Решение по дело №1715/2019 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

(неприсъствено)

 

№…………………

гр. Карлово, 19.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                              трети граждански състав

на тринадесети декември                          две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: ПЕТЯ ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1715 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 4 от ЗЗДН.

Образувано по молба на М.М.Н. с ЕГН ********** за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против Л.С.Н. с ЕГН **********,***.

МОЛИТЕЛКАТА твърди, че ответникът е неин съпруг, с когото сключили граждански брак на 24.06.1989 г. В начало бракът им вървял нормално, родили им се две деца, те си ги оглеждали сами и си имали постоянна работа. Преди около 7-8 години ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, като дори започвал да употребява от сутринта. Още в началото молителката започнала да му прави забележки, и заедно с децата се опитвали да му въздействат да не употребява алкохол в големи количества. Ответникът работел като строител и се качвал по покривите на къщите пиян,  няколко пъти се случило да пада и да се наранява сериозно. Молителката се опитвала да му говори и да го убеждава, че това пиене няма да доведе до добро, но ответникът започнал да става агресивен към нея и да не искал въобще да разговарят. Казвал, че съпругата му употребявала алкохол и не я слушала главата. Казвал, че тя пие по 20 бири и по кофа кафе. Последният инцидент с падане след злоупотреба на алкохол бил през месец април тази година. Ответникът паднал от колело, което карал и при падането си счупил ръката. Наложило се оперативно лечение. Въпреки получената травма, ответникът продължил да употребява алкохол още от сутрин и се напивал до обяд. Страните живеели със сина си, който бил на *** г., и с майката на ответника, която била болна, почти обездвижена и за която се грижела основно молителката. Когато ответникът се напиел, започвал да тормози всички тях, но основно тормоза бил върху молителката. Обвинявал я за всичко, което му хрумне. Нагрубявал я с най-обидни думи както: „П. з.”, „Б.”, „Не ставаш за нищо”, „Ти си виновна за всичко” „Н.”, „К.” и това се повтаряло постоянно, по стотици пъти на ден. Само когато молителката била на работа, само тогава не го чувала и виждала, но още щом се приберяла, ответникът започвал да я обижда по описания начин, и това продължавало до момента, в който се напивал много. Случвало се молителката и сина на страните да се чувстват толкова не на място, дори излизали навън, за да не го слушат. Многократно го карали да престане с тези си обиди и заяждания с двамата. Това му влошено състояние се проявявало най-много през последните една-две седмици. За отношението на ответника към съпругата и сина му знаели и близките им хора, по тази причина, преди около 10 дни в дома им отишъл братът на ответника – Н. и се опитал да разговаря с него, да го посъветва да спре да тормози близките си и да преустанови употребата на алкохол, защото вече много му вреди. След като Н. си тръгнал, тормозът към молителката станал още по-голям, ответникът я обиждал с всякакви изрази и думи, които му хрумнели, обвинявал я, че викала външни хора да се месят в живота им. Няколко дни по-късно ги посетил техен първи братовчед, който също направил опит да говори с ответника, казал му че домашните му едва издържат на тормоза. През месец септември тази година ответникът бил предупреден с протокол по ЗМВР да не се разправя с тях. Молителката вече издържала психически, това отношение й се отразявало много негативно. била много изнервена, не можела да спи, пиела хапчета за сън, отразявало се зле и на работата й. Работела като касиер във В. Е., работела с пари и документи, това влияело на концентрацията ѝ в работата, което се забелязвало и от колегите й. Последната проява на психически тормоз била на 10.11.2019 г. Ответникът пил цял ден някъде извън дома им, прибрал се пиян и още с влизането си започнал да се заяжда, започнал да нарича съпругата си „Кака М. разбирачката, отварачката“, взел газовата бутилка и я изнесъл на двора с намерение да изпусне газта. Ядосал се, че съпругата му заредила бутилката, а той имал намерение да я зарежда на следващия ден. Това станало повод за разправия и множество обидни думи, изречени ехидно и подигравателно ги употребяваше по адрес на молителката. Всички се чувствали тормозени от ответника – молителката, майка му, и двете им деца, макар дъщеря им да живеела отделно, в друга къща. Обект на ежедневен тормоз обаче била молителката.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да постанови мерки на защита от ответника, както следва: да задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; да го отстрани от съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес: село Д., област П., ул. ***** № ****, представляващо първи жилищен етаж от двуетажна сграда; да забрани на ответника да приближава молителката, до жилището й на адрес: село Д., област П., ул. ******** № ***** – първи жилищен етаж от двуетажната сграда; до местоработата й – В. Е. С., както и до местата за социални контакти и отдих до окончателното приключване на производството.

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не е депозирал отговор на молбата, а молителката е поискала постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призована за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван. Редовно му е връчено съобщението за писмен отговор, но не е подала такъв, а са указани надлежно последиците от това. С оглед събраните писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което молбата за защита по ЗЗДН да бъде уважена съобразно ангажираните доказателства, без съдебният акт да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК

При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с поисканите от молителката такива в молбата, като в случая за нейната защита се явяват подходящи следните мерки: да бъде забранено на ответника да се въздържа от извършване на  домашно насилие спрямо молителката, да се отстрани ответника от съвместно обитаваното жилище и да му се забрани да доближава молителката, до жилището, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, като за последните две мерки съдът следва да определи максималния предвиден в закона срок от 18 месеца.

Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200.00 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в нейна тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лева.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на молителката направените по делото разноски – 400 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на основание чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.15, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на М.М.Н. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Л.С.Н. с ЕГН **********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо М.М.Н..

ОТСТРАНЯВА Л.С.Н. от съвместно обитаваното с М.М.Н. жилище, находящо се на адрес: *** за срок от 18 (осемнадесет) месеца.

ЗАБРАНЯВА на Л.С.Н. да приближава до М.М.Н., до жилището ѝ на адрес: село Д., област П., ул. ****** № *****, до местоработата ѝ – В. Е. С., както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 18 (осемнадесет) месеца.

ОСЪЖДА Л.С.Н. с ЕГН **********, двамата от село Д., област П., ул. ***** № ****, да заплати глоба в размер на 200.00 (двеста) лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС.

ОСЪЖДА Л.С.Н. с ЕГН **********, двамата от село Д., област П., ул. ****** № ***** в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА Л.С.Н. с ЕГН **********, двамата от село Д., област П., ул. ***** № ***** да заплати на М.М.Н. с ЕГН **********, постоянен адрес село Д., област П., ул. ***** № **** сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението и заповедта на страните и на РУ на МВР  К..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

 

Ц.Ч.                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: