р-16002419008506-091-001
от 13.08.2020 год., изменен с Решение №546 от 03.11.2020 год. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, да бъде отменен в обжалваната част, като
незаконосъобразен.
В представената по делото писмена защита, са изложени
същите съображения, изменени съгласно установената в хода на съдебното
производство фактическа обстановка, въз основа на заключението на вещото лице.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по
делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Получените заеми не са декларирани от жалбопотаделя в
подадената от негова страна ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, поради което и процесните
суми не могат да бъдат приети като заем получен от посоченото лице. Посочени и
констатираните несъответствия между договора и представените записи на заповеди,
като в договора е посочено, че парите са предадени през 2017 год., а записите
на заповед са от 2014 год. В разписката на договора е посочено, че сумите ще се
предадат в брой, а в записите на заповед е посочено, че ще се превеждат по
банков път, като за процесният период физическото лице Е.В. няма открита
такава. Обратното писмо е при симулативните сделки, като съгласно трайната
съдебна практика, може да се направи извод, че договорът за заем от 2017 год.
не е породил правното си действие през 2014 год. Не е прието, също така от
ревизиращите и декларираната сума в размер на 8 000.00 лв., получена от
майка му., но доказателства за това не са представени нито в хода на ревизията,
нито в съдебното производство. Въз основа на това правилна е определен и
дължимия размер на данъка по реда на чл.17 от ЗДДФЛ, а не по реда на чл.122 от ДОПК. Излага подробни съображения за правилното коригиране на ползвания данъчен
кредит въз основа на бракуваните стоки през месец януари 2019 год., а като е
направен подробен анализ на наличността в този склад по счетоводни сметки в
края на всека една счетоводна година и разминаванията от декларираното от
търговеца. Излага също така доводи и за не приложението на чл.80, ал.2, т.5 от ЗДДС. Лишено от икономическа логика е факт, стоката да бъде прехвърлена в
помещения, които нямат съответните санитарни разрешителни, като по този начин,
търговецът е обрекъл на брак притежаваните от него стоково-материални запаси,
както и извън икономическата логика е пет години по-късно същите тези запаси да
се извозят обратно до мястото от което са били докарани за осъществения брак. Поддържа,
че обжалваният РА №Р-16002419008506-091-001/13.08.2020 год. в оспорената му
част, е правилен и законосъобразен по съображенията, изложени в Решение №546/03.11.2020
год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
В представената по делото писмена защита, изразява
допълнително становище за неоснователност на жалбата. Заключението на вещото
лице е своевременно оспорено, като отговор на всички въпроси вещото лице и дало
въз основа на представени от жалбоподателят данни. Всичките въпроси са във
връзка с бракуваните стоки, но не са поставени въпроси във връзка с
определеният данък по ЗДДФЛ. В хода на ревизията не са представени
доказателства относно трайността на бракуваните стоки от техния производител, а
такива са представени на вещото лице, което поставя под съмнение и тяхната
достоверност. Безспорно е установено, също така, че ревизираното лице не е
осъществявало дейност след 01.05.2014 год., когато е прекратен и договора за
наем на склада. След тази дата същият склад е нает от друго дружество, което е
собственост на Е.В.. Вместо процесните стоки да се изкупят от новото дружество
на същото физическо лице и от тях да се реализира икономическа изгода, то
противно на всякаква логика същите са махнати от склада и са преместени в
гаражи, неподходящи за съхранението им. Тези гаражи са собственост на
физическото лице В. и съпругата му, ката липсват доказателства за наемането им
от страна на ЕТ. Възразява и срещу кредитирането на свидетелските показания,
които в голямата си част противоречат на нормалната житейска логика, а по
отношение на представените в съдебното производство писмени доказателства,
счита, че са частни доказателства и нямат материална доказателствена сила, като
същите следва да се преценят и съобразно останалите доказателства по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-16002419008506-020-001
от 23.12.2019 год., издадена от С.П.П.на длъжност Началник сектор /лист 91 по
делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на
ревизия на ЕТ“П. - Е. В.“***, установяване на отговорността му за задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014 год. - 31.12.2018
год., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014
год. - 31.12.2018 год., данък върху добавената стойност за периода 01.01.2014 год.
- 30.09.2018 год.. Извършването на ревизията е възложено на М.Г.Г. - главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г.С.З. – старши инспектор
по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия
№Р-16002419008506-020-001 от 23.12.2019 год. е връчена на ЕТ“П. – Е. В.“ по
електронен път на 02.01.2020 год. /лист 94/. На 07.03.2018 год. е издадена
Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419008506-020-002/30.03.2020
год. /лист 97-98/, с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и
чл.114, ал.2 от ДОПК е определено, че ревизията следва да завърши до 02.06.2020
год., която заповед е връчена по електронен път на 30.03.2020 год. /лист 100/. Заповедта
за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР са издадени в
електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на С.П.П.в
посоченото му длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на
НАП - Пловдив, валиден в периода 19.04.2019 - 18.04.2020 год. /при направената проверка от представеният електронен
носител от страна на ответника, съдържащ заповедите за възлагане на ревизия,
както и ревизионния доклад и ревизионния акт/.
Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117,
ал. 1 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - М.Г.Г. - главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г.С.З. – старши инспектор
по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002419008506-092-001 от 16.06.2020
год., с който по отношение на ревизираното лице ЕТ“П.
- Е. В.“ се предлага на да бъдат установени задължения както следва:
допълнително установен за м.12.2014 год. ДДС в размер на 82 199.26 лв., с
прилежаща лихва 45 229.38 лв.,
вследствие на непризнат брак на стоки на стойност 409
292.46 лв.; допълнително установен за м.12.2015
год. ДДС в размер на 300.00 лв., с прилежаща лихва 134.61 лв.; допълнително
установен за м.12.2016 год. ДДС в размер на 1 440.00 лв., с прилежаща
лихва 499.64 лв.; допълнително установен
за м.12.2017 год. ДДС в размер на 2 200.00 лв., с прилежаща лихва 540.27 лв.; допълнително
установен за м.12.2018 год. ДДС в размер на 1980.02 лв., с прилежаща лихва 285.48 лв. и допълнително установен данък върху годишна данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 год.; 2017 и
2018 год., съответно в размер на 8 910.00 лв. и лихви 4 639.99 лв.; в
размер на 450.50 лв. и лихви 97.37 лв. и в размер на 67 168.58 лв. и лихви 5
411.24 лв. Ревизионният доклад е връчен на 16.06.2020 год. по електронен път
/лист 130/ и е подписан от М.Г.Г., с електронен подпис валиден в периода 02.06.2020
– 02.06.2021 год. /справка КЕП лист 30 от делото/ и Г.С.З., с електронен подпис
валиден в периода 02.06.2020 – 02.06.2021 год. /лист 129/. Срещу така
съставеният ревизионен доклад са депозирани възражения от данъчно задълженото
лице от 30.07.2020 год., които са приети за неоснователни, поради което и е
издаден ревизионен акт, в който размера на публичните задължения като главници е
същият. Ревизионният акт е връчен по електронен път на жалбоподателя на 19.08.2020
год. /лист 90/ и е подписан от С.П.П.в качеството му на Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив, с електронен подпис валиден в периода 13.04.2020-13.04.2021
год. /лист 28/ и от М.Г.Г. в качеството й на ръководител ревизия, с електронен
подпис валиден в периода 02.06.2020 – 02.06.2021 год. /лист 30/. Срещу
ревизионният акт е подадена жалба на 31.08.2020 год., от ЕТ“П. - Е. В.“, по повод
на която е постановено и решение №546 от 03.11.2020 год. на Директора на
Д“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което ревизионният акт е изменен както
следва: потвърден в частта за начислени лихви за месец декември 2018 год. в
размер на 28.86 лв., изменен в частта за допълнително начислен данък върху
данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 год. от 8 386.37 на
7 586.37 лв., ведно с начислените лихви от 4 502.43 на 4 072.93
лв., както и за допълнително установен ДДС за месец декември 2014 год. от
82 199.26 лв. на 81 858.49 лв. ведно с лихвите от 46 553.81 лв. на 46 360.81 лв. и е отменен в
частта за допълнително установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода 2014 – 2018 год. и за допълнително установен ДДС за месец декември 2015
год., месец декември 2016 год., месец декември 2017 год. и месец декември 2018
год. Решението е връчено по електронен път на 11.11.2020 год. /лист 23/.
След
извършен преглед на събраните в хода на ревизията документи, търговската и
счетоводна документация, представени от ревизираното лице, както и на
присъединените по реда на ДОПК документи, директорът на ДОДОП установява следните
обстоятелства:
1. Относно допълнително установен за
м.12.2014 год. ДДС в размер на 81 858.49 лв., с прилежаща
лихва 46 360.81 лв.:
В хода на ревизионното производство
при прегледа на представените първични и вторични счетоводни документи органите
по приходите констатират, че съгласно представени Оборотни ведомости към
31.12.2018 год., търговецът има налични стоки на стойност 428 992.46 лв. Ревизираното
лице, твърди, че през през м.01.2019 год. е отчетен брак на стоки , при който
не е коригиран ползваният данъчен кредит на бракуваните стоки по реда на чл.79
от ЗДДС. Като основание за това записване е посочен „Брак на стоки“. На
основание Заповед №5/22.01.2019 год. е съставен протокол за бракуване по
Заповед №2/22.01.2019 год. В протокола за брак са посочени стоките по
количество, отчетна стойност за единица/цена/ и обща балансова стойност. Жалбоподателят
твърди, че бракуването е направено поетапно, като стоката е натоварена от наети
по граждански договори лица и извозена с два товарни автомобила, собственост на
ЕТ“П.- Е.В.“ и изхвърлена на сметището на „И.“АД. Представено е Решение №8/2019
год., издадено от Община Стара Загора за депониране на количество отпадъци.
Представените граждански договори и пътни листи са издадени от ЕТ“П. – Е.В.“. Ревизиращите
са приели, че няма представени документи от външен източник, потвърждаващи
посочените обстоятелства. Представеното Решение №8/2019 год., е издадено от
Община Стара Загора на „И.“АД и по никакъв начин не доказва, че дружеството е депонирало
отпадъци точно на ЕТ“П.- Е.В.“. Няма издадена фактура или др. документ за
извършената от „И.“АД услуга. Т.е. не са представени годни доказателства за
реалното бракуване на стоките. Относно съхранението на стоката през тези пет
години, жалбоподателят е дал обяснение с
вх. №ВхР-1692/07.04.2020г., че: „стоките се съхраняват в отделни запечатани
помещения в складовата база, която ползвам“. В хода на ревизията е установено,
че ЕТ П. – Е.В. упражнява дейност в обект под наем, съгласно представен договор
за наем от 13.12.2010г., сключен между ЕТ „П. – Е.В.“, в качеството му на
наемател и наемодателя „И.“АД, гр. Стара Загора за временно възмездно ползване
на склад 3/18 с площ 212 кв.м., находящ се в стоково тържище в кв.
Индустриален, гр. Стара Загора. Представени са Анекси към Договора, съответно
от 30.12.2011 год., 30.12.2013 год. С Анексът от 30.12.2013 год. срокът на
договора за наем се удължава с една година, т.е. до 30.12.2014 год. На
30.04.2014 год. посоченият склад започва да се ползва от П. Екип ЕООД, когато
дружеството сключва договор за наем с „И.“АД за същия обект. Т.е. след тази дата,
ЕТ“П. – Е.В.“ няма обект, в който да съхранява тези стоки. Стоката, за която се
твърди, че е налична е в големи количества и предполага място за съхранение, но
ЕТ не разполага с такова. Твърди се, че през м.04.2014 год., след протичане на
покрива на наетия склад, стоката е преместена в 5 броя магазини и складове,
собственост на физическото лице, като е транспортирана с МПС на ЕТ и натоварена
от работници на фирмата. Приложени са Заповед за преместване на стоките,
Нотариални актове, трудови договори на работниците, товарили стоките, пътни
листи и талони на МПС, с които са транспортирани стоките. Т.е., ново
представените документи съдържат различни данни от тези, дадени по време на
ревизията, поради което се приема, че същите са създадени за целите на
производството. Документите са с издател ЕТ П. – Е.В. и като заинтересовано
лице в тях то е изложило факти в подкрепа на твърденията си. Няма представени
документи от външен източник, потвърждаващи посочените обстоятелства. Ново представените
документи съдържат данни, чиято достоверност не може да бъде проверена. С оглед
това и противоречието с декларираното по време на ревизията, документите,
представени с възражението, не могат да бъдат кредитирани. Установява се, че
лицето не е доказало по безспорен начин къде то е съхранявало стоките след
30.12.2014г., докогато има сключен договор за наем на помещение с „И.“АД. Видно
от посочените по-горе факти и посочени нормативни документи се установява, че
няма доказателства за реалното бракуване на стоките, посочени в
инвентаризационните протоколи и представеният протокол за брак. Т.е.
представените от ЕТ документи за бракуване на наличните стоки не представляват
документи, които имат доказателствена сила. Не са представени годни доказателства
къде е съхранявана стоката след 31.12.2014 год., до когато ЕТ“П.-Е.В.“ ползва
под наем склад в база на И. АД. Това мотивира ответника да приеме, че стоките,
за които се твърди, че са бракувани, липсват. Като дата, на която лицето е
следвало да приложи чл.79, ал.3 от ЗДДС е приета 31.12.2014 год. Съгласно
чл.79, ал.3 от ЗДДС (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 год.)
регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за
произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване,
установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на
предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен
кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Извършена е проверка на данните, съдържащи се в подадените от ЕТ „П. – Е.В.“
данни от дневниците за покупки. В резултат на тази проверка е установено, че
лицето не е декларирало покупки на стоки, за които да не е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит. Поради това се налага извода, че във връзка с
придобиване на стоките, за които се твърди, че са налични, лицето е упражнило
правото си на приспадане на данъчен кредит в пълен размер по фактурите издадени
от съответните доставчици. На основание чл.79, ал.4 от ЗДДС – „Корекцията по
ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното
обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимият
данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка – декларацията за
този данъчен период.“. Относно определяне на отчетната стойност на липсващата
стока, са взети предвид данните в представените от лицето сч. Регистри както
следва:
Счетоводна
сметка 304 Стоки, като същата е с дебитни салда както следва:
-
към 01.01.2014г. – 447 994,17лв.,
-
към 31.12.2014г. – 437 992,46лв.
-
към 31.12.2015г. – 456 192,46лв.
-
към 31.12.2016г. – 448 992,46лв.
-
към 31.12.2017г.- 437 992,46лв.
-
към 31.12.2018г. – 428 992,46лв.
Видно
е, че стоката към 31.12.2014г. би следвало да бъде на стойност 437 992.46
лв. В обясненията си обаче лицето твърди, че част от стоката е ползвана за
лични нужди, като през всички години по Кт на с/ка 304 са изписвани стоки
/кореспонденция със сметка 493/. За изписаните стоки е начислен ДДС от лицето
само за 2014 год. За периодите от 2015 год. до 2018 год. при настоящата ревизия
е определен дължимият ДДС във връзка с това осчетоводяване. Поради това,
размерът на липсващата стока се определя като от сумата, посочена като налична
към 31.12.2014 год. се изважда сумата на изписваната през 2015 год.- 2016 год.,
2017 год. и 2018 год. стока за лични нужди на собственика, която е в общ размер
на 28 700.00 лв. Отчетната стойност на липсващата към 31.12.2014 год. стока е
409 292.46 лв. На основание чл.79, ал.3 от ЗДДС (Доп. – ДВ, бр. 113 от
2007 год., в сила от 01.01.2008 год.) за установената липса на стоки към
31.12.2014 год. с ДО 409 292.46 лв. ЕТ „П. – Е.В.“ дължим ДДС в размер на
81 858.49 лв.
По
отношение на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ ответника е приел следното:
Съгласно чл.35, т. 6 от ЗДДФЛ,
облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този
закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на ЗКПО. Годишната данъчна основа за доходите от
други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35 от ЗДДФЛ,
придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5
от ЗЗО (чл. 36 от ЗДДФЛ). В случая е установено, че РЛ е извършило разходи на
значителна стойност през съответния данъчен период (вноски в касата на ЕТ), за
част от които не е доказало, че е разполагало с необходимия финансов ресурс към
момента на същите. За целта ревизиращите органи правилно са процедирали, като
са извършили съпоставка на получените от лицето доходи и направените разходи
към периода на вноските. При установяването на липса на такъв ресурс органът по
приходите е изискал от задълженото лице предоставяне на данни относно
източниците за финансиране на извършения разход. Анализирани са предоставените
такива от РЛ и от трети лица, както и известни на ревизията, извършени са
съответните служебни проверки. При установена липса на каквито и да било доходи
(в ГДД са декларирани данни само за дейността на ЕТ), както и доказани други
източници на средства, освен върнати суми от ЕТ, които са били съобразени и
взети предвид, ревизиращите органи са счели, че не се доказва източникът на
част от средства, от които да се направят процесните вноски в касата на
едноличния търговец.
Неоснователни
са приети възраженията в жалбата против ревизионния акт по отношение на
представеното обратно писмо за суми, получени от заемодателя Г.Н.. В хода на
ревизията, от Е.В. са представени: договор за заем от 22.12.2017 год., сключен
между Г.Р.Н. с ЕГН ********** с адрес в Германия, като заемодател и Е.П.В., за
сумата 75 000 лв.; обратно писмо от 22.12.2017 год. и запис на заповеди. Според
обратно писмо към договор от 22.12.2017 год., подписано от заемател и
заемодател, заемната сума по договора е предадена на заемателя преди подписване
на договора на няколко части, за които са издадени запис на заповеди (6 бр. от
2014 год.). Основателни са изводите в РА, че са налице несъответствия в
представените документи – условията в договора сочат като дата на предаване на
сумата през 2017 год., едновременно с това са приложени писмо и запис на
заповеди, в които се посочват дати на получаване на сумите от 2014 год.; в
разписката към договора е посочено, че сумата е предадена в брой, а в запис на
заповедите е вписано, че сумите ще се превеждат по банкова сметка ***, като е
констатирано, че Е.В. през 2014 год. няма открити банкови сметки. Представеното
обратно писмо правилно не е кредитирано от страна на ревизиращия екип, тъй като
обратното писмо е договор, който разкрива симулацията на страните и това, че
има друга сделка, договорена между тях. Следва да бъде отбелязано, че
„обратното писмо“ намира приложение при симулативни сделки – както такива, при
които страните се съгласяват и целят сделката да не прояви правните си
последици (абсолютна симулация), така и при такива сделки, с които се прикрива
друго действително целено от страните съглашение (относителна симулация). В
чл.17 от ЗЗД се уреждат въпросите относно действието на привидните сделки
спрямо третите лица, това на прикритите сделки между страните и пр. Така, ако
страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност. Именно в случаите, при които налице е привидна сделка може да
възникне необходимостта от това да се изрази воля, че явната сделка е привидна
и че прикрива друго съглашение между страните. В случая, чрез съставеното
„обратно писмо“, в което е разкрито съдържанието на прикрития договор, е
разкрита симулацията пълно, тъй като е налице признание, че явната сделка не
изразява действителните правоотношения и цели и че е налице прикрита сделка,
която е действително целената от страните. Така се приема и в съдебната
практика – „Тогава, когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на
всички страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство /обратно
писмо/, служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните
правоотношения между страните.“ (Решение № 544 от 06.01.2011 год. по гр.д. №
1053/2010 год. на Върховен касационен съд). В съдебната практика е изразено
становище, че привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато
между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение,
чиито правни последици са целените от страните по сделката (т. нар. относителна
симулация). Когато привидната сделка е договор, характерно за нея е съгласието
на двете страни за сключването му и за непораждане на целените с тях правни
последици. В случая двете страни подписват договора за заем, но не искат
предметът му да бъде изпълнен. Обратното писмо (пълен обратен документ),
съставен на същата дата, на която е съставен и договорът, е разпоредителен
документ, съставен нарочно за разкриване на симулацията, който съдържа писмени
изявления на страните по сделката относно действителните им отношения чрез
отразяване съдържанието на прикритата сделка. Въз основа на описаните факти и
обстоятелства следва изводът, че договорът за заем от 22.12.2017 год. не е
породил правно действие през 2014 год. Правилни и обосновани са изводите на
ревизиращите органи, че представените документи са съставени за целите на
ревизията, без да са налице доказателства за реално получена сума от РЛ по
представените документи със заемодател Г.Н..
С
оглед изложеното, неоснователни са твърденията в жалбата за неправилно
определен размер на дължимия данък по реда на чл.17 от ЗДДФЛ, а не по този на
чл.122 от ДОПК. В данъчното законодателство и (в частност ЗДДФЛ) отделните
източници на доходи не са изчерпателно изброени, поради което законодателят
изрично е въвел общия принцип, според който подлежат на облагане доходите от
всички източници, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на
закон (чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ). Съгласно разпоредбата на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ във
връзка с чл.10, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ брутната сума на доходите, придобити от
задължените лица през данъчната година от всички други източници, които не са
изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ
или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, се третира за данъчни цели като
облагаем доход. Органите по приходите са изследвали всички възможни източници
на процесни облагаеми доходи, като обосновано са отхвърлили установения доход
за ревизираните години на ревизираното лице да е получен от изрично изброените
в чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ източници, както и конкретно посочени в чл.35, т. 1 – 5
от ЗДДФЛ. Щом е установено, че доходът не може да бъде причислен към изброените
конкретни видове доходи, същият обосновано е третиран като доход от други
източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Следва да се отбележи, че в чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ попадат и доходи, чиито източник не е установен в хода на
производството, предвид посочения по-горе общ принцип на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ.
Датата на получаване (придобиване) на дохода се определя съобразно разпоредбите
на материалния данъчен закон в редакцията, действаща за съответната година, и
се удостоверява със съответния платежен документ или друг документ,
удостоверяващ датата на придобиване на дохода – в случая датата на внасяне на
сумите в касата на ЕТ.
Въз основа на това е приел, че по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ,
правилно е определен дължимият данък в размер на 7 586.37 лв. ведно с
прилежащите лихви в размер на 4 072.93 лв.
В хода на съдебното производство се събраха гласни
доказателствени средства, при което се установи следното:
Свидетелят В.П.В., брат на Е. В., твърди, че след
Великден 2014 год. като са отворили склада са установили, че таванът е
пропаднал от обилните дъждове, а самият склад е наводнен. Намиращата се стока е
била в окаяно състояние. Стоката е била извозена с камиони на ул***, където е
имал склад брат му. На ръка са разтоварвали стоката пет-шест човека в
продължение на три, четири дена. Годната стока са я прибрали, а другата която
не ставала за нищо са я събрали в чували. Там където са закарали стоката са
пуснали климатици да се изсуши, а камионите са правели по два курса на ден.
Покривът е бил протекъл на няколко места., като всичко е било пропаднало.
Складът е имал разрешение за съхранение на хранителни стоки. Камионите с които
са пренесли стоките са собственост на Е. В..
Свидетелят В.Т.Б., твърди че е работил във ЕТ“П. Е. В.“
от 2008 год. до 2014 год. След Великден 2014 год. е имало наводнение в склада.
От покрива било текло много вода. Трябвало е да се пренесе стоката и да се
изчисти склада. Стоката е била товарена на два камиона, като е участвал в
товареното на стоката от склада и разтоварването й след това на новото място.
То представлява няколко големи гаража с общо помещение пред тях, като всичките
са собственост на Е. В.. Стоката е била наредена на палети в новото място, като
кашоните са били мокри. Наводнението е идвало от тавана, като и шахтите са били
избили. Около пет, шест човека са участвали в изнасянето на стоката, което
според него е продължило около седмица. След това покрива е бил ремонтиран и
складът е бил зареден наново със стока. Пренесената стока представлявала
хранителни стоки, които били развалени – захарни изделия, скъпи шоколади,
бонбони, локуми и други. Стоките са идвали със сертификат, като в склада са
били наредени на стелажи и палети, докато в новото помещение са били наредени
на палети. Стоките били български и вносни от търговци. Системата „Каса“, която
имали е система за самоконтрол. Като предавахме стоката на обект, се изготвяше
стокова разписка с подпис от двете страни. Почти всички неща били в кашони.
Водата била доста, защото се наложило да обуват високи ботуши, като водата
извирала и от пода. Във всяко помещение на склада имало вода. Участвал само в
товаренето на стоката на камионите и изчистването на склада.
Свидетелят Г.Г.В., първи братовчед на Е. В., твърди, че работил
във фирма ЕТ „П.“ от 2004 год. до 2014 год. като шофьор. на товарен
автомобил „Мерцедес 814“, с рег. № ***.
През цялото време работил като шофьор. В Складова база „И.“ били складовете на
фирмата през 2014 год. След Великденските празници на 2014 год. отишли на
работа, влезли в склада и видели че е наводнен. Таванът течал на четири места,
от пода също извирала вода. Намиращата се в склада стока я пренасяли четири
дена по заповед на шефа. Участвал и в товаренето и разтоварването на стоката, а
не само като шофьор. Пренесли всичката стока, изпразнили целия склад, изчистили
го и го дезинфекцирали. Стоката не била годна за употреба. Тя останала там,
където я занесли. Пуснали двата климатика и вентилатор за проветрение. Всичко било
мокри кутии. Стоката я сложили на палети, като сложили найлон отдолу. През 2019
год., след Нова година, януари месец, отишли там, където била стоката и направили
опис същата, натоварили я и изхвърлили в складова база „И.“. За
сметоизхвърлянето имали уговорка с дружеството „И.“ да се изхвърли стоката на
тяхното сметище. Четири дни пренасяли стоката. Участвали П. В., К., той, Е. и М.
в натоварването. Два камиона участвали в извозването. Това са камиони ***,
който управлявал той и ***, който се управлявал от Е.. На единия ден направили
по два курса, а на другия ден - още по един. Всеки ден се изхвърляли боклуци на
сметището на „И.“. Там имало обособено място за изхвърляне, което се почиствало
всеки ден, като се товарило на камиони и се изхвърляло. Тази стока била повредената
стока, която пренесли през 2014 год., като същата била мухлясала и не ставала
за нищо. Стоката била бисквити, вафли и други захарни изделия. Те направили
инвентаризацията на 05.01.2019 год. През 2014 год., когато местели стоката,
същата не била описана. Той извозвал стоката и през 2019 год., като конкретизирали
стоката с протоколи. Имал пуснати пътни листи за транспорта на стоката.
Свидетелят А. А.Д.твърди, че в началото на януари 2019 год.
започнала работа при Е. В. като работник склад. Подреждала стоката. В кв.
„Индустриален“ бил склада в складова база „И.“. Фирмата имала склад само там.
Ходили да описват стока на ул. .***, която била бракувана. Представлявала
захарни изделия, шоколади, вафли. Била с колегата си Г.В.. Всеки един продукт
брояли поотделно и го отмятали. На място описвали стоката, която била на
палети, в кашони. Кашоните бяха в окаяно състояние, заедно със стоката. На
22.01.2019 год. г-н В. я е помолил да се подпише на протокола за бракуването.
Стоката била описана в протокола, така както я описали на място. Нямали готов
списък, по който да отмятаме стоката, а я описвали на празни листове.
Протоколът не бил изготвен от нея.
Свидетелят К.Е.В., син на Е. В., твърди, че от дете
постоянно помага на баща си. Бил назначен в неговата фирма през 2017 год., като
преди това бях студент в гр. София, редовно обучение и след това магистратура.
През 2014 год., след Великденските празници, баща му се обадил и го извикал в
склада да помогне, защото бил наводнен. Искали първо да изчистят водата, да
изхвърлят боклуците, понеже стоките били в картонени кашони и като се намокри
тази стока пропада и става на каша. Стоката я натоварили и я закарали в друго
складово помещение, като четири дни чистили склада. Извозването станало с два
камиона – един по-малък и един по-голям. Единия камион го карал баща му, а
другият - Е.. Участвал при товаренето на стоката и при почистването на склада. Стоката
била разтоварена на ул. ***. Трябвало да се изчисти склада, за да започнат да
зареждат склада с нова стока, защото нямало какво да продават. Стоката не я
изхвърлили, а я закарали на другото място, за да я прегледат и да се опитат да
спасят каквото може. По принцип било ясно, че стоката не ставала за продажба,
защото била в окаяно състояние. Стоката не ставала за нищо, но престояла дълго
време там, защото не намерили време да я изхвърлят, защото работели. След като
изчистили наводнения склад, заредили нова стока. До края на август 2014 год.
работела фирма ЕТ „П.”. След това започнали да работят с нова фирма – „П.”
ЕООД. В началото на 2019 год., след празниците, тази стока се описала и се
бракувала. Описвали я А. и Г. Б.. Тази стока я изхвърлили на сметището на
складова база „И.“, което представлявало обособено и заградено място, направено
за изхвърляне на боклуци, като почти всеки ден го изпразвали. Тази стока отново
с двата камиона я извозили към сметището. Тогава били той, П. В., Г. и баща му.
По принцип, когато имали доставка в склада, стоката се преглежда дали е в срока
на годност, след което се въвежда в система за самоконтрол. Продавали тази
стока на клиентите със стокова разписка, фактура и касов бон. Клиентите си
преглеждали документите и стоката и се подписвали, че всичко е наред.
По делото бе допусната и назначена съдебно счетоводна
експертиза, съгласно която, бракуваните стоки на обща стойност 417 966.21
лв. са закупени до 31.12.2013 год. Придобиването им е извършено на дата, месец
и година отбелязани във фактурите, копия на които са представени в Класьор 1 -
Покупки склад 001 I - IV 2013 год.; Класьор 2 - Покупки склад 001 V - VIII 2013
год.; Класьор 3 - Покупки склад 001 IX - XII201 год. Според констатациите в
Ревизионен доклад № Р-16002419008506-092-001/16.06.2020г. (т. V. По закон за
данък върху добавената стойност - стр. 14): Извършена е проверка на данните, съдържащи
се в подадените от ЕТ „П. - Е.В.“ данни от дневниците за покупки. В резултат на
тази проверка е установено, че лицето не е декларирало покупки на стоки, за
които да не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, поради което е
прието, че ЕТ „П. - Е.В.“, ЕИК *** е упражнил правото си на приспадане на
данъчен кредит в пълен размер по всички фактури, през данъчните периоди, в
които са включени в дневниците за покупки. Доставката и продажбата на стоките в
счетоводството на търговеца са осчетоводявани по синтетична (обобщена)
счетоводна сметка №304 „Стоки“. Движението на стоките се води количествено и
стойностно по аналитични сметки с отделни номенклатурни номера от „1101002“ до
„1172521“. По счетоводни данни на жалбоподателя бракуваните стоки са изписани
по кредита на счетоводна сметка №304 „Стоки“ от склад №001 „Стоки Склад 001“. По
счетоводни данни на жалбоподателя, последната покупка на стоки, заскладени в склад
001 е осчетоводена през месец Октомври 2014 год. Стоката е закупена с ф-ра №
**********/21.10.2014 год. на стойност 89.24 лв. без ДДС от „Аксон България“ЕООД
гр. София. Съгласно представените счетоводни документи от ЕТ„П. - Е.В.“, ЕИК ***,
заскладената в склад 001 стока към 31.01.2014 год. е с обща стойност 442 644.89
лв. Последният отчет за продажби на стоки от касовия апарат на ЕТ „П. - Е.В.“ е
от 25.08.2014 год. Този отчет е включен в Дневника на продажбите и Справка -
декларация за данък върху добавената стойност м. август 2014 год., които са
приети в НАП с вх. №ДЦС.2400-1563496/12.09.2014 год. Последният отчет за
продажби на стоки от склад 001 от касовия апарат на ЕТ „П. - Е.В.“ е от
31.05.2014 год. Този отчет е включен в Дневника на продажбите и Справка -
декларация за данък върху добавената стойност м. май 2014 год., които са приети
в НАП с вх. №ДЦС.2400-1563496/16.06.2014 год. Съгласно представените счетоводни
документи от ЕТ „П. - Е.В.“, ЕИК ***, последните продажби на стоки от склад 001
са извършени на 28.07.2014 год., като с фактура №**********/28.07.2014 год. на
стойност 5 771.31 лв. с ДДС и фактура № **********/28.07.2014 год. на
стойност 14 898.00 лв. с ДДС са извършени продажби към „П. Екип“ООД. През
месеците август 2014 год., септември 2014 год. и октомври 2014 год. са изписани
стоки ползвани за лични нужди. По счетоводни данни на жалбоподателя, последните
продажби на стоки от склад 002 и склад 004 са извършени на 25.08.2014 год.,
отчетени с отчет за продажби от касов апарат. Съгласно представените счетоводни
документи от ЕТ„П. - Е.В.“, ЕИК *** салдото на счетоводна сметка 304 „Стоки“ за
склад 001, склад 002 и склад 004 количество и стойностно към съответните дати
е, както следва като данните са представени в приложената таблица. Към датата
на изготвяне на заключението от ЕТ„П. - Е.В.“, ЕИК *** не е представил на
експертизата съпътстващи документи към фактурите за доставката на стоки,
бракувани през месец януари 2019 год. (договори, приемо-предавателни протоколи,
складови разписки и др.). Единствено към фактурите за доставка на стоки, които
са плащани в брой са прикрепени фискални касови бонове. Според констатациите в
Ревизионен доклад №Р-16002419008506-092-001/16.06.2020 год. (т, V. По закон за
данък върху добавената стойност - стр. 13,14) „ .... представените от ЕТ документи
за бракуване на наличните стоки не представляват документи, които имат
доказателствена сила. Това довежда до извода, че стоките, за които се твърди,
че са бракувани, липсват. За стоките е посочено, че се съхраняват в склад в гр.
Стара Загора. В хода на ревизията е установено, че ЕТ“П. - Е.В.“ упражнява
дейност в обект под наем, съгласно представен договор за наем от 13.12.2010 год.,
сключен между Е „П. - Е.В.“, в качеството му на наемател и наемодателя „И.“АД,
гр. Стара Загора за временно възмездно ползване на склад 3/18 с площ 212 кв.м.,
находящ се в стоково тържище в кв. Индустриален, гр. Стара Загора. Представени
са Анекси към Договора, съответно от 30.12.2011 год., 30.12.201З год. С Анексът
от 30.12.201З год. срокът на договора за наем се удължава с една година, т.е.
до 30.12.2014 год. На 30.04.2014 год. посоченият склад започва да се ползва от „П.
екип“ЕООД, когато дружеството сключва договор за наем с „И.“АД за същия обект,
т.е. след тази дата, ЕТ „П. - Е.В.“ няма обект, в който да съхранява тези
стоки. Стоката, за която се твърди, че е налична е в големи количества и
предполага място за съхранение, но ЕТ не разполага с такова. Това
обстоятелство, едновременно с липсата на доказателствена сила на представените
документи за бракуването й през м.01.2019 год., води до извода, че стоката,
заведена по Дт на сметка 304 Стоки е липсвала още през 2014 год. Не са
представени месечни оборотни ведомости на с/ка 304, поради което не може да се
установи как е изписвана стоката през 2014 год. Затова се приема, че същата
липсва към 31.12.2014 год., когато обичайно се извършва инвентаризацията при
стопанските субекти. Въз основа на горните констатации от ревизиращия орган, на
основание чл.79, ал.З от ЗДДС за установената липса на стоки (според
проверяващите) към 31.12.2014г. с данъчна основа 409 292.46 лв., на ЕТ „П.
- Е.В.“ е начислен дължим ДДС в размер на 81 858,49лв. В представените от ЕТ „П.
- Е.В.“, ЕИК *** на експертизата ГФО (годишни финансови отчети), за периода от
2014 год. до 2018 год. жалбоподателя е декларирал следната дейност, която през
годината е извършвало предприятието: 2014
год. - 100% Код по КИД-2008- 46.36 - Търговия на едро със захар, захарни и
шоколадови изделия - 100% Код по НКИД-2003- 51.36 - Търговия на едро със захар,
захарни изделия и шоколад; 2015 год. - 100% Код по КИД-2008- 77.11
- Даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без
водач - 100% Код по НКИД-2003- 71.10 - Даване под наем на леки и лекотоварни
автомобили, без водач; 2016 год. -
100% Код по КИД-2008-77.11 - Даване под наем и оперативен лизинг на леки и
лекотоварни автомобили, без водач - 100%
Код по НКИД-2003- 71.10 - Даване под наем на леки и лекотоварни автомобили, без
водач; 2017 год. -100% Код по
КИД-2008- 77.11 - Даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили,
без водач - 100% Код по НКИД-2003-71.10 -
Даване под наем на леки и лекотоварни автомобили, без водач; 2018 год. - 100% Код по КИД-2008- 77.11
- Даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили, без
водач - 100% Код по НКИД-2003-71.10 - Даване под наем на леки и лекотоварни
автомобили, без водач. Аналогични са и декларираните дейности в подадените от
ЕТ „П. - Е.и В.“, ЕИК *** декларации по чл.50 от ЗДЦФЛ. Съгласно представените
счетоводни документи от ЕТ „П. - Е.В.“, ЕИК ***, в счетоводството на
дружеството има счетоводни записвания за извършени продажби на стоки
(номенклатурни номера от „1101002“ до „1172521“), описани в протокола за брак и
приложения инвентаризационен опис към него до 28.07.2014 год. По данни от
представената складова програма ,Делта +“ (номенклатурни номера от „1. 0000001“
до „1142. 0009994“) няма данни за извършена продажба на стоки, описани в
протокола за брак и приложения инвентаризационен опис към него след 31.12.201З год.
В административната преписка по оспоренният ревизионен акт, не са приложени и
не фигурират актове и протоколи за извършена инвентаризация от органите на НАП,
с които да е установена липса на стоки в обектите на ЕТ „П. - Е.В.“, ЕИК ***
през ревизирания период – от 01.01.2014 год. до 31.12.2018 год. Съгласно
представените от ЕТ „П. - Е.В.“, ЕИК *** данни от складова програма „Делта +“
(номенклатурни номера от „1. 0000001“ до „1142. 0009994“) бракуваната стока по
видове, количества и общата стойност на отделните артикули към 01.01.2014 год.
отговаря на същите показатели към 31.08.2014 год., 30.09.2014 год., 31.10.2014
год., 30.11.2014 год., 31.12.2014 год.,,Налице е кадрова и материална
обезпеченост на търговеца за пренасянето на стоките през месец април 2014 год.,
както и към януари 2019 год. когато същите са бракуване, като са посочени
подробно наетите лица и наличните автомобили. Според представените документи от
ЕТ „П. - Е.В.“, ЕИК ***, жалбоподателя упражнявана дейност в обект под наем,
съгласно представен договор за наем от 13.12.2010 год., сключен между ЕТ „П. - Е.В.“,
в качеството му на наемател и наемодателя „И.“ АД, гр. Стара Загора, ЕИК *** за
временно възмездно ползване на склад 3/18 с площ 212 кв.м., находящ се в
стоково тържище в кв. Индустриален, гр. Стара Загора. Към Договора има сключени
анекси, съответно от 30.12.2011 год., 30.12.201З год. С Анексът от 30.12.201З год.
срокът на договора за наем е удължен с една година, т.е. до 30.12.2014 год. За
2014 год. от страна на „И.“ АД, гр. Стара Загора има издадени към
жалбоподателя, четири фактури за периода месец януари – месец април включително.
Същите са осчетоводени в счетоводството
на ЕТ „П. - Е.В.“, ЕИК *** като: разходи за външни услуги по дебита на
счетоводна сметка 602. Разходи за услуги, статия 020009. Наеми; начислен ДДС на
покупките по дебита на счетоводна сметка 45301. Начислен ДДС на покупките и
плащане в брой по кредита на счетоводна сметка 501. Каса в левове. При
осчетоводяване на всяка от фактурите е съставяна следната счетоводна статия:
Дебит счет. с/ка 602. Разходи за услуги, статия 020009. Наеми Дебит счет. с/ка
45301. Начислен ДДС на покупките Кредит счет. с/ка 501. Каса в левове. В
действащата нормативна уредба (Закон за счетоводството, НСС и др.) няма
конкретни изисквания относно документирането на брака на стоки с изтекъл срок
на годност. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, е посочено “Чл. 10. (1)
Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството,
отразяващ вярно стопанската операция.“ Следователно, за да е приложима хипотезата
на чл.28, ал.3, т.3 от ЗКПО е необходимо брака на стоки с изтекъл срок на
годност да се документира с първичен счетоводен документ съпътстван с други
документи доказващи връзка между бракуваното количество и определена стоки. В
практиката най-често се използва документ Протокол за брак. Той следва да
съдържа: реквизитите регламентирани в чл.6, ал.З от Закон за счетоводството;
допълнителна информация, факти и обстоятелства, които недвусмислено доказват
основанието за бракуване на стоките - номер на заповедта, съгласно която се
извършва бракуването; членове на комисията; обект, в който се извършва бракът;
наименование и количество на материалните запаси. Процесният протокол за брак
(лист 510 от делото) съдържа следната информация: на основание Заповед № 5/22.01.2019
год. в ЕТ „П. - Е.В.“, ЕИК *** е съставен Протокол за бракуване на стоково -
материални запаси изх.№2/22.01.2019 год. В протокола за брак са посочени
стоките по количество, цена и стойност. За осъществяването на инвентаризацията
е назначена комисия с посочен поименен състав: председател Е. П. В. и Членове -
Г.Г.В. - работник и А. А.Д.- работник. Приложен е инвентаризационен опис на
материалните запаси в склад 001 за периода 01.01.2013 год. - 31.12.2013 год. -
списък на бракуваните стоки в натурално изражение (наименование, количество,
вид и стойност), в който е описана реална наличност на количество и стойност в
общ размер - 417 966.21 лв. За причина за бракуването е вписано „Изтекъл
срок на годност“. Приложена е Заповед за ликвидация на стоково материални
запаси от 22.01.2019 год. При бракуване на стоките ЕТ „П. - Е.В.“, е съставил
заповед №5/22.01.2019 год. за назначаване на комисия за извършване на инвентаризация;
протокол за извършен оглед на материалните запаси № 1/22.01.2019 год.; протокол
за бракуване на стоково - материални запаси изх. №2/22.01.2019 год. с приложен
инвентаризационен опис на материалните запаси в склад 1 за периода 01.01.201З год.
- 31.12.201З год.; Заповед от 22.01.2019г. за ликвидация на стоково -
материални запаси. Представен е и фирмен стандарт за максималния срок на
годност на стоките - захарни изделия, търгувани от фирмата, утвърден от Е.В. с
Заповед №4/15.02.2011 год. (лист 687 - 711 от делото). Записаните във фирмения
стандарт срокове на годност на стоките са: 2 години и 3 години. Видно от представените
уверения от доставчици, максималния срок на годност на стоките обявен от
доставчици на жалбоподателя е 730 дни (2 години), а максималния срок на годност
на стоките съгласно утвърдения вътрешно-фирмен стандарт от ЕТ „П. - Е.В.“, е 3
години. Бракуваните стоки, закупени до 31.12.201З год. са с изтекъл срок на
годност още към 01.01.2017 год. (три години) и с изтекъл срок на годност към
датата на бракуването им -19.01.2019 год. Счетоводството на ЕТ „П. - Е.и В.“,
през процесния период, по отношение на стоките, воденето на търговските книги е
осъществявано редовно, като при извършването на счетоводните записвания за
отразяване на движението на имуществото и търговските сделки са съставяни в
срок документите съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
счетоводните стандарти. Търговските книги се водят по електронен път и
двустранното записване въз основа на счетоводни сметки. Отчитането се извършва
като се прави връзка между стопанските операции. При осъществяване на
счетоводните записвания са спазени изискванията на Закона за счетоводството и основните
счетоводни принципи за: текущо начисляване на приходите и разходите,
произтичащи от сделки и събития, които са начислявани към момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства; предпазливост при счетоводното третиране на стопанските операции с
цел получаване на действителен финансов резултат, като са оценявани и отчитани
предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби; предимство на
съдържанието пред формата, като сделките и събитията са отразявани счетоводно
съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност. В
счетоводството на жалбоподателя се прилагат Националните счетоводни стандарти и
се прилага двустранна форма на счетоводно записване. Съгласно разпоредбите на Закона
за счетоводството са заведени основните регистри на хронологично и синтетично
отчитане на стопанските операции. За процесния период търговеца притежава ДМА,
амортизациите на които се начисляват по линеен метод. Материалните запаси при
тяхната покупка се оценяват по цена на придобиване. Оценката на потреблението
им се извършва по метода на средно претеглена цена. Вземанията в лева са
оценени по стойността на тяхното възникване. Задълженията са оценени по
стойността на тяхното възникване. ЕТ „П. - Е.В.“ отговаря на категориите за
групи предприятия - „малки групи", съгласно чл. 21, ал. 2, във връзка с
чл. 21, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №16002419008506-091-001
от 13.08.2020 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка
с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА №16002419008506-091-001
от 13.08.2020 год., потвърден с Решение №546/03.11.2020 год. на Директора на
дирекция „ОДОП“ – Пловдив в оспорената част, като направено в законово
установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане
на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори
в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място
в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /лист
31-33/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия - С.П. П., с
оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП -
Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР
и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419008506-020-001
от 23.12.2019 год.; Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002418008129-020-002 от 30.03.2020
год. са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като
съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на
заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис
на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – С.П. П..
