Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С Присъда от 20.03.2015 г. постановена по НЧХД № 251/2014 г. СвРС е признал Б. К. Б. за виновен в това, че на 23.09.2013 г. в гр. С. е причинил лека телесна повреда на А. Г. П., изразяваща се в разстройство на здравето временно и неопасно за живота с наранявания описани в присъдата, което е престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а НК освободил Б. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева. Осъдил подсъдимия да заплати обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди сумата от 1500 лева в едно със законната лихва върху главницата считано от датата на деянието, като отхвърлил гр. иск за разликата до 7000 лева като недоказан. Осъдил Б. Б. да заплати държавна такса върху уважения размер на гр. иск в размер на 60 лева по сметка на СвРС и разноски по делото в размер на 612 лева на А. Г. П.. В своите мотиви излага фактическа обстановка, според която приема, че от доказателствата, събрани в хода на делото и приложените към него медицински документи, разпит на свидетели, подсъдимият Б. Б. е осъществил престъпния състав по чл. 130, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Съобразил е причинената телесна повреда и на основание чл. 45 ЗЗД е определил размера на гр. иск като е отхвърлил същия до размера от 7000 лева като недоказан. Срещу тази присъда е подадена жалба от Б. Б., който счита, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснато нарушение на закона. Фактическите положения, приети от съда, не се подкрепяли от доказателствата по делото, дори били в противоречие с тях. От гласните доказателства и писмени такива , можело да се направи категоричен извод, че не е осъществил визираното от законодателя престъпление. Моли да се отмени присъдата и да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение, а гр. иск да бъде отхвърлен изцяло. В съдебно заседание неговият защитник адв. Ф. от ВТАК поддържа тази жалба, като обосновава своето искане за оправдателна присъда на неговия подзащитен с обстоятелства, които били събрани в хода на първоинстанционното дело и от които можело да се направи единственият извод, че подсъдимият не е извършил това деяние. Показанията на свидетелите опровергавали казаното от съпругата на ч. тъжител, а представеното писмено доказателство и извършената медицинска експертиза по отношение на Б. съдържала данни и доказателства за това ,че той е претърпял лека телесна повреда изразяваща се с временно разстройство на здравето. Сочи, обстоятелства посочени в СМЕ по отношение на П., от които можело да се заключи, че тези наранявания, които били установени два дена след като той е отишъл на медицински преглед, можело да бъдат получени и по друг начин, а не чрез нанесени удари. Доказано било по делото, че тъжителят е нанесъл удар посредством дървен предмет към Б., за който той е бил освидетелстван и е изготвена СМЕ. Моли съда, ако не бъде оправдан неговия подзащитен, да приеме, че е налице хипотезата на чл. 130, ал. 3 НК, доколкото телесните повреди и на двамата са сходни и очертават хипотезата на чл. 130, ал. 1 от НК. Моли да се отхвърли изцяло предявеният гр. иск с оглед на заявеното за липса на престъпление или наличие на реторсия по чл. 130, ал. 3 НК. Жалбоподателят заявява лично, че не е виновен по тези обвинения, които са му отправени от А. П.. Защитата на тъжителя намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че от обективна и субективна страна е налице извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК от страна на Б.. Правилно не кредитирал показанията на съпругата на подсъдимия, тъй като те били защитна позиция на същия. Медицинските документи показвали по категоричен начин какви наранявания е претърпял П. и как му се е развило здравословното състояние след този инцидент. Посочва, че подсъдимият отишъл на преглед 4 дни след инцидента, а тези наранявания били с давност от 24 до 48 часа. Още повече професията на Б. била дърводелец и можело да били причинени в процеса на неговата работа. Моли съда да потвърди изцяло присъдата на СвРС. След като съобрази становището на страните и взе предвид доказателствата по делото, намира, че жалбата на Б. е основателна в частта относно приложението на института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК, при която той следва да бъде освободен от налагане на наказание. Въпросният инцидент възникнал между А. Г. П. и Б. К. Б. вечерта на 23.09.2013 г. след 23 часа по данни от тъжбата на П.,/ който сочи час около 23,30/,е вследствие лоши лични съседски отношения между двете семейства. От жилището, в което живеели Б., се бил чувал силен шум/който бил чут само от тъжителя/, при което П. се облякъл без да се обади на своята съпруга - св. В.П.,която също е била в дома си и се качил до апартамента на Б., позвънил но никой не му отворил.Започнал да блъска вратата и този шум бил чут от Б..Предупредили го да спре тъй като децата спят ,а единия им син бил претърпял операция преди това.А. П. се качил на своя таван и с една дъска започнал да удря по пода над апартамента на Б.. По това време на денонощието шумът се чувал силно,а децата били легнали да спят. Б. се качил на таванското помещение на П. и му поискал обяснение защо тропа, след като е почти полунощ. П. замахнал срещу него с дъската,която държал и поискал да удари Б., който от своя страна се предпазил с лявата си ръка и в следствие на този удар, видно от изготвената СМЕ, след като било изследвано медицинското свидетелство и извършен преглед за това от д-р Г., е дадено заключение, че същият е претърпял травматични увреждания, които са причинили на Б. временно разстройство на здравето, временно и неопасно за живота с болки и страдация с период на лечение 7-8 дни. Получавайки този удар Б. нанесъл удар в областта на шията и главата на П., който паднал на пода.в следстие на това е претърпял наранявания представляващи лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето с болки и страдания и период на лечение 15-20 дни.Това е установено след като му е извършен медицински преглед и впоследствие съдебно медицинска експертиза поддържана и в съдебно заседание. Тъй като се чуло силно тропане, съпругата на Б. излязла от апартамента и видяла нараняването по ръката на своя съпруг. Видяла че А. бил охлузен по лицето и лъхал на алкохол, като приказвал неадекватно.Това обстоятелство,касаещо лъхането на алкохол е възприето и от свидетелите Х.А. и И.П., служители в РУП на МВР гр. С. извършили проверка. Свидетелят А. заявява, че пострадалият е казал пред тях, че е паднал на тавана и се скарал на жена си защо ги е извикала. Написал протокол за предупреждение на двамата, тъй като и Б. бил слязъл пред блока.Присъствал и св.Р. също полицейски служител. Свидетелят Р. не е забелязал видимо увреждане по някое от двете лица. И.П.,заявява пред съда, че възрастният мъж лъхал на алкохол, не бил казвал, че някой го е бил и не е искал те да се намесват. Тези показания на служителите на РУ МВР се разграничават от показанията на св. В.П. - съпруга и заинтересована в този процес.Липсвали посочените от нея видими наранявания и кръв. Нито тя, нито св. Б. са преки очевидци на инцидента. Никоя от двете жени не е видяла нанесените удари от страна на пострадалия и от страна на подсъдимия един към друг. Във връзка с изготвените СМЕ на двамата може да се съди това, кой какви наранявания е получил и механизма на нанесените вреди. От заключението на СМЕ по отношение на пострадалия е изяснено, че той е получил временно разстросйтво на здравето, неопасно за живота, същото изразяващо се в болки и страдания за 15-20 дни. На поставените въпроси относно преживян остър миокарден инфаркт 7 месеца след този случай, не е налице причинно-следствена връзка според д-р Г.. Той е изследвал медицинската документация, която е представена по делото, във връзка със заболяванията на П.. Относно тези телесни увреждания и съмнения за извършено престъпление от общ характер, РП се е произнесла и постановлението й е влязло в сила, като е прекратено наказателното производство водено срещу неизвестен извършител относно този инцидент, като прокурорът се е позовал на заключенията на СМЕ представени и от двамата по ДП № 549/2013 г. по описа на РУП С.. Лека телесна повреда с причинено времено разстройство на здравето и болки и страдания с оздравителен период от 7-8 дни е това и на Б..Следва да бъде отчетено поведението на пострадалия ,което е в основата на възникналия инцидент. Неправилно РС не е кредитирал и не е обсъдил тези писмени доказателства, които са приложени по делото, като не е взел под внимание и точно свидетелските показания на тримата служители на РУ на МВР С., кредитирал е показанията на В.П., а не е кредитирал тези на св. А.Б., като в случая следва да се вземе предвид, че и двете изграждат версии подкрепящи съответно тъжителя и подсъдимия по делото. Показанията на Б. досежно тропането по вратата от страна на П. и излизането на мъжа й да види защо тъжителят е продължил да хлопа по това време на денонощието и по тавана с дъската, могат да бъдат възприети, докато В.П. безспорно е установено, че не е знаела кога нейният съпруг е излязъл от апартамена, а е видяла двамата - подсъдим и тъжител, след като всичко е било приключило. Чула е тропането от таванското помещение и се е обадила на тел. 112. Самите показания на тъжителя също се разминават с това ,което е написал в тъжбата и това ,което е заявил пред полицейските служители,което разколебава същите относно достоверността им. Съгласно Тълкувателно решение № 51/16.09.1990 г. по НД № 41/1989 на ОСНК на ВС реторсия по чл. 130, ал. 3 НК е налице само когато са причинени еднакви по степен леки телесни повреди. В случая това е така. И обективните, и субективни признаци са еднакви в случая. Увреждането и на двамата представлява лека телесна повреда, което припокрива хипотезата на чл. 130, ал. 1 от НК и в тази насока институтът на реторсията следва да бъде приложен. Налице е взаимно причиняване на лека телесна повреда между две лица. За да се приложи разпоредбата на чл. 130, ал. 3 и да се освободи от наказание, в случая подсъдимия, законно изискване е да са налице взаимно причиняване на телесни повреди между тези лица, а не кой от двамата извършители на деянието пръв го е осъществил / Решение 255/1992 г. на І НД/. Упражнено е срещу подсъдимия непосредствено преди неговото деяние именно такова насилие, което се изразява в нанесена лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.В случая намира и приложение решение № 49/29.01.1972 г. по НД 0№ 42/71 г на ОСНК на ВС. Възражението на защитата на тъжителя, че това нараняване му било причинено в следствие на неговата работа, тъй като бил дърводелец, не може да бъде възприето, още повече че категорично се установява, че с тази дървена дъска,с която е тропал по пода, тъжителят е нанесъл удара на подсъдимия, който се е предпазил да не бъде ударен в лицето. При този изход на делото съдът счита,че следва да се измени първоинстанционната присъда и на основание чл. 130, ал. 3 НК Б. Б. да бъде освободен отналагане на наказание прилагайки института на реторсията. Гр. иск в тази насока се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и да се отмени присъдата в частта относно присъдените разноски на А. П. и държавна такса върху уважения от районния съд гр. иск. Водим от горнто и на осн. чл.334 т.3 от НПК,съдът Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда на СвРС постановена по НЧХД № 251/2014 година,в частта с която подсъдимия Б. К. Б. е признат за виновен да е причинил лека телесна повреда,освободен е от наказателна отговорност по чл.78А от НК, като приема ,че е налице хипотезата на чл.130 ал.3 от НК ,прилага реторсия по отношение на деянието осъществено от Б. К. Б. и това на А. Г. П. като освобождава двамата от наказание. ОТМЕНЯ присъдата в останалата и част ,касаеща уважения размер на гражданския иск и разноските по делото ,като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. |