№ 2322
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110148707 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.411 КЗ, вр.чл.49 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата, платена от ищеца като застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по МПС, от пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило в
гр.София.
В исковата молба се твърди, че е настъпило пътно-транспортно произшествие
(ПТП), при което застрахованото МПС е попаднало в необезопасена дупка на пътното
платно, в резултат на което по автомобила са настъпили щети. По силата на договор за
застраховка „Каско ” ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение за тях
в размер на исковата сума. Въпреки отправената покана, ответникът не заплатил процесните
суми. Претендират се разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по съображения,
изложени в отговора на ИМ. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Установява се по делото от всички доказателства – писмени, гласни и заключението
на СТЕ, че на 12.12.2019г. в ************** е реализирано ПТП, при което МПС марка
ТОЙОТА, модел Корола с рег.№ *********, управлявано от св.С.К., попада в необезопасена
дупка на пътното платно. Установява се и това, че причина за произшествието е
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,и че към датата на настъпване на
ПТП автомобилът е имал сключена застраховка „Каско” с ищцовото дружество, при което е
заведена щета и заплатено застрахователно обезщетение в размер на 146.29 лева.
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
1
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в срока на застрахователното покритие и
отговорност на ответника по чл.49 от ЗЗД, които предпоставки в настоящия случай са
налице.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки - 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа–чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира
не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие – неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо
качеството на изпълнител, и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се
установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са
в причинна връзка с това неизпълнение.
Съгласно §7, ал.1, т.4, пр.ІІ ЗМСМА и по арг.от чл.56, ал.2 ЗОС улиците в населените
места са общинска собственост. Дори и да се приеме, че процесното ПТП представлява път,
то съгласно чл.31 вр.чл.1, ал.1 ЗПът. поддържането на общинските пътища е задължение на
общините. От това следва, че ответникът има общото задължение да поддържа собствените
си вещи в безопасно и годно за използване състояние с грижата на добър стопанин-чл.11,
ал.1 ЗОС; доколкото собственикът е юридическо лице, то винаги извършва правни и
фактически действия чрез други физически лиза, поради това задължението следва да се
изпълнява чрез възлагане на други лица. По делото се твърди неизпълнение на това
задължение за поддържане в безопасно състояние на улицата, където са настъпили
процесните щети, като те са в причинна връзка с това бездействие. С оглед
2
доказателствената тежест в процеса ответникът не доказа да е изпълнил задължението си за
поддръжка на пътното платно, където е настъпил инцидентът. Без значение за отговорността
на ответника е дали изобщо не са предприемани действия за изпълнение на това негово
задължение или е налице бездействие от страна на лицата, на които изпълнението му е
възложено. Ответникът е длъжен като собственик и по силата на чл.31 ЗПът. да поддържа
пътната настилка в годно за безопасното й ползване състояние и това му задължение не
зависи от обстоятелството дали е бил уведомен за състоянието на пътя по реда на чл.165,
ал.1, т.3 ЗДвП. Поради това отговорността на ответната страна следва да бъде ангажирана.
Относно размера на претенцията на ищеца е прието заключение на вещо лице,
съгласно което стойността на щетите към датата на ПТП възлиза на 199.90 лева Искът е
предявен в по-малък размер, в който следва да бъде уважен.Ответникът дължи и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане, както и разноските на ищеца по делото.
При този изход на делото разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О. – **********, да заплати на /фирма/, ЕИК **********, седалище и
адрес на управление /адрес/, сумата 146.29 лева главница – заплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470419191966745, ведно със законната лихва върху главницата от
23.08.2021г. до окончателното й изплащане, както и 670.00 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.О. – **********, за плащане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3