Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1124
гр.
Бургас, 27.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа
НАХД № 1597 по описа на РС - Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Н.М., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 17-0346-000287
от 09.09.2017 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ –
Созопол, с което на жалбоподателката на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП й е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП й е наложено наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24 месеца.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като
неправилно, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Излага, че й е бил връчен нечетлив
екземпляр на АУАН и не е разбрала, в какво се изразява вмененото й нарушение.
Оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като твърди, че не е
нарушила чл. 44, ал.1 ЗДвП, както и че са и били направени няколко проби за
алкохол с техническо средство. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява, не се представлява.
Процесуалният представител на жалбоподателката адв. В. представя писмени
бележки, в които доразвива изложените в жалбата съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас, РУ -
Созопол, редовно уведомени, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 30.07.2017 г., около 22:30 часа, в община Созопол, на
общински път срещу къмпинг „Градина“ в посока от гр. Созопол към гр. Черноморец
жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Мерцедес Е 240”, с рег. № **. В
същото време в обратна посока се е движил лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № **.
При разминаване на двата автомобила жалбоподателката не е осигурила достатъчно
странично разстояние за разминаване на двете МПС – та, поради което реализирала
ПТП между двата автомобила. Жалбоподателката напуснала мястото на настъпилото
ПТП без да спре, за да установи щетите. Заедно с жалбоподателката в
управлявания от нея автомобил пътувал свидетелят Захари В.. В другия автомобил
е пътувала свидетелката М.И.. Водачът на другия автомобил решил да тръгне след
жалбоподателката и същата била застигната в гр. Черноморец, на ул. „Иван
Вазов“. На място пристигнал свидетелят А.М.Г. на длъжност младши автоконтрольор
при РУ – Созопол към ОДМВР гр. Бургас. При пристигане на място свидетелят установил
двата автомобила и двамата водачи. Жалбоподателката била тествана с техническо
средство за употреба на алкохол, но устройството не отчело резултат. На
жалбоподателката бил издаден талон за медицинско изследване, но същата не се е
явила да даде кръвна проба. Свидетелят Г. съставил срещу жалбоподателката АУАН
за това, че е причинила настъпване на ПТП при разминаване с друг автомобил, че
не е спряла за установяване на щетите и че е отказала да бъде тествана с
техническо средство за употреба на алкохол. Въз основа на АУАН било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
разпитаните свидетели, ангажирани с настоящия казус и събраните писмени
доказателства в пълна степен разкриват всички относими факти и обстоятелства. По
делото не се събра доказателствен материал, който
да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган в срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че й е бил връчен
нечетлив екземпляр от АУАН и не е разбрала за какво нарушение е била наказана.
Актът е връчен лично на М. в деня на съставянето му (30.07.2017 г.), като в
момента на връчването тя не е вписала никакви възражения в него. Т.е. самата
жалбоподателка е приела екземпляра от АУАН във вида, в който й се връчва, и не
е поискала на място да й бъде връчен друг четлив екземпляр. Предявен й е бил
напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 7 от делото), с който тя се е запознала
и подписала без възражения. Ето защо тя е имала възможност да се запознае със
съдържанието на акта. Впоследствие й е било връчено и НП, с което е наказана
именно за нарушенията, посочени в АУАН. Налага се извод, че правото на защита
на жалбоподателката по никакъв начин не е било нарушено. Тя е имала възможност
да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в пълнота
защитата си, включително и в съдебното производство.
По нарушението по чл. 44, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗДвП при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства
са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни
средства. За да е налице нарушение по този член от фактическа
страна следва да се установи, че едно срещу друго се движат две МПС, при което
някой от водачите на едното от тях не осигурява достатъчно странично разстояние
и настъпва ПТП. В случая от фактическа
страна се установява, че управляваният от жалбоподателката автомобил се е
движил и се е разминал с насрещно движещо се МПС, при което жалбоподателката не
е осигурила достатъчно разстояние и е настъпило ПТП между двете МПС-та.
Жалбоподателката оспорва така приетите от съда за осъществили се фактически
положения, като счита, че не е доказано, че именно тя не е осигурила
необходимото разстояние за разминаване. Възразява, че фактите за ПТП –то са
установени от свидетеля Г. единствено по показания на пътуващите в другия
автомобил.
От събраните доказателства се установява точно противното. Свидетелката М.И.
заявява, че докато пътували в автомобила със съпруга си, друго МПС е ударила
тяхното и другият водач не е спрял след удара. Освен свидетелката И. в съдебно
заседание от 31.05.2018 г. беше разпитан и свидетелят Захари В., който е
пътувал с жалбоподателката. Свидетелят В. обаче не дава показания относно
причината за настъпилото ПТП. Същият не оборва установената от съда фактическа
обстановка, че именно поведението на жалбоподателката е причинило настъпването
на ПТП. В. свидетелства, че жалбоподателката и свидетелят са възприели, че е настъпило
ПТП, но жалбоподателката не е спряла автомобила, тъй като помислили, че ударът
е лек и няма причинени щети. След като жалбоподателката не е спряла при
настъпване на ПТП не е имало възможност свидетелят Г. да възприеме лично
обстоятелствата от обективната действителност, които са относими при определяне
на механизма на настъпилото ПТП. По тази причина АУАН е съставен по сведения на
участвалите в ПТП лица и това не представлява нарушение на процесуалните
правила в АНП. Ето защо съдът счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателката е нарушила правилата за движение при
разминаване с друго МПС и е причинила настъпване на ПТП между процесните два
автомобила.
За извършеното нарушение в разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал.
1, т. 5, пр. 5 ЗДвП (редакцията, действаща към датата на деянието) се предвижда
наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Извършеното от жалбоподателката
нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП правилно е било подведено
от АНО под посочената санкционна норма и на жалбоподателката е било наложено
наказание „глоба“ именно в размер на 200 лева. Размерът на наказанието е
фиксиран от законодателя и не подлежи на изменение. В тази част НП се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. от ЗДвП законодателят е предвидил задължение за водач на МПС, който е участник в ПТП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
В случая от фактическа страна по делото безспорно се установява, че жалбоподателката не е изпълнила това свое задължение. Жалбоподателката не оспорва, обстоятелството, че не е спряла след настъпване на ПТП-то. От показанията на свидетеля В. се установява, че жалбоподателката е възприела удара между двете МПС-та, но въпреки това не е спряла автомобила за установяване дали са причинени щети. Ето защо правилно АНО е ангажирал отговорността й като е подвел деянието под санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС от 1 до 6 месеца и глоба от 50лв. до 200 лв. На жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Така определените размери на санкциите са справедливи и с тях в пълна степен се изпълняват изискванията на чл. 27 ЗАНН при индивидуализация на наказанието, както и ще бъдат постигнати предвидените в чл. 12 ЗАНН цели. Ето защо в тази му част НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По нарушението по чл.
174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
В чл. 174, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл. 1, ал.
2 от действащата към датата на деянието Наредба
№ 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм. 29.09.2017 г.)
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Като и в двата случая е
необходимо съдействие на водача, който се изпробва. В конкретния случай от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателката е
направила няколко опита да бъде тествана с техническо средство за употреба на
алкохол, но пробите не отчели резултат. В тази хипотеза в чл. 2, ал. 1 от
Нердбата е регламентирано, че когато от водача е взета некачествена проба или се
оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. По тази причина на жалбоподателката е бил издаден талон за медицинско
изследване, в който свидетелят Г. в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 3
от Наредбата е посочил къде трябва да се яви жалбоподателката и до колко часа,
за да й бъде взета кръв за анализ. Жалбоподателката не е изпълнила
предписанията за даване на кръвна проба. Нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност
да бъде установено количеството алкохол в кръвта му. След като изпробването на
жалбоподателката с техническото средство е било некачествено, същата е имала
задължение да даде кръв, за да се установи дали е управлявала МПС след употреба
на алкохол. Некачествената проба с техническото средство много възможно е да се
дължи на поведението на жалбоподателката, която трябва да издиша определен обем
въздух и за определено време и ако не е сторила това, съвсем логично е пробата
да е некачествена. Със сигурност не може да се установи каква е била причината
за това, че техническото средство не е отчело резултат, но независимо от
причината, законодателят е предвидил друга възможност за установяване на
алкохол при некачествена проба от техническо средство и това е изследване на
кръвна проба. Жалбоподателката не е оказала съдействие да бъде извършен такъв
анализ и следователно е извършила нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП. При правилно определена квалификация на извършеното
от М. административно нарушение наказващият орган й е наложил и наказания в
съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.
Следователно НП и в тази си част напълно съответства на материалния закон и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0346-000287 от 09.09.2017 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Бургас, РУ – Созопол, с което на Д.Н.М., ЕГН ********** на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лв., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП й е наложено
наказание „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП й е наложено наказание „глоба“ в размер на
2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