№ 1255
гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20211100508000 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 32 а от
Правилника за вписванията /ПВ/.
С определение от 02.06.2021г. съдия по вписванията при СРС е отказал
извършването по молба на “Г.Е.Е.” ЕООД на нотариално действие по реда на
чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на договор за прехвърляне на вземания от
23.10.2020г., сключен между “Н.Е.К.” ЕООД /цедент/ и “Г.Е.Е.” ЕООД
/цесионер/.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че
подадената молба за вписване на отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 от
ПВ, тъй като същата е в обикновена писмена форма, а не с нотариална заверка
на подписите. Освен това в приложения договор за продажба на вземания
било посочено, че се прехвърлят вземания срещу длъжника, обективирани в
множество договори за банков кредит. Заявителят бил длъжен в подлежащия
на вписване акт да посочи точната сигнатура на вписването на договорната
ипотека, по която се иска отбелязване. В конкретния случай това не било
спазено. В мотивите е посочено, че това изискване за индивидуализация на
вписването на договорната ипотека произтичало от обстоятелството, че се
вписват подлежащите на вписване актове, а не молбите по чл. 571 от ГПК,
които слагат началото на охранителното производство.
1
Срещу определението е подадена на 18.06.2021г. частна жалба от
“Г.Е.Е.” ЕООД с оплакване, че е незаконосъобразно. Частният жалбоподател
поддържа, че в Правилника за вписвания /ПВ/ не се съдържа изискване
относно формата на молбата за извършване на исканото действие по
вписване, отбелязване или заличаване. Изискването по чл. 17 от ПВ за
нотариално удостоверяване се отнася само до подлежащия на вписване акт - в
случая до сключения договор за цесия. На следващо място, навежда
съображения, че договорната ипотека, по която е направено искане за
отбелязване, е подробно индивидуализирана в молбата за вписване, както и в
подлежащия на вписване акт. По тези съображения се прави искане
обжалваният отказ на съдията по вписванията да бъде отменен, а молбата за
исканото вписване – уважена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния
жалбоподател и прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е
депозирана в рамките на законоустановения срок /отказът е бил съобщен на
14.06.2021г./ и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по
вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а,
ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на
вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона -
вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито
рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. При проверката на
формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл.
3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред
или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може
да урежда и вписване на акт в обикновена писмена форма /например чл. 73,
2
ал. 5 ТЗ/ - в този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк.дело № 7/2012 г.,
ОСГТК.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, б. "а" ПВ, подлежат на вписване
актовете по чл. 171 ЗЗД, а именно прехвърляне на вземане по реда на чл. 99
ЗЗД, обезпечено с ипотека - същото, за да има действие трябва да бъде
извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в
имотния регистър. Вписването на акта по чл. 17, ал. 1, б. "а" ПВ става по
молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра,
придружена от два екземпляра от документа, на основание на който се иска
вписването, като молбата трябва да съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1,
б. "а", на молителя, основанието /документа/ за вписването, размера на
сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан
договорът за ипотека, или молбата за учредяване на законната ипотека, върху
които ще се направи вписването /чл. 17, ал. 2 ПВ/.
Както е прието в решение № 131 от 26.03.3012г. на ВКС по гр. дело №
720/2011г., I ГО, определение № 359 от 18.06.2014г. на ВКС по т.дело №
4268/2013г., II ТО, която практика се споделя от настоящият състав,
заинтересовано лице да иска вписване е цесионерът, тъй като именно той има
интерес от запазване действието на ипотечното задължение. За да се счита по
отношение на третите лица, че с прехвърлянето на вземането върху цесионера
е преминала и ипотеката, която го обезпечава, е необходимо цесията да бъде
извършена в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на
подписите и да е вписана. Ако не е извършено вписване, тогава промените в
ипотеката не могат да бъдат противопоставени на актове на трети лица с
конкуриращи права.
С приложената молба с вх. № 36302 от 02.06.2021г. /в два екземпляра/ е
направено искане за вписване на договор за продажба на вземане от
23.10.2020г. с нотариална заверка на подписите, удостоверени с акт № 78, рег.
№ 22884/2020г. на нотариус М.Г., рег. № 622 на НК, като заявителят бъде
отбелязан като ипотекарен кредитор по договорна ипотека, учредена с
нотариален акт № 26, том I, рег. № 819, дело № 22 от 30.01.2006г. на
нотариус В.И., вписан в СВ при АВ – гр. София, с вх. рег. № 3031, акт № 183,
том II, дело № 1326/2006г., върху подробно индивидуализиран недвижим
3
имот. В молбата е посочено, че договорната ипотека била подновена с молба
за подновяване на договорна ипотека рег. № 10555/11.11.2015г., акт № 74,
том II, на нотариус Н.Л., с вх. рег. № 66714/11.11.2015г., том LVII, акт № 224.
Отразено е също, че е извършена промяна на кредитора на основание
предходен договор за продажба на вземане /цесия/ от 04.02.2019г., по силата
на който “Н.Е.К.” ЕООД е придобило вземането от първоначалния кредитор
“ОБЩИНСКА БАНКА” АД. Този договор за цесия също е индивидуализиран
като сключен с нотариална заверка на подписите с посочен номер на
нотариален акт, том, рег., както и че е вписан в СВ София с вх. рег. №
6688/12.02.2020г., акт № 26, том 4. В молбата за вписване са посочени
длъжникът и размерът на сумата, за която се прави искане за вписване. Към
заявлението са приожени два броя нотариално заверени препис-извлечения от
договора за продажба на вземане от 23.10.2020г.; нотариален акт № 26, том I,
рег. № 819, дело № 22 от 30.01.2006г. на нотариус В.И., вписан в СВ при АВ –
гр. София, с вх. рег. № 3031, акт № 183, том II, дело № 1326/2006г., молба за
подновяване на договорна ипотека от 11.11.2015г., договор за продажба на
вземане от 04.02.2019г. и квитанция за платена държавна такса. Молбата за
вписване е подадена в два екземпляра.
В разглеждания случай представеният от молителя документ,
обективиращ правната сделка за промяна с обезпеченото вземане - договор за
продажба на вземания от 23.10.2020г., сключен вежду “Н.Е.К.” ЕООД /като
цедент/ и “Г.Е.Е.” ЕООД /като цесионер/, е с нотариална заверка на подписите
на страните, рег. № 22884 от 23.10.2020г. на нотариус М.Г., рег. № 622 на НК.
Самият договор за цесия съдържа данни за длъжниците, основанието за
възникване на вземанията, вида и размера на вземанията и описание на
ипотечния акт, установяващ учредена ипотека, която обезпечава
прехвърлените с договора вземания. По отношение на процесното вземане
срещу “И.Г.П.” ЕООД /в несъстоятелност/ в общ размер на 13 695, 10 лева,
описано в т. 1.2. от договора за цесия, са индивидуализирани учредените в
полза на цедента обезпечения, а именно – първа по ред договорна ипотека
върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 26, том I, рег. № 819,
дело № 22 от 30.01.2006г. на нотариус В.И., вписан в СВ при АВ – гр. София,
с вх. рег. № 3031, акт № 183, том II, дело № 1326/2006г., върху недвижим
имот – сграда, ресторантски комплекс, находящ се в гр. София, жк „Зона Б 5“,
4
между бл. 8 и бл. 9, с разгърната застроена площ от 1 455 кв.м. /подробно
индивидуализиран в договора/. Посочено е още, че ипотеката е била
подновена с молба за подновяване на договорна ипотека рег. №
10555/11.11.2015г., акт № 74, том 2-ри, на нотариус Н.Л., с вх. рег. №
66714/11.11.2015г., том LVII, акт № 224. Отразено е също, че договорът за
продажба на вземане от 04.02.2019г. между “ОБЩИНСКА БАНКА” АД и
“Н.Е.К.” ЕООД, е вписан в СВ София с вх. рег. № 6688/12.02.2020г., акт №
26, том 4.
В образуваното по молба по чл. 17 ПВ охранително производство
съдията по вписванията извършва проверка на редовността на молбата - за
необходимото й съдържание и за документите, които следва да бъдат
представени с нея, както и дали актът подлежи на вписване и дали са
изпълнени изискванията за неговите форма и съдържание. Законодателят не е
предвидил правомощия на съдията по вписванията да проверява материално -
правните предпоставки на акта, чието вписване се иска, като те се проверяват
само в изрично предвидени случаи /в този смисъл дадените задължителни
указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Т ълкувателно решение №
7/25.04.2013г. по тълкувателно дело № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС /.
В слвучая представеният за вписване договор за цесия от 23.10.2020г. с
нотариална заверка на подписите е акт подлежащ на вписване по аргумент от
чл. 17, ал. 1,б. “а” от ПВ.
Законът не поставя изискване за нотариална заверка на подписа на
подателя на молбата, респ. на заявлението на молителя. В чл. 3 ПВ е въведено
изискване за нотариална заверка на подписите към подлежащите на вписване
актове - в случая договора за цесия. Аргумент в тази насока е разпоредбата
на чл. 17, ал. 2 от ПВ, в която се посочва, че вписването на актовете става по
молба, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два екземпляра на
документа, на основание на който се иска вписването. Липсва обаче
задължение на молителя да завери нотариално и придружаващата документа
за вписване молба. Задължението за нотариална заверка по смисъла на чл. 3
ПВ се отнася само до подлежащия на вписване акт, а това е договорът за
цесия, който, видно от представения препис, е нотариално заверен.
Противно на доводите на съдията по вписванията настоящият съдебен
5
състав счита, че молбата за вписване съдържа всички данни съобразно
изискването по чл. 17, ал. 2 от ПВ, а именно: данните, посочени в чл. 6, ал. 1,
буква “а” от ПВ на молителя, основанието (документа) за вписването,
размера на сумата, както и тома и на ипотечната книга, в която е вписан
договорът за ипотека, върху които ще се направи вписването. По идентичен
начин е извършена индивидуализацията и в подлежащия на вписване акт –
договор за цесия от 23.10.2020г., в който е посочено, че вземанията се
прехвърлят заедно с всички обезпечения, включително договорната ипотека,
учредена с нотариален акт № 26, том I, рег. № 819, дело № 22 от 30.01.2006г.
на нотариус В.И., вписан в СВ при АВ – гр. София, с вх. рег. № 3031, акт №
183, том II, дело № 1326/2006г., върху недвижим имот /подробно
индивидуализиран в договора/. По изложените съображения се налага извод,
че както в молбата за вписване, така и в подлежащият на вписване акт, е
посочена сигнатурата на вписаната ипотека и достатъчно индивидуализиращи
белези на акта, поради което този довод не може да бъде възприет като
основание за отказ за вписване на сключения договор за цесия.
Ето защо въззивният съд приема, че обжалваният отказ на съдията по
вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се
уважи искането за вписването на договор за цесия с нотариална заверка на
подписите.
По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид т.6
от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето
определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 866 от 02.06.2021г. на съдия по вписванията
при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по реда
на чл. 569, т. 5 ГПК - вписване на договор за продажба на вземания от
23.10.2020 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между "Н.Е.К.”
ЕООД и “Г.Е.Е.” ЕООД, вземането по който е обезпечен с ипотека, по молба с
вх. № 36302 от 02.06.2021г.
6
ДА СЕ ВПИШЕ договор за продажба на вземания от 23.10.2020г.,
сключен между “Н.Е.К.” ЕООД /като цедент/ и “Г.Е.Е.” ЕООД /като
цесионер/, с нотариална заверка на подписите на страните, акт № 78, том ХII,
с рег. № 22884 от 23.10.2020г. на нотариус М.Г., рег. № 622 на НК, с предмет -
вземания, възникнали в полза на “ОБЩИНСКА БАНКА” АД срещу “И.Г.П.”
ЕООД по договор за банков кредит от 23.12.2005г., обезпечен с договорна
ипотека на недвижим имот, учредена с нотариален акт № 26, том I, рег. №
819, дело № 22 от 30.01.2006г. на нотариус В.И., вписана в СВ при АВ – гр.
София, с вх. рег. № 3031, акт № 183, том II, дело № 1326/2006г., която е била
подновена с акт вписан в СВ при АВ – гр. София с вх. рег. 66714/11.11.2015г.,
том LVII, акт № 224.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на
исканото с молбата с вх. № 36302 от 02.06.2021г. на “Г.Е.Е.” ЕООД вписване
по чл. 17, ал. 1, б. “а” от ПВ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7