Възложената за извършване ревизия на ЕТ“П. - Е. В.“ е
извършена от определените със ЗВР №Р-16002419008506-020-001 от 23.12.2019 год.
органи по приходите - М.Г.Г. - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Г.С.З. - главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата
длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК
със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането
на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002419008506-092-001 от
16.06.2020 год. /чл. 117, ал. 1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №16002419008506-091-001
от 13.08.2020 год. е издаден от С.П.П.на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията на ЕТ“П. - Е. В.“ със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002419008506-020-001 от 23.12.2019 год. и от М.Г.Г. на длъжност
главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със
заповедта за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419008506-020-001
от 23.12.2019 год., така и РД №16002418008129-092-001/16.06.2020 год. и издаденият
въз основа на него РА №16002419008506-091-001 от 13.08.2020 год., са издадени
чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с
електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител
като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал. 1 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по
делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/.
Съгласно чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, респ. чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) №910/2014, квалифицираният
електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените
електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни
електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран
електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в
чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него.
Не се твърдят от жалбоподателя, нито са установени при
извършената служебна проверка допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
По съответствието на оспорения ревизионен акт с
материалния закон:
По
отношение на допълнително установен за м.12.2014 год. ДДС в размер на 81 858.49
лв., с прилежаща лихва 46 360.81 лв.,
вследствие на непризнат брак на стоки на стойност 409 292.46 лв.:
Съгласно текста на чл.79, ал.1 от ЗДДС,
регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на
използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за
произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване
на липси или при бракуване на стоката, начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Тази норма е неприложима, в случай, че бракуваните стоки попадат в хипотезата
на чл.80, ал.1, т.4 от ЗДДС, по силата на която корекция не се извършват за
стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е
упражнено правото на данъчен кредит при тяхното придобиване. Директорът на
Д“ОДОП“ е споделил изводите на ревизиращия екип, че въз основа на представените
от страна на ЕТ„П. – Е. В.“ документи същият е упражнил правото на данъчен
кредит по документи за всички бракувани стоки. Този извод не е спорен между
страните, а и се потвърди от съдебно-счетоводната експертиза. Правилото на ЗДДС
е, че при бракуване на стоки се начислява косвен данък, а корекция не се прави
само по изключение - ако са изминали 5 години от началото на годината, в която
е упражнено правото на данъчен кредит при тяхното придобиване. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в тежест на Е. В. с ЕТ „П. – Е. В.“ е да докаже
изтичането на този 5 годишен срок, като това го освобождава от корекция.
В
конкретния случай, съдът споделя напълно доводите на ответника за недоказаност
както на съхраняването на стоката след месец април 2014 год., така и за нейното
реално бракуване през 2019 год. Разпитаните свидетели доказват тезата на
жалбоподателят, но с оглед на съществуващите отношения между тях и
представляващият едноличния търговец, съдът не кредитира същите. Видно от
представените от негова страна документи, не е налице помещение, в което
стоката да бъде съхранявана през следващите години, което да отговаря на
изискуемите хигиенни изисквания. Процесните гаражи, в които е оставена за
съхранение стоката, нямат санитарни разрешения, няма данни да са оборудвани
нито с климатици, нито с каквато и да е била друга техника. Наличието на
климатици се твърди от разпитаните свидетели /които съдът не кредитира в пълна
степен/, но от страна на жалбоподателя не се представиха документи за тяхното
реално монтиране. Няма данни и такива разходи да са направени от страна на
търговеца, няма дори и подписан договор за наем тях.
Това
мотивира съдът да приеме, че собственикът на стоките ЕТ„П. – Е. В.“ не е
положил грижата на добър стопанин като не е предприел съответните адекватни
действия по съхранение на тези хранителни продукти в подходящи помещения. Не се
доказват никакви опити от страна на жалбоподателя така бракуваните стоки, да
бъдат прегледани по отношение на тяхната годност, каква част от тях са годни за
продажба, респективно да се намали причинената загуба от наводнението в склада.
Бездействието на жалбоподателят в продължение на повече от четири години и
дезинтересоваността по отношение на складираната стока за същия период, е
против всякаква житейска и икономическа логика. В тази връзка, съдът намира, че
следва да се анализира и представената справка от НИМХ относно количеството на
валежите /лист 598 – 601/. Видно от същата, най-много валежи през месец април
2014 год. са регистрирани на 11.04. – 13.1 литра на квадратен метър и на 19.04.
– 16.3 литра на кв. метър. Не е спорно между страните, че Великден през 2014
год. се празнуваше на 20.04. Буди недоумение факта, че при близки по количество
валежи, наводнение е станало след Великден, а само няколко дена по-рано /на
11.04.2014 год./ не е констатирана каквато и да е нередност по отношение на
съществуващия покрив, нито е установен същият да е компрометиран. Дори и
свидетелите не твърдят съществуването на проблеми за тази дата при съхранението
на стоката, респективно да са налице последствия от валежите на 11.04.2014 год..
Съдът споделя извода на ответника,
че липсват доказателства за издадени документи
/фактури и/или протоколи/, удостоверяващи извършено от страна на жалбоподателя
изхвърляне на бракуваните стоки на регламентираното сметище на гр. Стара Загора. Твърдяното извозване на
стоките до сметището на „И.“АД се доказва само въз основа на документи,
съставени от жалбоподателят. Доколкото се касае за стока в не малък обем и
количество, то не може да се приеме, безрезервно че е налице негласно
споразумение, между жалбоподателят и „И.“АД за предаването на отпадъците, тъй
като договорът е сключен за обезпечаване извозването на генерираните от
ползваните собствени на дружеството складови помещения, които се отдават под
наем. Според съда дори и представеният договор не подкрепя тезата на
ревизираното лице, тъй като същият е с дата 18.01.2019 год., а транспортирането
на бракуваните стоки, според представените пътни листове от страна на ЕТ“П. – Е.
В.“ е в периода 14.01.2019 год. – 17.01.2019 год., т.е. няколко дена по-рано.
