Решение по дело №414/2019 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 387

гр. Перник, 30.10.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 25.09.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

  Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 00414 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт К.А., против Решение № 32 от 04.04.2019 г. по гр.д. № 773 по описа на Районен съд – Радомир за 2018 г., в частта с която съдът е отхвърлил предявените срещу В.Н.Н. искове.

В жалбата се поддържа, че Решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението.

Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира следното:

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Относно доводите в жалбата:

На 10.04.2018 г. „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, е подало до Районен съд Радомир заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.Н.Н., с ЕГН: ********** за сумата 7757.34 лв., от които 7703.68 лв. – главница, 30 лв. такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 16.07.2017 г. до 26.09.2017 г., лихва за забава в размер на 23.66 лв. за периода 16.07.2017 г. до 26.09.2017 г., дата на прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за потребителски кредит № *** от ***, като длъжникът е следвало да погасява месечна вноска в размер на 335.52 лв. на всяко 15-то число. Посочват, че за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 16.07.2017 г. до 26.09.2017 г., датата на прекратяване на договора съгласно тарифата за таксите на дружеството са начислени суми в размер на 30 лв., за този период са начислени и лихви за забава в размер на 23.66 лв.. Посочват, че съгласно общите условия към договора при просрочие на една погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора – на 26.09.2017 г., за което длъжникът бил уведомен с писмо.

 Съдът е уважил така подаденото заявление с Разпореждане от 11.04.2018 г. по ч. гр. д. № 468 по описа на РС Радомир за 2018 г.

 С Разпореждане от 11.06.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, тъй като заявлението е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съобщението е връчено на 19.06.2018 г., като в указания срок на 19.07.2018 г. е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

 От представените по делото писмени доказателства е видно, че на *** е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „Профи кредит България“ ЕООД – София, в качеството на заемодател и В.Н.Н. в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер от 3000 лв.. Съгласно клаузите на договора Н. се задължил да върне сума в размер на 4451.04 лв. в срок от 24 месеца, на равни погасителни вноски от 185.46 лв. на 15 число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема - 41.17 % и годишен процент на разходите - 49.89 %. Сключено било и споразумение за допълнителен пакет услуги, конкретно посочено, с възнаграждение 3601.44 лв., с размер на месечната вноска от 150.06 лв.. В договора е посочено, че общата сума, която следва да върне кредитополучателя е 8052.48 лв., а месечната вноска е 335.52 лв. Представено е преводно нареждане за кредитен превод от *** за сумата 3000 лв..

По договора ответникът Н. извършил едно плащане в размер на 346.80 лв., с които било извършено погасяване както следва: сумата от 185.46 лв. по кредита, сумата от 150.06 лв. – по пакета допълнителни услуги, по първа вноска с падеж 15.06.2017 г., и сумата от 13.28 лв. – частично плащане по втора вноска, като останала неплатена сума в размер на 7703.68 лв..

Приложено е уведомително писмо до В.Н.Н., в което е посочено, че поради нарушение на задълженията по кредита, сумата по кредита в размер на 8257.34 лв. е обявена за предсрочно изискуема, включваща непогасена част от задължението по договора – 7703.68 лв., лихви за забава 23.66 лв. и такса по тарифа 530 лв. Няма данни за връчване на уведомлението.

Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

 Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване да установи факта от който произтича вземането му и размера на претенциите.

 Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч. гр. д. № 468 по описа на РС Радомир за 2018 г., от които е видно, че заявлението е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявеният установителен иск по този ред е допустим.

От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 % ).

С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита) следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема (който е фиксиран), както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на  чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 3000 лв., като сумата е преведена с преводно нареждане за кредитен превод от ***

Основанието на което са заявени претенциите е твърдяна предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 12.3 от подписаните между страните общи условия (ОУ) при просрочие на една месечна вноска повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да необходимо изпращане на уведомление, покана, предизвестие или други. При прекратяване на договора по чл. 12.3 от ОУ е уговорено, кредитополучателят да дължи остатъчните непогасени вноски по погасителния план, включващи възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

При действието на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Неоснователно е възражението за неприложимост на ТР по отношение на небанковите кредитни институции, каквато е и въззивното дружество. Съгласно практиката на ВКС (Решение № 200/18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018 г. на ВКС, Решение № 3/17.04.2019 г. по т. д. 1831/2017 г. на ВКС) предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на длъжника и съгласно чл. 240, вр. чл. 71 от ЗЗД, за да породи действие.

 В конкретния случай от приложените доказателства не се установява обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление да е достигнало до него.

 Няма пречка обаче да бъдат присъдени падежиралите вноски съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 ТР № 8/02.04.2019 г. по ТД № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от представените доказателства месечната вноска по кредита с падеж 15 число от месеца е 335.52 лв..

Падежиралите вноски за периода 15.06.2017 г. до 15.05.2019 г. са 24 броя. Видно от приложените доказателства главницата по договора е в размер на 3000 лв.. Правилно и законосъобразно Районният съд е посочил, че от тази сума следва да се приспадне извършеното от Н. плащане в размер на 348.80 лв.

 Предвид тези съображения претенцията за главница е основателна и доказана до размер на сумата от 2651.20 лв., поради което и обжалваното Решение в тази му част следва да бъде потвърдено.  С оглед уважената искова претенция правилно Районният съд на основание чл. 86 от ЗЗД е присъдил и претендираната законова лихва върху главницата от 2651.20 лв., считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 468/2018 г. на РС Радомир – 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Третата заявена претенция, касае възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, описани в договора като: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Така уговорената клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пред. 2 от ЗЗД, като противоречаща на законовата разпоредба на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

При тези съображения искът относно претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на сумата от 3601.44 лв. правилно и законосъобразно Районният съд е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Предвид гореизложеното, ОС Перник счита, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на РС Радомир е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство  остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива за въззивното производство.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

 

Воден от гореизложените мотиви, Окръжен съд Перник

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 32 от 04.04.2019 г. по гр.д. № 773 по описа на Районен съд – Радомир за 2018 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:_______________  1.________________   2._______________