ПРОТОКОЛ
№ 238
гр. Пловдив , 28.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Сийка К. Радева
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело
частен характер № 20205330205003 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Р. Г. Д. – редовно уведомена от предходното
съдебно заседание, се явява лично и заедно с повереника си адвокат Е. К., с
пълномощно по делото. Не се явява другият повереник адвокат Р. А., редовно
уведомен от предходното съдебно заседание и с пълномощно по делото.
ПОДСЪДАМАТА М. Г. Ш. – редовно призована, се явява лично и
заедно със защитника си адвокат В. М., който е редовно уведомен от
предходното съдебно заседание.
СВИДЕТЕЛЯТ Б. В. Б. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява.
Съдът докладва постъпило писмо от Управителя на „ЦПЗ Пловдив“
ЕООД, с което уведомява съда, че подсъдимата Ш. не се води на диспансерен
отчет, като същата е прегледана амбулаторно за първи път на ***. Посочва се
още, че подсъдимата е лекувана в стационара еднократно от *** до *** с
диагноза „***“.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ЧТ Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Ш.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът, след съвещание и като съобрази становищата на страните,
намира, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото в днешното
съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. К.: Представям и моля да приемете като писмени доказателства по
делото медицински документи във връзка с оплакванията на доверителката
ми вследствие на нанесения побой. Представяме и диск с направеното
изследване.
ЧТ Д.: Моля да приемете представената медицинска документация по
делото.
АДВ. М.: Не възразявам да се приемат представените доказателства.
ПОДС. Ш.: Също не възразявам. Представям и моля да приемете
епикриза и рецепта. Представям ги, защото когато беше делото предния път,
ми стана нещо от притеснения, защото ме е страх. На 12-ти вечерта започна
да ми става нещо и ме закараха в болницата. Даже тогава ми казаха да отида
на лекар, защото нещата не са добре от страх.
АДВ. К.: Относно приемането на представените от подсъдимата
писмени доказателства предоставям преценката на съда, но считам, че същите
не са относими към предмета на делото.
ЧТ Д.: Съгласна съм с адвоката ми.
АДВ. М.: Моля да приемете представените от подзащитната ми
документи.
ПОДС. Ш.: Поддържам искането си да бъдат приети епикризата и
рецептата.
Съдът, след съвещание и като съобрази становищата на страните,
намира, че следва да бъдат приети по делото като писмени доказателства
представените медицински документи както от частното обвинение, така и от
защитата, тъй като за същите се сочи да са свързани с предмета на доказване
в настоящото производство.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените от
частната тъжителка лист за преглед на пациент № *** ; амбулаторен лист №
***; амбулаторен лист № ***; резултат от клинична лаборатория по
изследване № ***; рентгенография на бял дроб; допълнителен лист към лист
за преглед на пациент № ***, ведно с приложен към него компактдиск,
кардиограма и 2 броя рецепти.
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените от
подсъдимата епикриза по ИЗ № *** на „ЦПЗ Пловдив“ ЕООД и рецепта.
АДВ. К.: Нямам нови искания.
ЧТ Д.: Нямам нови искания.
АДВ. М.: Предвид настъпилите обстоятелства между последните две
заседания считам, че са налице достатъчно индиции с оглед евентуалното
психично състояние на подзащитната ми и ще моля настоящия състав да
назначи съдебнопсихиатрична експертиза, която да установи дали е налице
краткотрайно или продължително разстройство на състоянието на
подзащитната ми.
АДВ. К.: Моля да оставите направеното искане без уважение. Считам,
че към датата на извършване на деянието лицето, видно от представените
документи, не се е водило на отчет и състоянието й към настоящия момент
няма отношение към момента и датата на извършване на деянието спрямо
тъжителката.
ЧТ Д.: Поддържам заявеното от адвоката ми.
ПОДС. Ш.: Поддържам становището на адвоката ми. Да се назначи
експертиза.
Съдът, след съвещание и като съобрази становищата на страните,
намира, че направеното доказателствено искане от защитата следва да бъде
оставено без уважение. На първо място следва да се посочи, че въпросът за
здравословното състояние и това дали подсъдимата е изпаднала в
разстройство на съзнанието, вследствие на което да не може да разбира
свойството и значението на своите постъпки или да ръководи, може да има
значение не само към момента на деянието, но и до произнасянето на
присъдата във връзка с евентуална преценка по чл. 33, ал. 2 от НК. Въпреки
3
това съдът намира, че в случая не следва да бъде назначавана поисканата
съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като са налице основания за
прекратяване на съдебното производство. В тази връзка съдът констатира, че
настоящото производство е образувано по тъжба на пострадалата, но в хода
на съдебното следствие по делото се установяват данни за това, че може да е
налице извършено престъпление от общ характер. С оглед повишената
обществена опасност на тези деяния, то разследването, както и поддържането
на обвинението не могат да бъдат предпоставени от волята на частния
тъжител, а са единствено в компетентността на прокуратурата, която следва
да действа в защита на обществения интерес.
По делото на лист 41 и 42 е приложено Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 09.09.2020 г. на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив, в което е прието, че процесното деяние не се
подвежда под състава на телесна повреда, извършена по хулигански подбуди.
В постановлението отказът за образуване на наказателно производство е
мотивиран на първо място с обстоятелството, че по делото не са установени
хулигански действия, които да предшестват или съпровождат самото деяние.
На следващо място прокурорът е посочил, че подсъдимата е целяла именно
нанасянето на телесна повреда, а не извършването на действия, грубо
нарушаващи обществения ред. Накрая се е позовал на обстоятелството, че
мотивите за извършване на деянието са били лични. Макар съдът да не
упражнява контрол върху произнасянето на прокурора, то доколкото намира,
че в случая е налице хипотеза по чл. 287, ал. 7 от НПК, то счита, че следва да
посочи, че не споделя мотивите, послужили като основание да се отрече
наличието на извършено престъпление от общ характер. Отказът е
постановен при неоправдано стеснително тълкуване на разпоредбите на
Наказателния кодекс, което тълкуване е несъвместимо с установената
практика по прилагането на разпоредбата на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК,
включително и на самата Районна прокуратура – Пловдив. На първо място
трайна е съдебната практика, че няма изискване хулиганските подбуди при
всички случаи да бъдат проявени в хулигански действия, различни от
действията, в които се е изразило причиняването на телесното увреждане –
така Решение № 441 от 07.11.2011 г. по нак. дело № 2198/2011 г. на ВКС, в
което съдът се е позовал и на т. 19 от ППВС № 2/1957 г., изм. с ППВС №
7/1987 г., разглеждащо въпроси по отношение на убийството. На следващо
4
място обстоятелството, че целта на подсъдимата е била единствено
нанасянето на телесна повреда, също не е годно да изключи извода за
възможно престъпление от общ характер поради причиняване на телесната
повреда по хулигански подбуди. Отново в съдебната практика е изяснено, че
субективната страна на престъплението не се определя и отъждествява
единствено от мотива или целта на дееца, а от съдържанието на неговия
умисъл. В този изричен смисъл е Решение № 475/08.04.2015 г. по н. д. № 1791
/ 2014 г. на II нак. отд. на ВКС, в което е изяснено, че установяването на
личен мотив може да е основание за оневиняване, но само в случаите когато
не са налице останалите елементи от състава, т.е. действията не са
съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и не изразяват явно
неуважение към обществото. В противен случай могат да се квалифицират
като хулиганство при евентуален умисъл, но не и да се приемат като
основание за оневиняване. Накрая съдът приема, че наличието на личен
мотив също не изключва автоматично възможността деянието да бъде
извършено по хулигански подбуди, като отново трайна е съдебната практика
за това, че личният мотив е съвместим с хулиганските подбуди. Например в
случаите, когато деецът желае да отстои правотата на своите възгледи, но в
стремежа си да наложи правотата си грубо нарушава обществения ред и
проявява явно неуважение към обществото, като демонстрира своето
пренебрежение към установените в обществото правила.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства в хода на съдебното
следствие, се установява фактическата обстановка, описана в тъжбата.
Същата е установена въз основа на показанията на свидетели, които са
очевидци, като макар някои от тях да се намират в роднински или приятелски
отношения с частната тъжителка, съдът не намира основание да не им бъде
дадена вяра, а същевременно по делото са разпитани и свидетели, в чиято
незаинтересованост не възниква никакво съмнение като свид. Ш. – ***.
Установява се, че преди самото деяние са липсвали отношения между
подсъдимата и частната тъжителка, включително какъвто и да е конфликт
между тях. Същият е възникнал именно на инкриминираната дата, като до
голяма степен всъщност се касае за неразбирателство и спор между децата на
подсъдимата и тъжителката, отколкото между самите тях. В тази връзка от
показанията на свидетелката Д. се установява, че преди инкриминираните
5
действията по нанасяне на удари, то подсъдимата и тъжителката не са
разменили почти никакви думи, като единствено подсъдимата е казала на
тъжителката, заедно с лицата, които са били в нейната компания: „Сега ще
видите какво ще се случи!“, на което тъжителката е отговорила с думите:
„Какво ще се случи?“, след което е започнало нанасянето на удари. На
практика проявената агресия е била напълно нереципрочна и неоправдана
реакция. Дори при наличие на някакъв възникнал към този момент конфликт
или неразбирателство в съзнанието на подсъдимата, то от нея не е направен
никакъв опит този спор да бъде разрешен, а директно и публично
подсъдимата е пристъпила към това да наложи своите разбирания за
справедливост, така както тя е намерила за уместно. Установи се и
конкретното поведение на подсъдимата, изразило се в нанасянето на
множество удари върху частната тъжителка и въпреки опитите на част от
присъстващите да преустановят това й поведение. Следва да се съобрази и че
самите действия по нанасянето на ударите са осъществени в парк, в който са
се намирали случайни минувачи, а така също и семейството – сестрата и
двете непълнолетните деца на частната тъжителка. По тези съображения
съдът намира, че е изправен пред хипотезата на нанесен побой, на публично
място и спрямо непознато лице. Налице е проява, която се квалифицира
според настоящия състав като такава, скандализираща обществото,
демонстрираща грубо незачитане на установения ред и явно неуважение,
нарушаваща личните интереси на пострадалия и изразяваща висока степен на
неуважение към личността му. Именно по тези съображения съдът намира, че
в настоящото производство и в хода на провелото се съдебно следствие се
констатираха данни за възможно извършено престъпление от общ характер.
Преценката за това кога са налице достатъчно доказателства за това дали е
извършено такова престъпление и от кое лице е извършено, е единствено от
компетентността на прокуратурата. Както се посочи, щом има данни за
извършено престъпление от общ характер, независимо че вече има
образувано наказателно производство, тъй като то е от частен характер, то
съдебното производство следва да бъде прекратено, а материалите -
изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Пловдив. Неявяването
на свидетеля Б. не е попречило на разкриването на обективната истина, като
същият следва да бъде заличен от списъка на лицата за призоваване.
Подсъдимата следва да има предвид, че възраженията си срещу годността си
6
да участва в наказателния процес би могла да направи и в случай на
образуване на наказателно производство от общ характер, в което тя да
участва.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на
съдебнопсихиатрична експертиза.
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване Б. В. Б..
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 287, ал. 7 от НПК съдебното
производство по НЧХД № 5003/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХХІ н.с.
ИЗПРАЩА материалите по делото на Районна прокуратура – Пловдив
по компетентност.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 14:58 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Секретар: _______________________
7