Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 29.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1780 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „И.“ АД (в открито производство по несъстоятелност с
решение от 24.11.2016г. по т.д. №5599/2015г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в) искове за
признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че дружеството не
дължи на „К.т.б.“ АД сумите, включени списъка на приетите вземания, одобрен от
съда по несъстоятелността с определение от 04.05.2017г. по т.д. №5599/2015г. на
СГС, ТО, VІ-1 с-в, с което е оставено без уважение възражение на „И.“ АД по чл.
692, ал. 2 ТЗ срещу вземанията на банката, включени в списъка.
Видно от съдържанието
на списъка на приетите вземания на кредитори на „И.“ АД (представен като
приложение към исковата молба, но и обявен по партидата на дружеството в
търговския регистър), част от вземанията на „К.т.б.“ АД, включени в списъка (които
се явяват и предмет на предявените с исковата молба отрицателни установителни
искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ), са напълно идентични по основание и размери
с вземанията, за които в полза на „К.т.б.“ АД срещу „И.“ АД са издадени заповед
за незабавно изпълнение от 02.07.2015г. по ч.гр.д. №36329/2015г. на СРС, ІІ ГО,
54 с-в и заповед за незабавно изпълнение от 08.08.2016г. по ч.гр.д.
№5954/2016г. на РС-Плевен.
С определение от
12.09.2018г. исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК, но
определението е частично отменено с определение от 23.11.2018г. по в.ч.гр.д.
№5637/2018г. на САС, като последица от което предмет на настоящото дело са
искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземанията,
за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение от 08.08.2016г. по
ч.гр.д. №5954/2016г. на РС-Плевен, а именно вземания за сумата
20 340 632,00 лв. – главница за периода от 05.05.2015г. до
18.07.2016г. по договор за кредит от 05.10.2010г., сумата 632 819,67 лв. –
законна лихва върху главницата, изтекла в периода от 05.08.2016г. до
24.11.2016г., сумата 188 634,31 лв. – просрочени лихви върху просрочена
главница за периода от 25.07.2014г. до 25.03.2015г., сумата 417 608,82 лв.
– просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.04.2015г. до
27.07.2015г., сумата 3 780 316,00 лв. – просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 27.04.2015г. до 27.06.2016г., сумата
225 442,01 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от
27.06.2016г. до 18.07.2016г., сумата 276 273,62
лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015г. до
18.07.2016г., сумата 2 008,27 лв. – нотариални такси и разноски по кредита
и сумата 376 196,86 лв. – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №5954/2016г.
на РС-Плевен (посочени в т. 1.2, 1.10,. 1.11, 1.12, 1.13, 1.14, 1.15, 1.16 и
1.17 от списъка на приетите вземания, одобрен с определението от 04.05.2017г.
по т.д. №5599/2015г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в), както и вземания за сумата
182 500,67 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
25.07.2016г. до 24.11.2016г., сумата 25 587,79
лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода за периода от
18.07.2016г. до 24.11.2016г., сумата 63 071,51
лв. – разноски по договора за кредит за периода до 24.11.2016г., и
сумата 1 250,00 лв. – разноски по т.д. №5599/2015г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в
(посочени в т. 1.18, 1.19, 1.20 и 1.22 от списъка на приетите вземания, одобрен
с определението от 04.05.2017г. по т.д. №5599/2015г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в).
Ответникът „К.т.б.“
АД оспорва исковете.
Синдикът на „И.“ АД
дава становище, че исковете са неоснователни.
Приетите като писмени
доказателства по делото договор за банков кредит от 05.10.2010г., анекс №1 от
28.02.2012г. и анекс №2 от 19.06.2013г. при съвкупната им преценка със
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза установяват
възникнали облигационни правоотношения между страните по делото, по силата на
които ответникът „К.т.б.“ АД е предоставил на ищеца „И.“ АД кредит в общ размер
1 930 475,00 евро, а ответникът се е задължил да върне усвоените
суми, плати възнаградителни лихви (а при забава и наказателни лихви), както и
разноски по управление на кредита в размерите и сроковете, уговорени в чл. 9-14
от договора от 05.10.2010г. и §3 от анекса от 19.06.2013г.
Освен установените от
счетоводната експертиза плащания от ответника в общ размер 1 707,34 евро, доказателства,
но и твърдения за други плащания в погашение на задълженията му по договора за
банков кредит не са ангажирани в производството по делото.
При последици на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК и въз основа на заключението на
счетоводната експертиза съдът приема за доказано, че задълженията на ответника
за главница, лихви, неустойки, такси и разноски за управление на кредита,
изчислени в левовата им равностойност съгласно §2 ТЗ, възлизат на сумите,
посочени в заключителната част на експертизата.
В голямата им част
размерите на вземанията на ответника, които са включени в списъка на приетите
вземания на кредиторите на ищеца и са предмет на предявените отрицателни
установителни искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ, съвпадат с установените от
експертизата размери на вземанията.
Заключението на
експертизата установява различни размери на следните вземания – вземането за
неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015г. до 18.07.2016г. е
изчислено от експертизата в размер на 281 216,57 лв., а е включено в
списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ с размер от 276 273,62 лв.; вземането за
неустойка върху просрочена лихва за периода за периода от 18.07.2016г. до
24.11.2016г. е изчислено от експертизата в размер на 19 769,86 лв., а е
включено в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ с размер от 25 587,79 лв.;
вземането за разноски за управление на кредита е изчислено от експертизата в
размер на 62 071,50 лв., а е включено в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ в
размер от 63 071,51 лв.
Въз основа на
заключението на счетоводната експертиза и при липса на събрани доказателства,
които да го опровергават, съдът приема, че предявеният установителен иск за
недължимост на вземането на ответника за неустойка върху просрочена лихва за
периода за периода от 18.07.2016г. до 24.11.2016г. се явява частично
основателен за разликата над сумата 19 769,86 лв. до предявения и приет в
производството по несъстоятелност на ищеца размер от 25 587,79 лв., а
установителният иск за недължимост на вземането за разноски за управление на
кредита до 24.11.2016г. е частично основателен за разликата над сумата
62 071,50 лв. до предявения и приет в производството по несъстоятелност на
ищеца размер от 63 071,51 лв.
Изцяло основателен се
явява предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на вземането за
сумата от 376 196,86 лв. – юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.
№5954/2016г. на РС-Плевен, тъй като безспорно е установено по делото, че
заповедното производство по ч.гр.д. №5954/2016г. на РС-Плевен не е приключило с
влязъл в сила съдебен акт, а за разлика от всички останали вземания за съдебни
разноски по чл. 78 ГПК (които възникват с
факта на разходване на средства от страната за съдебна защита срещу
противоправни действия/бездействия на насрещната страна, неоснователно
предизвикала правен спор), вземането за
юрисконсултско възнаграждение може да възникне и да стане изискуемо именно и
само като последица от влизане в сила на съдебния акт, с който е присъдено
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за конкретното съдебно производство.
В останалата им част
предявените отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 1 ТЗ са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на
делото в тежест на ищеца е да възстанови част от разноските, които ответникът е
направил за исковото производство, съразмерна на отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 694, ал.
7 ТЗ в тежест на ищеца е и плащането на държавната такса за разглеждане на
отхвърлените искове, а в тежест на ответника е плащането на държавната такса,
дължима за разглеждане на исковете в уважената им част.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че „И.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***. св. ********не дължи на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата над
19 769,86 лв. до предявения и приет в производството по несъстоятелност на
„И.“ АД размер от 25 587,79 лв. на вземане за неустойка върху просрочена
лихва за периода за периода от 18.07.2016г. до 24.11.2016г., сумата над 62 071,50
лв. до предявения и приет в производството по несъстоятелност на „И.“ АД размер
от 63 071,51 лв. на вземане за разноски по договор за кредит от
05.10.2010г. за периода до 24.11.2016г., както и сумата 376 196,86 лв. – вземане
за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д.
№5954/2016г. на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „И.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.
св. ********искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, че вземанията на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** за сумата
20 340 632,00 лв. – главница за периода от 05.05.2015г. до
18.07.2016г. по договор за кредит от 05.10.2010г., сумата 632 819,67 лв. –
законна лихва върху главницата, изтекла в периода от 05.08.2016г. до 24.11.2016г.,
сумата 188 634,31 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за
периода от 25.07.2014г. до 25.03.2015г., сумата 417 608,82 лв. –
просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.04.2015г. до
27.07.2015г., сумата 3 780 316,00 лв. – просрочени лихви върху
просрочена главница за периода от 27.04.2015г. до 27.06.2016г., сумата
225 442,01 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от
27.06.2016г. до 18.07.2016г., сумата 276 273,62
лв. – неустойка върху просрочена лихва за периода от 22.04.2015г. до
18.07.2016г., сумата 2 008,27 лв. – нотариални такси и разноски по кредита,
сумата 182 500,67 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за
периода от 25.07.2016г. до 24.11.2016г., сумата 19 769,86 лв. – неустойка
върху просрочена лихва за периода за периода от 18.07.2016г. до 24.11.2016г.,
сумата 62 071,50 лв. – разноски по договора за кредит за периода до
24.11.2016г., и сумата 1 250,00 лв. – разноски по т.д. №5599/2015г. на
СГС, ТО, VІ-1 с-в, не съществуват.
ОСЪЖДА „И.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***. св. ********да
заплати на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 591,33
лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА „И.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***. св. ********да
заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата
261 293,27 лв. – държавна такса за разглеждане на отхвърлените искове по
чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на
Софийски градски съд сумата 3 830,15 лв. – държавна такса за разглеждане
на уважените искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: