Решение по дело №94/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 159
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700094
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        23.04.2021 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на  двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа год., в състав        

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                           Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №94  по описа  за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на ЕТ“Н.“ гр. Смолян, подадена чрез пълномощника му адв. И.А., против Решение №260140/30.12.2020 год., постановено по АНД №1143/2020 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е изменено Наказателно постановление №67/23.09.2020 год., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, като е намалено наложеното административно наказание имуществена санкция от 7 200.00 лв. на 7 000.00 лв. В жалбата се твърди, че съдът не е взел в предвид представените по делото документи, от които се установява, че превозът е бил осъществен с всички необходими документи и съобразно изискванията на законодателството на Европейския съюз. Издаден е регистрационен документ, издаден от съответните органи в Германия през 2013 год., който документ му позволява да превозва товари като процесния по обществените пътища, като същият документ не е ограничен за превози само на територията на Република Германия. Счита че Регламент №1013/2006 год. е приложим и е с приоритет пред българското законодателство. Твърди, че превозът е бил нотифициран съобразно европейското законодателство и не може да се говори за допуснато нарушение. Законът не съдържа изрична забрана за осъществяване на транспорт на територията на Република България на такива отпадъци от превозвачи разполагащи с регистрационен документ издаден от изпращащата държава, какъвто е настоящия случай. В представеното по делото писмо-становище на Зам. Министъра на околната среда и водите, неправилно е тълкувана разпоредбата на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО. Твърди също така, че е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН е съставен на 26.06.20202 год., вместо на 25.06.2020 год., когато е било поканено дружеството за съставянето му. Изразено е несъгласие и с мотивите на районният съд за липсата на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Формалната липса на регистрационен документ, издаден по реда на ЗУО е преодолян още преди връчването на съставеният АУАН, което е още един аргумент за приложението на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – РИОСВ - Стара Загора, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е наказателно постановление №67/23.09.2020 год., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, с което на ЕТ“Н.“ е наложена имуществена санкция в размер на 7 200.00 лв., на основание чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО за нарушение на с чл.35 ал.3 и ал.5 от Закона за управление на отпадъците. Търговецът ЕТ“Н.“ ЕИК *** със седалище и адрес на  управление гр. ***, представлявано от управителя Н.С.К.е извършило следното нарушение:

На 12.06.20 год. е извършена проверка отразена в констативен протокол №007816 от служители на РИОСВ – Стара Загора  на площадка, находяща се в  гр. Казанлък стопанисвана от „БГ Рециклинг“ЕООД гр. София във връзка с постъпили в РИОСВ – Стара Загора документи с вх.№РД-052306/11.06.2020 год. от Национален координационен център към МОСВ относно преминали през ГКПП Видин товарни автомобили, превозващи отпадъци. При проверката са представени копия на следните документи относно трансграничен превоз на отпадъци съгласно Регламент №1013/2006 год.: 1 брой формуляр по приложение VII на Регламент /ЕО/ №1013/2006 за трансграничен превоз на отпадъци с код 19 2 04 /пластмаса и каучук/ от Германия, предназначени за България, гр. Казанлък, площадка на фирма „БГ Рециклинг“ЕООД; 1 брой международна товарителница; 1 Брой кантарна бележка и 1 брой декларация по приложение №51 към чл.22, ал.5 от Наредба №1/2014 год. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. От извършените проверки на горните документи се установи следното: на 08.06.2020 год. от Германия е стартирал превоз на отпадъци с код 19 12 04 /пластмаса и каучук/ в количества  24,160 т., предназначени за България за съоръжение за оползотворяване с местонахождение гр. Казанлък, ул. ***. Съгласно водената на площадка  на „БГ Рециклинг“ЕООД и представена в момента на проверката отчетна книга за отпадъци, същите са получени на съоръжението за оползотворяване на отпадъци на 11.06.2020 год. Превозващите  отпадъците фирми са „Транспред“ООД Велико Търново и ЕТ“Н.“ гр. Смолян. При направената справка в публичният регистър на лицата, притежаващи документ за извършване на дейности с отпадъци на ИАОС се цел да се установи дали същите притежават документ за дейността по транспортиране на отпадък с код 19 12 04, се установи, че ЕТ“Н.“ не притежава документ по чл.35 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци. Нарушението е извършено на 11.06.2020 год. и е установено на 12.06.2020 год. С това деяние е нарушен чл.35 ал.3 и ал.5 от ЗУО във връзка с ал.2 т.2 на чл.35 от ЗУО - събиране и транспортиране на отпадъци с код 19 12 04 – пластмаса и каучук без документ по чл.35 от ЗУО. В срока по чл.44 от ЗАНН са постъпили възражения, които са били приети за неоснователни и на основание чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО, АНО е наложил административно наказание - имуществена санкция в размер от 7 200.00 лв.

