Присъда по дело №844/2024 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 1
Дата: 9 януари 2025 г. (в сила от 24 януари 2025 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20245640200844
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 10 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. гр. Хасково, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Наказателно дело частен
характер № 20245640200844 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. А. С. ЕГН ********** от ***********, роден на
**************, за виновен, в това, че на 08.07.2024г., в с.Долно Войводино,
обл.Хасковска, причинил на И. Д. С. ЕГН ********** ************** разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – а именно –разкъсно-контузна рана на
носа, охлузване на лицето в дясната му половина, представляващи лека телесна повреда –
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на осн.чл.130 ал.1 от НК вр.чл.42а ал.2
т.1,2 от НК му налага наказание „пробация“ с пробационни мерки – „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 месеца, с периодичност 2 пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 10 месеца.

ОСЪЖДА подсъдимия В. А. С. ************** да заплати на И. Д. С. ЕГН
********** **************, сумата в размер на 1 500 лв., представляващи обезщетение по
чл.45 от ЗЗД за претърпените от И. Д. С. ЕГН **********, неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат на причинената лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от 08.07.2024г. – до окончателното изплащане на сумата, като иска по
чл.45 от ЗЗД в останалата му част, за разликата над 1 500 лв. – до пълния предявен размер
1
от 3 000 лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА В. А. С. ************** да заплати по сметка на РС-Хасково сумата в
размер на 50 лв., представляваща ДТ върху уважената част от гражданския иск, както и да
заплати на И. Д. С. ЕГН ********** ************** сумата в размер на 962 лв.,
представляващи разноски по делото.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Хасковски окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.

2

Съдържание на мотивите


Частното обвинение срещу подсъдимия В. А. С. ЕГН ********** ************** е
повдигнато за това, че на **********г., в с.**********, обл.Хасковска, причинил на И. Д. С.
ЕГН ********** ************** разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – а именно –разкъсно-контузна рана на носа, охлузване на лицето в дясната му
половина, представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Предявен е и граждански иск по чл.45 от ЗЗД, за сумата в размер на 3 000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в
резултат на леката телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на увреждането– до окончателното изплащане на сумата.
Частният тъжител И. С. чрез повереника си пледира за осъждане на подсъдимия.
Същият му причинил описаните телесни увреждания и следвало да понесе отговорността.
Претендира и за разноски по делото. Били доказани изцяло твърденията, изложени в
частната тъжба за това, че на **********г., в с.**********, обл.Хасковска, В. С. причинил
на И. С. ************** разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
– а именно –разкъсно-контузна рана на носа, охлузване на лицето в дясната му половина,
представляващи лека телесна повреда. Така извършеното деяние било доказано изцяло,
както от писмените доказателства, събрани по делото, така и от гласните такива.
Претендира и за сумата по гражданския иск по чл.45 от ЗЗД.
Подсъдимият В. С. не се явява и не взема становище по тъжбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В. С. и пострадалият И. С. се познавали отпреди.
И двамата живеели в с.**********.
Между тях нямало предходни влошени отношения или конфликти.
В центъра на селото се намирали спирката на автобуса и хранителния магазин.
Пред магазина имало циментови стълби.
На **********г., привечер, И. С. минал през хранителния магазин в центъра на село
**********, за да си купи бира.
Отвън, пред магазина, стояли В. А. С. и братята му.
Пред магазина били и св.Ю. Ю. / очевидец/ и св.С. Н. /също очевидец/
Чувала се силна музика.
На влизане в магазина, И. С. направил забележка за музиката.
После влязъл вътре и си купил бира.
Когато пострадалия излязъл от магазина, В. А. С. се приближил, замахнал с ръка и
нанесъл няколко удара на И. С. в главата и носа.
Пострадалият загубил равновесие от ударите и паднал на циментовите стълби, като си
ударил лицето в дясната половина.
Св.Ю. и св.Н. тръгнали към И. С. и В. С., но тогава се намесили братята на подсъдимия
и казали на св.Ю. и св.Н. да не се месят, за да не им се случи нещо и на тях.
След това подсъдимият В. А. С. и братята му си тръгнали.
Някой се обадил и дошла линейка, била оказана първа помощ на И. С. и след това бил
откаран в болницата.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза И. Д.
1
С. получил при инцидента - разкъсно-контузна рана на носа и охлузване на лицето в дясната
му половина. Това било разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По механизъм на причиняване тези телесни увреждания били причинени от твърди и тъпи
предмети и можели да се получат по начина и при обстоятелствата, описани в тъжбата.
В с.з. при разпита си вещото лице сочи, че охлузването на лицето в дясната половина
било класическа теренна травма от плоска повърхност и можело да се получи от падане
върху стълби. Раната на носа можело да се получи от удар с юмрук. Такъв удар можело да
има и зашеметяваща роля, защото при удар в носа се изпитвала много силна болка, мястото
било чувствително, дори да не се счупи носа. Това пък можело да обясни падането на
стълбите и теренната травма – охлузването на дясната половина на лицето на пострадалия.
Срокът за възстановяване бил до 20 дни.
Подсъдимият В. А. С. е осъждан.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Съдът намира, че на база на събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че подсъдимият В. А. С. ЕГН ********** ************** е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, като на **********г., в
с.**********, обл.Хасковска, причинил на И. Д. С. ЕГН ********** **************
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – а именно –разкъсно-
контузна рана на носа, охлузване на лицето в дясната му половина, представляващи лека
телесна повреда.
Описаните увреждания представляват лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК с оглед
възприетото в т.15 и т.16 на ППВС №3/1979г.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл – същият е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е искал именно настъпването на престъпния резултат.
Касае се за чиста хипотеза на причинена лека телесна повреда.
По-насетне, съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин :
За деянието по чл.130 ал.1 от НК се предвиждат алтернативно наказания „лишаване от
свобода“ до 2 години или пробация.
Подсъдимият е осъждан.
Веднъж е и освобождаван е по чл.78а от НК.
Приложението на чл.78а от НК не е възможно.
На първо място съдът се насочи към по-лекото по вид наказание – пробацията. Съдът
счете, че първите две задължителни пробационни мерки – задължителната регистрация по
настоящ адрес и задължителните периодични срещи с пробационен служител ще бъдат
достатъчни. Продължителността на двете мерки съдът индивидуализира като обсъди
съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Според съда липсват
отегчаващи вината обстоятелства. Липсват и смекчаващи. Съдът счете, че продължителност
на пробационните мерки от порядъка на 10 месеца и за двете мерки, напълно би постигнала
целите на индивидуалната и генералната превенции. За задължителната регистрация по
настоящ адрес периодичността следва да бъде 2 пъти седмично.
По отношение на гражданския иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки
и страдания, претърпени в резултат на причинената лека телесна повреда е основателен.
Налице са кумулативно 4-те елемента на фактическия състав на генералния деликт –
противоправно поведение, вина, вреда и причинна връзка. Съдът определи размера по
справедливост, в предвид характера и вида на травматичните увреждания и времето за
възстановяване според заключението на вещото лице. Ето защо съдът уважи претенцията до
2
размера от 1 500 лв. и отхвърли иска в останалата му част за разликата до пълния размер от
3 000 лв.
Подсъдимият бе осъден да заплати ДТ върху уважената част от гражданския иск и
разноски на пострадалия в размер на 962 лв. с оглед чл.189 ал.3 от НПК.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
3
Съобщи за изтекли лични данни