№ 495
гр. Варна , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100502006 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 39861/23.06.2020г. от „Фронтлайн
мениджмънт" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Боян Бъчваров“ № 152, чрез процесуалния му представител адв. Р.Д.К. от ВАК, съдебен
адрес ***, срещу решение № 2293 от 11.06.2020г. постановено по гр.д. № 12644/2019г. по
описа на ВРС, 7-ми състав, в частта, с която е отхвърлен иска на въззивника за заплащане от
въззиваемия К. Ц. Т. такси за поддръжка и управление и режийни разноски.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение, като
постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Сочи се, че всеки от етажните собственици е в договорно правоотношение по сключения
договор за поддръжка и управление на общите части, поради което всеки от тях има
задължението да заплаща дължимите такси по сметка на изпълнителя. Въззивникът счита,
че за да породи правно действие договорът е достатъчно да е взето решение от ОС на ЕС и
договорът да е подписан от управителя/председателя, а не и от всеки от етажните
собственици. Позовава се на съдебната практика, която приема, че чл.51 от ЗУЕС намира
приложение при отсъствие на писмен договор, който да урежда взаимоотношенията. Освен
това, в книгата на собствениците липсва вписване на уведомяване от страна на въззиваемия,
че същият няма да ползва притежавания от него имот. Намира, че дори и да се приложи
чл.51 от ЗУЕС, по делото не е установено, че въззиваемият го е уведомил по надлежния ред,
че няма да ползва имота повече от 30 дни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК e постъпил отговор от насрещната страна по жалбата ,
в които са изложени становищата за неоснователност на оплакванията срещу решението,
което намират за правилно и законосъобразно в обжалваната част. Моли за потвърждаване
на решението и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
1
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 41825/29.06.2020г. от К. Ц. Т., ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. Д.М. И. от ВАК, съдебен адрес ***, срещу решение
№ 2293 от 11.06.2020г., постановено по гр.д. № 12644/2019г. по описа на ВРС, 7-ми състав,
в частта, с която е прието за установено, че в полза на „Фронтлайн мениджмънт" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Архимандрит Филарет
№ 12, ет.З, ап. 6 съществува вземане срещу К. Ц. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес ***
в размер на сумата от 175,09 лева, представляваща дължима такса за фонд „Ремонт и
обновяване" за 2017г. /89,52евро определена при цена от 1евро за 1кв.м. застроена площ/,
дължима за *** с площ от 89,52кв.м. по договор за поддръжка и управление на общите части
от 01.08.2013г., сключен между ищеца и УС на ЕС в изпълнение на решения на ОС на ЕС от
11.07.2013г. и 7,88лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
31.12.2018г. до 10.06.2019п, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 10.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
4804/24.06.2019г. по ч.гр.д. № 8953/2019г. по описа на ВРС, поправена с определение №
1494/24.01.2020г.
В жалбата е изложено становище за недопустимост и неправилност на решението.
Въззивницата счита, че ищецът не е процесуално и материално легитимиран да предявява и
представлява УС на ЕС, тъй като не е надлежно упълномощен /пълномощното му е без
нотариална заверка/ и да събира средствата, набрани по фонд „Ремонт и обновяване“,
доколкото е дружество, на което е възложена дейността по поддържането на общите части
на сградата, а не председател на УС. Моли за отмяна на решението в обжалвана част и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изложено становищата за неоснователност на оплакванията срещу решението,
което намират за правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Образувано е и по частна жалба вх. № 47090/15.07.2020г. от К. Ц. Т. срещу
определение № 8598 от 09.07.2020г., постановено по гр.д. № 12644/2019г. по описа на ВРС,
7-ми състав, с което е оставено без уважение молбата на частната въззивница за изменение
на решение № 2293 от 11.06.2020г., в частта му за разноските.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното определение.
Излага, че адвокатският хонорар на процесуалния й представител в заповедното
производство е определен, съобразно чл.7, ал.7 вр. ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
поради което не се явява прекомерен.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по частната
жалба със становища за нейната неоснователност. Излага се, че фактическата и правна
сложност на делото не явяват несъразмерни на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй
като действията на процесуалния представител на ответника се изчерпват единствено в
изготвянето и депозирането на бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Фронтлайн мениджмънт"
ЕООД срещу К. Ц. Т. за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: главница
6133,88лева, формирана като сбор от следните суми- 4639,79лева, дължими такси за
поддръжка и управление за 2013г.- 437,71лева, а за 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. всяка от
по 1050,52лева /537,12 евро, определена при цена от 6 евро за 1 кв.м. застроена площ/,
875,45лева - такси за фонд „Ремонт и обновяване" за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.,
всяка от по 175,09 лева /89,52 евро, определена при цена от 1евро за 1кв.м. застроена площ/
и 618,64 лева - режийни разноски за 2013г. - 58,36 лева, а за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г.
2
всяка от по 140,09лева /определена при цена от 0,80 евро за 1кв.м. застроена площ/,
дължими за апартамент № 5 във вход 2 на ж.к. „Евксиноград резидънс 2“, с адм. адрес *** с
площ от 89,52 кв.м. в изпълнение на решения на ОС на ЕС от 11.07.2013г. по договор за
поддръжка и управление на общите части от 01.08.2013г., сключен между ищеца и УС на
ЕС; 270,91лева, представляваща сбор от мораторна лихва върху главницата за периода
31.12.2018г. до 10.06.2019г., от която 204,93 лева начислена върху главницата от 4639,79
лева, 38,66 лева начислена върху главница от 875,45 лева и 27,32 лева начислена върху
главницата от 618,64лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 10.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4804/24.06.2019г.,
поправена с определение № 1494/24.01.2020г. по ч.гр.д. № 8953/2019г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът излага в исковата и уточняващата я молба, че ответницата е собственик на
апартамент № 5 на втори етаж във вх. 2 на ж.к. „Евксиноград резидънс 2“, с адм. адрес ***.
На 11.07.2013г. е проведено ОС на ЕС, на което са взети решения, с които е определена
годишната такса дължима от всеки от собствениците за поддръжка и управление от 6 евро
на кв.м. и годишният размер на средствата дължими за фонд „Ремонт и обновление“ – 1
евро на кв.м. На същото ОС е взето и решение за възлагане на управителите на ЕС да
сключат договор с избрана от тях фирма за поддръжка и управление. В изпълнение на това
решение ищецът е избран и с него е сключен договор от представляващите ЕС, по силата на
който му е възложено да осъществява управлението, поддръжката и почистването на
жилищния комплекс и общите части срещу възнаграждение. Съобразно решението на ОС на
ЕС и чл. IV, т. 5 от подписания договор с ищеца, всеки от собствениците на самостоятелни
обекти е поел ангажимент да заплаща дължимите такси по сметка на ищцовото дружество.
На ищеца е възложено и да осъществява контрол по събиране на таксите, като за целта
издава и изпраща на всеки от собствениците фактура. Твърди, че по силата на договора, УС
на ЕС му е делегирал част от правомощията си свързани със събиране на дължимите такси,
вкл. чрез административни процеси, за което на ищеца е издадено и изрично пълномощно.
Твърди, че ответницата не е изпълнявала взетите решения на ОС на ЕС по заплащане на
дължимите такси за поддръжка и управление, и фонд ремонт за периода 2013г.-2017г., както
и задължения за режийни разходи за общите части за периода 2013г.-2017г. За дължимите
такси управление ищецът е издавал съответните фактури. При изчисляване размерът на
дължимите такси се сочи, че е взета предвид площта на притежавания имот и припадащите
се ид. части от общите части на сградата. Площта на апартамента на ищцата е 79,55кв.м. и
припадащите се ид.ч. 2,3597% или 9,97кв.м.ид.ч., т.е изчисленията на таксите са правени
върху площ от общо 89,52 кв.м. Твърди, че е изправна страна по договора и добросъвестно е
изпълнявал задълженията си по поддръжка и управление, като реално е извършил всички
разходи свързани с това. Посочва, че комплексът се състои от две сгради, всяка с от четири
входа. Достъпът е контролиран, имало портиери, както и 24-часово видеонаблюдение. В
комплекса имало обособен вътрешен двор, изискващ озеленяване и поддръжка на добрия
вид не само на общите части на сградите, но и на вътрешното блоково пространство.
Поддръжката се осъществявала ежедневно, като в комплекса имало на разположение един
офис- мениджър, две камериерки, четирима портиери, един работник поддръжка сгради.
Комплексът се почиствал всеки ден. В него имало градина, водно огледало поддържани
ежедневно. Извършвани били и ремонтни дейности. За погасяване на задължението,
ответницата е била търсена многократно, вкл. е била уведомена чрез нотариална покана,
връчена й на 31.12.2018г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че ответницата не е
изпълнила задълженията си в срок, поради което дължи и обезщетение за забава. За
събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която ответницата възразила в срок.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира
предявения иск за недопустим, доколкото липсвали доказателства за представителната власт
на лицата, сключили договора за поддръжка и управление от 01.08.2013г. от името на ЕС. В
3
тази връзка се оспорва представителната власт на лицата, упълномощили ищцовото
дружество, тъй като нямало положени подписи в полетата за упълномощители, както и тази
на процесуалния представител на ищеца. Счита също, че пълномощното следва да е
нотариално заверено, каквото е изискването на т. 24 от договора. Твърди, че договорът е с
изтекъл срок на валидност на основание чл.19, ал. 8 ЗУЕС, тъй като клаузата за
автоматичното му подновяване е недействителна. Нямало и доказателства за това, че ищецът
е вписан като професионален домоуправител, респ. кога и на какво основание. Оспорва и на
11.07.2013г. да е провеждано ОС, оспорва взетите на него решения като нелегитимни и
нищожни, защото нямало приложен присъствен лист и отразяване на притежаваните
ид.части, съответно не ставало ясно кой е присъствал и имало ли е нужния кворум. Исковете
се оспорват като неоснователни. Твърди, че в случая не дължи разходи по управление и
поддръжка, тъй като следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 вр. ал. 3
ЗУЕС. Ответницата не е обитавала имота и никога не е живяла в него от датата на
закупуването му, което се което потвърждавало и от удостовереното от нотариуса по повод
връчване на нотариална покана до нея. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
предвид периодичния характер на вземането и уговорения падеж - 31 март на текущата
година. Оспорват се представените фактури, тъй като не ставало ясно за кой период се
отнасят и за какви услуги, не отговаряли и на изискванията на закона. Оспорва
представените трудови договори като неотносими. Оспорва посочените в договора услуги
да са били реално предоставяни. Оспорва и начина на изчисляване на дължимите такси с
включване към площта на имота и тази на прилежащите общи части, доколкото липсвало
взето такова решение на ОС.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
От приложеното ч.гр.д. № 8953/2019г. по описа на ВРС се установява, че въз основа
на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
„Фронтлайн мениджмънт" ЕООД, е издадена заповед № 4804/24.06.2097г., с която е
разпоредено длъжникът К. Ц. Т. да заплати на заявителя сумата от 6133,88 лева - главница,
представляваща незаплатени такси за поддръжка и управление и фонд „Ремонт“ за периода
от 2013г. до 2017г. вкл. за апартамент № 5 с площ от 89,52 кв.м. във вход 2 на жилищен
комплекс „Евксиноград резидънс 2“, с адм. адрес ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 270,91 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 10.06.2019г. Препис от заповедта за
изпълнение е връчен на длъжника на 22.07.2019 г., който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подал писмено възражение срещу същата. За възражението заявителят е уведомен на
06.08.2019г., като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявил настоящия положителен
установителен иск.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 вр. чл.415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК,
4
като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е на ищеца.
Съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост,
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни
вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото
събрание. За успешното му провеждане в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
собственик на обект в етажната собственост, както и че е налице решение на Общото
събрание за размера на месечната вноска за управление и поддръжка на общите части в
сградата. В тежест на ответника е да докаже надлежното изпълнение на задължението си за
заплащане на месечните вноски или наличието на обстоятелства, изключващи
отговорността му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС от компетентността на общото събрание е да
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите /чл.51, ал.1
от ЗУЕС/. Легална дефиниция на понятието „разходи за управление и поддържане” е дадена
в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС и това са разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на упр. и контр. органи и за касиера, както и
за ел. енергия, вода, отопление, почистване, абонаметно обслужване на асансьор и др.
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. В
чл.11 ЗУЕС, ал.1, т.11 е предвидена компетентност на ОС да приема решение за възлагане
на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо
лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет,
които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Влезлите в сила решения на
общото събрание са задължителни за етажните собственици /по арг. от чл. 40 от ЗУЕС/ и по
отношение на тях съдът не разполага с възможност да осъществява косвен съдебен контрол
за законосъобразност или нищожност на решенията на ОС на ЕС. Съобразно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не се заплащат разходите за управление и поддържане на общите
части на ЕС за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година.
Между страните липсва спор, а и от ангажираните писмени доказателства се
установява, че ответницата с договор за покупко- продажба, обективиран в НА №
177/16.06.200бг. е придобила право на строеж на апартамент № 5, находящо се във вх. 2, ет.
2 на жилищна сграда с адм. адрес ***, с площ от 79,55кв.м., ведно с 2,3597%ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж.
С решение № 3 на ОС на ЕС от 23.06.2013г. за членове на Управителния съвет на ЕС
са избрани С.Д., Л.Д. и П.Й.. На 11.07.2013г. е проведено Общо събрание на етажната
собственост на комплекс Евксиноград Резидънс, на което по т. 2, т. 3 и т. 4 са взети
решения, с които на УС е възложен избор на фирма за управление измежду три предложени,
определен е размер на годишна такса за поддръжка от 6 евро на кв.м., дължима от всеки
собственик, и на годишна такса за фонд ремонт от 1 евро на кв.м., дължима еднократно за
годината, като тази за 2013г. следва да бъде платена в срок до 15.06.2013г. Няма спор по
делото, че решенията на ОС на ЕС от 23.06.2013г. и 11.07.2013г. са влезли в сила като
неоспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС. Това обстоятелство обуславя извод за неоснователност
на наведените оплаквания от въззивницата за липса на процесуална и материална
легитимация на ищеца да предявява иск и представлява УС на ЕС, тъй като не е надлежно
упълномощен /пълномощното му е без нотариална заверка/ и да събира средствата, набрани
по фонд „Ремонт и обновяване“. На 01.08.2013г. между ЕС, представлявана от
Управителния съвет в състав П.Й., Л.Д. и С.Д. и ищеца е сключен договор за поддръжка и
управление на общите части на сградата. Съгласно чл. 2 от договора, ищецът като
изпълнител се е задължил срещу определена в договора такса да предостави на ЕС
конкретно изброени услуги. В чл. 3 са разписани дейностите възложени на ищеца, като в б.
5
vii е разписано, че изпълнителят организира, насочва и контролира събирането на
дължимите от собствениците средства за такси, режийни разходи и вноски за ремонт и
обновление. В раздел IV Такси- формиране, заплащане и идексиране е регламентирано, че
собствениците заплащат на изпълнителя годишна такса от 6 евро за 1 кв.м. от сумарната
застроена площ за покриване разходи по поддръжка, почистване и възнаграждение на
изпълнителя. Таксата е дължима авансово за всяка година в срок до 31.03 на съответната
година, като тази за 2013г. се дължи до 31.08.2013г. В раздел V фонд „Ремонти и
обновяване" е разписано, че изпълнителят приема да събира вноска за ремонт и обновяване в
размер на 1 евро за 1 кв.м. от сумарната застроена площ на всеки един обект в комплекса,
като вноската се дължи в срок до 31 март всяка година с изключение на 2013г., за която
вноската се дължи в срок до 31.08.201 Зг. В раздел VI Режийни разходи е разписано, че
собствениците се задължават за заплащат авансово дължимите режийни разходи в срок до
31 март на съответната година, чийто размер за следващата календарна година се определя
на прогноза в съответствие с реално разходените средства за комунални услуги в края на
текущата календарна година. За 2013г. размерът на такса режийните разходи е определен от
0,34 евро за 1 кв.м. сумарна застроена площ за всеки обект в ЕС, които средства са дължими
в срок до 31.08.2013г., а за 2014г. в размер на 0,80 евро за 1 кв.м. сумарна застроена площ за
всеки обект в ЕС.
След като е налице изрично решение по чл. 11, ал.1, т.11 ЗУЕС, оправомощаващо
управителният съвет да действа като представител на етажните собственици във връзка с
поддръжката на общите части и същият е сключил договор с ответното дружество,
договорът се явява сключен от лице с представителна власт и в този смисъл ангажира
ответницата. Ето защо и материалното правоотношение по заплащане на дължимото
възнаграждение в полза на изпълнителя по договора е възникнало между собствениците на
самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост и изпълнителят
по договора. Страна в правоотношенията с трети за ЕС лица е всеки етажен съсобственик. В
този смисъл неоснователни са и възраженията, че не е спазено изискването на чл. 24 от
договора. В тази разпоредба е предвидена възможност на УС на ЕС да упълномощава с
нотариално заверено пълномощно възложителя да представлява управителя на ЕС при
предприемане на действия по снабдяване с изп. лист и провеждане на изп. производство за
събиране на дължими такси по договора, направени разходи за ремонти и вноски във фонд
ремонт и обновяване. Тълкувайки волята на страните по сключения договор, се налага
извода, че изискването за такова касае хипотези на представителство на представляващия
ЕС, които не са предмет на възлагане по сключения договор за управление. В случая, в
процесния договор е ясно регламентиран вид и размер на дължимите такси, в т.ч. че
плащането им се дължи в полза на ищеца като изпълнител и в изпълнение на задълженията
му по организиране и контрол върху събирането на дължимите средства по поддръжка на
ЕС. За действителността на подобно упълномощаване законът не поставя изискване за
нотариална форма, поради което и неспазването й не може да опорочи упълномощителната
сделка откъм форма. Освен това, на въззиваемото дружество е изрично възложено
събирането на събира вноската за ремонт и обновяване в размер на 1 евро за 1 кв.м. от
сумарната застроена площ на всеки един обект в комплекса. Таксите за фонд ремонт и
обновление са дължими на общо основание и за тях разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС не намира
приложение. Нормите уреждащи начина на формиране на посочения фонд не правят
разграничение според това дали имотът е обитаван или не. Фондът "Ремонт и обновяване" е
задължителен и средствата в него се набират от ежемесечните вноски на собствениците в
размер, определен с решение на общото събрание, съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от един процент от минималната работна
заплата за страната и от други източници (чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС).
Възражението на ответницата срещу дължимостта на таксите за поддръжка и
управление с твърдения, че никога не е живяла в имота, се преценя от настоящия съдебен
състав като основателно. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е императивна, поради което за
нейното спазване се следи служебно от съда, а още по-малко действието й би могло да бъде
6
дерогирано по волята на правните субекти, по отношение на които се отнася. За доказване
на твърденията, ответницата е представила доказателства, а именно удостоверение от ВиК
Варна ООД и справка от „Енерго Про“, от които е видно, че през процесния период от
2013г. до 2017г. в имота не са потребявани вода и ток. Неоснователно е възражението, че
същата е следвала писмено да уведоми ЕС, че жилището е необитаемо. Такова задължение е
въведено в чл. 51, ал.3, изр. второ от ГПК и касае различна хипотеза, а именно за
собственик, ползвател или обитател, който отсъства за повече от 30 дни от жилището.
Ответницата е доказала правоизключващото си възражение, поради което следва да се
приеме, че тя не дължи суми за заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите
части по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС.
Предвид съвпадението на правните изводи на настоящата инстанция, с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Частната жалба по чл.248 от ГПК се преценя за неоснователна по следните
съображения: Възражението по чл.414 от ГПК не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което същото е бланкетно. Защитата на
длъжника в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична,
поради което няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.
Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението. То е само формална предпоставка за предявяване на
установителен иск за вземането, поради по което не следва да се присъждат разноски на
длъжника. Доколкото въззивният съд не може да влошава положението на жалбоподателя,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
И двете страни претендират разноски, но предвид неоснователността на жалбите
направените разноски за държавни такси не следва да се присъждат. Въззивницата Т.
претендира адвокатско възнаграждение от 780 лв., срещу което насрещната страна е
релевира своевременно възражения за прекомерност. Последното се преценя от настоящия
състав като основателно, поради което намаля същото на 300 лв. Предвид изхода от
въззивното обжалване, въззиваемото дружество следва да заплати на въззивницата сумата от
290,33 лв., представляваща направени разноски за заплащане на адвокатски хонорар,
дължим за защитата по насрещната жалба.
Воден от горното съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2293 от 11.06.2020г. постановено по гр.д. №
12644/2019г. по описа на ВРС, 7-ми състав.
ОСЪЖДА „Фронтлайн мениджмънт" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Боян Бъчваров“ № 152 да заплати на К. Ц. Т., ЕГН **********
сумата от 290,33 лв. /двеста и деветдесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция за заплащане на адвокатско възнаграждение,
на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8598 от 09.07.2020г., постановено по гр.д. №
12644/2019г. по описа на ВРС, 7-ми състав, с което е оставено без уважение молбата на
частната въззивница за изменение на решение № 2293 от 11.06.2020г., в частта му за
разноските.
7
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 2, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8