Решение по дело №525/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на И. В. Л., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Б. Б. от АК – София, срещу Решение № КПК-17 от 13.11.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Перник, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-70 от 16.10.2023 г. на И. В. Л. срещу разпореждане [номер]-00-905-3 от 04.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник, с което на И. В. Л. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, по заявление вх. № 131-00-905 от 06.07.2023 г.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно – издадено е при допуснати съществени нарушения на процесуални и материални разпоредби, при липса на компетентност, неспазване на установената форма и в несъответствие с целта на закона. По същество се излагат доводи, че приложим в случая е Регламент (ЕО) № 883/2004 за координиране на системите за социална сигурност, както и Регламент за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност – чл. 11, § 1; чл. 11, § 3, б. „а“; чл. 65, § 2; чл. 1, § 3; чл. 3, § 1, б. „с“, „т“, „й“, „к“; чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. съгласно Практически наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС, ЕИП и Швейцария. В тази връзка се сочи, че следва да се има предвид, че жалбоподателят не е притежавал закупено жилище в Австрия, а е обитавал такова под наем, като с неговата партньорка целели да съберат парични средства, за да закупят жилище в България, което е станало в началото на 2021 г., като жалбоподателят е придобил недвижим имот в [населено място]. Пледира, че в случая, макар и продължителна, заетостта му в чужбина, е била временна по своя характер, тъй като е заминал с цел да спести средства за придобиване на жилище в страната по произход и през цялото време на престоя си в чужбина е имал постоянен адрес в България. Твърди, че по времето на престоя си в чужбина, се е връщал винаги, когато е бил свободен от трудовите си ангажименти, като в чужбина е живеел под наем, което показва липсата на намерение да живее там постоянно. Счита, че макар и действително да е пребивавал в по-голямата част от времето в чужбина, където е полагал труд, на практика е избрал страна по пребиваването му да е България, тъй като и икономически, и социално е бил обвързан с родината си, доколкото е спестил и вложил средствата от заплатите си за закупуването на жилище тук, където детето му е записано на детска градина и където впоследствие ще продължи и своето образование. Твърди се, че при безспорното наличие на завършен период на заетост, с прекратен трудов договор, в съответната държава членка и намерение за пребиваване в Република България, заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. По изложените доводи иска от съда да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена защита приложена по делото, поддържа жалбата и излага допълнително доводи за незаконосъобразност на оспорваното решение.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт Е. С.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, счита че жалбоподателя е бил с място на обичайно пребиваване по смисъла на Регламент № 883 от 2004 г. в Австрия, а след това в България, поради което не може да се приеме, че попада в обхвата на чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004, тъй като, за да е налице такава хипотеза текстът на нормата изисква напълно безработното лице, каквото безспорно е жалбоподателят, по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице да е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, в случая това е Австрия и да продължава да пребивава в тази различна компетентна държава, каквото е изискването на чл. 11, § 3, б. „а“ от Регламента. Допълва доводите си в писмени бележки. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, взе предвид доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, адресат на издадения административен акт, разполагащо с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК да оспори същия по съдебен ред, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл. 118, ал. 1 от КСО административен акт, поради което се дължи разглеждането ѝ.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна:

Със заявление рег. № 131-00-905 от 06.07.2023 г. (л. 36), подадено пред ТП на НОИ – Перник, И. В. Л. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Декларира упражняване на дейност в друга държава – Австрия, за периода от 09.04.2018 г. до 30.06.2023 г., в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Съгласно справка, изготвена от длъжностно лице при ТП на НОИ – Перник, за приети, върнати и липсващи документи (л. 36), прилага необходимите документи: Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л. 38), заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС – Австрия, със СЕД U002 и СЕД U004 (информация за доходите) (л. 39); копия на документи от Австрия – 4 броя (л. 40 – 43); копие от документ, издаден от съответната банка с данни за лична платежна сметка (л. 44).

На 12.07.2023 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между НОИ и осигурителните институции в държавите-членки на ЕС за прилагане на европейските регламенти в областта на социалното осигуряване и краткосрочните плащания (EESSI), е изпратен СЕД (структуриран електронен документ) U001CB (л. 32 – 35) – искане за осигурително досие – трансграничен работник, до компетентната институция на Австрия.

На 13.07.2023 г., чрез EESSI е изпратен СЕД U003 – искане за информация за заплатата, до компетентната институция на Австрия (л. 30 – 31).

С разпореждане [номер]-00-905-1 от 17.07.2023 г. (л. 29) на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 1 от КСО, производството, образувано по заявление № 131-00-95 от 06.07.2023 г. е спряно, мотивирано с така изпратените искания до компетентната институция на Австрия за потвърждаване на осигурителни периоди и осигурителен доход.

На 11.08.2023 г., чрез системата EESSI, от компетентната институция на Австрия, в ТП на НОИ – Перник, са получени СЕД U017 - Осигурително досие – трансграничен работник (л. 25 – 28), и СЕД U004 – Информация за заплатата (л. 24)

С разпореждане [номер]-00-905-2 от 25.08.2023 г. (л. 18) на ръководителя за осигуряването за безработица при ТПНОИ – Перник, на основание чл. 55 от АПК производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено.

С разпореждане [номер]-00-905-3 от 04.09.2023 г. (л. 17) на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на И. Л. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В мотивите на административния акт е посочено, че с оглед продължителността на заетост от 8 г., 5 м. и 17 д. и предвид обстоятелството, че И. Л., съпругата и децата му пребивават заедно с него, в държавата по последна заетост, в този период, може да се обоснове, че в държавата по последна заетост е бил съсредоточен и центърът на жизнените интереси на лицето, с което се доказва извода, че държавата по пребиваване, съвпада с държавата по последна заетост. На база на изложеното административният орган приема, че няма основание да бъде извършена преценка за право на обезщетение за безработица по българското законодателство. Разпореждането е връчено на заявителя лично на 03.10.2023 г., видно от обратна разписка, инкорпорирана в същото.

Недоволен от така постановеното разпореждане, с жалба вх. № 1012-13-70 от 16.10.2023 г. (л. 15), И. Л. обжалва същото пред директора на ТП на НОИ - Перник. В жалбата, сочи че не е притежавал закупено жилище в Австрия, а е обитавал такова под наем, че с партньорката му са работели в Австрия за посочения период, единствено с цел събиране на парични средства за закупуване на жилище в България, с оглед бъдещо установяване в родината и отглеждане на детето им тук. Към жалбата прилага нотариален акт за покупка на недвижим имот, сочи също, че през цялото време на пребиваването си в Австрия има постоянен адрес в Република България, където се е връщал във времето, свободно от трудовите му ангажименти, че детето му е записано в детска градина в Република България, където впоследствие ще продължи и своето образование, че цялото му семейство и приятели са в Република България. Прилага към жалбата [нотариален акт], том I, рег. № 791, дело № 95 от 15.02.2021 г., (л. 20) за покупко-продажба на имот, находящ се в населената част на [населено място], община Радомир, област Перник, представляващ поземлен имот, ведно с построената в същия еднофамилна жилищна сграда, с купувач И. Л..

С Решение № КПК-17 от 13.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, предмет на настоящия съдебен контрол, жалбата на И. Л. е отхвърлена като неоснователна с мотиви по същество, основани в разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/204. Административният орган счита, че във връзка с приложението на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/204, от съществено значение е определянето на две понятия – компетентна държава-членка и държава-членка по пребиваване. Приема в тази връзка, че компетентна държава-членка се явява Австрия, тъй като по принцип това е държавата, в която лицето осъществява дейност като наето лице, а основен критерий при определянето на държавата по пребиваване на трудово активни лица е трудово-правната връзка със съответната държава, характерът ѝ и нейната продължителност. Основава тези си изводи в данните за трудова дейност на И. Л. в Австрия – 8 години, 5 месеца и 17 дни, съответно във възприетото в европейското законодателство, че период от 5 години е срок с достатъчно голяма продължителност, след изтичане, на който лицето има право да придобие статут на постоянно пребиваващо в дадена държава, т.е. Австрия се явява и държава по пребиваване по време на постоянната заетост на лицето. Въз основа на това, с оглед данните и доказателствата по преписката административният орган приема, че България не се явява нито държава по последна заетост, нито държава по пребиваване, поради което не е налице основание за извършване на преценка относно правото на парично обезщетение за безработица по българското законодателство, следователно обезщетението за безработица може да бъде търсено само в държавата-членка по последна трудова заетост, която по принцип е и компетентната държава.

Решението е връчено на И. Л. на 15.11.2023 г. (известие за доставяне на л. 14).

По делото се представиха и приобщиха като писмени доказателства още:

Удостоверение изх. № 1012-13-70#8 от 11.12.2023 г. (л. 50), издадено от експерт по осигуряването в ТП на НОИ – Перник, в уверение на това, че към 11.12.2023 г. И. Л. не е пенсионер, и не отправял искане за отпускане на пенсия.

Удостоверение изх. № 26 от 06.02.2024 г. (л. 61), издадено от директора на Детска градина № 5 „Вела Пеева“, [населено място], в уверение на това, че И. И. Л. – дъщеря на И. Л., посещава детското заведение от 15.09.2023 г. и към момента на издаване на удостоверението.

Служебна бележка от 06.02.2024 г. (л. 62), издадена от кмета на Община Перник, удостоверяваща, че К. К. Л. – съпруга на И. Л., работи по трудово правоотношение с Община Перник по проект № BG05SFPR002-2.001.0131 „Грижа в дома в Община Перник“, на длъжност „социален асистент“ в Център за грижа в дома, с място на работа в [населено място], [жк], считано от 10.05.2023 г. до момента на издаване на документа.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото се разпита свидетелят П. М., бивш колега на жалбоподателя. Същият потвърждава пред съда причините за заминаването в „чужбина“ от жалбоподателя – ниски доходи в България, съответно невъзможност да закупи жилище за семейството си. Споделя също, че след завръщането си в България „миналата година“, И. Л. му е споделил, че е закупил къща, и че има намерение да се установи да живее тук с детето и съпругата си.

При така установената фактическа обстановка, след извършена служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:

Компетентност на органа, издал акта и форма на акта:

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Перник, е постановено в срока за произнасяне, от материално и териториално компетентен орган – съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. първо от КСО, след надлежно сезиране с жалба срещу разпореждане [номер]-00-905-3 от 04.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и в срока за обжалване по чл. 117, ал 2, т. 2 от КСО.

Атакуваното решение е издадено в законоустановената писмена форма , мотивиранo е съгласно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО, както и съдържа останалите изисквани от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, а от обстоятелствената му част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура по издаването му, както и споделя по същество извода на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НПИ – Перник, за липса на материалноправните предпоставки за отпускане на жалбоподателя на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО във вр. с чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

С оглед горното не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК.

Административнопроизводствените правила и материалният закон:

При издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение и на материалния закон – основания за отмяна на оспореното решение по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

Република България, като част от ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които следва да бъдат съобразявани от всички държавни орган, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони.

Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004), в сила от 29.04.2004 г., и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (Регламент (ЕО) № 987/2009), в сила от 1 май 2010 година.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила и принципи в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Съгласно съображение 16 от Регламент № 883/2004, в Общността по принцип не е оправдано поставянето на социалноосигурителните права в зависимост от мястото на пребиваване на заинтересованото лице, но въпреки това, в специфични случаи, в частност що се отнася до социални обезщетения, свързани с икономическото и социалното положение на заинтересованото лице, мястото на пребиваване би могло да бъде взето под внимание. В тази връзка, по отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила обаче, представляващи изключения от общия принцип, че държавата членка по последна заетост е компетентната държава отговаряща за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г.

С Регламент (ЕО) № 987/2009 е установена процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

Като източник на вторичното право на ЕС, и съгласно чл. 91 от Регламент (ЕО) № 883/2004 , респективно чл. 97 от Регламент (ЕО) № 987/2009, цитираните регламенти са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки (чл. 288 от ДФЕС) и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби на националните законодателства. Съответно съгласно чл. 3, § 1, б. „з“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, разпоредбите му се прилагат във всички законодателства (по смисъла на чл. 1, б. „л“) относно включително обезщетенията за безработица.

Съгласно чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка (държавата членка на пребиваване) или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване.

Легалната дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент № 883/2004 – мястото, където лицето обичайно пребивава.

Съответно в чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 са посочени елементите за определяне на пребиваването в случаите, в които институциите на две или повече държави членки са на различни становища относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 – с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна преценка на наличната информация относно релевантните факти. Тези релевантни факти по целесъобразност може да включват: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки, положението на лицето, включително семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то и пр., като съгласно § 2 на с. чл., когато съобразяването на различните критерии по § 1 не води до постигане на съгласие, за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице се приемат намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместване на лицето.

В горния смисъл е и решение № U2 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност (чл. 71 от Регламент (ЕО) № 883/2004), която, съгласно чл. 72, б. „а“ от Регламента, разглежда въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на този регламент и регламента по прилагането му. Решението е по обхвата на чл. 65, § 2, от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. по отношение на правата на обезщетения за безработица на напълно безработни лица, които не са погранични работници и които по време на последната си дейност като заети или самостоятелно заети лица са пребивавали на територията на държава членка, различна от компетентната държава членка. С т. 3 и в съображение 4 на цитираното решение се приема, че за целите на прилагането на това решение държавата на пребиваване се определя в съответствие с чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г.

