№ 1805
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514763 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „К.
и К.“АД чрез адвокат Р. С. срещу Решение 20162579 от 24.07.2021г., постановено по
гр. д. № 56313/2020г. по описа на Софийски районен съд, 81 с-в, в частта му с която са
уважени срещу жалбоподателя исковете на Б.И. И. по чл. 344, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл.
225 от КТ; чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението от длъжността
„шивач обувки“, възстановяване на длъжността и заплащане на обезщетение за
оставане без работа и за заплащане на трудово възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради
несъобразяване на СРС със трайната съдебна практика по прилагането на чл. 193 от
КТ. Посочва, че няма изискуема форма за доказване, че работника е канен да даде
обяснения.. счита за доказано по делото, че лице-разпитано като свидетел по делото
установява, че уведомило ищцата, че следва да се яви при директора за даване на
обяснения. Свидетелите установявали и че тя се е явила при работодателя.. закона не
изисквал работодателя да извършва оценка на дадените му обяснения, а само
изслушване или искане за писмени обяснения.
В исковата молба нямало релевирани други основания за отмяна на уволнението.
Спазен бил редът за уволнение и били налице всички предпоставки. За прекратяване на
1
ТПО по дисциплинарен ред. По иска по чл. 224 КТ имало изявление за съдебно
прихващане с дължимо от ищцата по чл. 221, ал. 2 обезщетение и било заявено, че това
не се оспорва от ищцата.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на
решението.
СГС след преценка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност въззивния съд е
ограничен до оплакванията в жалбата и приложение на императивни материални
норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото писмени и гласни доказателства СГС намира, че макар и само по краен
резултат първоинстанционното решение по исковете по чл. 344, ал. 1, т.т.т. 1,2, 3 вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ е правилно по следните съображения:
Основателни са оплакванията в жалбата срещу изводите на СРС, че по делото не
е доказано осъществяване на процедура по чл. 193, ал. 1 от КТ и съответно е отменил
уволнението без да разглежда по същество спора дали са извършени посочените в
заповедта за дисциплинарно наказване и в заповедта за прекратяване на ТПО
нарушения на трудовата дисциплина.
За да достигне до извод за неосъществена процедура по искане на обяснения от
работодателя във връзка с вменените нарушения СРС е приел, че липсват писмени
доказателства в тази насока и че не приема като годни доказателствени средства
свидетелски показания.
Горното становище на СРС е в остро противоречие с правилата на чл. 164 ГПК и
трайната съдебна практика по въпроса за доказателствените средства, чрез които може
да се доказва изпълнение на процедура по чл. 193 КТ.
Нито КТ, нито ГПК поставят ограничение изпълнението на процедура по чл. 193
КТ да може да се доказва само с определен вид (писмени според СРС) доказателствени
средства по ГПК.
По въпроса е налице трайна и безпротиворечива практика и на ВКС,
обективирана не само в сочените в жалбата решения, но и в други (Решение № 60329
от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 838/2021 г., IV г. о., ГК и много други).
В конкретния случай от показанията на свидетеля Вучева – специалист
„Управление на човешки ресурси“ при ответника - се установява, че в нейния отдел са
постъпили две докладни от прекия ръководител на ищцата (св. В.). Това е станало в
деня на връчване на уволнителната заповед. Свидетеля посочва, че е предала
докладните на изпълнителния директор на ответното дружество. След запознаване със
същите директорът е отишъл при свидетеля и е попитал какви са възможностите за
2
дисциплинарно уволнение. Свидетелката разяснила процедурата при което
изпълнителния директор е наредил на свидетелката да извика ищцата при него за
обявснения. Около обяд същият ден свидетелката срещнала ищцата на стълбите, като
е казала, че директорът я вика за обяснения и придружила ищцата до неговия кабинет,
в който ищцата е престояла около 30 мин. Свидетеля не е присъствал на разговора.
След това директорът е излязъл от кабинета си, отишъл е при свидетеля и е казал, че
ищцата ще бъде уволнена дисциплинарно и не е казала нищо в своя защита.
По делото липсват доказателства, които да оборват показанията на тази
свидетелка. Фактът, че тя е служител на ответника, сам по себе си не води до извод за
недостоверност на показанията поради заинтересованост. Показанията са логични,
последователни и без вътрешни противоречия, поради което се кредитират от
настоящият състав на съда.
Предвид горното СГС приема, че преди налагане на наказанието работодателят
е поискал обясненията на работника.
Поради това и неправилно СРС е уважил исковете без да разглежда по същество
въпроса дали са осъществени визираните в заповедите нарушения, извършени ли са
виновно и дали са достатъчно тежки, за да обосноват налагане на наказание
дисциплинарно уволнение.
По тези въпроси СГС намира следното:
В доказателствена на тежест на работодателя е да докаже извършването на
описаните в заповедта и двете докладни записки нарушения от страна на ищецата.
По делото няма никакви доказателства в тази наоска.
В заповедта за уволнение се посочват като причини за уволнение: неспазване на
техническите и технологичните правила; уронване авторитета на прекия ръководител
(тоест злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието);
неизпълнение на законните нареждания на работодателя-отказ да изпълнява възложени
задачи, които представляват коригиране на грешки допуснато лично от самото лице;
произвеждане на некачествена продукция; лош пример за останалите работници и
внасяне напрежение в бригадата.
В заповедта се препраща към докладни от 15.09.2020г. и 16.09.2020г. което е
принципно допустимо.
Такива нарушения обаче не се доказват по делото.
За доказването им са представени два броя докладни записки от изслушаната и
като свидетел по тези обстоятелства по делото В.-координатор производство.
В докладна от 16.09.2020 се посочва, че на същата дата в бригадата имало
напрежение и се стигнало до устен конфликт, породен от неуважително отношение на
ищцата и нежелание да спазва трудова дисциплина. По-долу се посочва, че
3
неуважително и нападателно отношение е било насочено към ръководител отдел-явно
се има предвид съставилата докладната В...
Няма посочване какви изрази е ползвала ищцата и не може да се извърши от
съда проверка дали те са неуважителни към ръководителя на ищцата. Посочва се в
докладната, че това не бил първи случай, но няма посочване на друг такъв с
конкретизиране по време място, вид на действия или изрази.
Посочва се в докладната, че лицето не търпи критика по отношение на
допуснати от него грешки, които били системни при ушиван на „саи“, но няма
конкретно посочени грешки-не става ясно в какво се изразяват нарушенията в
техническия или технологичен процес на ушиване, които да водят до некачествена
продукция-дали ползва погрешни методи на ушиване, не спазва някаква мостра или
друго. Няма и посочване на конкретни правила (технически и/или технологични) които
да трябва да се спазват в процеса на ушиване на продукцията „саи“.
Посочва се, че имало ситуации, в които ищцата подтиква останалите работници
да нарушават трудовата дисциплина, като ги насърчавала по технически или
технологични въпроси да не се обръщат към надлежния бригадир, а към друго лице-
няма посочване на конкретна такава ситуация поне като период и като вид на
възникнал проблем за някой друг работник от техническо или технологично естество и
какви са били действията на ищцата, квалифицирани като подтикване на другите
работници да нарушат реда, няма и посочен колега на ищцата който да е бил
мотивиран от ищцата да наруши реда. Няма и никакви доказателства в самото дело за
такива конкретни действия (по време, място, участващи лица и прочие)
Посочва се, че имало многократни разговори преди това с ищцата но отново
няма никаква конкретика, а такава не е внесена и чрез показанията на В. кога и по
какъв повод са водени такива разговори включително с производствен директор.
В предходната докладна от предходния ден също липсва всякаква конкретика
относно какви точно грешки при това системни (което предполага най-малко три
отделни нарушения) е извършила ищцата. Тази докладна също е съставена от св. В.. В
показанията си пред съда тази свидетелка отново не е изложила никаква конкретика за
грешките на ищцата, за периода в който те са извършени, за техния вид, отражение на
производството ит.н. – за да се приема, че има грешки и то при системност. Свидетеля
отново не посочва конкретно установени технически или технологични правила, които
да е нарушила ищцата и в които да се състоят нейните грешки и които да са довели до
некачествена продукция. Няма конкретика в показанията на В. за ползвани от ищцата
словесни изрази, които да се квалифицират като грубо и неуважително отношение към
свидетелката като пряк ръководител на ищцата, нито се посочват конкретни случай на
действия на ищцата с които последната да подтика други работници към нарушаване
на трудовия ред.
4
При липса на доказателства за конкретни допуснати грешки и неуважително
отношение не може да се приеме, че ищцата е отказала да изпълни нареждане на пряк
ръководител да поправя грешките си, което неизпълнение да се квалифицира по чл.
187, ал. 1, т. 7 от КТ, не е доказано и производство на некачествена продукция (т. 4 на
същият текст. Няма и нарушение по т. 3 на тази разпоредба, посочено в докладната,
защото такова нарушение изисква изобщо да не изпълнява възложената работа.
Некачественото изпълнение е нарушени по т. 4, каквото се посочи, че не е доказано.
Показанията на В. са принципни- за някакви нарушения без никаква конкретика.
Отделно тя е и явно заинтересована да дава показания в подкрепа на изложеното в
двете заповеди и двете докладни, защото заповедите са изцяло базирани на двете
докладни, които пък са съставени именно от тази свидетелка. Както от двете заповеди
така и от докладните не става ясно и какви са другите (по смисъла на т. 10 от чл. 187,
ал. 1, т. 10 КТ) нарушения на ищцата извън вече обсъдените по-горе.
Предвид липсата на доказателства за конкретно неизпълнение на трудовите
задължения (за време на извършване на нарушенията и в какво се състоят като
конкретни действия, бездействия, словесни изрази) не може да се приеме, че са
осъществени дисциплинарни нарушения, нито може да се извърши проверка за
тежестта им и дали наказанието е наложено в предвидените от закона срокове.
Ето защо и наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и
заповедта за налагането му и тази с която е прекратено ТПО поради дисциплинарното
уволнение са незаконосъобразни. Уволнението подлежи на отмяна и решението на
СРС е правилно в тази му част като краен резултат.
Предвид акцесорния характер на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.
225 КТ те също правилно са уважени, като по тношение на размера на паричната
претенция по чл. 225 КТ няма и оспорвания от ответника.
Няма основание за извършване на компенсация с обезщетение по чл. 221, ал. 2,
доклкото такова би се дължало от ищеца на ответника само в хипотеза на
законосъобразно прекратяване на ТПО.
По отношение на исковете по чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ няма конкретни
оплаквания в жалбата срещу решението на СРС и същото следва да се потвърди и в
тази му част.
По разноските:
При този изход на делото във въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемата-ищца. Същата претендира адвокатски хоноар в размер на 810 лева
съгласно репдствения договор за правна помощ от 11.11.2021г. направено е
възражение за прекомерност от въззивника, което СГС намира за неоснователно.
Минималния размер на хонорар по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 е минималната
5
рабонта заплата към деня на подписване на договора за правна помощ (чл. 7, ал. 1, т. 1
от Наредба 1/2004г.) за 2021г. минималната работна заплата е 650 лева и разликата от
160,00 лева с уговорения хонорар според СГС не е прекомерна с оглед на
обстоятелството, че видно от договора за правна помощ хонорара е за защита по
въззивната жалба с която е обжалвано решението („..да заплати обезщетения …
съгласно диспозитива…“) и по исковете по чл. 225 и чл. 128 и чл. 224. А по паричните
искове се дължи отделен хонорар по принцип.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20162579 от 24.07.2021г., постановено по гр. д. №
56313/2020г. по описа на Софийски районен съд, 81 с-в, в частта му, с която са уважени
срещу „К. и К.“АД исковете на Б.И. И. по чл. 344, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 от КТ; чл.
128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ
ОСЪЖДА „К. и К.“АД ДА ЗАПЛАТИ НА Б.И. И. сумата от 810,00 лева-
разноски за въззивна инстанция за адвокатски хонорар.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6