Решение по дело №48/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. Д. У. от гр. И., чрез адв. С. Л. от АК – Варна, срещу Заповед № 330з-219 от 28.01.2025 год., издадена от Директора на ОДМВР – Разград, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т. 56 и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, неправилна и незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необоснована. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърденията, че не са налице описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. На следващо място се сочи, че не е извършено изискуемото от закона пълно, всестранно и безпристрастно разследване от страна на дисциплинарно разследващия орган. Прави се възражение по отношение начина на събиране на доказателства и тяхната законосъобразност. От съда се иска да отмени оспорената заповед. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ОДМВР – Разград, чрез процесуалният си представител – гл. юрисконсулт С. М., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Оспорващият П. Д. У. е държавен служител в ОДМВР – Разград, първоначално назначен на 12.02.2018 год. като стажант. В последствие, считано от 17.10.2018 год., е заемал длъжност „полицай“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Исперих, а считано от 02.12.2020 год. е преназначен на длъжност „командир на отделение“ в група „Охранителна полиция“ към РУ – Исперих, която длъжност е изпълнявал и към датата на налагане на дисциплинарното наказание. През периода на служба два пъти е награждаван с „писмена похвала“ и няма налагани дисциплинарни наказания /л. 87 – кадрова справка/.

На 27.06.2024 год. във връзка с възникнал конфликт между младши разследващ полицай Л. Б., с която оспорващият живее във фактическо съжителство и главен инспектор М. С. – началник сектор „Разследване РУ-Кубрат и РУ-Исперих“, а в последствие между него и оспорващия У., е проведена среща при Директора на ОД на МВР – Разград, за която е бил съставен Протокол рег. № 330р-19056 от 27.06.2024 год. /л. 101-104/. С оглед данните за влошени служебни отношения между младши разследващ полицай Л. Б. и нейният пряк ръководител- главен инспектор М. С., а в последствие и между оспорващия и началника на РУ – Исперих К., директорът на ОД МВР – Разград издал Заповед № 330з-1987 от 27.06.2024 год. /л. 99/, с която е определил комисия, за извършване на проверка и изясняване на фактическата обстановка. Комисията следвало да снеме сведения от всички служители, имащи отношение към конкретната ситуация от 27.06.2024 год., да установи налице ли са нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и има ли превишаване на служебни правомощия или неизпълнение на служебни задължения от служители на РУ – Исперих, като в срок до 25.07.2024 год. изготви докладна записка до директора за резултатите от проверката.

В изпълнение на горната заповед комисията е предприела действия по събиране на сведения, като е поискала докладни записки от всички служители на РУ – Исперих, свидетели на случилото се на 27.06.2024 год. Още на следващия ден – 28.06.2024 год. на комисията са представени 8 броя докладни записки /л. 105-117/. В последствие комисията е взела сведения от Л. Б. – младши разследващ полицай в сектор „Разследване РУ-Кубрат и РУ-Исперих“ в отдел „Разследване“ при ОДМВР – Разград /л. 118-123/, от оспорващия П. У. /л. 124-126/, от С. П. – старши разследващ полицай /л. 127-129/ и от С. С. – началник група „Криминална полиция“ в РУ – Исперих /л. 130-132/. Междувременно на 18.07.2024 год. е изготвена и изпратена Заявка рег. № 330р-21254/18.07.2024 год. до Института по психология на МВР /л. 133/ за определяне на психолог за извършване на първична психологична оценка на психичното състояние на оспорващия във връзка с предстоящо образуване на дисциплинарно производство за нарушение на служебната дисциплина. Комисията е поискала от директора на ОДМВР – Разград удължаване срока на проверката с един месец до 27.08.2024 год. С резолюция върху представената му Докладна записка рег. № 330р-22055 от 27.07.2024 год. /л. 136/ директорът на ОДМВР – Разград е разрешил удължаването на срока на проверката

В Докладна записка рег. № 330р-22834 от 02.08.2024 год. /л. 96-98/ комисията е описала и анализирала установените от нея факти и обстоятелства, като е приела, че са налице данни за дисциплинарни нарушения от страна на Л. Б. и П. У. на т. 56 и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и предложила срещу тях да бъдат образувани дисциплинарни производства.

Въз основа на отразеното в докладната записка и събраните при проверката данни със Заповед № 330з-2899 от 09.09.2024 год. /л. 16-17/ на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР директорът на ОДМВР – Разград е образувал дисциплинарно производство срещу оспорващия за това че е допуснал нарушение на служебната дисциплина по смисъл на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ се предвижда дисциплинарно наказание „Уволнение“. Като фактическо основание в заповедта е посочено, че на 27.06.2024 год. около 10:15 часа в гр. Исперих, в сградата на РУ – Исперих, оспорващият е отправил закани към главен инспектор М. С., който се е изплашил, че У. ще го удари, а след това около 10:40 часа на същата дата се е приближил заплашително към М. С. с намерение да го удари, което било предотвратено от присъстващите други служители на РУ – Исперих. С тези си действия оспорващият е нарушил етичните правила на т. 19, т. 20, т. 56 и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като е дал отрицателен личен пример, накърнил е доброто име и авторитета на институцията и е уронил престижа на службата. Със заповедта е определен дисциплинарно-разследващ орган (ДРО), който да изготви становище в срок до 2 месеца от издаване на заповедта – 09.11.2024 год. Последната е надлежно връчена на оспорващия на 20.09.2024 год., удостоверено с подписа му. С последваща Заповед № 330з-3570 от 01.11.2024 год. на дисциплинарно-наказващия орган директора на ОДМВР – Разград /л. 18/ и въз основа на мотивирано предложение от страна на ДРО /л. 95/ срокът за приключване на производството е удължен с 45 дни до 23.12.2024 год. Тази заповед също е връчена на оспорващия срещу подпис на 06.11.2024 год.

В хода на дисциплинарното производство ДРО е събрал писмени доказателства – докладни записки и писмени сведения /л. 40-60/ от полицейски служители, присъствали на случилото се на 27.06.2024 год., включително писмени обяснения от П. У. /л. 22-23/, длъжностна характеристика, кадрова справка, акт за встъпване /л. 87-94/ и справка за лица, на които са предоставени административни услуги от служители на сектор „БДС“ в РУ – Исперих /л. 78-81/, въз основа на които е приел за установeно следното:

Около 10:15 часа на 27.06.2024 год. в гр. Исперих, в сградата на сектор „Разследване РУ-Кубрат и РУ-Исперих“ в отдел „Разследване“ при ОДМВР – Разград началникът на сектора главен разследващ полицай М. С. бил в кабинета на старши разследващ полицай С. П., където двамата обсъждали служебни въпроси. Докато П. и С. разговаряли, в стаята рязко влязъл в цивилно облекло младши експерт П. У. – командир на отделение в група „Охранителна полиция“ в РУ - Исперих, който живеел във фактическо съжителство с младши разследващ полицай Л. Б., между която и С. имало влошени служебни отношения. У. бил видимо разстроен, като с влизането си се насочил към С. и застанал в непосредствена близост до него, на 15-20 сантиметра от лицето му. На висок тон му казал следното: „Омръзна ми да гледам Л. разплакана след всяка ваша разправия. Няма да оставя нещата така и ще взема мерки“. М. С. не реагирал по никакъв начин на казаното от П. У. В този момент в стаята влязъл инспектор Х. Н., който чул разговора на висок тон и решил, че е възникнал някакъв спор между колегата му У., чиито глас разпознал, и гражданин. Н. ясно чул У. да казва: „Писна ми Л. да се връща всеки ден вкъщи разплакана. Това да ти е за последно“. В момента, в който Н. влязъл в стаята, У. минал покрай него, без да му казва нищо. Бил видимо ядосан, със стиснати в юмруци длани и зачервено лице. След него излезли С. П. и М. С., без да казват нищо на Н. Според него обаче М. С. изглеждал видимо притеснен от случилото се. След като се прибрал в собствения си кабинет последният позвънил на началника на РУ – Исперих главен инспектор К. К., като му обяснил, че П. У. е бил при него, бил много агресивен, говорел му от много близко разстояние, като два пъти го ударил по гърдите и рамото, размахвал пръст и го заплашвал. С. заявил, че причината била Л. Б. След проведения телефонен разговор, К. незабавно повикал началник група „КП“ при РУ – Исперих – старши инспектор С. С. и началник група „ОП“ при РУ – Исперих – старши инспектор Й. Й. Тримата слезли в кабинета на М. С., за да разберат какво точно се е случило. След като К., С. С. и Й. отишли в кабинета на М. С., след тях влезли П. У. и Л. Б.. У. бил видимо агресивен и още с влизането си в стаята се насочил към М. С., който в онзи момент стоял седнал зад работното си бюро. У. му казал: „Внимавай как ми говориш момче. Чуваш ли какво ти казвам?“. Между двамата застанал Й., с цел да попречи на евентуална физическа саморазправа от страна на У. с М. С. В този момент се намесил и К., който попитал У. „Какво правиш, ще го биеш ли?“. У. се отдръпнал назад и се обърнал към К. видимо ядосан, при което К. го хванал за раменете и го избутал извън кабинета, в коридора, където заедно с Й. и С. С. се опитали да успокоят У. Тъй като последният продължавал да се държи агресивно, стискал длани, свити в юмруци, се наложило да бъде изведен извън сградата, в двора на сектор „Разследване“. К. продължил с вербални опити да успокои У., като според Х. Н., чийто кабинет се намира в непосредствена близост до случката, К. казал на У.: „П., не те ли е срам? И мен ли ще биеш? Колеги сме. Не ти е за пръв път.“. Н. направил асоциация със случилото се по-рано в кабинета на С. П. и излязъл в двора, където видял събрани К. К., М. С., П. У., Й. Й. и С. С. По данни на Н. У. бил възпиран от С. С. да влезе във физическа саморазправа с К.. Н. също се намесил, като застанал пред У., тъй като видимо от случващото се имено У. бил този, който търсил физически контакт с К. Тогава се намесила и Л. Б., която хванала У. за ръката и го повела в посока основната сграда на РУ – Исперих.

Не са събирани сведения от граждани, които са били в двора на сградата, където се помещава и сектор „БДС“, тъй като ДРО е преценил, че разследваните действия са започнали в служебни помещения, където свидетели на конфликтните ситуации са били единствено полицейски служители, а гражданите не познават всички служители, за да могат да ги посочат с имена.

В свои писмени обяснения с рег. № 330р-31123 от 23.10.2024 год., дадени в хода на дисциплинарното производство /л.22-23/, оспорващият П. У. е представил различна фактическа обстановка от установената от ДРО. Видно от тях той не е имал никакъв конфликт с главен разследваш полицай М. С. Единствено е провел кратък разговор с него за отношението на последния към Л. Б. Не е имало обаче никакви обиди, заплахи или опити за физическа саморазправа от страна на който и да е от двамата. Според У. истинският конфликт е станал с началника на РУ – Исперих главен инспектор К. К., който е избухнал срещу него, крещял му е, блъскал го е и е правил няколкократни опити за физическа саморазправа. В обясненията си У. заявява, че не той, а К. се е държал агресивно и именно него се е налагало останалите полицейски служители да удържат и успокояват. Той самият не е отговарял по никакъв начин на поведението, нападките и заканите на К. към него.

При горните данни ДРО е приел, че младши експерт П. У. е манифестирал неуважително и пренебрежително отношение спрямо ръководител в ОДМВР – Разград, като е засегнал служебния му авторитет и достойнство, и дори го е заплашил. Той е извършил тези действия пред своите преки ръководители, с което е показал, че не се съобразява с изградената субординация в МВР и че не зачита своите ръководители. По този начин младши експерт П. У. е извършил нарушение на служебната дисциплина, като не е спазил етичните правила на т. 56 „,Държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Освен това е прието и, че с поведението и действията си У. е причинил психическа болка и е предизвикал сериозен уплах у главен инспектор М. С., с което е нарушил етичното правило на т. 67 „В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Прието е обаче, че У. не е нарушил етичните правила на т. и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Обсъдени са тежестта на нарушенията и настъпилите последици, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, и формата на вината.

В заключение ДРО е счел, че извършеното представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и предложил на Директора на ОДМВР – Разград да наложи дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 година, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Горните констатации са отразени в съставена Обобщена справка рег. № 330р-37320/17.12.2024 год. /л.24-29/, която е надлежно връчена на полицейския служител на 18.12.2024 год. в 09:20 часа. Същият е поканен, на основание чл. 207, ал. 11 във вр. с ал. 8, т. 1 от ЗМВР и чл. 50, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, с Покана рег. № 330р-37159/16.12.2024 год. /л. 32/, да се запознае с обобщената справка и с материалите по дисциплинарното производство, както и да даде допълнителни писмени обяснения или възражения в срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка. У. не е представил допълнителни писмени обяснения или възражения в указания с поканата срок, видно от Писмо рег. № 330р-37651 от 19.12.2024 год.

Подпомагащият защитата на оспорващия в дисциплинарното производство служител – инспектор Г. Т. – старши разследващ полицай в отдел „Разследване“ при ОДМВР – Бургас /л. 33/ е отправил две заявления с рег. №330р — 31124/23.10.2024 год. /л. 34-35/ и рег. № 330р - 34887/28.11.2024 год. /л. 36-37/, с които е поискал предоставянето на информация и материали, събрани по дисциплинарното производство, както и извършването на някои процесуални действия от страна на ДРО по установяване на релевантни факти и обстоятелства. С Писмо рег. № 330000-41058/30.10.2024 год. /л. 73/ ДРО е изпратил отговор до У. и подпомагащия служител инспектор Г. Т. във връзка с депозираните от него заявления. Видно от Протокол рег. № 330р-34608 от 25.11.2024 год. /л. 83-84/ П. У. е бил запознат със всички събрани до момента материали по дисциплинарното производство. С Протокол рег. № 330р-37105 от 16.12.2024 год. /л. 86/ на 13.12.2024 год. на У. са предадени копия на 171 страници материали от дисциплинарното производство /всички материали до момента на изготвяне на обобщената справка/.

Със Становище рег. № 330р-37767 от 19.12.2024 год. до дисциплинарно наказващия орган – директор на ОДМВР – Разград /л. 19-21/, на основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР и чл. 53 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г., ДРО е приключил дисциплинарното разследване, като е приел, че е налице основание за реализиране на дисциплинарна отговорност срещу П. У. и е предложил на дисциплинарно наказващия орган да наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.

С Покана рег. № 330р-276 от 03.01.2025 год. /л. 137/, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, оспорващият У. е поканен да се яви за изслушване на 09.01.2025 год. в 13:30 часа пред Директора на ОДМВР – Разград по резултата от проведената дисциплинарна проверка, изводите и предложенията на ДРО по вмененото нарушение на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото дисциплинарно наказание, като представи и доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Поканата е връчена на служителя на 07.01.2025 год. в 09:13 часа. На проведеното изслушване, за което е съставен Протокол рег. № 330р-993 от 09.01.2025 год. /л.140/, У. е поискал дисциплинарното производство срещу него да бъде прекратено. Заявил е, че според него не е уронил престижа на службата и не се е държал грубо с колегата си главен разследващ полицай М. С.

При тези обстоятелства е издадена процесната Заповед № 330з-219 от 28.01.2025 год. на Директора на ОДМВР – Разград, която е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. С нея дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е приел предложението на ДРО, че деянието на младши експерт П. У. – командир на отделение в група „Охранителна полиция“ на РУ – Исперих при ОДМВР – Разград, се явява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ – манифестирал е неуважително и пренебрежително отношение спрямо ръководител в ОДМВР – Разград, като без да е извикан отива в кабинета на главен инспектор М. С., в който той изпълнявал служебните си правоотношения, манифестирал неважително и пренебрежително отношение към него пред преките си ръководители, като е засегнал служебния му авторитет и достойнство, и по този начин е нарушил етичното правило на т. 56 „Държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и с поведението и действията си е причинил психическа болка и е предизвикал сериозен уплах у главен инспектор М. С., с което е нарушил етичното правило на т. 67 „В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поради това и при съобразяване на тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и данните от кадровата справка на служителя, му е наложил предвиденото в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

Заповедта е връчена на оспорващия на 31.01.2025 год., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 13.02.2025 год.

Пред съда като свидетел е разпитана Л. Б. Свидетелката заявява, че с оспорващия У. живее на семейни начала от около 5-6 години. От 2022 год. работи в Районно управление – Исперих при ОДМВР – Разград и заемам длъжността „младши разследващ полицай“ в сектор „Разследване РУ – Кубрат и РУ – Исперих“. Малко след назначаването ѝ прекият ѝ ръководител М. С. - главен разследващ полицай и началник сектор, започнал да се дължи непрофесионално с нея - прекрачвал професионалната граница. В ситуации ѝ е казвал, че е едно голямо нищо и не може да му стъпи на онази работа. Казвал ѝ, че него го е имало преди нея в районното и ще го има и след нея. Че изчаква да изпадне в определени ситуации, да се спъне, да падне и да ѝ натисне глава още повече, за да я видел тогава какво ще прави. За случаите, в които се е държал така, тя е информирала началника на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Разград – И. Д. Коментирала ги е и с оспорващия У. Оспорващият У. работел от по-дълго време от нея в РУ – Исперих и имал добра комуникация с М. С. Тя е виждала, че У. наистина има добра комуникация със С. Говорили са на приятелски теми, не само професионални.

На 27.06.2024 г., след оперативка, вървяла с колегата си С. П. към кабинетите си ѝ коментирали поведението на колежката им Б. предходния ден. По този повод свидетелката казала, че имат началник и след като той е указал кой да отиде на оглед Б. е трябвало да го изпълни. Тези нейни думи явно били чути от М. С., който скочил яростно срещу нея, в защита на Б., и ѝ казал „Стига интригантства ма. Ти не се спря. Май делата ти дойдоха в повечко. Ако не ти харесва хайде къш.“ Свидетелката казала на С. да не си позволява да говори така с нея. Той ѝ отговорил, че ще си говори както си иска.

Свидетелката се разстроила от случилото се, излязла от кабинета си и отишла да си взема едно кафе, за да се успокои. Срещнала се с оспорващия У. и му разказала за случая.Той ѝ казал, че това е поредният случай и че вече трябва да се разговаря със С. Взели решение да отидат до сградата на разследването. Тя останала зад оградата на двора, където се намират кабинетите на разследването, на около 10 метра. У. влязъл първо в помещението, където се помещава стаята на С. и излязъл много бързо от там. Насочил се съм кабинета на С. П., който бил с отделен вход, влязъл, не се забавил повече от 10-15 секунди и излязъл. Не е бил ядосан. Тя не е чула някой да вика нито от стаята, нито от съседни стаи. Когато той дошъл при нея ѝ казал, че комуникацията с М. С. не се получила. Решили да отидат при началника на районното управление К. К., за да му разкаже на него за ситуацията, пък можело той да помогне. Изчакали пред кабинета му, защото С. С. - началник в криминалната, им казал, че К. е в кабинета си и разговаря по телефона. Докато го изчаквали оспорващия У. и С. С. провели нормален разговор за някакви телефонни номера от полицейска група. В един момент К. излязъл, видял ги, погледнал ги, минал покрай тях и казал на С. С. да тръгва с него и тръгнали на някъде. Свидетелката и У. си помислили, че е станало произшествие. Изчакали още 2-3 минути пред кабинета, но като видели, че не се появява си тръгнали. Дежурният обаче им казал, че К. заедно със С. С. и Й. Й., който е началник група „Охранителна полиция“ са слезли в сградата на разследването при М. С. И на двамата им станало ясно, че е по техния повод. Решили да отидат и да обяснят случая, защото те са търсили срещата. Отишли с У. в сградата, където се помещава стаята на С. Вратата била отворена, както на неговия кабинет, така и на сградата. Влезли в кабинета на С. Там били Й. Й. - началник група „Охранителна полиция“, С. С., - началник група „Криминална“, К. К. – началника на Районно управление – Исперих и М. С. - главен разследващ. С влизането им в стаята, У. казал „Нека да обясним и ние случая“, при което К. се обърнал към него, изригнал и каза „Твоят филм свърши. Ще те приключа.“ Блъснал го и У. отстъпил назад. Всички мъже в стаята се нахвърлили върху К. да го възпират. Почти едновременно с това, К. казал „Кого ще заплашваш.“ У. се обърна към С. и му казал „Кажи, заплашвал ли съм те?“ М. С. също беше станал от стола си и каза към К. „Чакай малко, той не ме е заплашвал“. В тази ситуация свидетелката казала на У., че трябва да излязат от стаята. Тръгнали да излизат. Изходът на сградата на тези кабинети минавал през един тесен коридор, като в коридора К. също блъснал У. Пред входа на кабинетите им също успял да го блъсне. На излизане, вече от сградата всички изригнали отвътре, за да дърпат К. Отвън пред входа Х. Н., който е полицейски инспектор, се нахвърлил върху гърба на К. да го възпира. В един момент с У. тръгнали да излизат от един малък вход, който е от към ул. „Чая“. Там К. се приближил до У. Навирал си лицето в главата му, бил червен, плюел, като говорел и му казвал „Айде бе, айде, да се бием. Вземай колата и да ходим да се бием.“ В тази ситуация тя не е видяла някой да държи У., а всички държали началника на районното управление К., който през цялото време искал да се отскубне от колегите им, за да отиде при У. и да се саморазправя с него. Тя казала на У., да си тръгват и да отидат при директора. С тях тръгнал и С. С., който чул, че двамата с У. ще отидат при директора. Взели колата и тръгнали към Разград. По пътя се обадила отново на комисар Д. и ѝ разказала за ситуацията. Тя казала да отидат и ще организира приемането им при директора. Учудила се, че пред кабинета на директора преди тях вече бил К. Той бил приет първи при директора. Докато изчаквали срещата с директора, били в кабинета на комисар Д. и ѝ разказала за случая между нея и С. и между К. и У.

Директорът ги приел, водел се протокол на срещата. Резултатът бил дисциплинарни проверки срещу нея и срещу П. У. В хода на дисциплинарната проверка, когато се срещнали с председателя на комисията, която водела проверката и другия член, тя попитала дали нея няма да я разпитат по случая с У., защото е свидетел. Било ѝ отговорено, че няма да бъда разпитана, защото живее на семейни начала с него. Във връзка с твърдението на ДРО, че няма камери в РУ Исперих, свидетелката обяснява, че лично посочила камера на С., която е монтирана на една детска градина, с обсег ул. „Чая“ и част от ул. „Камчия“, където се развивала ситуациите. И отделно, в РУ – Исперих имало 3 или 4 камери.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, и в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.

Оспорената заповед е издадена от компетентен дисциплинарно наказващ орган (ДНО) – ръководител на областна дирекция, действал в кръга на предоставените му по чл. 204, т. 3 от ЗМВР правомощия.

Издадена е в установената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея от фактическа страна е описано вмененото дисциплинарно нарушение. Посочени са и правните основания, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Доколко изложените такива са верни и обосновават издаването ѝ е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на оспорения акт.

Дисциплинарно наказващият орган е спазил срока по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Служителят е бил запознат с всички документи, изготвени в хода на дисциплинарното производство и в съответствие с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на наказанието му е предоставена възможност да даде обяснения по случая и да ангажира доказателства. Заповедта му е връчена лично срещу подпис с отбелязване датата на връчване, с което са изпълнени условията по чл. 210, ал. 2 от ЗМВР.

Съдът не споделя твърдението на оспорващия за неспазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а според алинея 2 дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая обобщената справка на ДРО, заедно с материалите от дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 17.12.2024 год., а заповедта е издадена на 28.01.2025 год.

Съдът намира обаче, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК. Административният орган не е обсъдил обясненията и възраженията на оспорващия У. дадени в хода на дисциплинарното производство и обясненията пред него. Независимо, че в становището на ДРО е налице становище по отношение на обясненията и възраженията на У., ДНО също е длъжен в оспорената заповед да обсъди тези възражения и да изрази своето становище по тях. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 35 от АПК и чл. 63, т. 6 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /ДВ бр. 59/2021 год./ Наред с това в нарушение на чл. 36, ал. 3 от АПК и чл. 63, т. 5 от инструкцията не е обсъдил всички доказателства и не е отстранил противоречията в тях. В тази насока нито ДРО нито ДНО са обсъдили сведенията на ст.разследващ полицай С. П. – единствения очевидец на случилото се в кабинета на гл. разследващ полицай М. С. при първата му среща с оспорващия У., дадени при първоначалната проверка и в хода на дисциплинарното производство. В първата докладна записка /л. 117/, дадена още на 27.06.2024 год. – в деня на твърдяното нарушение, тя пояснява, че около 10 15 часа, когато М. С. излизал от кабинета ѝ, в него влязъл оспорващия У. Бил видимо много разстроен. Обърнал се към С. и му казал, че му омръзнало да гледа Л. Б. разплакана от него след разправиите между тях, че няма да остави така да продължават нещата и ще вземе мерки, след което си излязъл. В този смисъл е и сведението, дадено от П. при първоначалната проверка на 11.07.2024 год. /л.127/, в хода на дисциплинарното производство от 07.10.2024 г./ л. 51/, в сведението снето от нея от ДРО на 07.11.2024 г./л.54-56/. В тези сведения на единствения очевидец на първата среща, освен М. С. и оспорващия, няма данни за физически контакт между оспорващия и М. С., камо ли за удари по рамото, както твърди М. С. По същество обясненията на П. потвърждават дадените от У. обяснения за първата му среща с гл. разсл. полицай С., което противоречи на извода на ДРО, направен на стр. 9 от обобщената справка.

Също така ДРО не е събрал сведения от Л. Б., очевидец на случилото се в кабинета на М. С. при второто посещение от оспорващия У., когато в него са били началникът на РУ Исперих К.К., началникът на група „КП” при РУ Исперих С. С., Началникът на група „ОП” при РУ Исперих, Й. Й. Същата е разпитана от съда и показанията ѝ са коренно различни от сведенията, дадени от посочените в предходното изречение лица. Същите обаче са идентични със сведенията, дадени при първоначалната проверка на 02.07.2024 год., които се намират в административната преписка, но не са обсъдени нито от ДРО, нито от ДНО. Същите са от значене за случая, тъй като в обобщената справка при преценка обясненията на оспорващия ДРО ги е съпоставял само с обясненията, дадени от другите очевидци, но не и с тези на Б. В случая е без значение обстоятелството, че Б. и оспорващият живеят на съпружески начала. Следвало е ДРО да прецени нейните обяснения, тяхната последователност и логичност и да ги съпостави с всички други данни по дисциплинарното производство, и ако не ги кредитира, да изложи мотиви за това. Още повече, че пред съда оспорващия сочи йерархичната зависимост на разпитаните лица-очевидци на втората среща с началника на РУ Исперих, който видно от депозирания рапорт до директора на ОДМВР – Разград, е бил лично силно засегнат от поведението на оспорващия.

Не са снети сведения и от началника на отдел „Разследване” при ОДМВР – Разград, която с оглед показанията на св. Б., че е запозната с проблемите между свидетелката и гл. разсл. полицай С. Нейните обяснения са от значение, както с оглед изясняване на всички обстоятелства от значение за случая, така и при преценката на мотивите за поведението на оспорващия У. и определяне тежестта на наказанието. Не е изяснено и противоречието в обясненията на гл. разсл. полицай М. С. и показанията на К., Й. и С. С. относно думите, които оспорващия е отправил към М. С. според тях „Внимавай как ми говориш момче, чуваш ли какво ти казвам?”. И в двете си обяснения /виж л. 108 и л. 45/ М. С., към когото били отправени тези думи, не е споменавал такъв факт. Би следвало той най-добре да ги е чул и запомнил, след като са били отправени към него.

Тези нарушения на административнопроизводствените правила се съществени, тъй като създават вероятност за неистинност на фактите, които ДНО е счел за установени и които са от значение за преценката му относно това има ли допуснато дисциплинарно нарушение, при какви обстоятелства е извършено и каква е неговата тежест, ако е допуснато, както и с оглед определяне тежестта на наложеното наказание от ДНО.

По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът намира следното:

В обжалваната заповед са изложени мотиви и са посочени две извършени от жалбоподателя нарушения – на т. 56 и на т. 67 от Етичния кодекс. ДНО ги е квалифицирал, като едно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е посочил вида наказание, който се налага за този вид нарушение. Според чл. 197, ал. З, т. 2 от ЗМВР обаче, при установени едновременно две нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко едно от тях, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая наказващият орган е посочил бланкетно какъв вид наказание се предвижда за този вид нарушение, без да определи и индивидуализира дисциплинарното наказание за всяко от установените от него дисциплинарни нарушения, така както изисква чл. 197, ал. З от ЗМВР. ДНО направо е определил едно наказание "порицание" в максимален размер от 1 година. Този начин на индивидуализиране на наказанието представлява съществено нарушение на закона.

Предвид обстоятелството, че органът в заповедта изрично приема, че с деянието си Стоев е извършил две нарушения е следвало да приложи правилата по чл. 197, ал. 3 ЗМВР, като посочи квалификацията и предвиденото наказание за всяко от тях, след което или да наложи по-тежкото, когато са предвидени различни наказания или да определи едно общо за максималния предвиден в закона срок, ако са предвидени еднакви по вид наказания. В случая е наложено наказание "порицание" за максималния предвиден в закона срок от една година, но липсват мотиви дали това е в хипотезата на чл. 197, ал. 3, т. 2 ЗМВР или органът е преценил, че в случая са налице отегчаващи вината обстоятелства. Като не е изпълнил това изискване, ответникът при издаване на заповедта е допуснал нарушение на чл. 197, ал. З от ЗМВР, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваният административен акт в неговата цялост.

Наред с това ДНО е приел, че оспорващият е нарушил разпоредбите на т. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места. Една от предпоставките за да е налице нарушение на тази разпоредба е деянието на нарушителя да е насочено срещу негов ръководител. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на т. 55 от Етичния кодекс, която пък задължава държавния служител в качеството си на ръководител да зачита достойнството и правата на подчинените му служители. Т.е. двете точки следва да се тълкуват във взаимна връзка, тъй като те регламентират етичните правила във взаимоотношенията ръководител-подчинен. Разгледана на плоскостта на етичните правила, субординацията включва в съдържанието си изискването комуникацията между ръководител и подчинен да е основана на взаимно уважение и зачитане на достойнството на всеки от тях.

В случая обаче оспорващият У. не е подчинен на главен разследващ полицай М. С., а той не му е ръководител, видно от представената по делото длъжностна характеристика. Съгласно нея оспорващият У. като командир на отделение в група охранителна полиция при РУ – Исперих, се ръководи, контролира и оценява от началника на структурното звено, т.е негов ръководител, на когото той е пряко йерархично подчинен, е началника на група „Охранителна полиция” в РУ Исперих – в случая това е ст. инспектор Й. Й., съгласно данните от преписката. Това, че действията на У., насочени срещу М.С. са извършени в присъствието на прекия му ръководител, началника на РУ Исперих и друг ръководител от структурата на РУ Исперих, не променят извода, тъй като действията не са насочени срещу тях.

На следващо място съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая при преценката на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението ДНО не е отчел обстоятелството, че поведението на У. спрямо М. С. не е свързано със служебното му правоотношение, а има изцяло личен характер. ДНО не е изяснил твърденията на Л.Б. – с която У. съжителства фактически, относно неколегиално поведението на ръководителя ѝ М. С. спрямо нея, които според У. са провокирали поведението му. На следващо място макар и формално да е посочил, че се е съобразил с цялостното поведение на У. през време на службата му, очевидно не е отчел, че същият не е наказван по време на службата си, а е награждаван два пъти с „писмена похвала”– на 01.07.2020 год. и на 20.06.2024 год., като втората награда е една седмица преди процесното деяние и как тази награда се съотнася към извода на ДНО за дефицит на морални задръжки у оспорващия.

Съдът намира също така, че при издаване на оспорената заповед ДНО е допуснал нарушаване на принципа на съразмерност при упражняването на правомощията си. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В оспорената заповед не са изложени никакви мотиви, че целта на закона не може да бъде постигната с по-нисък размер на дисциплинарното наказание, предвидено в закона.

По изложените съображения оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и не съответства на целта на закона, поради което същата следва да бъде отменена

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК оспорващият има право на разноски, които са заявени своевременно и доказани в размер на 780 лв., от които 750 лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, 10 лв. държавна такса и 20 лв. възнаграждение на свидетел.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 330з-219 от 28.01.2025 год., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Разград

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Разград да заплати на П. Д. У. с ЕГН ********** от гр. И. разноски по делото в размер на 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 211, ал. 1, изречение последно от ЗМВР