Решение по дело №1215/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П. /ДАМТН/, срещу Решение № 19/08.04.2024 г. на Районен съд – Провадия /ПРС/, постановено по АНД № 466/2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № КГ-2511/14.11.2023 г., издадено от П. на ДАМТН, с което, на основание на чл. 34 ал. 2 от Закон за чистота на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, на „БД Агри“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 8 ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. чл. 6 т. 6 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона. Оспорва се извода на въззивния съд за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като се сочи, че не са налице доказателства обосноваващи по – ниската степен на обществена опасност на извършеното нарушение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да потвърди процесното НП. Отправя искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът – „БД Агри“ ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. В депозиран писмен отговор на касационната жалба са изложени подробни съображения за неоснователност на същата. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, счита че случая не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и моли решението на ВРС да се отмени, като се потвърди издаденото НП.

 

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършена проверка на 15.03.2023 г. на бензиностанция „Нефтопункт Градинарово“, управлявана от „БД Агри“ ЕООД, служители на ДАМТН са взели проба от разпространяваното течно гориво – гориво за извънпътна техника и трактори. След изпитване на контролната проба, е изготвен Констативен протокол № КП-0146/17.03.2023 г., съгласно който течно гориво за извънпътна техника и трактори не съответства по показател „гранична температура на филтруемост“ (С). Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 8 ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 6 т. 6 от НИКТГУРНТК, за което е издаден АУАН №А-86/02.06.2023 г., въз основа, на който в последствие е издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактология ПРС е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че съдържа всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за доказаност на вмененото на оспорващото дружество административно нарушение, на което е дадена правилна правна [жк], както и за коректно определяне на санкционната норма. Отхвърлил е възраженията свързани с твърдението, че дружеството не притежава качеството на „краен разпространител на гориво“. В заключение обаче въззивният съд е приел, че в случая са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е счел, че се установява от събраните доказателства, че изследваното гориво е служело за зареждане изключително и само на превозни средства, използвани на територията на стопанския двор, в който пък е налице контролно-пропускателен и охранителен режим, поради което обществената опасност е с по-ниска степен. Така мотивиран, решаващият съдебен състав на районния съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление в частта, в която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева и е потвърдил същото в частта, с която на „БД Агри“ ЕООД е постановено да заплати разходите за вземане и изпитване на проби.

 

Решението на Районен съд – Провадия е неправилно.

Налице е несъответствие между мотивите на обжалваното решение и неговия диспозитив. Макар в мотивите си районният съд да е изложил обстойни съображения за това, че в настоящия случай е приложим чл. 28 от ЗАНН, с диспозитива на проверявания съдебен акт Наказателно постановление № КГ-2511/14.11.2023 г. е отменено, но нарушителят не е предупреден.

С промяната с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. разпоредбата на чл. 28 ал. 1 ЗАНН предвижда, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Същото правомощие е предоставено и на районния съд с разпоредбата на чл. 63 ал. 4 ЗАНН – съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно разясненията, дадени по т. 2 от Постановление № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на Върховния съд, решението е единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова диспозитивът трябва да бъде логически извод от мотивите. В настоящия случай такова единство липсва между мотивите и диспозитива на обжалваното решение. Несъответствието между мотивите и диспозитива на решението, респ. непрецизността или вътрешните противоречия в тях, не могат да се подведат в хипотезата „очевидна фактическа грешка“. Съдебното производство по обжалване на наказателни постановления се развива по правилата на НПК, съобразно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. В административнонаказателния процес /така, както и в наказателния процес/ институтът на очевидната фактическа грешка е неприложим.

Касационната инстанция счита, след като в мотивите си РС е приел, че нарушението е маловажно, неправилно в диспозитива не е предупредил нарушителя и тъй като не може да го допълни, допуснатото от Районен съд – Провадия нарушение може да бъде отстранено само чрез отмяна на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане за формиране на надлежен диспозитив, съобразно установените факти. В касационното производство не се решава спора между страните по фактите, а същото има за предмет преценка валидността, допустимостта и съответствието на въззивното решение с материалния закон. Касационният съд изследва съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. Дейността му се свежда единствено до проверка, дали фактите са подведени вярно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. В случая, по установените факти липсва диспозитив, което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Провадия, който следва, като изложи мотиви относно наличието или липсата на нарушение, вкл. и за маловажност на извършеното нарушение, да формира надлежен диспозитив.

При новото разглеждане, на основание чл. 226 ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред настоящата инстанция.

 

Н. основание чл. 222 ал. 2 т.1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 19/08.04.2024 г. на Районен съд – Провадия, постановено по АНД № 466/2023 година.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Провадия.

 

Решението не подлежи на обжалване.