Във връзка с разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е и решение № U3 от 12 юни 2009 година на Административната комисия по чл. 71 от Регламента. В съображение 1 на цитираното решение се сочи, че в чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 се съдържа разпоредба, с която за напълно безработните лица се съдържа изключение от общия принцип lex loci laboris, определен в чл. 11, § 3, б. „а“ от посочения регламент. Съответно с т. 3 на решението се приема, че ако при отсъствието, на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата членка на заетост (понеже трудовоправното договорно правоотношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с чл. 65, § 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят по местопребиваване.

Цитираните две решения на Административната комисия се прилагат от датата на влизане в сила на Регламент № 987/2009 г.

Приет е и Практически наръчник за критериите за обичайно пребиваване, който да подпомогне държавите членки в прилагането на правилата на ЕС са координация на социалната сигурност за европейските граждани, които са се преместили в друга държава членка, изготвен съвместно с държавите членки, одобрен и от Административната комисия на 18 декември 2013 г. ([интернет адрес]). В част III на същия е посочено, в кои случаи пребиваването на лицето е от значение съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 г.; как се дефинира понятието „пребиваване“ ; кои са критериите за определяне на мястото на пребиваване; дадени са примери, в които определянето на мястото на пребиваване може да е трудно, съответно алгоритъм за определяне на мястото на пребиваване.

Спорът по делото е свързан именно с приложението на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, и конкретно тълкуването и изследването на понятието „пребиваване“, което е от съществено значение за определяне на компетентната да предостави исканото обезщетение за безработица държава членка.

Административният орган приема в оспореното решение, че в Регламент (ЕО) № 883/2004 се предвижда възможност за изместване принципната компетентност към държавата по пребиваване, където лицето се завръща след края на заетостта, в която държава има по-голяма вероятност да намери нова работа. Въпреки това застъпва теза, че тъй като основен критерий при определянето на държавата по пребиваване на трудово активни лица е трудовоправната връзка със съответната държава, характерът ѝ, и нейната продължителност, то предвид упражняването на трудова дейност от И. Л. в Австрия за периода от 21.10.2014 г. до 30.06.2023 г. – 8 години, 5 месеца и 17 дни, този период обосновава наличие на дълготрайна и стабилна връзка с тази държава, тъй като европейското законодателство е възприело периода от 5 години като срок с достатъчно голяма продължителност, след изтичане на който лицето има право да придобие статут на постоянно пребиваващ в дадена държава, в случая Австрия.

В смисъла на цитираните по-горе разпоредби на чл. 65, § 2 във вр. с чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент № 883/2004, във вр. с чл. 11, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, в каквато посока са посочените части и на цитираните решения на Административната комисия, както и Практическия наръчник, в конкретния случай органите на ТП на НОИ – Перник, въпреки провели от формална страна процесуално законосъобразно производство, не са събрали всички относими доказателства, съответно в производството не е извършена преценка на всички относими, посочени и в жалбата до директора на ТП на НОИ – Перник, факти и обстоятелства от значение за издаване на акта. С което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Предвид доводите на жалбоподателя и с оглед приобщените по делото доказателства съдебният състав, счита че в хода на производството не са събрани допълнителни доказателства, съответно не е извършена преценка на центъра на интересите на И. Л. във връзка с релевантните факти, посочени § 1 на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във вр. с чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, както и с намерението на лицето, произтичащо от тези факти и обстоятелства и особено причините за преместването, които са решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на лицето, каквото изисква разпоредбата на § 2 на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Изводите в производството са направени единствено въз основа на представените и приобщени в хода на същото Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, СЕД U017 - Осигурително досие – трансграничен работник, СЕД U004 – информация за заплатата, и копия на документи от Австрия. Не е спазено изискването на чл. 35 от АПК за издаване на акта след изясняване на всички факти и обстоятелства от значене за случая. Допуснатото нарушение е съществено, доколкото включително събраните по делото доказателства водят до извод, различен от постановения с оспореното решение.

Това допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Страните по делото не спорят, че жалбоподателят е с последен завършен период на трудова заетост в държава членка – Австрия, различна от държавата членка – Република България, чиято компетентна институция – ТП на НОИ – Перник, е сезирана с процесното заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Спорният по делото въпрос се свежда до определяне на компетентната държава членка по изплащането на парично обезщетение за безработица.

От доказателствата по делото на първо място се установяват безспорните факти – жалбоподателят към момента на подаване на заявлението е напълно безработно лице по смисъла на чл. 65, § 2, предл. първо от Регламент (ЕО) № 883/2004, с мястото на пребиваване към момента на подаване на заявлението в Република България. Установява се обаче и намерението на лицето да пребивава, заедно със семейството си на територията на тази Република България. На първо място за това говори жилищното положение на И. Л. – обитавал е жилища под наем, след повече от 8 години трудова заетост в Австрия, с което ясно показва, че той няма намерение да живее там постоянно. Второ престоявал е в държавата членка само във връзка с работата си, която видно от приложените документи не е стабилна и постоянна, нито при един и същи работодател. Горното кореспондира с твърдението му за целта на трудовата заетост, съответно пребиваване на територията на друга държава членка, различна от държавата по произход, а именно набавяне на средства за закупуване на семейно жилище в Република България. Трето за намерението му да се завърне в България след събиране на нужните му за собствено семейно жилище средства говорят фактическите обстоятелства, свързани с жилищното му положение в България– закупен недвижим имот в област Перник, с намерение да обитава същия със семейството си. Четвърто наличието на постоянен адрес в Република България, където са и неговите роднини, през целия период на трудова заетост в чужбина. Пето записването на детето му в детска градина в [населено място], част от системата на предучилищното образование в Република България, където детето продължава да се обучава, като и факта, че жената, с която живее във фактическо съжителство работи по трудово правоотношение с Община Перник.

При тези данни се налага извод, че мястото на пребиваване на жалбоподателя е в Република България, тъй като това е центърът на жизнените му интереси. Заключението се подкрепя както от обективните факти и обстоятелства по смисъла на чл. 11, § 1, б. „б“, т. ii и т. v от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. във вр. с чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 – семейно положение и роднински връзки, и постоянен характер на жилищното му положение, така и от заявеното намерение на лицето, произтичащо от тях и особено от посочените от жалбоподателя причини за преместването му в България – събрани в резултат на трудовата му заетост в Австрия средства за закупуване на семейно жилище в Република България, желание детето му, записано в детска градина, да продължи образованието си в България и пр. (чл. 11, § 2, във вр. с чл. 11, § 1, б. „б“, т. ii и т. v от Регламент (ЕО) № 987/2009 г, във вр. с чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Безспорното наличие на завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава членка на ЕС – Австрия, изпълненото изискване за подаване на декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, гражданството жалбоподателя, семейното му положение, роднинските му връзки и постоянният характер на неговото жилищно положение в България, отнесени към обективните факти и обстоятелства доказващи намерението му за пребиваване в Република България, определят действителното място на пребиваване на това лице, а именно – Република България.

При това положение претендираното от И. Л. парично обезщетение за безработица основателно е поискано по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите за това европейски регламенти, съпътстващите ги решения на Административната комисия и Практическия наръчник за критериите за обичайно пребиваване. В тази връзка заявлението за отпускане на обезщетение за безработица е следвало да бъде разгледано по същество от ТП на НОИ – Перник.

Предвид изложеното, решението на директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник, са незаконосъобразни, като постановени при съществено нарушение на административно -производствените правила, довело и до нарушение на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, преписката следва да се върне на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник, за ново произнасяне по съществото на заявлението на И. Л., при съобразяване на относимите факти и обстоятелства от значение за случая, с оглед указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

Относно разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Такива са поискани своевременно без да се представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Доказаните по делото разноски, сторени от жалбоподателя, са както следва: за държавна такса в размер на 10.00 лв. (разписка на л. 55) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лв. (договор за правна защита и съдействие на л. 21).

Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Възражението е основателно и своевременно. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела без материален интерес по КСО, минималното възнаграждение е 500 лв. Съдът счита така възприетият в Наредбата размер за съответен на обичайната фактическа и правна сложност на дела с такъв предмет, в тази връзка и доколкото делото е приключило в две съдебни заседания, ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 510.00 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И. В. Л., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], Решение № КПК-17 от 13.11.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТПНОИ) – Перник, и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-905-3 от 04.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТПНОИ – Перник, с което на И. В. Л. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване КСО), по заявление вх. № 131-00-905 от 06.07.2023 г., като незаконосъобразно.

ВРЪЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник, за ново произнасяне по заявление вх. № 131-00-905 от 06.07.2023 г. на И. В. Л., при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Перник, с код по БУЛСТАТ: 1210825210158, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на И. В. Л., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], съдебни разноски в общ размер на 510.00 лв. (петстотин и десет лева).

Решението е окончателно, на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.