РЕШЕНИЕ № 1363
гр. Пазарджик, 14.10.2019 г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Мира Мирчева
при секретаря Иванка Панчева, като разгледа гр.д. № 4414 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 109 от ЗС, предавени от Г.А.А. и Я.А.А. срещу Т.И.П., А.Д.П., Т.И.П. и И.А.П.,***, за разпределяне на ползването на съсобствения поземлен имот на страните с площ 439 кв.м., намиращ се в гр. Пазарджик, тъй като страните не можели да постигнат споразумение за това, и за осъждането на ответниците да премахнат изградените от тях в имота сгради - работилница и дърварник, тъй като дърварникът е долепен до фасадата на жилищна сграда, притежавана само от ищците, и причинява овлажняване в стаите им, работилницата също създава пречки за ползването на имота, а освен това върху нея ответниците са разположили пчелни кошери; иска се и осъждането им да преустановят отглеждането на пчели в съсобствения имот.
Ответниците оспорват твърдението, че създават пречки за ползването на имота, кто заявяват, че никога досега не е имало такива оплаквания, начинът на ползване датира от много години, още от наследодателите на ответниците и на праводателите на ищците, а ищците никога не били разговаряли с тях за постигане на споразумение за ползването.
По делото не е спорно, че страните са съсобственици при равни права на поземления имот и индивидуални собственици на жилищни сгради в него. Ответниците са наследници на предходни собственици, а ищците са придобили своя дял през 2017 г. чрез покупка. Целият имот е с площ 439 кв.м. и до момента ответниците са ползвали реална част от 237 кв.м. (вкл. жилищната срада), а праводателите на ищците - 202 кв.м. и между реално ползваните части от дворното място е издигната ограда от метална мрежа. Жилищните сгради се намират в северната част на имота, като тази на ответниците е разположена в най-северната му част, а непосредствено южно от нея е сградата на ищците. Ищците ползват източната, а ответниците - западната част от двора.
Установява се, че в ползваната от ответниците част от двора има паянтова сграда с дървена конструкция и три стени от ламарина, с площ 13,15 кв.м., прилепена до жилищната сграда на ищците, която се ползва за склад (дърварник според исковата молба). Тя е построена без строителни книжа и не е нанесена в кадастралната карта; според вещото лице по делото представлява преместваем обект по смисъла на ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа, а разрешение за поставяне, но и такова няма данни да е издавано.
В южната част на двора са разположени още 4 сгради - три се ползват от ответниците, а една - от ищците, и от тях само една - ползвана от ответниците, е нанесена в кадастралната карта. Останалите две сгради в частта, ползвана до момента от ответниците, са с площ 22,62 кв.м. - масивна, и 16,64 кв.м. - паянтова, която е по-близка до жилищните сгради и отстои от тази на ищците на около 15 метра. Тези две сгради според вещото лице, ако са изградени до 2001 г., биха представлявали търпими сгради. Ответниците обаче изразяват по делото готовност да ги премахнат, а пред вещото лице са заявили, че по тази причина няма нужда да съобразява предложения начин на ползване с тях. В последното съдебно заседание техният пълномощник адвокат заявява, че премахването на части от тях е започнало.
Не се доказва складовата постройка (дърварникът) да причинява твърдените от ищците овлажнявания в стаите в жилищната сграда на ищците. Според вещото лице дъждовната вода от нейния покрив се оттича в двора, в реалния дял, ползван от ответниците, а други доказателства за причинено овлажняване също не бяха представени.
Вещото лице предлага три варианта на разпределяне на ползването, които да изпълняват условието да изравняват площта, която двете страни ползват, като се включи застроената площ на индивидуално притежаваните от тях сгради. Първият вариант се състои в преместване на оградата (границата на реалните дялове извън двете сгради) с 1,15 метра на запад, като при този начин на разпределяне границата би минавала през двете ненанесени в кадастъра сгради, ползвани от ответниците, намиращи се в южната част на дворното място. Вторият начин на разпределяне запазва мястото на оградата там, където непосредствено край нея няма сгради, а в мястото на посочените две гради границата се премества с 2,30 м. на запад и отново минава през тях. При третия предложен начин оградата запазва мястото си, а в южната част на имота границата е определена така, че по-северната от споменатите две сгради (паянтовата) остава изцяло в частта на ответниците, а южната, масивната попада в по-голямата си част в частта за ползване на ищците. Ищците желаят да се възприеме първият вариант на разпределяне на ползването, а ответниците - вторият или третият.
При така установените факти и заявени становища на страните съдът намира следното:
Разпределянето на ползването е производство по спорна съдебна администрация, т.е. съдът не решава правен спор, а взема решение по целесъобразност. В конкретния случай съдът намира, че от трите предложени варианта е най-справедлив и би създал най-малки неудобства и на двете страни първият. Вярно е, че той налага премахване на ограда с дължина поне 15 метра (или дори повече, ако оградата продължава и покрай сградите в южната част на имота), докато третият не само запазва оградата, но и позволява паянтовата сграда с площ 16,64 кв.м. да остане изцяло в частта на ответниците, както е в момента. Ответниците обаче вече са заявили, че имат намерение да премахнат сградите и че дори вече са започнали да го правят, така че не би трябвало да е от значение запазването на едната в тяхно ползване. Освен това само при първия вариант двете реално определени части за ползване имат приблизително правилни и симетрични форми (доколкото разположението на жилищните сгради позволява), като се простират от северния край на дворното място, където е лицето към път, до южния. Премахването или преместването на ограда, представляваща само метална мрежа, не би следвало да представлява никакво съществено затруднение.
Не се установи дърварникът, долепен до фасадата на жилищната сграда на ищците, да им създава пречки да ползват собствеността си. За създаването на пречки не е достатъчен самият факт, че е долепен до сградата им, нито това, че става дума за постройка или съоръжение, изградени или поставени без нужното разрешение. Затова искът с правно основание чл. 109 от ЗС за нея следва да се отхвърли. При положение, че се приема първият вариант на разпределяне на ползването, съществуването на двете сгради в южната част, описани в исковата молба общо като работилница, биха създавали пречки за ползване на определаната на ищците част от двора по силата на самия факт, че попадат в нея, изградени са без разрешение и без учредено право на строеж и не са желани от ищците, затова искът за тях следва да се уважи.
Не се установява отглеждането на пчели в частта, ползвана от ответниците, да създава пречки за ползването на имота от ищците - само по себе си не е забранено да се отглеждат пчели в дворни места и не се сочи някаква конкретна пречка. Тъй като обаче ответниците са заявили, че ще премахнат работилницата, ясно е, че с това те биха премахнали или преместили и кошерите, намиращи се на покрива и.
Разноските следва да се разпределят съобразно уважената част от исковете, като се приеме за уважен искът с правно основание чл. 32 от ЗС, а този с правно основание чл. 109 от ЗС се счита за отхвърлен наполовина, тъй като по делото няма точни данни за стойността на уважената и отхвърлената части.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Разпределя ползването на съсобствения поземлен имот с идентификатор 55155.502.140 по кадастралната карта на гр. Пазарджик, с площ 439 кв.м., с административен адрес: Пазарджик, ул. "Гълъбец" 14, съобразно предложения от вещото лице първи вариант на реално ползване към заключението от 12.08.2019 г. (изслушано в о.с.з. на 13.09.2019 г.), лист 73 от делото, като ищците Г.А.А., ЕГН **********, и Я.А.А., ЕГН **********,***, да ползват очертания със зелено дял, а ответниците Т.И.П., ЕГН **********, А.Д.П., ЕГН **********, Т.И.П., ЕГН **********, и И.А.П., ЕГН **********,***, да ползват очертания с жълто дял на скицата на вещото лице, която да се счита за част от решението.
Осъжда Т.И.П., ЕГН **********, А.Д.П., ЕГН **********, Т.И.П., ЕГН **********, и И.А.П., ЕГН **********,***, по иска, предявен от Г.А.А., ЕГН **********, и Я.А.А., ЕГН **********,***, да премахнат намиращите се в южната част на съсобствения поземлен имот с идентификатор 55155.502.140 по кадастралната карта на гр. Пазарджик сгради с площ 22,62 кв.м. - масивна, и 16,64 кв.м. - паянтова, изградени без строителни книжа.
Отхвърля иска на Г.А.А., ЕГН **********, и Я.А.А., ЕГН **********,***, срещу Т.И.П., ЕГН **********, А.Д.П., ЕГН **********, Т.И.П., ЕГН **********, и И.А.П., ЕГН **********,***, за осъждането на ответниците да премахнат паянтовата сграда (дърварник) с дървена конструкция и три стени от ламарина, с площ 13,15 кв.м., прилепена до запазната фасада на жилищната сграда на ищците, както и да преустановят отглеждането на пчели в съсобствения имот.
Осъжда Т.И.П., А.Д.П., Т.И.П. и И.А.П. да заплатят на Г.А.А. и Я.А.А. сумата общо 600 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда Г.А.А. и Я.А.А. да заплатят на Т.И.П., А.Д.П., Т.И.П. и И.А.П. сумата общо 150 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: