№ 319
гр. Л., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 202143********1274 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от РПК
„С.“ против СВ. СТ. СТ. за присъждане на вземания за заплащане на цена по
договор за наем, разходи във връзка с ползването на наетата вещ и неустойка
за забавено изпълнение.
Твърди се, че между страните е постигнато съгласие и сключен договор,
по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване недвижим имот – гараж, находящ се в с. А., община Л.
срещу заплащане на сумата от 20,40 лв. В договора страните уговорили, че
ответникът ще разплаща таксите във връзка с ползването на вещта в частност
такса битова смет. Страните уговорили срок за ползването на вещта от една
година, с възможност за продължаването му с още една година. След изтичане
срока, уговорен в договора /01.****.2018 г./ ответникът продължил да ползва
вещта, за което ищецът нямал възражения.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си заплащане на
цената за ползването на вещта за периода юли 2020 до м. май 2021 г., като
дължи общо сумата от 224,40 лв. или по 20,40 лв. за всеки месец, включен в
периода. Ответникът не е изпълнил и задължението си да запрати дължимата
такса за ползването на имота за 2021 г. в размер на 18,00 лв.
Поради забава при заплащане на цената за ползването на вещта ищецът
1
твърди, че ответникът дължи неустойка в размер на 1 % от дължимата сума за
всеки ден от деня на забавата до изплащането й или общо сумата от 364,65
лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 224,40 лв. – наемна цена за периода
юли 2020 до м. май 2021 г., такса смет в размер на 18,00 лв. за 2021 г. и
неустойка за забава в размер на 364,65 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземанията и
сторените по делото разноски.
Ответникът не е ангажирал отговор в срок.
В хода на делото ищецът участва чрез адв. П., който по същество излага
становище за основателност на заявените претенция и съображения за това.
Ответникът не участва лично или чрез представител по делото и не
излага становище по същество.
Между РПК „С.“, от една страна, и СВ. СТ. СТ., от друга, е постигнато
съгласие и сключен договор, по силата на който първият се е задължил да
предостави на втория за временно и възмездно ползване собствени си
недвижим имот, представляващ гараж, срещу заплащане месечно на сумата от
20,40 лв. с ДДС, пратима авансово до 30-то число на преходния месец.
Страните са уговорили, че при заплащане на цената ищецът издава фактура, в
която отразява начина на плащане, датата на плащане, платена сума,
евентуални прихващания за извършени плащания от ответника срещу
наемната цена. При забава заплащане на уговорената цена ответникът дължи
неустойка от 1 % за всеки просрочен ден от деня на забава до окончателното
й заплащане. В договора страните са уговорили срок за ползване на веща от
една година за времето от 01.****.2016 г. до 01.****.2017 г. и възможност,
след изтичане на уговорения срок, ползването на вещта да продължи, ако не е
налице противопоставяне от страна на ищеца, за същия срок – една година. В
договора ответникът е поел задължение да покрива разходите във връзка с
ползването на вещта, като същите са изброен неизчерпателно - за
електроенергия, вода, телефон, такса смет, данък сгради и др. Таксата за
битови отпадаци е уточнено, че се заплаща ежемесечно, на равни вноски за
периода април – декември /л. 4-8 от делото/.
2
РПК „С.“ е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор
00299.381.501, находящ се в с. А., ведно с изградените в него постройки –
самостоятелен обект в сграда – ресторант с идентификатор № ****,
самостоятелен обект в сграда – офис с идентификатор № ****, самостоятелен
обект в сграда – магазин с идентификатор № ****, самостоятелен обект в
сграда – кафе-аператив с идентификатор № 00299.381.501.2.2, едноетажна
сграда – гараж с идентификатор № ****, едноетажна сграда – работилница, с
идентификатор № **** и едноетажна сграда – парно помещение с
идентификатор № ****, за което е издаден констативен нотариален акт за
собственост № 30, том V, рег. № ****, дело № **** от 2012 г. /л. 31-32 от
делото/.
За 2021 г. за обектите, изградените в посочения по-горе поземлен имот,
е дължима такса за битови отпадъци от 590,42 лв., от които 77,70 лв. за обект
гараж, като за пет месеца /за колкото е ползван обект от ответника/ таксата за
обекта е 15,00 лв. без ДДС, съгласно счетоводна справка от 07.****.2021 г.
От показанията на свидетелите на ищеца - В. и Г. се установява, че
първата е работила при ищеца в периода 1979 г. до 2019 г., като продавач, а
втората работи като продавач-консултант и управител при ответника от 2015
г. и до момента. Свидетелите изпълнявали трудовите си функции в смесен
магазин в с. А.. На обща стена с магазина, в което те работили, ищецът имал
гараж, които отдавал под наем. Ключовете за гаража, както и за други обекти
на ищеца в с. А., се държал в магазина, като свидетеля Г. ги предава на
лицата, на които обектите са предоставени за ползване, след обаждане от
председателя на кооперацията. Около година, след започване на работа при
ищеца, свидетелят Г. предала на ответника ключовете на гаража по указания
на управителя на кооперацията, за което уведомила свидетеля В.. Двамата
свидетели, казват, че са виждали ответника да влизал излиза от гаража, но
отричат да са имали знание за какво той го е ползвал. Освен предаването на
ключовете те казват, че не са имали ангажименти да събират сума във връзка
с ползването на имота. Към момента свидетеля Г. казва, че имотът се ползва
от друг човек. На него предала ключа за обекта, но отрича той да й е връщан
от ответника.
От ангажирани по делото 12 броя факти се установява, че те са
издадени от РПК „С.“ на името на С. С. С.о за периода 03.****.2016 г. до
3
28.09.2020 г. Във фактурите, като основание за издаването им, е посочена
наем за посочени месеци, такса битови отпадаци и такса фактури. Посочените
във фактурите суми е отразено, че са платени в брой, като по тях за получател
е положил подпис ответника С.. Във фактурата от 28.09.2020 г., като
основание за издаването й е посочен - наем за периода януари – юни 2020 г.
вкл. и такса битови отпадаци в размер на 40,00 лв.
През м. март 2021 г. ищецът е уведомил ответника, че във връзка с
договор за наем на гараж в с. А. дължи сумата от 405,45 лв., като го е поканил
да погаси задълженията си. Към писмото е приложена справка за
задълженията на ответника, като тя и писмото са му връчени лично срещу
разписка, на 29.03.2021 г.
През м. май 2021 г. ищецът е отправил изявление до ответника, че
поради неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена
прекратява, сключения с ответника договор за наем на гараж в с. А.. В
писмото е посочено размер на задълженията по договорната връзка от 525,47
лв., като на адресата е предоставен 1-седмичен срок за погасяване на
задължение, а ако по тях не се предложи изпълнение е посочено, че
помещението следва да бъде освободено. Към писмото е посочено, че е
приложена счетоводна справка, а то е връчено на ответника срещу разписка
на 18.05.2021 г.
Съгласно счетоводна справка от 15.06.2021 г. по партидата на ответника
при ищеца, открита във връзка с ползването гараж в с. А., е налично
задължение в размер а 224,40 лв. – наемна цена за периода юли 2020 г. до май
2021 г. вкл., такса битови отпадъци 18,00 лв. и 364,65 лв. – неустойка за
забава или общо сумата от 629,05 лв.
При установените факти съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за присъждане на вземания за заплащане на
цена по договор за наем, разходи във връзка с ползването на наетата вещ и
неустойка за забавено изпълнение с правна квалификация чл. 232, ал. 2, пр. 1
– во и 2-ро ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Страните са се намирали в договорни отношения, по силата на които
ищецът е предоставила на ответника за временно ползване гараж в с. А.
срещу заплащане на сумата от 20,40 лв. на месец. Отношенията са уговорени
4
като срочни с възможност за продължаването им ако не е налице
противопоставяне от страна на ищеца. До м. юни 2020 г. ответникът е
изпълнявал задълженията си за заплащане на наемната цена, като във връзка с
предложеното от него изпълнение ищецът е издавал фактура, в която е
обективирана разписка за платената сума в брой от ответника, съгласно
угореното в договора. След юли 2020 г. ответникът не е ангажирал
доказателства за заплащане на наемната цена, като той носи
доказателствената тежест за установяване на този факт. Липсата на
изпълнение е мотивирала ищеца да отправи изявление до ответника за
разваляне на договорната връзка. Това изявление е достигнало до адресата и е
прекратило договорната връзка след изтичане на предоставения в него срок за
доброволно изпълнение. Този срок, с оглед периода за който не е предложено
изпълнение, съдът приема, че е подходящ.
В договора ответникът се е задължил да покрива разходите във връзка с
ползването на имота, в това число таксата за битови отпадъци.
Пропорционално на периода, за който е ползван имота, таксата за битови
отпадъци за имота, предмет на наемната връзка, е 18,00 лв. За погасяването на
това задължение ответникът не е ангажирал доказателства, като тежестта на
доказване за установяване на този факт също е негова.
По изложените съображения съдът намира, че исковете за присъждане
на вземане за наемна цена за периода юли 2020 г. до май 2021 г. в размер на
224,40 лв. и за заплащане на разходи във връзка с ползването на наета вещ –
такса битови отпадъци, в размер на 18,00 лв., са доказани. Върху тези
вземания в полза на ищеца следва да се присъдят и правоувеличаващи
последици в размера на законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
В договора страните са уговорили заплащането на неустойка при забава
заплащането на уговорената наемна цена. Съгласно ТР № 7/2013 г. на ОСГТК
на ВКС не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато
двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима
в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. Договорът за наем е с продължително и периодично изпълнение
5
/изпълнение по него се дължи периодично, в рамките на определени
интервали от страна на ползващото вещта лице/, с оглед на което с
развалянето на договорната връзка не отпада задължението за заплащане на
уговорена неустойка за забава.
В договора страните са уговорила авансово заплащане на наемната
цена. По вземанията, касаещи периода юли 2020 г. до май 2021 г., ответникът
не е предложил изпълнение в уговорения срок, поради което е изпаднал в
забава и дължи заплащането на неустойка. Неустойката е в процент за всеки
ден на забава, като с оглед забавата по всяко едно вземанията към 15.06.2021
г. тя е в размер на 364,65 лв., т. е. в завените в исковата молба рамки.
С оглед на изложеното искът за присъждане на вземане за заплащане на
обезщетение за забава се явява основателен в заявените размери. Върху това
вземане не следва да се присъждат правоувеличаващи последици, тъй като те
обезщетяват една и съща вреда – вредата от забавата при заплащането на
главните вземания /за наемната цена и разноските/, върху които вече е
присъдено вземане за забава от датата на подаване на исковата молба до
изплащането им.
Ищецът е заявил искане за разноски. По делото той е ангажира
доказателства за сторени разноски в размер на 400,00 лв. /****0,00 лв.
държавна такса и 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение/. При изхода на
спора тези разноски следва да се възложат за заплащане в тежест на
ответника.
След обявяване на делото за решаване /28.****.2021 г. – 11,21 ч./
ответникът е починал /смъртта му е настъпила на 28.****.2021 г. – 18:40 ч/, с
оглед на което и по аргумент от чл. 129, ал. 2, изр. 2-ро ГПК решението
следва да бъде постановено срещу ответника, след което производството по
делото да бъде спряно за установяване на правоприемниците му.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 – во и пр. 2-ро ЗЗД СВ. СТ.
СТ., с ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „В.“ № **** да заплати на РПК „С.“,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „А. И.“ № ****,
6
ет. 3 сумата от 224,40 лв. /двеста двадесет и четири лева и четиридесет
стотинки/ – наемна цена за периода юли 2020 до м. май 2021 г. за ползването
на гараж в с. А. и такса смет в размер на 18,00 лв. /осемнадесет лева/ за 2021
г., ведно със законната лихва от 01.07.2021 г. до изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД СВ. СТ. СТ., с ЕГН **********,
с адрес: с. Д., ул. „В.“ № **** да заплати на РПК „С.“, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „А. И.“ № ****, ет. 3 сумата от
364,65 лв. /триста шестдесет и четири лева шестдесет и пет стотинки/ -
неустойка за забава върху вземането за заплащане на наемна цена в размер на
224,40 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 СВ. СТ. СТ., с ЕГН **********, с
адрес: с. Д., ул. „В.“ № **** да заплати на РПК „С.“, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „А. И.“ № ****, ет. 3 сумата от
400,00 лв. /четиристотин лева/ - сторени разноски в производството по
делото.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
7