Р Е
Ш Е Н
И Е № 80
гр.Видин 04.10.2017 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд,
гражданска колегия в открито
заседание на
двадесет и шести септември
две хилядни и седемнадесета година в състав:
Председател: В. В.
Членове: 1. А. П.
2. В. М.
при секретаря
.......................И. К.....................................и в
присъствието на
прокурора ............................................. като разгледа
докладваното от съдия......................В. В.........................гр.д. № 285
по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Делото е образувано по въззивна жалба от Т.К.В.
от с. Г. О., ЕГН: ********** против решение № 102 от 28.07.2017 г., постановено по
гр. д. № 246 по описа за 2017 г. на Белоградчишкия районен съд,с което са отхвърлени като неоснователни исковете,
предявени от Т.К.В. от с. Г. О., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адвокат Р.
Х. Д., съдебен адрес ***,срещу „Д. за
с. Х.” – с. Г. О., общ. Димово, обл. Видин, ул. „Г. Д.” № , с правно основание,
чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл. 255, ал. 1 от Кодекса на труда, за
признаване за незаконно и отмяна уволнението, извършено със заповед № ..../31.03.2017г.
на Директора на ответното предприятие, с което считано от 01.04.2017г. е
прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6
от КТ - поради липсата необходимото образование за изпълняваната работа (висше,
специалност „С. Д.”), за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„с. Р.” в „Д. за с. Х.” – с. Г. О., за присъждане на обезщетение по чл. 225,
ал.1 от КТ в размер от ......... лв., ведно със законните лихви. Подържа се,че
обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че работодателят не
ангажирал доказателства пред БРС за необходимостта от въвеждане на нови
изисквания за заемане на длъжността- въвеждането на изискване за висше
образование.Подържа се,че жалбоподателката е уволнена поради преднамереност и злоупотреба
на работодателя да определя изискванията за заемане на някои длъжности и
съответно да прекратява трудовите договори по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.
Ответната
страна, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е депозирала отговор, с който оспорва
подадената въззивна жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Моли да й се присъдят направените по делото
разноски.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо решение по смисъла на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
По съществото на спора:
Гр.д.№246/17г. на БРС е образувано по
искова молба от Т.К.В. от с. Г. О., ЕГН: ********** против Д. за с.
Х. /ДСХ/ – с. Г. О., общ. Димово, обл. Видин.Подържа се,че ищцата е работела по трудово правоотношение
при ответника, като е заемала длъжността „с. Р.” в Д. за с. Х. /ДСХ/ – с. Г. О.,
общ. Димово, обл. Видин. Същата била възстановена на заеманата длъжност по
силата на съдебно решение на РС – Белоградчик, считано от 01.01.2017 г. В
исковата молба сочи, че на 31.03.2017 г., на ищцата е връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.04.2017 г. на осн. чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ – тъй като не притежава необходимото образование и
професионална квалификация за заеманата длъжност. В исковата молба, ищцата
сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са ясни мотивите и
необходимостта от промяната на изискванията на заеманата от нея длъжност – „с. Р.”
в ДСХ – с. Г. О., обл. Видин. Иска се
съдът да отмени като незаконосъобразна Заповед за уволнение № 13/
31.03.2017 г. на Директора на ДСХ – с. Г. О., като признае уволнението на ищцата
за незаконно, последната да бъде възстановена на заеманата до уволнението
длъжност - „с. Р.” в Д. за с. Х. /ДСХ/ – с. Г. О., както и ответника да бъде
осъден да й заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението в размер на .....
лв., за периода
01.04.2017 г. – 30.06.2017 г., ведно със законните лихви и направените по
делото разноски.БРС е приел за безспорно,че между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение. Видно от представените по делото писмени доказателства, ищцата
е заемала длъжността „С. Р.” в ДСХ – с. Г. О.. Със Заповед № 13/ 31.03.2017 г.
на Директора на ДСХ – с. Г. О., е прекратено трудовото правоотношение с ищцата,
на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ – поради това, че същата не притежава
необходимото образование и професионална квалификация за заеманата от нея
длъжност.
С доклада по
делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ответника – работодател да
докаже, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, в това
число че изискванията за образование и квалификация за длъжността “социален
работник” не са определени в нормативен акт.За да постанови обжалваното решение
и отхвърли предявените искове БРС е приел,че за да
е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение
на посоченото в
Заповедта основание – чл. 328, ал.1 т.6 КТ, следва да са налице
следните предпоставки: да е налице сключен
трудов договор; изискванията за образование и квалификация за длъжността “с. Р.”
да не са определени в нормативен акт; да не е налице злоупотреба с право от страна
на работодателя във връзка с уволнението.
Съгласно установената съдебна практика,
регламентирана с Решения по чл. 290 ГПК на ВКС, с оглед
спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на
определена длъжност, а решението на работодателя
да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност
е въпрос на целесъобразност, и това правомощие
не подлежи на съдебен контрол. Работодателят има право да
променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не
са определени в нормативен акт, а дори и когато са
нормативно разписани, щом новите изисквания
не влизат в противоречие с тях. Волята на работодателя
в този случай е подчинена на негова
суверенна преценка и съдът не е компетентен
да се произнася
каква квалификация налага нуждата на работата за
дадена длъжност и дали има обективна
производствена необходимост
от въведената промяна. /В този смисъл: Решение 345/
06.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г.о., Решение № 71 от
24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г.о.
– постановени по реда на чл. 290 ГПК/.Освен това, съдебният контрол в хипотезата на уволнение
по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите. Злоупотреба с права от страна
на работодателя в хипотезата на чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е налице,
когато се установи, че единственото
му желание е, чрез законово допустими
средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор
с конкретен служител или работник. За да обоснове нарушение
по чл. 8, ал. 1 КТ съдът преценява не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията
за заемане на определена длъжност,
а фактите и обстоятелствата,
които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да
са въведени в предмета на спора
по надлежен ред. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за
уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска
на твърденията за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат
да се направят
подобни изводи с предявяването на исковата молба /така решение № 239/2012 г. на ВКС по гр. д. № 779/2011 г., ІV г.о., Решение №
71/24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г.о., Решение № 345/06.03.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 3868/2013 г., IV г.о.
– постановени по реда на чл. 290 ГПК /. В конкретният случай обаче, такива твърдения за злоупотреба с права от страна на
работодателя, не са изтъкнати от ищцовата страна и оспорвания
в този смисъл не са направени в исковата молба. Видно
от Длъжностна характеристика за длъжността „С. Р.” в ДСХ – с. Г. О.,
разработена и утвърдена на 06.02.2017 г., и връчена на ищцата на същата дата,
работодателя е въвел изискване за висше образование, образователна степен –
магистър или бакалавър и специалност: социални дейност. При отправено към ищцата Уведомително
писмо изх. № 12/ 06.02.2017 г., да представи доказателства за наличието на
изискуемото образование и образователна степен за заеманата от нея длъжност,
съгласно новата длъжностна характеристика, ищцата е представила Диплома № .........
за завършено средно – специално образование. Видно е, че ищцата не притежава
изискуемото висше образование и съответната специалност, съгласно променените
изисквания за длъжността „с. Р.” в ДЦСХ – с. Г. О. Поради това и трудовото правоотношение
със същата е прекратено. Работодателят е въвел нови
изисквания на заеманата от ищцата длъжност по отношение на образование и
специалност, на които изисквания ищцата не отговаря, поради което и
прекратяването на трудовото й правоотношение е законосъобразно. БРС е приел,че са налице предпоставките
на чл. 328 ал.1 т. 6 КТ, поради което съдът приема, че уволнението на ищцата от
длъжността – “с. Р.“ в ДСХ с. Г. О.,
обл. Видин, извършено със Заповед № .../ 31.03.2017 г., на осн. чл. 328 ал.1 т.6 КТ, е законосъобразно.С оглед отхвърлянето на основния
иск,съдът е отхвърли и обективно съединените с него искове.
Видинският окръжен съд като взе предвид
установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Подържа
се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради това,че
работодателят не ангажирал доказателства пред БРС за необходимостта от
въвеждане на нови изисквания за заемане на длъжността- въвеждането на изискване
за висше образование.ВОС в настоящия си състав счита,че становището на ВРС по
въпроса е законосъобразно,поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към
същото.Работодателят има
право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не
са определени в нормативен акт, а дори и когато са
нормативно разписани, щом новите изисквания
не влизат в противоречие с тях. Волята на работодателя
в този случай е подчинена на негова
суверенна преценка и съдът не е компетентен
да се произнася
каква квалификация налага нуждата на работата за
дадена длъжност и дали има обективна
производствена необходимост
от въведената промяна. Въпросът за степента на образование,което следва да
притежава работникът/служителя е предоставен на преценката на
работодателя.Предполага се,че същият е най-добре запознат с естеството на
работа и специфичните изисквания,на които следва да отговаря служителя-вкл. и
степента и вида на образованието.В
случая работодателят е преценил,че за този вид работа е необходима заложената в
щатното разписание образователна степен,което не може да бъде контролирано от
съда.Възприемането на противното становище би означавало съдът да преценява
необходимостта от ниво на образование за работа в сфери различни от
правораздаването,което определено не е целта на законодателя.
Подържа се в жалбата,че жалбоподателката
е уволнена поради преднамереност и злоупотреба на работодателя да
определя изискванията за заемане на някои длъжности и съответно да прекратява
трудовите договори по чл. 328, ал.1, т.6
от КТ.Поставения въпрос би могъл да бъде подложен на съдебна преценка
само в случай,че беше въвведен с исковата молба,по която е образувано настоящето
дело. Недопустимо е с въззивната жалба да се навеждат основания за
незаконосъобразност на атакувания работодателски акт,които не са посочени в
исковата молба.Отделен е въпросът не би могъл да се поставя в настоящия момент и поради изтичането на двумесечния
преклузивен срок по чл.358,ал.1,т.2 от КТ.
С оглед на горното
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Макар,че в хода по същество
в съдебното заседание от 26.09.17г. е направено искане за присъждане на
разноски от страна на процесуалния представител на ответника съдът счита,че
такива не следва да бъдат присъдени.До даването на ход по същество по делото
доказателства за такива разноски не бяха представени. Доказателства за
направени разноски бяха представени едва след края на съдебното заседание с
молба с вх.№3251 от 06.10.17г.
С оглед на горното
съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 102 от
28.07.2017 г., постановено по гр. д. № 246 по описа за 2017 г. на
Белоградчишкия районен съд.
Отхвърля искането на процесуалния
представител на ответника-„Д. за с. Х.” – с. Г. О., общ.
Димово за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове: 1.
2.