Липсват
данни унищожаването на бракуваните стоки да е съобразено с нормативната уредба,
регламентираща това, не са представени квитанции за платени такси за
унищожаване на стоките на сметище,
издадени протоколи за унищожаване или други документи. В текста на чл.10
от глава Трета от Закона за управление на отпадъците, във връзка с третиране и
транспортиране на отпадъците, е записано, че „Отпадъците, в зависимост от
техните свойства, състав и други характеристики, се третират и транспортират по
начин, който няма да възпрепятства тяхното следващо рационално оползотворяване...“. В закона са предвидени и задълженията на
лицата, извършили дейност, свързана с отпадъци, т.е. законодателят изисква
установяването на предпоставките за бракуване да почиват на обективни критерии:
нормативен акт или фирмен стандарт. Законите дават възможност при липса на
нормативен акт, данъчните субекти да прилагат фирмен стандарт, изготвен по
надлежния ред, в който да бъдат детайлизирани допустимите норми на брак, в
който е посочен срокът на годност за всяка една партида/или всеки един отделен
вид стоково-материален запас. В представеният протокол за брак липсва
информация за конкретните дати на
придобиване на всеки един артикул и доказана необходимост от бракуване на всяка
една конкретна стока. Тази липса от своя страна не позволява да се направи
обвързаност на съответния вид бракувани стоки с конкретни партиди. Лицето не е
спазило изискванията на закона, като не е завело отчетност, даваща възможност
да се проследят датите на доставяне на стоките и съответно доказателства за
безспорната необходимост от брак на същите.
В
текста на т. 34 от §1 от ДР на Закона за храните /ЗХ/ е посочено, че „негодна
храна за консумация от човека е храна, която е неподходяща за употреба според
нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени,
развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката”. В този
ход на мисли се изисква установяването на предпоставките за бракуване да
почиват на обективни критерии: нормативен акт или фирмен стандарт, съгласно
предвиденото в закона. Действително е налице представен от страна на
жалбоподателят, фирмен стандарт за максималният срок на годност на стоките –
захарни изделия, търгувани от фирмата /лист 681 от делото/. Според съда, в
конкретния случай, по отношение на хранителните продукти, в частност захарни
изделия, годността им се определя от производителя, а липсват правомощия на
търговеца на тези стоки, да определи друг, различен от посоченият от
производителя срок на годност на продукта. Не на последно място,
продължителността на съхранение на стоките, техният вид, мястото на съхранение
не предполагат практическа възможност, така както са оставени през 2014 год. да
бъдат извозени през 2019 год. Намокрените кашони предполага разпадането им след
време, а хранителните продукти предполагат след изтичането на трайността им
генерирането на лоши миризми и газове, които биха били вредни за човешкото
здраве, респективно насищането на въздуха с вредни микроорганизми.
Всичко гореизложено мотивира съдът да приеме, че макар и
документално да е оформен по надлежен ред брак, същият не е доказано по
безспорен начин да е извършен реално, поради което и е неправилно ЕТ„П. – Е. В.“ не е
начислил на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС /изм., ДВ, бр.97 от 2016 год., в сила
от 01.01.2017 год./ дължимия косвен данък, при осъщественият брак на стоките. В
хода на ревизията не е оспорен размера на начисленият ДДС, което мотивира съдът
да приеме, че същият правилно е определен от страна на ревизиращият орган като
главница и лихви, така както са отразени в ревизионният акт.
Гореизложени
съображения, разгледани и преценени в тяхната съвкупност, обосновават
преценката на настоящия решаващ административен орган за правилност и
законосъобразност на издадения от органа по приходите ревизионен акт, в частта
на извършеното на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС допълнително начисляване на
косвен данък в размер на 81 858.49 лв., установен за дължим от ЕТ„П. – Е. В.“ за период
м.12.2014 год., ведно с прилежаща лихва от 46 360.81 лв.
По
отношение на допълнително установен
данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 год., в размер на 7 586.37 лв. и
лихви 4 072.93 лв.
Представеният
договор от 22.12.2017 год., сключен между Г.Р.Н. с ЕГН ********** с адрес в
Германия, като заемодател и Е.П.В., обективира предоставен заем в размер на 75 000.00
лв. В договора е посочено, че цялата сума е предадена на заемателя в деня на
подписване на договора, за което е подписана разписка. Правилно са отчетени
разминаванията между отделните документи както по отношение на датите на
предаване на сумите, така и относно начина на тяхното предаване. Според
настоящия съдебен състав, така договорената сума предполага предоставянето й по
банков път, съгласно приложимата разпоредба на чл.3 от Закона за ограничаване
на плащанията в брой, действаща към 2014 год. Данни това да е сторено поставя
под съмнение достоверността на отразеното в договора, както и в представените
записи на заповеди. Следва да се има в предвид също така, че така представеният
договор по същността си представлява частен документ, със съответната
доказателствена тежест, а именно, че изявленията в тях се съдържат в тях са
направени от посочените лица. В тази връзка, се споделят доводите на ответника,
че няма данни този заем да е деклариран от Е.В., както и че същият няма банкова
сметка, ***.
Не
води до обратния извод и представените актове за установяване на задължение за
данък върху доходите и за данък солидарност на Г.Н.относно получените от него
доходи на територията на Германия. Имайки в предвид годината на получаване на
заема /2014 год./, средният курс на еврото спрямо лева, размера на заема /около
35 000.00 евро/ и получаваните от Н. доходи през 2012 год., 2013 год. и
2014 год., е очевидно, че предоставените парични средства, трудно биха били
предоставени от Н. в този размер. Действително същите представляват официални
документи и отразените в тях данни следва да бъдат приети за достоверни. Не на
последно място следва да се имат в предвид също така и че голяма част от тези
пари са необходими и за издръжката на Н. през тези години.
В
хода на съдебното производство не се събраха допълнително доказателства, нито
се установиха нови факти или обстоятелства, които да оборят доводите на
приходната агенция, в частта за предоставеният заем от страна на Г.Н.,
респективно допълнително установено публично задължение по ЗДДФЛ.
Предвид изложеното жалбата се явява изцяло
неоснователна.
Оспореният ревизионен акт №Р-16002419008506-091-001 от 13.08.2020
год., потвърден с Решение №546/03.11.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Пловдив, в частта, в която на ЕТ“П. - Е. В.“ са установени следните
задължения: допълнително установен за м.12.2014 год. ДДС в размер на 81 858.49
лв., с прилежаща лихва 46 360.81 лв.,
вследствие на непризнат брак на стоки и допълнително установен данък върху годишна данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 год. в размер
на 7 586.37 лв. и лихви 4 072.93 лв., като издаден при правилно приложение
на материалния закон, при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения
при провеждането на ревизионното производство, е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
По делото е направено искане от страна на жалбоподателят
и ответника за присъждане на направените разноски по делото. При този изход,
основателно е това на ответника. При
този изход на делото на данъчна администрация се дължат сторените разноски по
производството за осъществената юрисконсултска защита, като материалният
интерес се изчислява на базата на отразените суми в оспореният ревизионен акт –
139 878.60 лв.. На основание чл.161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с
чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 3 928.79 лева.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ“П. - Е. В.“ със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. ***,
представлявано от Е. П.В. против Ревизионен акт №Р-16002419008506-091-001 от 13.08.2020
год., издаден от С.П.П.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и М.Г.Г.
на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, изменен с
Решение №546/03.11.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с установени
задължения, както следва: допълнително установен за м.12.2014 год. ДДС в размер
на 81 858.49 лв., с прилежаща лихва
46 360.81 лв., вследствие на непризнат брак на стоки през месец
януари 2019 год. и допълнително
установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 год. в размер на 7 586.37 лв. и лихви
4 072.93 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ“П.
- Е. В.“, представлявано от Е. П.В. да заплати на Национална
агенция по приходите, сумата 3 928.79 /три хиляди деветстотин
двадесет и осме лв. и 79 ст./ лв., представляваща
сторените разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: