Р
Е Ш Е Н И Е
№ IV – 9 17.01.2020 год. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На шести
януари, две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1923 по описа за 2019 година
Производството е
образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР – Бургас, против Решение №2719 от
25.10.2019 г. по гр.д.№5771/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, с което
въззивникът е осъден да
заплати на В.К.В., от ***, сумата от 821.97 лева главница, представляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 124.70 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.,
872 часа
нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 146.04 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 30.10.2016г. до 19.07.2019г.; 350 лева
съдебно-деловодни разноски и по
сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 50 лева и 180 лева
разноски за експертиза. Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Твърди се, че решението на БРС е
неправилно и необосновано. Твърди се, че неправилно е тълкуван и прилаган
закона досежно отчитане и заплащане на положеният от ищеца нощен труд.
Обосновава се тезата, че в процесния казус са приложими специалните норми на
Закона за министерство на вътрешните работи – гл.XV, раздели VI и VII. Извършен е подробен хронологичен анализ на
нормите на чл.199, чл.200, чл.201, 202 ЗМВР относно регламентиране на дължимите
основни и допълнителни възнаграждения на държавните служители, както и
специалните норми на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., за да се обоснове тезата на въззивника, че положеният
от ищца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са били отчитани
ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към процесния период
Приложение №6 към чл.32, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи както и Приложение № 1 към чл.18, ал.3 и чл.23, ал.1 от
Наредбата. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен
и заплатен, като заплащането е извършено съгласно действалите специални
нормативни актове.
Подробно е развита аргументация
за неприложимост на правилата на общото трудово законодателство - на КТ и
Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, и не следва да
се извършва приравняване с коефициент от 1,143. В тази връзка се обсъждат и писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), становище
на проф.В.Мръчков, което е приложено към жалбата, както и съдебна практика. На
анализ и обсъждане е подложена и извършената съдебно – икономическа експертиза.
Претендира се отмяна на решението
на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемият – ищец
по иска В.К.В., чрез процесуалния му представител адв.Билянова депозира в срока по чл.263 ГПК,
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана.
Твърди, че обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци,
правилно и обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани.
Изложени са подробни съображения.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства и извършената съдебно – икономическа експертиза,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, касаещи съществуващо служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е назначен на длъжност „инспектор ПГСД“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР. В периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. той е
полагал труд на 24-часови смени по график, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време и
при предварително определен график за всеки месец. За 2018г., видно от
експертизата, не е полаган нощен труд. В исковия период е положен общо 872 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143, възлиза на 996.70 часа дневен труд. Преизчисляването на
нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден труд от 124.70 часа, за
които дължимото възнаграждение е 821.97 лева, които не са заплатени на ищеца.
Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно. Мотивите на първоинстанционния съд и в
тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По оплакванията във въззивната жалба следва да се каже:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно
нормата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Така в рамките на процесния исков
период от 01.07.2016г. – 30.06.2019г. са действали както следва: за периода от
01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. - Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.; за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. -
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.; за периода от 02.08.2016 г. до 16.08.18г. - Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. .; за периода след 18.08.18г. - Наредба
№8121з-908/02.08.2018г. обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г., отм. ДВ. бр.78 от
4 Октомври 2019г. с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-1059 от 26 септември 2019 г.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и последващите липсва такова изрично правило.
Според съда в тези подзаконови нормативни актове е налице
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение трудовото
законодателство (КТ и подзаконовите нормативни актове), съобразно прогласения в
чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към
подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима
страна по съответното правоотношение и правилото на чл.142, ал.4 ЗМВР, вр.чл.67,
ал.3 от Закона за държавния служител. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират трудовото законодателство.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по
чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО).
Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
от НРВПО когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.
По отношение на периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г.,
е действало правилото на чл. 18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в
сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.)
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия
стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно
тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл.
9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция
намира, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по
горепосочените правила и превишаването на нормата – следва да се заплати като
извънреден труд. Ето защо искът е основателен. Първоинстанционното решение, с
което е уважен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, същото е в размер на 350 лева. Направеното от въззивника възражение
за прекомерност въззивната инстанция намира за неоснователно. Съобразно нормата
на чл.7, ал.2, т.1, вр. чл.2, ал.4 ГПК, при материален интерес до 1000 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. В настоящият
случай цената на иска е до 1000 лева, а делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, но уговореният размер е близък до минималния – 350 лева.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2719 от 25.10.2019 г. по
гр.д.№5771/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ на МВР – Бургас, представлявана от директора Гл. комисар Николай Николов, да заплати на В.К.В.
ЕГН********** ***, сумата 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1.
2.