За да измени наказателното постановление, Районен съд - Казанлък е приел, че фактическите обстоятелства, доказващи извършеното формално по своя характер административно нарушение са доказани от приетите по делото писмени доказателства. Не е намерил факти, сочещи и на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. При реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Размера на имуществената санкция е близка до минималния, но не е отчетено, че се касае за първо нарушение, поради което и наказанието следва да се определи в предвиденият от закона минимум, поради което и постановил решение за изменение на наказателното постановление, като е намалил размер на санкцията от 7 200.00 лв. на 7 000.00 лв..

 Решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Не е спорно между страните, че касаторът е лице, което е регистрирано в Република Германия, съгласно действащия там Закона за управление на отпадъците, която регистрация му дава възможност за извършването на превоз на отпадъци, която регистрация се признава и от българските органи, контролиращи управлението на отпадъците. Не е спорно също така, че процесното транспортиране е било съпроводено с всички изискуеми документи съгласно Регламент №1013/2006 НА Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци. Не е спорно също така, че този регламент е приложим на територията на Република България и в действащия Закона за управление на отпадъци са въведени и неговите изисквания.

Основният спорен момент е дали съпътстващите документи за превозваният товар са достатъчни за законосъобразното транспортиране му транспортиране, както и дали предвидената задължителна регистрация по реда на глава пета, раздел втори от ЗУО не противоречи на Регламент №1013/2006.

Целта както на регламента, така и на Закона за управление на отпадъците е транспортирането на отпадъците да се осъществява само от лица, които са регистрирани за тази цел. Такъв е и смисълът на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО, който е цитиран и в обжалваното наказателно постановление, който предвижда, че всеки превоз на отпадъци за Република България се извършва, когато превозвачът/превозвачите, посочен/и в нотификацията, в случай че са регистрирани в Република България, притежава/т разрешение или регистрационен документ за транспортиране на отпадъци. Закона не определя, че това разрешение или този регистрационен документ да е издаден от българските органи и по реда предвиден в ЗУО. С оглед систематичното място на нормите на чл.35, ал.3 и чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО, втората предвижда изключение от общото правило на чл.35, ал.3 от ЗУО. Докато чл.35, ал.3 от ЗУО предвижда принципното положение за необходимост от регистрация /намира се в глава трета на закона/, то разпоредбата на чл.99, ал.1, т.5 от ЗУО касае единствено и само трансграничния превоз на отпадъци, какъвто е осъществяван в конкретния случай /глава пета, раздел IV от ЗУО/. Съгласно чл.95, ал.1 от ЗУО, превозът на отпадъци в рамките на Европейския съюз (ЕС) със или без транзит през трети страни, вносът в ЕС от трети страни, износът от ЕС към трети страни, както и транзитът през ЕС от и към трети страни на отпадъци се извършват при условията и по реда на Регламент (ЕО) № 1013/2006. В случая не се спори, че транспортирането на процесните отпадъци от пластмаса и каучук е осъществено при спазване изискванията на този Регламент и е съпровождан с всички необходими документи по Регламента. Следователно не е налице каквото и да е било извършено административно нарушение по ЗУО. Според настоящия съдебен състав ако и да е налице някакво административно нарушение, то ще се изразява в неспазването на някой от разпоредбите на глава пета, раздел IV от ЗУО /чл.95-111 от ЗУО/, а не на чл.35, ал.3 и ал.5 от ЗУО, доколкото в конкретния случай е налице трансграничен превоз на отпадъци /в рамките на Европейския съюз/, а не превоз на територията на Република България.

Липсата на извършено административно нарушение се извежда и от съдържанието на санкционната разпоредба на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО. Налага се имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, което транспортира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. В настоящият случай, е безспорно, че такива се изискват съгласно Регламент №1013/2006 и са представени от наказаното лице, но са издадени в Германия, но не в България и са издадени в съответствие с изискванията на Регламент №1013/2006. Законодателят не е предвидил това разрешение или този регистрационен документ да се издадени по реда на ЗУО. 

Като е достигнал до правни изводи за процесуална законосъобразност на процесното наказателно постановление и го е потвърдил, районният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. 

Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да бъде решено по същество. Въз основа на гореизложените мотиви, съдът намира, че не е налице извършено административно нарушение от страна на ЕТ“Н.“, поради което и издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Решение №260140/30.12.2020 год., постановено по АНД №1143/2020 год. по описа на Районен съд – Казанлък, и вместо него постановява:

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление №67/23.09.2020 год., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора, с което на ЕТ“Н.“ е наложена имуществена санкция в размер на 7 200.00 лв., на основание чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО за нарушение на с чл.35 ал.3 и ал.5 от Закона за управление на отпадъците.

 Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

                                                        

ЧЛЕНОВЕ: 1.  

   

 2.