РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
в присъствието на прокурора Кремена Илиева Стефанова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500161 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
15008/21.12.20г. на БОС от Прокуратурата на Република България, против
решение № 1295/18.11.2020г., изменено в частта по разноските с определение
№ 62/15.03.2021г. и двете по гр.д.№ 2253/20г. на БОС, в частта, с която е
уважен предявеният от С.Х.. П., с ЕГН: **********, с адрес: ****, против
Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение по
реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ, като е присъдена сума в размер на
21000лв., от които 20 000лв. представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 1000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди (платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство по НОХД № 226/2015 г. на Окръжен съд - Бургас). Твърди,
че присъдените суми са завишени, с оглед претърпените от П. реални вреди.
Моли решението да бъде отменено отчасти, като в полза на въззиваемия
бъдат присъдени по-нисък размер обезщетения. Няма доказателствени
1
искания.
Въззиваемият С.Х.. П. оспорва въззивната жалба чрез процесуалния си
представител адв.М.М.. Счита решението за правилно и съобразено със
закона, моли да бъде потвърдено в обжалваната част. Не претендира
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1,т.3,
предл.І ЗОДОВ.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от С.Х.. П., чрез
адв.М.М., против Прокуратурата на Република България. Въззиваемият
твърди, че с Постановление от 23.12.2014г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.3 във вр. с чл.142, ал.1, вр. с чл.20 НК, за
което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем до 15
години. Впоследствие срещу него е внесен обвинителен акт за извършени
престъпления по чл.142, ал.2, т.2 и т.3 във вр. с чл.142, ал.1, вр. с чл.20 НК и
по чл.144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.23 НК и делото е внесено за разглеждане от
БОС. Като краен резултат е постановена оправдателна присъда, потвърдена с
решение на АС – Бургас от 12.07.2016г.
Твърди, че през периода на висящност на производството е бил под
изключителен стрес, характерът му се променил, затворил се в себе си, спрял
да се събира с приятели, да общува с хора и като цяло започнал да се
приготвя психически да влиза в затвора. От тези събития и до завеждане на
исковата молба, продължава да страда и и се налага да пие хапчета за кръвно
и нерви. Към предявяване на обвинителния акт нервите му били обтегнати до
краен предел и имал чувството, че ще получи инфаркт или инсулт и ще умре,
преди да бъде осъден и да влезе в затвора, което, към онзи момент, му се
2
струвало неминуемо. Съдебната фаза продължила около година и четири
месеца, през които въззиваемият изживявал ужасни напрежения, вдигал
кръвно, изпадал в кризи и това се отразило на работата му. В резултат от
продължителния стрес, не можел да се концентрира и това се отразило на
възнаграждението му. Вече не му възлагали отговорни задачи и съответно –
не му изплащали бонуси.
Освен това, ангажирането на процесуален представител в наказателното
производство възлязло на 1000лв., била му определена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 1000лв., също бил задържан лекият
автомобил, който управлявал в нощта, когато се твърдяло, че е извършил
престъплението.
При така изложеното е претендирал заплащане на обезщетение за
претърпени вреди в размер на 71 852лв., от които 50 000лв. главница за
причинени неимуществени вреди, 20 444лв. – мораторна лихва върху тази
главница за периода от 31.08.2016г. – до завеждане на исковата молба,
1000лв. имуществени вреди, представляващи равностойността на заплатения
адвокатски хонорар, 408лв. мораторна лихва върху главницата от 1000лв. за
периода от 31.08.2016г. – до завеждане на исковата молба, както и законната
лихва върху главницата, от образуване на производството до окончателното
изплащане на сумите, както и направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажира доказателства.
В открито съдебно заседание на 22.10.2020г. по гр.д.№ 2253/2020г. БОС е
направено уточнение, че лихвата върху главниците се претендира от
31.08.2016г. до окончателното изплащане са сумите.
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо
място оспорва настъпилите неимуществени вреди. Твърди, че исковата молба
не е подкрепена от убедителни доказателства. На следващо място счита, че
претендираните суми са изключително завишени по размер. Моли за
постановяване на решение в горния смисъл. Моли за присъждане на разноски.
Между страните не се спори, че с Постановление от 23.12.2014г. П. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.3 във вр. с
3
чл.142, ал.1, вр. с чл.20 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от седем до 15 години. Впоследствие срещу него е внесен
обвинителен акт по ДП № 305/2014г. по описа на РУП Приморско, вх.№
6549/14г. на БОП, пор.№ 511/14г. БОП за извършени престъпления по чл.142,
ал.2, т.2 и т.3 във вр. с чл.142, ал.1, вр. с чл.20 НК и по чл.144, ал.3, вр. с ал.1,
вр. с чл.23 НК и делото е внесено за разглеждане от БОС.
Не се спори, също така, че на лицето е наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 1000лв., която е изменена в „подписка“ с
определение от 12.07.2016г. по ВНОХД № 79/2016г. по описа на Апелативен
съд Бургас.
С присъда № 19/10.02.2016г. по НОХД № 226/2015г. на БОС П. е признат
за невинен по повдигнатите обвинения. Присъдата е потвърдена с решение №
101/12.07.2016г. по ВНОХД № 79/2016г. на АС Бургас. Липсват данни за
обжалване на решението.
От приложения на стр.49 по гр.д.№ 2253/2020г. БОС договор за правна
помощ и съдействие е видно, че за процесуалното представителство по
цитираното наказателно производство П. е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лв.
При описаното съдът приема, че се доказаха фактите, визирани от
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ - обвинение в извършване на
престъпление и последвала оправдателна присъда на С.П..
За да се изясни фактическата обстановка по делото и в подкрепа на
изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди,
по делото са ангажирани гласни доказателства.
От разпита на св.П. – *-* на въззиваемия, се установява, че арестът в
нощта на **** бил изключително шокиращ за него. При влизането на
органите на реда в къщата, където спяло цялото семейство, в ранните часове
на деня – около 2-3ч. сутринта, той изпитал огромно напрежение. Бил
отведен от тях и се прибрал сринат и пребледнял в къщи, наложило се да
вземе „Валидол“ и изживял голям стрес. Още по-зле се почувствал, когато
бил уведомен, че трябва да се яви в съда. Адвокатът, който ангажирал, му
казал, че 15 години затвор не му мърдат и това било съсипващо. П. започнал
4
да си мисли, че повече няма да види децата, получил задух, имал болки в
гърдите и след прегледи при специалисти, се оказало, че причината е нервно
напрежение. Оттогава, според същата свидетелка, пие успокоителни. Освен
това бил отнет лекият автомобил на семейството и се налагало при всяко
пътуване да молят близки за транспорт. През целия период той се чувствал
унизен и потиснат, нарушили се личните му отношения със семейството и не
искал да обръща внимание на децата. Малко се успокоил след оправдателната
присъда на БОС, но при уведомлението за постъпила жалба против нея,
агонията започнала с нова сила, според същата свидетелка.
По делото е разпитан и друг свидетел – св.Д., пряк ръководител на П. в
„Лукойл Нефтохим“ Бургас. От показанията му се установява, че след
инцидента, въззиваемият променил поведението си. В период повече от
година му липсвала нужната за работата му концентрация и се наложило да
бъде заменен с друг човек. Според свидетеля било видно, че изпитва
напрежение, станал сприхав, започнал да пие лекарства, а по време на
наказателното производство бил ни жив, ни умрял. В дните, в които трябвало
да се явява в съда, видът му бил мъртвешки. След приключване на процеса се
успокоил, но не изцяло. Според свидетеля, продължава да пие хапчета, върши
си работата, но не както преди – по-бавен е, не е толкова експедитивен, макар
че вече е възстановен на предишната си длъжност.
При всичко така изложено от фактическа страна, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ: „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано...“
Събраните доказателства водят до несъмнен извод за повдигнато срещу
П. обвинение, поддържано на две инстанции, по което е бил оправдан.
Също бе доказано, че през процесния период е понесъл тежко и
болезнено образуването и развитието на наказателното производство,
чувствал се е несправедливо обвинен и преживявал изключително стресово
съдебните заседания и извършваните спрямо него процесуални действия.
Заплахата, че ще влезе в затвора за 15 години, предизвиквала силен страх и
непрекъснато напрежение, което оказвало влияние на психиката му, на
5
отношението към семейството, на възможността да се справя с трудовите си
задължения. Това е рефлектирало върху самочувствието и начина му на
живот, като е довело до отчуждаване и дистанциране от околните, дори и от
децата и съпругата, защото се чувствал унизен и застрашен от наказателна
репресия. Това усещане било първоначално създадено при задържането на
****, извършено около 2-3 часа сутринта, от служители на полицията,
облечени с бронежилетки и с поставени маски на лицата, които в присъствие
на цялото му семейство – деца, майка и съпруга, са му поставили белезници и
така са го отвели от къщата.
Описаното води до извод за наличие на два елемента от фактическия
състав на деликта – повдигане на неоснователно обвинение и претърпени в
резултат от това вреди, изразяващи се в силни душевни страдания и
извършване на разходи за адвокатско възнаграждение.
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена
връзка между вредите и недоказаното обвинение, повдигнато от въззивника.
При така изложеното и като споделя в тази част мотивите на Бургаския
окръжен съд, настоящият съд приема, че искът е доказан по своето основание.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се
определя глобално. Затова БАС приема, че за определяне на справедлив
размер на компенсация трябва да се преценят всички релевантни
обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Става въпрос за лице, на навършени 44 години към образуване на
наказателното производство, което е обвинено в съучастие в отвличане на
ненавършило 18 години лице – квалифициран състав по чл.142, ал.2, т.2 и т.3
НК, за което деяние се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 7 до 15 години и престъплението е извършено при условията на реална
съвкупност с още едно престъпление – закана за убийство по чл.144, ал.3 НК,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до 6 години.
Съдът оценява това, че досъдебното производство е започнало със
зрелищно за семейството му задържане, извършено около 2-3 часа сутринта, с
6
нахлуване на служители на органите на реда, облечени с бронежилетки, с
маски на лицата, които са поставили на П. белезници и са го отвели от
къщата. Въззиваемият е лице с чисто съдебно минало, има постоянна работа и
постоянен адрес, затова задържането е било шокиращо за него, още повече,
че е извършено пред цялото му семейство, включително и децата, което силно
го е унизило и предизвикало срам и накърняване на достойнството му.
От привличането на въззиваемия в качеството му на обвиняем до
постановяване на решението на Апелативен съд Бургас е изминал период от
около 1 година и 7 месеца, съпроводен от силни притеснения. Повдигнатото
обвинение е било за две престъпления извършени в съучастие, като само за
едното се предвиждало наказание „ЛОС“ за срок от 7 до 15 години. Под
влияние на задържането в досъдебното производство и последващото
развитие на процеса, въззиваемият придобил представа за неизбежност на
наказание, изтърпявано в затвора за един продължителен срок, след който
няма да види децата си. Преживяванията му били изключително силни,
тревожни и продължителни и макар и да липсват писмени доказателства за
прием на успокоителни лекарства, съдът кредитира показанията на св.П.а в
тази връзка, както и тези на св.Д., че в дните на явяване пред съда, П. е бил ни
жив – ни умрял, т.е. в изключително тежко психическо състояние.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът се
съобрази със сравнително краткия срок, в който е приключило
производството, с обстоятелството, че П. не се ползва с широка известност
сред обществото, не заема публична длъжност, информация за деянието не е
разгласявана чрез средствата за масова информация и не е загубил работата
си, дори напротив – след приключване на процеса, трудовият колектив, в
който работи, е счел, че следва да му бъде дадена възможност да се
възстанови напълно психически, затова са му възложени същите трудови
функции, които е заемал и преди обвинението.
Съзнанието за уронени чест и достойнство са срещнали разбиране и
подкрепа от колегите и семейството, освен това липсват данни по делата да са
провеждани множество съдебни заседания, които да увеличат интензитета на
търпените болки и страдания и цялостната промяна на начина на живот.
Затова настоящият състав приема, че справедливия размер на обезщетение за
7
претърпени неимуществени вреди е 10 000лв.
По отношение на претърпените имуществени вреди – доказателствата са
безспорни за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., което
е под минималното по Наредба № 1 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При всичко така изложено настоящият състав приема, че на П. се следва
обезщетение в размер на 11 000лв., за да бъдат справедливо компенсирани
вредите, нанесени му в резултат от неоснователно повдигнатото обвинение от
страна на Прокуратурата на Република България.
Що се отнася до началния момент, от който следва да бъде присъдена
лихва върху дължимото обезщетение, релевантен, според възприетото в
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г.,
ОСГК, е моментът на влизане в сила на решението, с което е потвърдена
оправдателната присъда по делото. В конкретния случай, след зачитане на
възражението за давност на противната страна, законната лихва следва да се
присъди, считано от 15.09.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
По отношение на разноските: В полза на П. се следват разноски,
съобразно уважената част от иска в размер на 541.37лв. за инстанция. За двете
инстанции му се следва общо сума в размер на 1082.75лв. С
първоинстанционното решение е присъдена сума в размер на 1033.53лв. или
остава дължима сума в размер на 49.22лв.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1295/18.11.2020г., изменено в частта по
разноските с определение № 62/15.03.2021г. и двете по гр.д.№ 2253/20г. на
БОС, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на С.Х.. П., с ЕГН **********, с адрес: ****, със съдебен адрес:
гр.****, адв. М.М. обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ, за размера над 11 000лв., до
8
размера от 21 000лв., ведно със законната лихва върху главницата над
11 000лв. до присъдения размер от 21 000лв., считано от 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на главницата и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Х.. П. с ЕГН **********, с адрес ****, със
съдебен адрес гр. ****, адв. М.М. против Прокуратурата на Република
България за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ за размера
над 11 000лв., до размера от 21000лв., ведно със законната лихва върху
главницата над 11 000лв. до присъдения размер от 21 000лв., считано от
15.09.2017г. до окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1295/18.11.2020г., изменено в частта по
разноските с определение № 62/15.03.2021г. и двете по гр.д.№ 2253/20г. на
БОС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на
С.Х.. П. с ЕГН **********, с адрес: ****, със съдебен адрес: ****, адв. М.М.,
допълнително разноски за двете инстанции в размер на 49.22лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9