Р Е
Ш Е Н
И Е
София, 23.07.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
Като се запозна с докладваното от съдията БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ч.гр.д.№3522 по описа на 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№
2081/14.02.2019г, от М.М.- Административен ръководител и Председател на Окръжен
съд гр. Варна, взискател, със съдебен адрес: гр. Варна, пл. „*****, на
основание чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК срещу отказа на държавния съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 43/2019г. по описа на Служба ДСИ
при СРС, 13 участък, да начисли
и събере на осн. чл.1 от Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания на законна лихва върху
задължението на длъжника „З.К.Л.И." АД по изпълнителния
лист, издаден на 4.01.2019г. по т.д. №87/2017г по описа на ВОС, представляващо
дължими държавни такси.
По делото е депозиран отговор
от страна на взискателя- адв. К.Ч., като пълномощник на „Е.Д.А.Г."СЕ, който счита жалбата за недопустима
и неоснователна.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК държавният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия
жалбата е недопустима, като подадена извън срока за обжалване, а освен това
счита, че е неоснователна, тъй като не
са нарушени законовите разпоредби.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на
жалбоподателя и материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело
№ 43/2019г. по описа на Служба ДСИ при СРС, 13 участък е образувано на
основание възлагателно писмо от Окръжен съд - Варна и изпълнителен лист от
4.01.2019 г. по т.д. №87/2017г на ВОС и въззивно т.д. №322/2018 г. на АС -
Варна, с който се осъжда „З.К.Л.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „********, представлявано от М.С.М.-Г.и Г.Н.Г.,
да заплати по сметка на ВОС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 3 600
лв. държавна такса, както и 5 лв. ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист,
както и да заплати сумите от 2 800 лв. и 1.400 лв. представляващи дължими
държавни такси по сметка на Апелативен съд - Варна.
С възлагателното
писмо е направено искане за начисляване и събиране на законна лихва върху
дължимите държавни такси, както и проучване на имущественото състояние на длъжника.
На 16.01.2019г. е
разпоредено да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, да бъде
направена справка в БНБ за негови банкови сметки и да се изпрати съобщение до
ТД на НАП София-град на осн. чл.191 от ДОПК.
Искането на
взискателя за начисляване и събиране на законна лихва на осн. чл.1 от Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания не е уважено. За
отказа на ДСИ ОС Варна е уведомен с писмо с изх.№1600/16.01.2019г, получено на
29.01.2019г, видно от приложената по делото обратна разписка.
Поканата за доброволно
изпълнение е получена от длъжника на 30.01.2019г., но до подаването на частната
жалба не е реализирано доброволно изпълнение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав с определение от 21.03.2019г. е приел жалбата, с която
е сезиран, за процесуално недопустима и оставил без
разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратил.Приел е, че това е така, тъй като жалбата е подадена след
изтичане на визирания в чл. 436, ал. 1 ГПК едноседмичен срок за това. От данните по приложеното копие от изпълнително дело № 43/2019г. по описа
на Служба ДСИ при СРС, 13 участък на 14.02.2019 г. по
делото е постъпила цитираната по-горе жалба на осн. чл.435, ал.1, т. 1 от ГПК,
подадена по пощата с обратна разписка. От приложената по
изп.дело
обратната разписка се удостоверява датата на получаване на
писмото с изх.№ 1600/16.01.2019г., с което държавният съдебен изпълнител е
уведомил взискателя за отказа да начисли и събере законна лихва върху
главниците по изпълнителния лист, а именно 29.01.2018 г./стр.
11 и стр.95/.
От пощенското клеймо на плика, с който е изпратена процесната жалба, е видно, че
датата на изпращане на жалбата е 12.02.2019 г./стр.110/. Към жалбата не е приложен документ,
удостоверяващ, че на 08.02.2019г., вместо на 29.01.2019г. във ВОС е получено
писмото с отказа на държавния съдебен изпълнител, както частният жалбоподател твърди. Всичко това е обосновал
извода на настоящия съдебен състав, че частната жалба е подадена след
изтичане на визирания в чл. 436 ГПК едноседмичен срок за това- жалбата
е просрочена.
Софийски апелативен съд е приел, че обратни разписки с посочена дата на връчване, без да е посочено
служебното качество на лицето, имащо право да получи пратката, не позволявало
да се извърши извод за надлежно връчване на съобщението за отказа на ДСИ, имало
било специална заповед от председателя на ОС-Варна зам.председателя на съда да
получавал призовките, поради което и приема, че частната жалба не била
просрочена.
Въпреки че този извод категорично не се споделя от настоящия съдебен състав-няма
такова изискване в разпоредбите на ГПК призовките да се връчват на „точно определеното със заповед лице“(връчителят
няма как да знае за съществуването на такава вътрешна за ведомството заповед),
но поради указанията на САС, които са задължителни за настоящата инстанция, е
длъжен да разгледа частната жалба като допустима.
Разглеждана по същество
жалбата е неоснователна.
Преценявайки основателността на жалбата , Софийски
градски съд взе предвид следното:
В нормата на чл.426, ал.1 от ГПК е записано, че съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
правоимащата страна на основание представен от нея изпълнителен лист или друг
подлежащ на изпълнение акт.Той няма правомощията да тълкува волята на съда, да
прави съждения относно произхода на задължението, момента на възникване, т.е.
да провежда принудително изпълнение за удовлетворяване на субективни материални
права, за които няма издаден от съда изпълнителен титул, както и да излиза
извън неговите предели. Такава е и практиката на ВКС - решение №168/28.04.2015г
по гр.д. №894/2015г, IV ГО, решение №109/1.02.2002г на ВКС по гр.д.
№2154/2001г., V ГО, решение №419/21.11.201 Зг. на ВКС по гр.д, №5900/201Зг ІV
ГО.
Съобразно нормата на чл.175,
ал.1 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ се дължи лихва върху неплатените в срока за
доброволно изпълнение държавни такси, което следва да бъде съобразено от съда
при служебното издаване на изпълнителен лист на осн. чл.405, ал.З от ГПК. Съдебният
изпълнител има право да събира без изпълнителен титул само и единствено
разноските в изпълнителното производство, висящо пред него, като под
изпълнителни разноски се има предвид платените държавна такса и адвокатски
хонорар за представителство по изпълнителното дело, образувано за реализиране
на изпълняемото право посредством изпълнителни способи, спазвайки нормата на
чл.79 от ГПК. Съдебният изпълнител не може да изпълни право, което не е удостоверено
от съда като изпълняемо. Единственото изключение, както вече се посочи, представлява
вземането за разноски по изпълнението, за които той се произнася /чл.434, ал.2
от ГПК/ и които се събират от него без изпълнителен титул.
Поради
изложеното частната жалба е неоснователна и като такава следва да не бъде
уважена.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба
с вх.№ 2081/14.02.2019г, от М.М.- Административен ръководител и Председател на
Окръжен съд гр. Варна, взискател, със съдебен адрес: гр. Варна, пл. „*****, на
основание чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК срещу отказа на държавния съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 43/2019г. по описа на Служба ДСИ
при СРС, 13 участък, да начисли
и събере на осн. чл.1 от Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания на законна лихва върху
задължението на длъжника „З.К.Л.И." АД по изпълнителния
лист, издаден на 4.01.2019г. по т.д. №87/2017г по описа на ВОС, представляващо
дължими държавни такси.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/