Решение по дело №610/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 984
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20207150700610
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 984/7.12.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

                            СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 610 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по исковата молба от П.Г.Г., с ЕГН **********, представляван от адвокат М., с която е предявен иск за имуществени вреди в размер на 200 лева и неимуществени в размер на 700 лева срещу Община Пазарджик, представлявана от своя кмет. Твърди, че неимуществените и имуществените вреди са предизвикани от отменен по административен ред АУЗД № АУ002971/20.12.2019г. на орган по приходите при отдел МДТ при Община Пазарджик, отменен с Решение № 13-13-001/12.03.2020г. на началник отдел МДТ. Имуществените вреди са за заплатен адвокатски хонорар за подаване на жалба пред горестоящия административен орган. Неимуществените вреди се изразяват в отрицателни емоции, причинени болка и страдание, изразяващи се в силен стрес, психическо напрежение, загуба на сън и тегло, хранителни смущения, злоупотреба с доброто му име като гражданин и данъкоплатец. Периодът на търпените вреди се сочи да е от 20.19.2019г./издаване на акта/ до 25.03.2020г./получаване на съобщението за неговата отмяна/. Претендира се законната лихва от датата на отменителното решение на началник на МДТ до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна – Община Пазарджик, представлявана от юрк. В., оспорва иска, представя относими към правния спор писмени доказателства. В писмен отговор са изложени подробни съображения за недопустимост, съответно неоснователност на иска.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за основателност на предявената искова претенция и следва да се уважи, като се прецени по размер.

Административен съд Пазарджик, като прецени доводите на страните и наличните по делото доказателства, счита, че исковата молба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

АУЗД № АУ002971/20.12.2019г. на началник сектор Контрол при отдел МДТ на Община Пазарджик е обжалван от П.Г. пред Началник на отдел МДТ. Жалбата с вх. № 13-13/13.01.2020г. е била депозирана чрез пълномощник - адвокат М., като към същата било приложено пълномощно от 10.01.2020г.(л.101), с което е упълномощил адвокат П.М. да го представлява пред началник на МДТ при Община Пазарджик във връзка с АУЗ № АУ002971/20.12.2019г., както и договор за правна защита и съдействие(л.102 копие и л.119 оригинал), сключен между П.Г. и адвокат П.М., удостоверяващ наличието на договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

С Решение № 13-13-001/12.03.2020г. ръководителят на звено за местни приходи на Община Пазарджик е отменил оспорената част от АУЗД № АУ002971/20.12.2019г.

По делото са представени доказателства във връзка с предходно издаден АУЗД № АУ000115/16.01.2017г. за същите данъчни задължения за МПС на П.Г., който е обжалван пред Административен съд Пазарджик. Издадено е Решение № 322/15.06.2017г. по АД № 271/2017г. Обжалвано е пред ВАС, който с Решение № 14060/16.11.2018г. по КАД № 8377/2017г. отменя решението на първата инстанция и връща делото за разглеждане от друг състав. Производството е завършило с Решение № 137/11.03.2019г. по АД № 1072/2019г., с което е отменен АУЗД № АУ000115/16.01.2017г.

Актът, от който се претедират имуществените и неимуществените вреди с исковата молба и е процесен за правния спор е АУЗД № АУ002971/20.12.2019г., отменен от горестоящия орган с Решение № № 13-13-001/12.03.2020г.

По делото се събраха гласни доказателства.

Разпитани е свидетелят К.М.М., който е без родство с ищеца, негов приятел от детските години. Твърди в своите показания, че два-три пъти в седмицата се среща на кафе с ищеца. Знае, че има акт от МДТ. Споделял му е, че не дължи данъци, а те му ги искат. Това го притеснявало. На кафето приятелите му го подигравали за дължимите данъци. Това потискало приятеля му Г.. Станал е неконтактен, затворил се е в себе си. Не искал да минава по улицата, където се намира администрацията на МДТ. Споделял му е, че не може да спи и има стомашно разстройство. Преди това е имало шеги, майтапи. Сега не е същия, притеснен, разговаря ли са за неправилно определените данъци и че ще търси правата си. Избягвал е срещи с приятелите. Отслабнал, споделял, че не спи, става в 5 ч. сутрин. Споделя, че ищеца кара ски, колело, спортист.

От страна на юрк. В., процесуален представител на Община Пазарджик, се направи оспорване на представения в преписката Договор за правна защита и съдействие по отношение на датата и изплатената сума за адвокатско възнаграждение(л.102 копие и л.119 оригинал). Открито е производство по чл. 193 от ГПК с указване на доказателствената тежест.

От страна на ищеца бе направено изявление, че е сключил договора за правна защита и съдействие и е подписал пълномощното в един и същи ден на 10.01.2020г. с адвокат П.М..*** Удостоверение 13-10-1044/04.11.2020г. от началник „Обслужване“ в отдел МДТ на Община Пазарджик, че няма подадени Декларации по чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ от П.Г. за ЛА Ланчия Капа с рег. № РА5292ВВ и ЛА Мерцедес А 160 с рег. № РА 8415ВК.

Въз основа на така събраните доказателства и изложеното от фактическа страна, съдът счита иска за допустим, а разгледан по същество – частично основателен.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В конкретния случай е отменен незаконосъобразен административен акт от горестоящ орган по реда на задължителното административно обжалване. Изпълнено е условието на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като с Решение № 13-13-001/12.03.2020г. ръководителят на звено за местни приходи на Община Пазарджик е отменен АУЗД № АУ002971/20.12.2019г. в оспорената част.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.

Ищецът Г. претендира имуществени вреди в размер на 200 лева за заплатен адвокатски хонорар за административното обжалване.

В законодателството липсва специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното обжалване на АПВ - чл. 161 от ДОПК. В глава осемнадесета на ДОПК - чл. 152 - чл. 155 "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", приложим и за оспорване на АПВ, съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК, липсва разпоредба, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски при обжалването по административен ред. Липсва уредба в субсидиарно приложимия АПК, съответно ГПК. Налице е законова празнота в ДОПК и в АПК относно процесуален ред за присъждане на понесените от страната разноски в производството по административно обжалване. На органа по приходите не е вменено задължение да се произнасят за разноски във фазата на административното обжалване, така както съдът дължи произнасяне при направено искане в хода на съдебно обжалване. В случая горестоящият орган не разполага с подобно правомощие. При липсата на друг специален ред за обезщетяване, за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налице е първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.

Представеният по делото договор за правна защита и съдействие е двустранен и възмезден, и са безспорни неговата валидност, действие и последици. Съдържанието му е оспорено от насрещната страна, като се възразява относно датата на сключване и извършено плащане. Открито е производство по оспорване. Съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. От представения по делото оригинал е видно, че датата е печатно оформена в текста на Договора, като тя е 10.01.2019г. Годината е поправена с химикал на 2020г. По делото е представено и пълномощно на адвокат М. от ищеца П.Г., което е с дата 10.01.2020г. Ищецът е направил изявление, че в един ден е сключил договора и е дал пълномощното.  Видно от текста на договора той е за защита срещу АУЗД № АУ002971/20.12.2019г. Тоест датата и регистрационния номер, вписани в съдържанието на договора, са с дата от края на календарната 2019г. Логично и житейски обосновано е обяснението на адвокат М., че същата по навик е изписала годината, с оглед на предходната и началото на настоящата. Съдът счита, че зачеркването следва да се възприеме, като сгрешена година и няма основание да не приеме, че поправката е направена своевременно за отразяване на  реалната дата, а не за други цели.

Оспорва се и реалното заплащане на възнаграждението от 200 лева. Видно от самия договор в него е уговорено възнаграждение от 200 лева, като е посочено, че същото е заплатено в брой. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Договорът за правна защита и съдействие от 10.01.2020г. съдържа всички реквизити, като част от този договор е писменото изявление на упълномощения адвокат, че уговореното възнаграждение в размер на 200лв. е заплатено в брой. Следователно налице е доказателство / частен документ - разписка с достоверна дата/ за извършени разноски по повод на обжалване на АУЗД от 20.12.2019г. В договора за правна помощ е удостоверено, че възнаграждението на адвокат М. е изплатено от клиента, т.е. ищцовото имущество е намалено, поради заплащане на адвокатско възнаграждение.

Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на АУЗД по административен ред. Липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство в производството по оспорване на АПВ по административен ред (чл.152-155 от ДОПК), но адвокатската защита при атакуването му по административен ред се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

Административен съд Пазарджик счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, които са претендирани в размер на 200 лева. С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи, като ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищецът прави искане и за присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на отмяна на АУЗД 12.03.2020г. до окончателното изплащане. Това искане се явява основателно и следва също да бъде уважено.

Настоящият съдебен състав счита, че се доказаха от свидетелските показания, че в процесния период ищецът е изпитал негативни емоции, напрегнатост, безсъние, влошени отношения поради отрицателните си емоции от това, че е с издаден АУЗД, който в последствие е отменен. Обстоятелството за издаден АУЗД от администрацията на община Пазарджик се е отразило зле на нервната система на ищеца Г.. Предвид показанията на близък негов приятел, съдът счита, че същите са следствие на издаден АУЗД. Свидетелят е от обкръжението на ищеца от неговото ежедневие,  който е наблюдавал поведението му, познава го преди това, и има преки впечатления какво е било емоционалното му състояние. Показанията са дадени под страх от наказателна отговорност, логични и непротиворечиви, като близостта с ищец не следва да компрометира тяхното съдържание на информация за състоянието му. Съдът ги кредитира.

С оглед на изложеното установява се засягане на сферата на ищеца във връзка с причинените негативни чувства, изнервеност, безпокойство, вследствие на несправедливото издаден АУЗД за периода от издаването му до неговата отмяна. Очевидно е, че ако не бе издаден незаконосъобразният акт, то ищецът не би претърпял целия този негативен емоционален комплекс от чувства.

Размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде оценено по справедливост. При тази си преценка съдът намира претендирания размер за завишен. Същият следва да бъде съобразен с негативни изживявания. Данните са от свидетелските показания на приятел на ищеца. Обемът и дълбочината на тези емоции не са изисквали намесата на специалисти в областта, липсват данни за психотерапия и/или медикаментозно лечение. Периодът не е голям. При това положение и във връзка с горепосоченото предявеният иск следва да бъде уважен частично, като Община Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на ищеца П.Г. обезщетение за причинените от отменен АУЗД неимуществени вреди, които съдът оценява по справедливост на 200 (двеста) лева.

Ищецът претендира и законната лихва върху тази сума от 12.03.2020г. до окончателното й изплащане, което искане има акцесорен характер и следва главното, поради което следва да се уважи съобразно уважената част от предявения иск по ЗОДОВ.

С оглед уважената част в размер на 200 лева, съдът следва да отхвърли иска за неимуществени вреди в останалата част до 700 лева като недоказан.

 

Възражението на община Пазарджик за недопустимост на производството са неоснователни. Съдът изложи основанията за допустимост с оглед чл. 204, ал. 1 от АПК.

Възраженията на ответника, че има твърдения за вреди от неправомерни действия и това води до недопустимост на исковата претенция също са неоснователни. Ясно е посочено, че вреди се търсят от отменен АУЗД от 20.12.2019г. В текста на исковата молба се описват факти и обстоятелства, свързани с издаден АУЗД от 2017г. и последващи съдебни производства, като това не е посочено в петитума на исковата молба и не е част от него. В определението за насрочване, доклада по делото, както и поддържането на исковата молба от адвоката на ищеца, е определен правният спор – търсене на вреди от отменен по съответния ред АУЗД № АУ002971/20.12.2019г. на началник сектор Контрол при отдел МДТ на Община Пазарджик.

Аргументите на Община Пазарджик за липса на подадена декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ и съпричиняване на вредите е неоснователно. Съдът счита, че неподадена декларация не е относима към настоящия правен спор и фактическият състав на отговорността по ЗОДОВ. Съдът не може да пререшава въпроси, по които има влезли в сила съдебни решения. Не е налице съпричиняване на вреди, свързани с неподадени декларации по чл. 54 от ЗМДТ. Има съдебни решения, с които се отмяна АУЗД от 2017г. Декларациите са част от административното производство, което е разгледано от Административен съд Пазарджик, ВАС и повторното разглеждане от Административен съд Пазарджик.

Разноски за настоящото производство са претендирани от ищеца, чрез процесуалния си представител – адвокат М..

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Съобразно този изход на процеса, при материален интерес на иска в размер  на 900 лв., уважената част на иска в размер на 400лв., направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в размер на 177 (сто седемдесет и седем) лева  в съответствие с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Размерът от 177 лева е съобразно уважената част на иска на П.Г..

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от своя кмет, да заплати на П.Г. ***, сума в размер на 200 (двеста) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменен АУЗД № АУ002971/20.12.2019г. на орган по приходите при отдел МДТ при Община Пазарджик, отменен с Решение № 13-13-001/12.03.2020г. на началник отдел МДТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2020г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска за претърпени неимуществени вреди от отменен АУЗД № АУ002971/20.12.2019г. на орган по приходите при отдел МДТ при Община Пазарджик, отменен с Решение № 13-13-001/12.03.2020г. на началник отдел МДТ в останалата му част над 200 лева, тоест за сумата от 200лв. до 700 лева искът се отхвърля като недоказан.

ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от своя кмет, да заплати на П.Г. ***, сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар по обжалване по административен ред на АУЗД № АУ002971/20.12.2019г. на орган по приходите при отдел МДТ при Община Пазарджик, отменен с Решение № 13-13-001/12.03.2020г. на началник отдел МДТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от своя кмет, да заплати на П.Г. ***, сума от 177 (сто седемдесет и седем) лева разноски за адвокатско възнаграждение и 10 лева разноски за държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                                                 

СЪДИЯ:/п/

РЕШЕНИЕ № 8497/13.07.2021 по адм. дело № 1791/2021 на Върховният административен съд на Република България - Трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 984 от 07.12.2020 г., постановено по адм. д.

№ 610/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

Решението е окончателно.