№ 91
гр. ХАСКОВО, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в заседание при закрити
врати на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №
20245600900117 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „ШАНС В-Н“ ЕООД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
******************* представлявано от управителя В.Д.В., чрез пълномощника си твърди,
че не е в състояние да изпълни свои изискуеми публични задължение към държавата и
общината, свързани с упражняване на търговската му дейност. Задълженията на
дружеството били в размер над 30 000лв., като не разполагало с достатъчно имущество и
активи, поради което било и свръхзадлъжняло. Сочи също, че затрудненията му били
трайни, а имуществото – недостатъчно, за да покрие задълженията си. Моли съда да открие
спрямо него производство по несъстоятелност на основание настъпила
неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост .
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ по счетоводен
баланс към 31.12.2023г. задълженията на търговско дружество „Шанс В-Н“ЕООд-гр.Х. са
общо в размер на 332 000лв. От счетоводството на дружеството е била предоставена
оборотна ведомост от м.01. до 06.2024г. от която се установява, че задълженията са в общ
размер на 332 334,24лв., от които 28 318,29лв. публични задължения; 33,13лв.-корпоративен
данък; 208,98лв.-вземания от клиент и 303 952,41лв. задължения към собственици, както и
108,57лв. надвнесена сума към доставчици. Кредитори на дружеството са: НАП с вземане за
ДДС в размер на 28 318,29лв.; НАП с вземане за корпоративен данък- 33,13лв.; „Пауър
Брандс“ЕООД-гр.Пловдив с вземане за рекламна услуга -208,98лв. и собственици с вземане
1
за 303 952,41лв. В удостоверение изх.№260202400212650/05.08.2024г. издадено от офис
Хасково, при ТД на НАП-Пловдив се установява,че към 05.08.2024г. дружеството има
изискуеми публични задължения общо в размер на 29 075,30лв., от които 23 888,80лв.-
главница и 5 186,50лв. лихви по образувано изпълнително дело №********* по описа за
2024г. на ТД на НАП. Последното плащане от дружеството по изпълнителното дело общо в
размер на 150лв. е извършено на 20.08.2024г. На 19.09.2022г. дружеството е подало
декларация вх.№26000223181181 за прекъсване на дейност. Дружеството е подало и
декларация от 26.06.2024г., че не осъществява дейност по смисъла на Закона за
счетоводството през отчетната 2023г. Вещото лице сочи също,че дружеството не притежава
дълготрайни активи, няма замразени ДМА , няма представени финансово обвързани
договори.От собственика са предоставени лични финансови средства за дейността на
дружеството, но не са осчетоводени като заем и не са начислени лихви. Дружеството не е в
състояние на погаси задълженията си към кредиторите, тъй като не извършва търговска
дейност, като търговската дейност е прекъсната от 19.09.2022г., а през 2023г. и към
настоящият момент не се извършва такава дейност.
Коефициентът на обща ликвидност на дружеството за 2023г. нулев, какъвто е и към
31.07.2024г. тъй като от 19.09.2022г. не осъществява търговска дейност. Отрицателни
величини са коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, както и
коефициента за рентабилност.
При тези данни по делото съдът счита, че са налице задължения от вида, посочен в
чл. 608, ал. 1,т. 1 и т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да са
погасени.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т. е. липсата на изпълнение сама по себе
си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице.
Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена приетите по делото писмени
доказателства и от заключението на приетата ССЕ. Установява се, че дружеството към
31.12.2023г. не притежава дълготрайни материални активи и не разполага с краткосрочни
вземания, а от 19.09.2022г. е прекъснало търговска дейност.
Според заключението коефициентите за ликвидност към 31.12.2023г. са нулеви, тъй
като е спряно осъществяването на търговска дейност. Към тази дата и наличните
краткотрайни активи на фирмата не са били достатъчни да покрият текущите му
задължения.Дружеството не разполага и с парични средства.
Според заключението коефициентът за финансова автономност и задлъжнялост на
дружеството за 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. е отрицателна величина. Финансовото
2
състояние на дружеството е влошено , същото не разполага с ДМА и няма краткосрочни
вземания, поради което не може да осъществява плащанията си към основния кредитор
НАП, последното плащане към който е от 20.08.2024г. в размер на 150лв.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е налице
състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до какъвто извод е стигнало
и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и поради
това спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни
изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът
следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна
финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че към 31.12.2023 г.
молителят е имал непогасени задължения както към държавата ,така и към частноправни
субекти и през тази година то не е реализирало приходи и е прекъснало търговската си
дейност на 19.09.2022г., а последното плащане към НАП е от 20.08.2024г. и то само в размер
на 150лв. Ето защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде
свързана с преустановяване на търговската дейност и извършеното последно плащане. Тъй
като дружеството е прекъснало търговската си дейност на 19.09.2022г. съдът счита, че към
тази дата същото е изпаднало вече в неплатежоспособност, тъй като задълженията към НАП
не са били погасени и вече е съществувала трайна финансова невъзможност за погасяването
им. В тази връзка наличието на евентуални частични погашения, а именно: от 20.08.2024г.
на сумата от 150лв. не е основание за определяне на по-късна дата на
неплатежоспособността, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ
неплатежоспособността може да настъпи и при извършени погасявания на отделни вземания
или на вземания към отделни кредитори.
Съдът счита,че дружеството е и в състояние на свръхзадлъжнялост, тъй като неговото
имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството "налично имущество"
по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи,
подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е
ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите, което предполага
3
такова да е възможно да бъде сформирано.
В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно налични парични средства
за покрИ.е разноските в производството по несъстоятелност както изрично е заявено в
производството по делото, поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632,
ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на „ШАНС В-Н“ ЕООД,ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ******************* представлявано от
управителя В.Д.В..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 19.09.2022г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ШАНС В-Н“
ЕООД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *******************
представлявано от управителя В.Д.В..
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото
на „ШАНС В-Н“ ЕООД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
******************* представлявано от управителя В.Д.В.. .
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ШАНС В-Н“
ЕООД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *******************
представлявано от управителя В.Д.В..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТна „ШАНС В-Н“ ЕООД,ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ******************* представлявано от управителя
В.Д.В..
СПИРА производството по т. д. № 117/2024 г. по описа на Окръжен съд-Хасково.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632, ал. 1, изр. последно ТЗ спиране на
делото на това основание се допуска само веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал. 2 ТЗ.
УКАЗВА на длъжника „ШАНС В-Н“ ЕООД,ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ******************* представлявано от управителя В.Д.В. в едномесечен срок
от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 ТЗ, както и в
едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото доказателства за
изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за предаване на ведомостите,
издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно
чл. 5, ал. 10 КСО.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
4
решението в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на
основание чл. 622 ТЗ.
Решението подлежи на вписване в Агенция по вписванията, търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел и може да се обжалва в седемдневен срок
от вписването му пред Апелативен съд – Пловдив
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
5