Решение по дело №2264/2013 на Районен съд - Дупница

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                      07.05.2014г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	IV

 

Районен съд – ***                                                                                                        състав

	18.03.		2014

 

на                                                                                                             Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Румяна Агонцева

         2.

Олга Смилянова

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2264		2013

 

                                       дело №                                     по описа за                                    год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

           Производството е образувано по искова молба от Р.И.Р., ЕГН **********,*** срещу В.А.В., с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаването на ответника от  родителските му права по отношение на малолетното дете на страните И.В.В. с ЕГН: **********, поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка без основателна причина.

           Ищщата поддържа в исковата молба, че с ответника са живяли заедно и имат родено едно дете – малолетният И.В.В.. Посочва, че още от преди раждане на детето  - през месец ноември  *** г. страните са във фактическа раздяла, като през всичките тези години и до настоящия момент бащата без основателна причина не е търсил никакви контакти с детето. За цялостното възпитание, издръжка и отглеждане на детето се грижа изключително сама майката, без абсолютно никакъв интерес от страна на бащата. Поради изложеното, обективира искане за лишаването му от родителски права.

           В срока и по реда по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор, чрез процесуалния си представител адв. Н.Т. ***, в който оспорва изцяло твърденията в исковата молба, излага становище, че ищцата умишлено дистанцира детето от отношения с баща му, като навежда, че в периода *** – *** г. всяка събота и неделя е ходил в ***, където ищцата е живяла с детето при родителите й. Сочи, че ищцата кара детето да говори на ответника обидни думи по телефона, както и че тя никога не е претендирала издръжка от него за детето им И.В..

           Съдът като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът в доклада по делото е обявил на страните, че приема за безспорно установени между тях и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че същите имат родено дете – малолетния И.В.В. с ЕГН **********.

Видно от представената по делото служебна бележка изх. № 280/30.09.2013г., издадена от ОУ „***”, детето И.В., е ученик в първи клас, редовна форма на обучение.

Съгласно приетото по делото удостоверение № 001031/27.11.2013г., издадено от „***” ЕООД, Булстат *** за периода м.05.2013г. – м.10.2013 ответникът е реализирал брутен доход в размер на общо 3 227, 50 лева.

По делото е приет социален доклад, както и допълнителен такъв, изготвени от ИД директор на ДСП – *** ***, съгласно които малолетното дете И.В. назовава своите родители Р. и ***, не познава В.В., не би го познал ако го види на улицата.

ДСП – *** е изразила становище, че няма да встъпва като страна в процеса.

РП – *** чрез прокурор Смилянова е изразила становище за основателност на така предявеният иск.

Съдът не е изслушал ответника В. съобразно решението, дадено в разпоредбата на нормата на чл. 133, ал. 2 СК, поради обстоятелството, че същият е бил редовно уведомен за проведените открити съдебни заседания по делото на 14.02.2014г. и 18.03.2014г., но не се явил, за което неявяване не е посочил, нито ангажирал доказателства  да се е случило по уважителни причини.

           По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите  Р. и  . Съгласно показанията на св. Р., майка на ищцата през периода, когато последната е била бременна с И., В. нито веднъж не я е потърсил, нито по телефона, тя плакала да дойде да види детето като ги изписали. В. дошъл 2-3 пъти докато детето било бебе. И. не познава баща си. Бил много мъничък и не го познава. Категорично В. не познава детето. На празници не му е звънял и подаръци не му е пращал. Р. не искала дори и издръжка, никакви пари – много му била обидена, той нямал желание да се интересува от това дете. Никога, никакви суми не е пращал – никога. Р. никога не е водила дела за издръжка, не се е обаждал В., изобщо не се интересува за детето, ходи ли на училище, къде е, как е – никога не го е потърсил. Дори сега като идва тук в *** в полицията, нали имат дела, дори и сега не е идвал и не е търсил да види детето. До годинка идва 2-3 пъти, след това не е идвал и не се е интересувал от детето, никога. Когато го търсила Р., не пожелал да вдигне дори телефона. Свидетелят   заявява, че познава Р. още от гимназията, В. не го познава, никога не го виждала, въпреки че много често е в тях, никога не е видяла или чула, че В. е идвал. Нито детето е споменавало или да каже, че „тате е идвал”. Никога детето не е споменало, че баща му му е купил нещо, то дори не го познава.

           Съдът е допуснал изслушване на детето И.В. на основание чл.  15 от Закона за закрила на детето, при което изслушване детето заявява, че живее с мама, с тате, с баба, с дядо и с брат му в с. , в къща. В училище „***” в с.  учи - в първи клас. Заявява, че *** се казва тате, той живее с тях, но сега е на път с ТИР-а, международен шофьор е, винаги е живял с тях, ходят на лов, показва му дупки на животни, ходят в гората на разходка. Добре се чувства с мама и с баба, и с тате се чувства добре, когато се върне от път го води на *** до фирмата. Занимава се с него, играе си с брат му. По отношение ответника заявява, че у тях не се говори за този човек – знае само, че се казва В.В., не го познава, ако го срещне на улицата няма да го познае, не е идвал у тях, не му е носил подаръци, майка му въобще не говори за В., казала му „, искам да ти кажа само, че ти се казваш И.В.”, въобще не говорят за В., майка му нищо не му говори за него – нито лошо, нито добро, ходи при г-жа Елеонора Василева, обича тате, колкото и мама, колкото и братчето му.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът по него следва да докаже, че единствено той полага грижи за детето и осигурява издръжката му.

           Нормата на чл. 132 СК предвижда, че родителят може да бъде лишен от родителски права в няколко хипотези на особено негативно отношение към детето или трайно бездействие и липса на интерес към отглеждането му. Специално в хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК се имат предвид случаи, когато без основателна причина трайно не се полагат грижи за детето и не се дава издръжка за него. Наведените в исковата молба твърдения сочат на последната хипотеза, защото майката заявява, че бащата не полага грижи за детето и не дава издръжка за него. Лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за налагането й са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето. Друга предпоставка за лишаване на родителя от права ведно с горното, е наличие на субективно отношение към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения.

Страните в настоящото производство - родители на детето И.В.В., не са сключвали граждански брак.

Твърденията на ответника, че майката  на детето – ищцата Р.Р. умишлено е дистанцирала детето от него, като не му е давала достъп до него, нито да говори с него по телефона, съдът счита за недоказани по делото. На ответника с извършрния по делото доклад по реда на чл. 146 ГПК, е указана доказателствената тежест да докаже, че е полагал грижи за детето си във вид и обем, съответни на нуждите му и е престирал средства за издръжката му или, че са налице обективни пречки, които са го възпрепятствали да изпълни тези си задължения.

Съдът е допуснал разпит на свидетели в режим на довеждане на страната на ответника, с разпита на които ответникът в направеното доказателствено искане за допускане на разпит на свидетели е посочил, че желае да установи обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба. Ответникът не е положил усилия да ангажира поисканите и допуснати му от съда гласни доказателства, както в проведеното на 14.02.2014г., така и в проведеното на 18.03.2014г. открити съдебни заседания по делото. Т.е. ответникът, в чиято тежест съдът е разпределил доказване на обстоятелствата, че е полагал грижи за детето си във вид и обем, съответни на нуждите му и е престирал средства за издръжката му или, че са налице обективни пречки, които са го възпрепятствали да изпълни тези си задължения, по никаккъв начин не е доказал такива обстоятелства в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Твърденията на ответника, че ищцата не е претендирала издръжка от него, по никакъв начин не го освобождава от задължението му да престира такава на малолетното си дете, дори да не е била претендирана. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му сочи противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения - основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

С оглед горното, съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.

Съгласно чл. 134, т. 2 от СК, при лишаване от родителски права съдът определя и мерките относно личните отношения между детето и родителя, който е лишен от родителски права.

С оглед охраняване интересите на детето и съществуващата между ответника и детето кръвна връзка, съдът намира, че следва да определи мерки относно личните отношения между ответника и детето, като относно реда за осъществяване на личните отношения с бащата, съдът следва да съобрази обстоятелствата, че повече от години липсва контакт между ищеца и детето, както и конфликтните отношение между родителите. При изслушване на детето съдът е счел, че не е налице синдром на родителско отчуждение, доколкото същото заявява „нищо не говоим за този човек, мама не говори нито добро, нито лошо за него”, поради което съдът не е назначил съдебно – психологическа експертиза съобразно разпоредбата на нормата на чл. 59, ал. 6 СК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че съобразно нуждите и интересите на детето следва да бъде определен специален режим на лични контакти. Първоначално бащата следва да има право  вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца, считано от 10, 30 ч. до 13, 30ч. Този режим на лични контакти следва да продължи до осъществяването на 10 срещи с детето. В случай, че детето отказва доброволно да се среща с бащата, режимът на лични контакти следва да се осъществява със съдействието на ДСП-*** на място, определено от директора на дирекцията и в присъствието на социален работник. След провеждането на 10 срещи между бащата и детето бащата ще има право да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца, считано от 10.00 ч. до 18.00 ч. Този режим на лични контакти следва да продължи до осъществяването на още 10 срещи с детето. След осъществяването на общо 20 срещи бащата ще има право да го вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и по пет дни през зимната и пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск. Постановеният режим на лични контакти следва да бъде осъществяван като бащата взима детето от адреса, където живеят с майка му – с. , общ. *** ул. „*** и връща детето на посочения адрес.

           По разноските:

           С оглед изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в общ размер от 230, 00 лева, от които 30, 00 лева за внесена държавна такса и 200, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

           ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК В.А.В., ЕГН **********,***, *** по отношение на детето И.В.В., ЕГН **********,***.      

           ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ на  ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ между бащата В.А.В., ЕГН ********** и детето И.В.В., ЕГН ********** на основание чл. 134, т. 2 от СК, както следва: Първоначално бащата следва да има право  вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца, считано от 10.30 ч. до 13.30ч. Този режим на лични контакти следва да продължи до осъществяването на 10 срещи с детето. След провеждането на 10 срещи между бащата и детето бащата ще има право да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца, считано от 10.00 ч. до 18.00 ч. Този режим на лични контакти следва да продължи до осъществяването на още 10 срещи с детето. След осъществяването на общо 20 срещи бащата ще има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и по пет дни през зимната и пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск. Постановеният режим на лични контакти следва да бъде осъществяван като бащата взима детето от адреса, където живеят с майка му – с., общ.*** ул. „*** и връща детето на посочения адрес.  

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.А.В., ЕГН **********,***, *** да заплати на  Р.И.Р., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в общ размер от 230, 00 лв. (двеста и тридесет лева), от които 30, 00 (тридесет) лева за държавна такса и 200, 00 (двеста) лева за адвокатско възнаграждение.

           Препис от решението, след влизането му в сила, на основание чл. 136 от СК, да се изпрати на Община – *** за вписване на лишаването от родителски права в актовете за гражданско състояние, както и на Дирекция „Социално подпомагане” – ***.

Решението може да бъде обжалвано пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: