Р Е Ш Е Н И Е
№261794/29.12.2020г.
Гр. Варна, 29.
12. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6385
по описа на ВРС за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Ищцовото дружество „E. П. П.“ АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление ***, с представители: Пл.С., Я.Д., Г.К., чрез юрисконсулт Н.И. е
предявило против ответника С.М.П., ЕГН **********, с адрес ***
обективно кумулативно съединени специални положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във
връзка с ч.г.д. № 2618/2020 год. по описа на РС Варна, 17 –ти състав, с цена на исковете 2277,65 – главница
и 54,41 лв. - мораторна лихва.
Ищцовата страна е сезирала ВРС с искането да бъде установено
съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед №
1088/26.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 2618/2020 год. по описа на РС Варна, 17-ти състав.При предявените обективно, кумулативно съединени
искови претенции с правно осн. чл.422, ал. 1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД ищцовата страна е отправила искане за присъждане на сторените и до
заповедното и по исково производство разноски.
Обстоятелства и фактите, на които
ищцовото дружество основава исковата си претенция са следните: Твърди се, че С.М.П. е клиент на „E. П. П.“ АД, с клиентски номер *, във
връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен
номер *, гр. Варна, местност „*“, ПИ *. Тези облигационни отношения се
регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е. Б. П.“ АД и Общи условия за продажба на електрическа енергия на
„Е.П.“ АД, които били приети на основание чл. 98 а от Закона за енергетиката и
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към
момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П. „АД
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент: „потребителят се задължавал да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в тези Общи условия“ Сроковете били регламентирани в
чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят
изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да бъдело
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ цитира
ищцовата страна: „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължими към „E. П. П.“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден“.
Предвид горното и на основание
чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката
на 22.02.2020 г. в Районен Съд -Варна било подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу С.М.П. в резултат на което било образувано ч.г.д. № 2618/2020 г. Към момента на
подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал
неизплатени задължения в общ размер на
2332,06 лв., за обект на потребление, заведен с абонатен номер *, гр. Варна,
м-ст „*“ , ПИ *. В посочената сума били включени неплатените фактури за
ел.енергия в размер на 2277,65 лв. представляваща главница за консумирана от
ответника ел. енергия по фактура № **********/25.10.2019 г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер 54,41 лв. начислена от датата на падежа на
фактурата – 05.11.2019 г. до 30.1.2020 г. и отразени в табличен вид на стр.2 -
ра от исковата молба. Върху горе цитираните суми, сочи ищцовото дружество, че
били заплатили 2% държавна такса и че предявяват иска си в срока по чл.415 ГПК,
като се твърди че и след настъпване на изискуемостта на задължението и до
настоящия момент стойността на фактурите не е заплатена. С оглед изложеното по-горе ищцовата страна е отправила искането до ВРС
по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, което съгласно уточнението от 7.7.2020 г. е
следното:
Да бъде постановено Решение по силата на което да бъде установено със силата на пресъдено
нещо, че ответника С.М.П., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на ищцовото дружество
заплащане на СУМАТА от 2 277,65 лева (две хиляди двеста седемдесет и
седем лева и шестдесет и пет стотинки) , представляваща главница за незаплатена ел. енергия за обект с абонатен №*
и клиентски № *, с адрес на потребление: гр. Варна, м-ст „*“, ПИ *, за периода от 28.04.2019 г. до 23.05.2019 г., за
която е издадена фактура № **********/25.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.02.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, СУМАТА от 54,41 лева (петдесет и четири лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 05.11.2019 г. до 30.01.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1088/26.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2618/2020 г.
по описа на ВРС 17-ти състав, на осн.чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано е искане и за присъждане на сторените по съдебно - деловодни разноски, както в
заповедното производство, така и исковото, макар и разноските сторени в
заповедното производство да са вписани в самото искане по чл. 422 ГПК. В
подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила
доказателствени искания, изрично е заявено искане, ако не се яви
представител на ищеца в първо заседание по делото, същото да се гледа в тяхно
отсъствие. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, още в исковата молба е направено възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
по иска, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат от АК
Варна Д.Т. е изразил следното становище по исковата молба:1. Предявеният иск
ответникът намира за допустим, но неоснователен.2. Оспорен е предявения иск и
по основание и по размер, както и изложените в исковата молба обстоятелства а
именно: Ответникът сочи, че ищцовото дружество следва да
доставя ел. енергия за битови нужди за неговия имот в гр. Варна, местност „*“,
ПИ *, но от повече от няколко години имота, който е собственост на ответника не
се обитавал и същият не бил свързан към „ел. захранване“, въпреки, че
ответникът имал открита партида. От години, сочи отв. П., че в ел. таблото
нямало електромер, двора бил разграден а ел. таблото - монтирано извън двора.
Наведени са и следните фактически твърдения – преди известно време родН.на
ответника пожелал да живее в тази къща срещу задължение да я възстанови и
поддържа. За целта обаче трябвало да се включи ел. захранването в имота. За
целта роднината на ответника отишла в офис на ищцовото дружество с искане за
присъединяване на този имот към ел. захранването а в офиса на дружеството
„отново се лутали“, казали че в имота няма ел. захранване и уговорили ден и час
в който да се извърши посещение от техни представители за да установят какво
точно да се направи за да се свърже имота към ел. захранване. В имота, твърди
ответникът, че отишла група от ищцовото дружество и установила, че действително
в ел. таблото нямало електромер а и в последствие не могло да се установи от
кога е спряно ел. захранването и къде е електромерът. Ето защо ответникът
счита, че е странно как и защо била подадена искова молба, за какво точно
претендирало ищцовото дружество, като в този имот не била консумирана ел. енергия
а и не било ясно по кой електромер била засечена и от кой момент. В
последствие, сочи ответникът, на 23.05.2019 г. му монтирали нов електромер за
което имало съставен констативен протокол.
Ответникът оспорва изцяло исковата молба считайки същата за напълно
неоснователна твърдейки, че няма как без да е свързан към ел. захранване да
дължи на „Е. П.“ сума от 2000 лева и повече. Никой не можел да му обясни от
къде е тази сума, кой и как я отчел и по какво била отчетена, след като в имота
нямало електромер и имота не бил захранен с ел. енергия.
По същество ответникът твърди, че от дата 23.05.2019 г. в 09.29 ч. е бил
монтиран електромера в имота му с нулеви показания, което било видно и от
приложението към отговора на искова молба. При тези твърдения ответникът ясно е
оспорил и основателността и доказаността на иска.
В подкрепа на възраженията си ответникът е направил искания за събиране на
доказателства.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 27.11.2020 г.
представител на ищцовата страна не се явява, но депозира писмено становище.
В същото съдебно заседание адв. Т. в качеството и на
процесуален представител на ответника, моли съда да отхвърли исковата
претенция, т. к. в последното открито съдебно заседание станало ясно от разпита
на в. л. В. ,че се установява някаква грешка .Адв. Т. твърди, че ищцовото
дружество претендирало определена сума , стойност на ел. енергия, която енергия
дори не можело да премине през СТИ а още по-малко не ставало ясно по кой точно
електромер и за кой период била
претенцията на ищцовото дружество. Според процесуалния представител на
ответника ищцовото дружество не е успяло да докаже исковата си претенция,
поради което ответника желае ВРС да отхвърли иска ведно с присъждане на
сторените разноски .
СЪДЪТ, въз основа на твърденията
и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по
вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното :
От приобщеното по настоящото
исково производство частно гражданско дело № 2618 / 2020 г. по описа на
Варненски районен съд, 17–ти състав безспорно се установява и изяснява, че
на 25.02.2020 год., във ВРС е било депозирано заявление по чл. 410 ГПК от „E.
П. П.” АД против длъжника С.М.П. ,ЕГН ********** *** .
Видно от материалите по
заповедното производство, въз основа на ясно формулираното по основание и
размер искане на заявителя, ВРС,17 -ти състав, по частно гр.дело № 2618/2020 год.е
издал в полза на заявителя Заповед № 1088/ 26.02.2020 год.за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. От приложената на лист 22-ри Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, се установява,че заповедният съд е разпоредил
длъжникът да заплати на кредитора сумата от 2 277,65 лева (две хиляди двеста седемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки) , представляваща главница за
незаплатена ел. енергия за обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: гр. Варна, м-ст „*“, ПИ *, за
периода от 28.04.2019 г. до 23.05.2019
г., за която е издадена фактура № **********/25.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА от 54,41 лева (петдесет
и четири лева и четиридесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от 05.11.2019 г. до 30.01.2020 г. В полза на заявителя са били присъдени и
съдебно -деловодните разноски в заповедното производство в размер
на 46,64 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева – минималния
размер на юрисконсултско възнаграждение. Видно от материалите по
заповедното производство заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е връчена редовно и длъжник ; в законоустановения срок, длъжникът е
депозирал Възражение против издадената заповед за изпълнение на парично
задължение (възражение приложено на л.25 от частното дело ) и въз основа на Разпореждане от
13.3.2020 г. на заповедния съд ( л.27 от делото ), получено на 14.05.2020 г. е
образувано настоящото исково производство . Депозираната искова молба от
ищцовото дружество е била заведена във ВРС в рамките на преклузивния срок по
чл. 415 ГПК за което са представени и приобщени писмени доказателства по
заповедното производство на листи 30 и следващи . От материалите по настоящото
исково производство се установява, че искът е предявен във ВРС на 15.06.2020 г.,
като е спазен преклузивния едномесечен срок.
В настоящото исково производство
са събрани писмени доказателства - представените с исковата молба заверени
за вярност с оригинала копия на: извлечение
от сметка към 30.01.2020 г. за клиентски № *;
фактура № **********/25.10.2019 г.; справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 18.05.2020 г. за клиент с клиентски № *; извлечение
за фактури и плащания към дата 18.05.2020 г. за клиент с клиентски № *; справка
от Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 12.06.2020
г. – вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 141301; Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „E. П. П.” АД;
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; 2 бр. публикации във вестник. Допълнително
по делото ищцовата страна е представила и по делото са приобщени като писмени
доказателства заверени копия на: искане № 5114507/14.05.2019 г.; пълномощно
с нотариална заверка на подписите рег.№ 11822/21.12.2018 г. на нотариус Орлин С.,
рег.№ 196 на НК; Констативен протокол № 11277848/20.05.2019 г.; писмо изх.№
5222840/22.09.2019 г. от „Е. С.” АД; справка № 315970/15.10.2020 г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по
вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г.
до 15.10.2020 г.
От своя страна ответникът още с отговора на искова
молба е ангажирал относимото към спора писмено доказателство- заверено за
вярност с оригинала копие на Констативен протокол № 1041308/23.05.2019 г
надлежно приобщено по делото . Прието и приложено по делото като
доказателство е и самото заповедно производство инициирало настоящото исково
-частно гражданско дело № 2618/2020 г. по описа на Варненски районен
съд, 17 -ти състав.
Извън
така описаните писмени доказателства, за пълното изясняване на фактическата
страна по спора е допуснато провеждането на съдебно - счетоводна експертиза
и на съдебно -електротехническа експертиза .
Съдът е
допуснал и гласни доказателства в полза и на двете страни, които са заличени в
последното открито съдебно заседание както поради обективна невъзможност
свидетелите да се явят ,така и поради изясняване на фактическата страна на
спора.
Съдът
приема за установено на база заключението на вещото лице експерт - счетоводител
Д. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ( л.80 -82) съществуването
на вписани задължения за консумирана ел. енергия от срана на ответника към „Е.
П. П.“ АД за периода от 28.04.2019 г. до
23.5.2019 г. в размер на 2277,65 лв. главница, 54,41 лв. мораторна лихва
считано от датата на падежа на цитираната и по-горе данъчна фактура издадена на
25.10.2019 г. до 30.1.2020 г.ССчЕ е изготвена на база данните предоставени
едностранно от ищцовата страна и е видно от разпита и заключението на в. л. Д. П.,
че в действителност паричните вземания, за които енергийното дружество е издало
данъчната фактура от 20.5.2019 г. спрямо ответника С.П. при „Е. П. П.„ АД
счетоводно са отразени като дължими, неплатени от абоната и то в размерите и за
периодите за които е издадена Заповедта по чл.410 ГПК .
Установено
е по делото въз основа на заключението на в. л. Н. В., (приобщено на листи от
112-ти до 115-ти вкл. ) по допуснатата съдебно –електротехническа експертиза,
е още следното : На база материалите по делото и действащите
към момента Общи условия на договорите за пренос и разпределение на
електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД и „Е.П.“
АД, както и Правила за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ,
одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. - отменени, вещото лице инж. В.
също като в.л. П. констатира, че по делото е представена фактура: № 0286
7220 09 от 25.10.2019 г., в която фактура са били отчетени са общо 9 964 Kwh ел. енергия. На база данните във
фактурата в.л. сочи, че за процесния период от 28.04.2019 г. до 20.05.2019 г. са
били отчетени общо 9 964 Kwh ел. енергия. Общата
дължима сума за нова количество ел. енергия видно от СЕТЕ е на стойност 2
277,65 лв. Процесните количества ел. енергия констатира още в. л. Н. В., че са
били отчетени със средство специално създадено да измерва потребена ел. енергия
- електромер. А след като са отчетени от уреда, това означавало че същите, в
размер на 9 964 Kwh, са и доставени до
процесния обект на потребление.
За да даде отговор на въпроса : Могат
ли тези количества ел. енергия да бъдат потребени през процесния период, вещото
лице на стр. 3 -та от експертизата / 114 от делото / е направило изчисления
по максимално допустимия ток на натоварване на присъединителните комутационните
проводници в таблото и по тока на автоматичния предпазител в таблото, който е и
токоограничител - 63 А.
Избирано е било
минимално сечение на проводниците - 10 мм2. От Наредба №3 за
устройството на електропроводните линии допустимия продължителен ток на
натоварване сочи в.л. В., че е от 80 А
/съгласно Таблица 1, стр.17 на горната Наредба №3./Изчисленията направени от в.л. са
следните : 80 А х 0,22
/монофазно захранване/ х 8 часа х 23 дни = 3 238 Kwh.Присъединителното съоръжение -
предпазител е с ток 63 А., както и 63
А х 0,22 /монофазно захранване/ х 8 часа х 23 дни = 2 550 KwhОтчетени
сочи повторно в СЕТЕ в.л. В. , че са общо
9 964 Kwh
за процесния период
от 23 дни.
Заключението на
вещото лице В. е, че
количеството
ел. енергия отчетено от електромера и записано в процесната фактура не може реално да бъде
доставено и потребено
от абоната за периода на отчитане, с оглед пропускателната способност на
комутационните проводници в таблото - 10 мм2 и тази на
присъединителното съоръжение автоматичен предпазител с ток 63А.В.л. отчита и
факта, че по делото няма документи, които да сочат, че е извършена корекционна
процедура.
При тези обективни данни по делото, в.
л. В. извежда извод, че начислените количества във фактурите са само и
единствено от редовно снети показания от електромера.
От съществено значение за правилното
решаване на спора по същество е констатацията на инж. В., че в процесната
фактура № 0286 7220 09 от 25.10.2019 г. е записан електромер № 0/13915.,
но в Констативен протокол № 1041308 от 23.05.2019 г. е записано, че е
демонтиран електромер с фабр. № 1127 0218 0338 7303. Очевидно според
инж. В. има разминаване в номерата и не е известно кой точно електромер е
измервал потребяваната ел. енергия в обекта. Номерът на електромера, който
е отчитал потребяваната ел. енергия в процесния имот, за в.л. В. е СТИ с фабричен №1127 0218 0338 7303, уред тип AMS В1В, произведен през 2018 г., с
ток 5/60А. Всички средства за търговско измерване на ел. енергията
(електромери), които използва Е. С. (Е. П.) заключава инж. В. ,че са от одобрен
тип- включително и процесния с цитирания
по-горе фабричен номер.
По делото отчита още в. л. В., че е приложен
Констативен протокол за демонтаж на директен електромер - №1041 308 от
23.05.2019 г. (л.42 от делото). Записано е в същия този протокол установява вещото лице,
че в обекта на потребление - гр. Варна м-ст „*" - * на
горната дата е демонтиран СТИ с фабр. № 1127 0218 0338 7303 – процесния, следователно
за процесния период от 28.04.2019 г. до 20.05.2019 г. процесния електромер е
бил в метрологична годност, т.к. срокът му е 6 г. и изтича в края на 2024 г.
Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният от „E. П. П.„ АД специален положителен установителен
иск е с правна квалификация чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал. ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес – установяване със СПН съществуването
на оспореното в заповедното производство парично вземане.
Приемайки иска за допустим, при липсата на отрицателни процесуални
предпоставки, съдът намира,че следва да се произнесе по същество на спора.
С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен без
възражения на страните съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал и на двете страни по спора, че съгласно общото правило
на разпределение на тежестта на доказване по смисъла на чл.154 ГПК всяка една страна в исковия процес следва да докаже фактите
и обстоятелствата които твърди и от които черпи за себе си положителни права . Съдът
на основание чл. 146 от ГПК е
възложил в тежест на ищеца доказателствената тежест да докаже положителните
факти, на които се позовава: да установи и докаже, че за исковия период от
време въз основа на валидната договорна връзка с отв. С.П. е доставил на
П. ел. енергията, за която е издадена посочената и в обстоятелствената
част на исковата молба и в петитума на иска фактура. Т.е. ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че е изправна
страна по договора за доставка и продажба на ел. енергия – изпълнил точно
задълженията си към ответника П., като за исковия период от време, през СТИ
годно да измерва ел. енергия е доставил на ответника ел. енергията на
посочената стойност в издадената данъчна фактура, на посочената цена и за
визирания период от време. В тежест на същата страна е било да установи и
докаже, че отв. П. дължи плащане на доставената му на адреса на потребление на
ел. енергия в гр. Варна, ПИ *, в местност „* „ за исковия период ел .енергия,
твърденията си че ответникът е изпаднал в забава и продължава да се намира в
такава, респ. че дължи и мораторна лихва и законна лихва върху главницата; да докаже и претенциите си –главна и
акцесорни не само по основание, но и по размери ; да докаже, че по негово
заявление е било инициирано заповедно производство по което в полза на ищеца е
издадена Заповед по чл.410 ГПК, оспорена от длъжника – сега ответник и че в
срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил специалния положителен установителен иск.
Съдът на основание чл. 146 от ГПК е указал на ответника, че следва да докаже
наведените в отговора възражения: правоизключващото възражение за липса на договорна
връзка с ищцовата страна за периода за който се търси плащане на сумата, както
и възраженията за недължимост на исковите суми поради липса на насрещна
престация от страна на ищеца.
Тези възражения
с отрицателен характер съгласно задължителната и трайна практика на ВКС
принципно не подлежат на доказване, поради което и исковият съд е указал на
ответника, че има възможност позовавайки се на положителни факти и
обстоятелства да установи и докаже както основното си правоизключващо
възражение така и всички останали.
От съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото писмени
доказателства, заключенията на вещите лица по допуснатите и неоспорени Съдебно -
електротехническа и Съдебно- счетоводна експертизи ( които съдът кредитира
напълно и като обективни и като компетентни) се извежда извода ,че в предходно
водено заповедно производство в полза на Е. П. П. АД против С.П. е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК която
заповед е оспорена от П. .
Т.е.въз основа на писмените доказателства по делото и проведените
съдебно - счетоводна и съдебно - електротехническа експертиза се установява и
доказва по несъмнен начин твърдението на дружеството „ E. П. П. „ АД че ответникът
има открита партида за обект № * водена
на името на Ст. П. по кл.номер * .Именно за този обект на потребление находящ
се във Варна, местност * , ПИ * ищцовото дружество на дата 25.10.2019 г. е
издало процесната фактура с главница от 2 277,65 лева – цена на ел. енергия
за периода от 28.4.2019 до 23.5.2019 г./ л. 6/.В самата фактура е посочен номер на електромер 0/
13915 .
Приложения по делото на л. 42 ри констативен протокол носи дата 23.05.2019
г. и от него се установява ,че на тази
точно дата на ответника е бил монтиран СТИ с фабричен номер
1127021803387303 с нулеви показания .
Липсват данни на 23.05.2019 г. да е бил демонтиран СТИ и или да е
провеждана корекционна процедура .
Напълно недоказано се оказва по делото твърдението на ищцовата
страна че за исковия период от време е доставила на ответника количеството ел. енергия
което се претендира главницата от
2 277,65 лева .
Доказано
е обаче на база СЕТЕ ,че това количество ел. енергия от общо 9 964 кВТч
дори не може да премине през СТИ а и че не е ясно по кой електромер и как е
определило енергийното дружество точно това количество ел. енергия .
Макар и
по делото да са събрани доказателства затова че страните по спора са страни и
по договор за доставка и продажба на ел. енергия ,съдът приема че ищцовата
страна не е провела пълно и главно доказване на исковата си претенция, поради
което и искът подлежи на цялостно отхвърляне .
Не на
последно място, съдът отчита факта, че продажбата на ел.енергия се подчинява на
правилата за продажба на движими вещи, каквато е и ел.енергията, респективно
чл.1 ТЗ и чл. 200 ЗЗД, поради което е възложил в тежест на ищеца да установи и
докаже и то при условията на пълно и главно доказване ,че е доставил на ответника именно в исковия период
вписаното във фактурата количество ел. енергия на посочената стойности .
В тази
връзка следва да се приеме за доказано ,че фактурата е издадена, отразена и в базата
данни на „ Е.П. „ АД , правилно остойностена като се има предвид периода за
който са издадена , при коректно пресмятане на стойността на количеството
ел.енергия по утвърдените от енергийния регулатор цени на ел. енергия (сега
КЕВР ).
Съдът
приема въз основа на анализа на писмените доказателства и допуснатите
експертизи ,че фактурата касае именно обекта на потребление на ел. енергия, но
липсват доказателства затова през кой точно СТИ е отчитана ел. енергия при
наличието на ангажирани от ответника писмени доказателства за монтиране на
електромер на обекта на потребление едва на датата посочена във фактурата като
крайна дата на доставка на ел. енергия.
Кредитирайки
напълно заключението на в. л. В. съдът приема, че вероятно се касае за
допусната грешка при самото издаване на данъчната фактура, т. к. не само че не
е доказано че ел. енергия е била доставяна на ответника за исковия период, но е
доказано че такова голямо количество ел. енергия дори не може да премине през
СТИ .
Ето защо,
съдът счита, че след като ищецът не е установил по категоричен начин
твърдението си, че доставил на ответника ел. енергия за исковия период и че
това количество е било отчетено и потребено по реален отчет ( и то от
метрологично годно СТИ ), искът остава неоснователен и недоказан и подлежи на
отхвърляне.
При така
изложеното , след като не е доказана при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на главното вземане и акецесорните вземания и за мораторна лихва и
за законната лихва, следвайки изхода по главния иск следва да бъдат отхвърлени
изцяло.Т.е.с оглед изложеното по-горе настоящият състав приема,че след като
ищцовото дружество не е установило и доказало всички елементи на фактическия
състав на нормата на чл. 79, ал.1 , респ. чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл.200 ЗЗД
предявеният специален положителен установителен иск следва изцяло да бъде
отхвърлен и като неоснователен и като недоказан.
При този изход на спора и съгласно нормите на чл. 81 и чл. 78,
ал.3 ГПК съдът следва да присъди в полза на ответника претендираните съдебно - деловодни
разноски, за които са представени доказателства и чието присъждане се иска . Видно
от л. 116 -ти и 117 -ти от делото ответникът претендира само един разход – сумата
от 500 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Приложеното заверено
за вярност с оригинала копие на договора
за правна защита на л. 117 -ти има характера на разписка и отразява реалното
заплащане на договорения адвокатски хонорар .При така установеното по делото
съдът възлага в тежест на ищцовата страна съдебно деловодните разноски в размер
на общо 500 лева за процесуално представителство и защита пред настоящата
инстанция . Присъждайки сторените от ответника разноски съдът дължи произнасяне
по релевираното още в исковата молба възражение с правно основание чл. 78 ал.5 ГПК .Според настоящия състав при обективно кумулативно съединени искове с
посочените по горе цени за главница и лихви сумата от 500 лева не може да бъде
приета като прекомерна, т.к. при съобразяване с нормите на Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения дори при най ниската цена на
един иск минимума на адвокатско възнаграждение е 300 лева а при два иска 600 лева. Ето защо съдът присъжда в пълен размер
реално сторените от ответника съдебно деловодни разноски за процесуално
представителство .
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
специален положителен установителен иск от ищцовото дружество „Е.П.” АД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Пл. С., Я. Д. , Г. К., чрез
процесуалния представител - юрисконсулт Н.И. против ответника С.М.П., ЕГН **********, с адрес *** , с ИСКАНЕ да бъде установено със силата на пресъдено нещо, че ответника С.М.П., ЕГН **********, с адрес ***
дължи на ищцовото дружество „Е.П.” АД, ЕИК:* заплащане на СУМАТА
от 2 277,65 лева (две хиляди двеста седемдесет и седем лева
и шестдесет и пет стотинки) , представляваща главница за незаплатена ел. енергия
за обект с абонатен № * и клиентски № *, с адрес на потребление: гр. Варна,
м-ст „*“, ПИ *, за периода от 28.04.2019
г. до 23.05.2019 г., за която е издадена фактура № **********/25.10.2018
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА от 54,41 лева (петдесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за периода
от 05.11.2019 г. до 30.01.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1088/26.02.2020 г. по ч.гр.д. № 2618/2020 г. по описа на ВРС 17-ти
състав, на осн.чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД,
ЕИК:*, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Пл. С.,
Я. Д. , Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на С.М.П.,
ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от общо 500,00
лева (петстотин лева) – сторените от
ответника съдебно – деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар
пред настоящата инстанция ,на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от
връчването му страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: