МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НЧД № 5105/19 ГОДИНА ПО
ОПИСА НА СГС, НК, 21 СЪСТАВ
Производството е по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА.
Делото е образувано пред СГС по повод
издадена на 17.10.2019 година ЕЗА от Прокуратура Винер Нойщадт, Република Австрия по преписка № 10 St 217/19w ЕЗА по отношение на иракския гражданин Д.М.А.А. ЛНЧ **********,
роден на *** година в гр.Д., Ирак с цел наказателно преследване за извършени
престъпления по § 114 ал.1, ал.3, т.1 и т.2, ал.4, първи случай от Закона за
полицията за чужденци /участие в организирана престъпна група и подпомагане на
незаконно влизане и пребиваване в страната/.
В съдебно заседание, представителят на СГП
поддържа направеното искане, като счита, че са налице всички законови
предпоставки за предаване на иракския гражданин на Република Австрия, въз основа на Европейска заповед
за арест.
Защитникът аргументира обратното становище и
настоява изпълнението й да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства,по отделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Д.М.А.А. ЛНЧ **********, роден на *** година
в гр.Д., Ирак, иракски гражданин.
Постъпилата ЕЗА, издадена на 17.10.2019
година от Прокуратура Винер Нойщадт, Република Австрия
по преписка № 10 St 217/19w по отношение на иракския гражданин Д.М.А.А. ЛНЧ **********,
роден на *** година в гр.Д., Ирак касае извършени престъпления по § 114 ал.1,
ал.3, т.1 и т.2, ал.4, първи случай от Закона за полицията за чужденци /участие
в организирана престъпна група и подпомагане на незаконно влизане и пребиваване
в страната/.
Посочено е, че поисканото лице е осъществило
общо 6 престъпления в периода от 17.07 до 09.10.2019 година на територията на
Република Австрия, изразяващи се в организирането на незаконно влизане и
пребиваване /преминаване/ на мигранти и участието в организирана престъпна
група.
Предвиденото наказание за престъпленията е
лишаване от свобода до десет години. Давностният срок за наказателното
преследване по посочените престъпления не е изтекъл.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице
всички предпоставки визирани в ЗЕЕЗА, позволяващи изпълнението на ЕЗА.
Престъпленията, за които е била издадена ЕЗА
са извършени на територията на Република Австрия,
престъпленията за които е издадена ЕЗА не са амнистирани в Р България и не
попадат в нейната юрисдикция, исканото лице не е осъдено в България, нито в
друга държава-членка на ЕС за същото престъпление, нито пък е малолетен. Посочените
в ЕЗА престъпления попадат в категорията на престъпните деяния по чл.36
ал.3 т.1 и т.13 от ЗЕЕЗА, при които не се изследва въпроса за двойна
наказуемост, поради факта, че са касае за престъпление, което в издаващата
Държава се наказва с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три
години.
Не са налице и нито едно от останалите
основания, визирани в чл.40
от ЗЕЕЗА, които дават право на съда да откаже изпълнение на ЕЗА. Несъмнено Д.М.А.А.
не е български гражданин и няма статут на постоянно пребиваващ в страната, а
единствено и само на временно пребиваващ, въпреки това по отношение на него не
е неприложимо и основанието за отказ на основание чл.40
т.4 от ЗЕЕЗА, доколкото то касае възможност за преценка само в случаите, когато
става въпрос за изпълнение на вече постановена присъда в издаващата Държава, какъвто
не е конкретният случай, тъй като ЕЗА е издадена с цел провеждане на
наказателно производство.
Обстоятелството, че Д.М.А.А. има разрешение
за временно пребиваване на територията на страната не означава, че той е
получил статут на убежище в страната. Издаването на документ за пребиваване на
чужденец е уредено в Закона за чужденците в Република България, както и в
Закона за българските документи за самоличност. Получаването на убежище е
уредено в Закона за
убежището и бежанците, в Конвенцията
за статута на бежанците от 1951 година и в други международни актове по
защита правата на човека. По силата на чл. 7 от
ЗУБ убежището е закрила, която българската държава дава на чужденци,
преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи. Съгласно чл. 2 от
ЗУБ компетентният орган за това е Президента на Република България. От
данните по делото е видно, че производство за предоставяне на убежище не е било
проведено, респективно не е било предоставяно убежище на исканото лице.
Останалите степени на закрила по ЗУБ – статут бежанец, хуманитарен статут и
временна закрила, не се изследват в производството по екстрадиция съгласно
текста на чл.
6 от ЗЕЕЗА, поради и което тяхното наличие е ирелевантно за производството
по екстрадиция.
Неоснователни в случая се явяват и
възраженията, направени от защитника, че с предаването на лицето на австрийските
власти, ще бъде прекъсната трайно връзката между него и семейството му. Това е
така, тъй като в закона не са предвидени подобни основания за отказ, което на
практика ги прави ирелевантни.
Воден от гореизложените съображения, СГС
прецени, че са налице всички процесуални и материални предпоставки за допускане
на изпълнение на ЕЗА, издадена срещу Д.М.А.А., поради което постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.