РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дора Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500752 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 59 от 23.03.2023 г., поправено с решение №
165/12.10.2023 г., постановени по гр. д. № 585/2022 г. по описа на РС –
гр. Сливница, П. н. Р. Б., е осъдена да заплати на П. И. Д., ЕГН
**********, адрес: с. Г., ул. „И.В.“ №.., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 4 ЗОДОВ сумата от 6500 лева, ведно със законната лихва от
05.01.2022 г., до погасяването, представляваща обезщетение за
понесени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от
незаконно обвинение, като иска за неимуществени вреди за разликата
над 6500 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева е отхвърлен.
П. н. Р. Б. е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 762, 66 лева, представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от иска.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство в частта, в която искът за неимуществени вреди е
1
уважен, с оплаквания за неправилност. Твърди се, че настъпването на
тези вреди било недоказано, а при условията на евентуалност се
поддържа, че районният присъдил завишен размер на
обезщетението.При определяне на обезщетението не било взето
предвид обремененото съдебно минало на ищеца, не било
коментирано липсата на доказателства за реалната трудова заетост на
ищеца и не било доказано влошаване на семейните отношения да е в
резултат от повдигнатото обвинение.
В частта, в която искът е отхвърлен, решението е влязло в сила
като необжалвано.
Ищецът оспорва въззивната жалба в депозирания отговор.
Софийският окръжен съд, след като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намира следното.
На 02.07.2020 г. ищецът П. И. Д. е бил задържан за срок от 24 часа
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. На 03.07.2020 г. по д.п. №
5/2020 г. по описа на РДГП-Драгоман, пр.пр. № 913/2020 по описа на
РП-Сливница. Ищецът е бил обвинен за извършване на престъпление
по чл. 281, ал. 2, т.1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от
НК. С определение от 06.07.2020 г. по ч.н.д. № 287/2020 г. по описа на
Районен съд - Сливница спрямо ищеца е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража. На 20.07.2020 г. с определение
по в.ч.н.д. № 272/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд мярката
за неотклонение е била изменена на домашен арест. С определение от
08.10.2020 г. по ч.н.д. № 461/2020 г. по описа на Районен съд -
Сливница изпълняваната мярка за неотклонение домашен арест била
изменена в парична гаранция от 1200 лева. С постановление от
15.12.2021 г., в сила от 05.01.2022 г. наказателното производство
срещу ищеца е било прекратено поради недоказаност на обвинението.
От показанията на разпитаната в производството пред районния
съд свидетелка И. С. се установява, че заради задържането на ищеца
всички грижи за домакинството е трябвало да полага свидетелката.
Детето на ищеца било с увреждане, а също така и бащата на ищеца,
който бил с онкологично заболяване и грижите за тях поела
свидетелката С.. Ищецът станал нервен, раздразнителен, зачестили са
семейните скандали, не достигали и средства за издръжката на
2
семейството, поради което се наложило съпругата да взема пари на
заем. Заради повдигнатите обвинения ищецът пропуснал възможност
да работи в чужбина.
От показанията на свидетелката Г. Д., които като правдиви и
безпротиворечиви съдът кредитира, се установява, че след
задържането П. станал нервен и раздразнителен, постоянно се карал
със семейството си. Средата на месец юли ищецът трябвало да замине
да работи в Германия в сферата на строителството, но поради
задържането му това не могло да се случи.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на държавата в случаите на обвинение в извършване на
престъпление ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни.
Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за
престъпления от общ характер, какъвто орган се явява ответникът по
иска – П. н. Р. Б..
В случая ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 281, ал. 2, т.1, пр. 1 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 15.12.2021 г., в сила от
05.01.2022 г. наказателното производство срещу ищеца е било
прекратено поради недоказаност на обвинението.
Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3,
ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване
на престъпление по НК, което наказателно производство е било
прекратено.
Образуването на наказателно производство, респ. привличането на
едно лице като обвиняем неминуемо причиняват негативни
психически изживявания на лицето, изразяващи се в обичайните
такива – душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от
бъдещото развитие на производството. Тези вреди се презумират като
3
обичайни и типични за лице, срещу което е предприето наказателно
преследване, и не е необходимо ищецът да твърди изрично и да
доказва такива вреди.
От събраните доказателства се установява, че наказателното
производство спрямо ищеца е приключило в досъдебната фаза и е
продължило около една година и половина. Установено е от
свидетелските показания, че наказателното производство е причинило
на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни
психични изживявания през периода, през който е бил привлечен като
обвиняем в извършено престъпление от общ характер.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази
следните обстоятелства: периода, през който ищецът е имал
качеството на обвиняем– една година и шест месеца, данните за
конкретно изживените от него отрицателни емоционални страдания и
интензитета им – станал изнервен, раздразнителен, зачестили са
семейните скандали, негативни изживявания в резултат на воденото
наказателно производство.
Съдът съобрази и това, че по НОХД № 632/2018 г. по описа на РС-
Сливница, ищецът е признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4,
вр. с ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК и е осъден на лишаване
от свобода за 11 месеца, като изпълнението на наложеното наказание е
отложено за срок от три години. От това съдът прави извод, че
повдигнатото обвинение на ищеца не е повлияло драстично на
неговата самооценка, тъй като той има криминалистична регистрация
и е осъждан за други престъпления, т. е. има данни за отклонения в
поведението му от правовия ред. След като не за първи път се
сблъсква с правораздавателната система, психиката му не е повлияна
по непознат за него начин и не е изпитал в резултат на обвинението
моралното страдание на неосъждан човек.
Не се установява по делото ищецът е търпял вреди над
обичайните, за да се определи обезщетение в по-висок размер.
Общото здравословно състояние на ищеца, макар несъмнено да е
получило отражение от психичния дискомфорт не е драстично
влошено, нито необратимо засегнато. Ищецът е претърпял неминуемо
4
вреди от неоснователно повдигнатото му обвинение, което е донесло
за него несигурност и неудобства, но не по-големи от обичайните,
свързани именно с качеството му на обвиняем за извършеното
престъпление. Тези неудобства обаче не е установено да са
рефлектирали върху живота му по толкова съществен начин и да са от
такова естество, че да са довели до драстични негативни промени в
живота му. Не се установява в резултат на воденото наказателно
производство да са възникнали проблеми със съществени и трайни
последици за съществуването на семейната връзка на ищеца, както и
да са настъпили трайни и неотстраними последици в живота на ищеца
в социален аспект.
Като взе предвид изложените обстоятелства и разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 3000 лева би
обезщетила ищеца за търпените от него неимуществени вреди от
незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление от общ характер. Правото на обезщетение по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, от
който момент и същото става изискуемо и се дължат законни лихви –
в случая от 05.01.2022 г.
По изложените съображения решението на районния съд следва
да бъде отменено в обжалваната част като предявения иск следва да се
отхвърли за разликата над 3000 лева до уважения размер от 6500 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, решението
следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство, за
разликата над дължимия размер от 352.00 лева, съобразно уважената
част от исковете, до присъдения размер от 762.66 лева.
Пред въззивната инстанция ответникът по жалбата има право на
разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. Последният е
представляван от адвокат и видно от договор за правна защита и
съдействие от 29.01.2024 г. е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 1000.00 лева и съобразно отхвърлената част от жалбата има
5
право на разноски в размер на 538,46 лева.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 59 от 23.03.2023 г., постановено по гр. д. №
585/2022 г. по описа на РС – гр. Сливница, в частта, в която П. н. Р. Б.,
е осъдена да заплати на П. И. Д., ЕГН **********, адрес: с. Г., ул.
„И.В.“ №.., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, размера
над сумата от 3000 лв. до сумата 6500 лв., ведно със законната лихва
от 05.01.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания от незаконно обвинение, както и в частта за разноските за
разликата над сумата 352.00 лв. до сумата 762.66 лв., И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Д., ЕГН **********, адрес: с.
Г., ул. „И.В.“ №.. срещу П. н. Р. Б. иск, с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение над сумата от 3000.00 лева до сумата от 6500.00 лева,
ведно със законната лихва от 05.01.2022 г., до погасяването,
представляваща обезщетение за понесени от ищеца неимуществени
вреди - болки и страдания от незаконно обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 23.03.2023 г., постановено
по гр. д. № 585/2022 г. по описа на РС – гр. Сливница в частта, в която
П. н. Р. Б., е осъдена да заплати на П. И. Д., ЕГН **********, адрес: с.
Г., ул. „И.В.“ №.., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ
сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за понесени от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от незаконно
обвинение, ведно със законната лихва от 05.01.2022г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. н. Р. Б. да заплати на П. И. Д., ЕГН **********,
адрес: с. Г., ул. „И.В.“ №.., съдебен адрес гр. С., ул. Б. м. № ..., ет. ., ап.
6
.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 538,46 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
В частта, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 6500 лв. до
пълния му предявен размер от 15 000 лв., решението е влязло в сила
като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7