№ 8
гр. Смолян, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Гражданско дело №
20205400100523 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 59 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по молба на Д.Ч., от гр. Брацигово, в която твърди, че
като управител и собственик на търговското предприятие на ЕТ Преврен-46,
бил собственик по протокол от 12.07.98г. на електропроводи от ел.табло,
намиращо се в бетоново помещение на административна сграда и отклонение
за бетонов център, ел.табло и електрооборудване на бетонов център,
находящи се в имот с идентификатор *****.***.*** на землището на гр.
Рудозем.
Твърди, че ЕТ Превен-46 извършвал строителството на площадката със
застрояване: стая за персонала и складово помещение с обща застроена площ
36кв.м.; автоканал с предпазна стена 34кв.м.; мост за тежкотоварни коли и
машини – 60т.; метална конструкция от двоен Т-профил № 24 – 36кв.м.;
стоманена ламарина с дебелина 12 мм. – 20кв.м.; ребра за укрепване
профилите против изкълчване от стоманени релси с тегло 34кг./1м. – 520
бетон В - 20 за покриване на конструкцията 7кв.м.; водосток - 630мм. – 8м.; -
водосток 2бр. по 4м. - 8м.; колектор за отводняване на площадка с дължина
42.5м., мрежа за захранване па машини и съоръжения на работната площадка
с ел. енергия, изразяващо се монтиране на стълбове 2 броя, както и 3 броя
1
дървени стълбове с удължители, алуминиеви проводници 5 бр. 80мм2 с
дължина 150м. плюс 6 метра стълб № 5 до постройката, ведно с медни кабели
3бр.по 80мм2; водопровод за промишлена вода 260м.
- Бетонов възел - ел. двигател, редуктор, кардан от фадрома със
свързващи муфи и фланци по 2бр.; три броя бъркачки с титанови плоскости;
ел. телфер 5 тона; шнек с редуктор и ел . двигател 7 kw; силоз за цимент с
вибратор против задържане на цимента; компресор; електронен кантар.
Описаните съоръжения били трайно прикрепени към земята и били
част от поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта
на гр. Рудозем, с първоначален собственик Горубсо Мадан АД-. Мадан и
собственик по правоприемство от Горубсо-РОФ АД - Рудозем по нотариален
акт № 288/2015г., и правоприемник към момента на предявяване на иска
ответникът Върба – Батанци, като в документа за собственост не били
включени посочените по-горе сгради и съоръжения, които били собственост
на едноличния търговец, а тъй като последният не извършвал дейност, на
ищеца Д.Ч..
Ответникът бил наясно относно правата на ищеца върху сградите и
съоръженията. По заведена от ответника преписка вх. № 1034/2019г. на РП -
Смолян, ТО-Мадан, № 298 ЗМ-129/2019г. било издадено постановление за
отказ да се образува досъдебно производство, с което според ищеца се
потвърждавали правата му на собственост върху описаните движими и
недвижими имоти и съоръжения.
Определящи за случая били безспорните обстоятелства, че като
управител на едноличния търговец, независимо от прекратяване на дейността
му, ищецът като управител ставал собственик на активите му /описаните
сгради и съоръжения/, а такъв не бил ответникът В., който владеел целия
имот. От 03.12.15г. ищецът бил лишен от ползването на имота без основание,
а ответникът, при осъществяване на дейността си ползвал имота и лишавал
ищеца от ползите от него, с което се обогатявал без основание, по смисъла на
чл. 59 ЗЗД.
Обогатяване било налице не само при увеличаване имуществото на
едно лице, но и когато му били спестени средства за сметка на имуществото
на друго лице, какъвто бил случаят – собственикът бил лишен от ползването
на имота, а друго лице го ползвало без правно основание.
2
За провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД не бил от значение начина
на ползване, респ. неизползване на недвижимия имот и построените в имота
съоръжения, нито дали чрез имота се генерирали приходи на ответника-
държател, достатъчна била липсата на правно основание, с което била
създадена реална възможност за спестяване на наема /пропуснатата полза/,
който би плащал ответникът за ползване на имота.
Моли съда да осъди ответника да му заплати 33 000лв. обезщетение за
пропусната полза под формата на наем от ползването без основание на
описаните в исковата молба имоти и съоръжения, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.1215г. до предявяване на иска на 10.12.20г.,
както и направените по делото разноски.
Ответникът Върба – Батанци АД оспорва иска по основание и размер.
Поддържа, че същият е недопустим, евентуално изцяло неоснователен.
Изложените в исковата молба твърдения за собственост на ищеца
върху описаните имоти и съоръжения, разположени в имот с идентификатор
№ *****.***.*** по кадастралната карта на гр. Рудозем, собственост на
ответника, били неоснователни и недоказани.
Приложените към исковата молба констативен протокол №
6/22.08.2001г., протокол от 12.08.1998г., договор за ползване на
необработвана площ под стената на хвостохранилище 2 от 15.07.1996г.,
стойностна сметка и постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по преписка с вх. №1034/2019г. на РП-Смолян, ТО Мадан, не
можели да послужат като доказателства за установяване правото на
собственост на Д.Ч. върху изброените съоръжения и недвижим имот.
Представените протоколи и стойностна сметка представлявали частни
свидетелстващи документи, които имали само формална доказателствена сила
и обвързвали съда по отношение на авторството, но не и относно
съдържанието им, тъй като същите не се ползвали с материална
доказателствена сила.
Ответникът оспорва истинността на констативен протокол №
6/22.08.2001г., протокол от 12.08.1998г. и стойностна сметка, със съставител
Д.Ч..
От приложения към исковата молба нотариален акт № 111, том II, peг.
№2580, дело № 288/2015г., било видно, че собственик на поземлен имот с
3
идентификатор *****.***.*** бил Горубсо - Мадан АД, спрямо което Върба -
Батанци АД се явявало правоприемник, съгласно договор за покупко-
продажба на обособено предприятие РОФ. Една от предявените претенции в
производството била за заплащане на обезщетение за ползване без правно
основание от ответника, на стая за персонал и складово помещение, които се
твърдяло от ищеца да са негова собственост. Собствеността върху
недвижими имот, какъвто се явявала процесната сграда, се удостоверявала с
нотариален акт, с какъвто ищецът не разполагал. Когато собственик на имот
нямал документ за собственост, той можел да се снабди с такъв, след
установяване с надлежни писмени доказателства своето право. В случая,
видно от цитирания по-горе нотариален акт, сградата с идентификатор
*****.***.***.3 /стая за персонал и складово помещение/, както и всички
останали сгради разположени в поземлен имот с идентификатор
*****.***.***, били собственост на Горубсо - Мадан АД, спрямо което Върба
– Батанци АД се явявал правоприемник, съгласно договор за покупко-
продажба на обособено предприятие РОФ. Една оп предявените претенции в
производството била за заплащане на обезщетение за ползване без правно
основание от ответника на стая за персонал и складово помещение, за които
се твърдяло от ищеца да са негова собственост. Собствеността върху
посочената сграда, представляваща недвижим имот, се удостоверявала с
нотариален акт, с какъвто ищецът не разполагал. Когато собственик на имот
нямал документ за собственост, той можел да се снабди с такъв след
установяване с надлежни писмени доказателства на своето право.
В случая видно от цитирания по-горе нотариален акт, сградата с
идентификатор *****.***.***.3 /стая за персонал и складово помещение/,
както и всички останали сгради, разположени в поземлен имот с
идентификатор *****.***.***, били собственост на Горубсо-Мадан АД, а към
момента на В.. От приложената скица към отговора било видно
разположението на сградата в имота. Въпреки, че сградата била собственост
на ответника, ищецът „продал“ формално част от нея на Е. К., с обикновен
договор в писмена форма, от 18.11.2003г., като поел задължение да издаде
нотариален акт в двугодишен срок от сключването му. Очевидно към
момента такъв не бил издаден, тъй като Ч. не бил собственик, съответно не
можел да предприема каквито и да било разпоредителни действия с вещни
права, каквито не притежавал. Е. К. владеел и ползвал част от сградата още от
4
2003г. Другата част от сградата според К. била собственост на Ч. и се
стопанисвала от него. Ищецът се опитвал да извършва разпоредителни
действия с имот, който бил чужда собственост, като реализирал печалба от
това, а същевременно твърдял, че дружеството се обогатило за негова сметка.
В случая действително било налице неоснователно обогатяване по чл. 59 от
ЗЗД, но от страна на ищеца, за сметка на действителния собственик на имота
Върба - Батанци АД.
Твърдението на ищеца в исковата молба за собственост върху всички
съоръжения, описани в молбата, било недоказано. Дори да се установяло, че
ищецът бил собственик на същите, нямало никакви облигационни отношения
между страните във връзка с тях.
Хипотезата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД била неприложима към спора, тъй
като липсвало валидно наемно правоотношение между двете страни. На
следващо място, срокът на сключения между страните договор следвало да е
изтекъл и ползването на вещта от страна на наемателя да е продължило,
въпреки противопоставянето от страна на наемодателя. В случая не било
налице наемно правоотношение между ищеца и ответника, не бил подписван
договор, не било постигано устно съгласие между страните, не били
индивидуалиризани вещи, които щели да бъдат ползвани, нито била
договаряна цена за използването им.
От страна на ответника не било осъществявано владение или държане
на съоръженията, предмет на иска. Въпреки че сграда с идентификатор
*****.***.***.3 била собственост на дружеството, същата не била
стопанисвана от него в периода 03.12.15г.- 03.12.20г. част от нея се владеела
от Е. К., а другата част от ищеца. След като страните по делото не били в
облигационна връзка, от прекратяването на която се извеждали
претендираните от ищеца права, затова искове по чл. 236, ал. 2 били изцяло
неоснователни.
Съоръженията, посочени в исковата молба, били разположени в имот,
собственост на ответника. Същите не се ползвали и не били ползвани от
дружеството. От друга страна, ищецът не предприемал действия в периода
03.12.15г.-03.12.20г., с които да заяви намерение за осъществяване на дейност
или ползване на съоръженията по някакъв начин, за да твърди, че бил
възпрепятстван от Върба – Батанци АД и достъпът му до съответните
5
съоръжения бил ограничен. При оглед на място можело да се установи, че
всичко било амортизирано и едва ли можело да се ползва по предназначение.
Според ответника, чл. 59 ЗЗД в случая бил неприложим, тъй като не
било доказано ползване на вещите и имотите, предмет на спора, от страна на
ответника. Не било доказано обедняване на ищеца за сметка на ответника, а
ищецът разполагал с установителен иск, с който да докаже претендираните от
него права. Предвид на това, че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД не бил
налице, посоченият текст не бил приложим към спора.
Ответникът оспорва исковете и по размер. Посоченият в исковата
молба размер на иска от 33 000лв. бил произволно определен. Не били
представени доказателства, които сочели как била изчислена тази сума, както
и доказателства, че същата била дължима.
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на описаните в
исковата молба съоръжения, като установи безспорно придобивното си
основание – първично или производно, като с оглед оспорването на
собствеността от ответника, да установи от какви факти произтича правото на
неговия праводател, ако придобиването е производно; че ответникът ги е
ползвал фактически без правно основание и е увеличил имуществото си за
сметка на ищеца със сума, представляваща сбора от пропуснатите ползи през
исковия период.
В тежест е на ответника е да докаже правоизключващите си
възражения, както и възражението си за прекомерност на обезщетението.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Претенцията на ищеца се основава единствено на твърдение за
собственост върху недвижим имот и трайно прикрепени към него
съоръжения, които по приращение ставали част от имота. Поддържа се, че
същите се ползвали без основание от ответника 5 години преди предявяване
на иска, поради което ищецът пропуснал да увеличи имуществото си с
ползата, от която ответникът като държател го лишавал с това ползване.
Необходимо е да се докаже освен наличието на обедняване на ищеца и
обогатяване на ответника, още и причинна връзка между тях, както и липсата
на друг иск, с който ищецът може да защити правата си.
Тези елементи на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД не са установени
по делото. Най-напред, никой от представените от ищеца документи –
6
констативен протокол № 6/24.08.01г./л.5/, протокол от 12.07.08г. /л.6/,
договор за ползване от 15.07.96г. /л.7/, стойностна сметка, недатирана /л.9-10/,
не доказва собственост в полза на ищеца върху описаните в исковата молба
недвижими имоти и съоръжения, трайни прикрепени към него. Това е така,
защото те представляват частни свидетелстващи документи, които нямат
материална доказателствена сила относно собствеността, която според чл. 18
ЗЗД следва да се доказва с нотариален акт, тъй като договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Обратно, ответникът В., без да му е възложена тежестта за това,
доказва, че е собственик на недвижимия имот /хвостохранилище – Рудозем,
л.38/, придобит от Горубсо-Мадан АД с договор за покупко-продажба на
обособено предприятие от 27.07.16г. /л.33-45/, като собствеността на
праводателя му върху имота, в който се намират спорните сградии
съоръжения *****.***.***, е безспорно установена с нотариален акт № 111,
том ІІ, рег. № 2850, нот.д. № 288/15г. на 356-ти нотариус, с район на действие
РС-Мадан /л.8/.
След като не се доказва, че ищецът е собственик на претендираната в
исковата молба вещ /недвижим имот със съществуващи в него съоръжения/,
безпредметно е да се изследват останалите елементи от фактическия състав
на чл. 59 ЗЗД – ползване от ответника, обедняване на ищеца, резултат от
обогатяването на ответника от това ползване, причинна връзка между
обедняването и обогатяването и липса на основание за ползването.
Независимо от това, те също не са налице, поради обстоятелството, че
ответникът е собственик на недвижимия имот *****.***.*** и построените в
него сгради и съоръжения по силата на правото си на собственост той
разполага и с включените в него правомощия на владение, ползване и
разпореждане. Затова няма как да се докаже твърдението, че ищецът-
несобственик пропуска да увеличи имуществото си с облагата, която
ответникът като действителен собственик получава от ползването на имота.
Затова липсват както обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и
причинна връзка между тях, дори в размера установен от съдебно-
икономическата експертиза /л.365-367/.
По отношение на ползването на имота /бетоново стопанство или
7
бетонов възел/, показанията на свидетелите Ч. и К. /л.361-362/ установяват, че
в последните няколко години, според К., и след 2005г., според Ч., същият не
се ползва от ищеца Д.Ч.. Така и съдебно-икономическата експертиза.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е изцяло неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли
изцяло. Ищецът не провежда пълно и главно доказване нито на твърдените в
исковата молба факти, нито на произтичащи от тях права. Не установява да е
собственик на недвижимия имот и съоръженията в него, подробно описани в
исковата молба, затова и не е претърпял обедняване в размер на 33 000лв. от
10.12.15г. до 10.12.20г., ведно със законната лихва върху тази сума за исковия
период, което да е в причинна връзка с ползването без основание на този имот
от ответника. Обратно, без да има тежестта на доказване ответникът
установява собствеността си върху спорния имот, което е основание за
законосъобразното му ползване.
Предвид на отхвърлянето на иска, ответникът има право на разноски
по делото на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, в размер на 500лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Затова и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 59 ЗЗД на Д. Б. Ч., ЕГН
**********, от гр. Брацигово, ул. Ат. Н. № 59, като управител и собственик
на предприятието на ЕТ Преврен – 46, съдебен адрес гр. Брацигово, ул. П. 9,
адв. Ив. В., да се осъди Върба – Батанци АД – Златоград, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Златоград, ул. Ст. Ст. № 2,
представлявано от С.С., да му заплати обезщетение в размер на 33 000лв. за
ползването без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от
10.12.15г. до 10.12.20г., на следния недвижим имот, а именно :
електропроводи от ел.табло, намиращо се в бетоново помещение до
административна сграда и отклонението за бетоновия център, ел. табло и
електрооборудването на бетоновия център; стая за персонала и складово
помещение с обща застроена площ 36кв.м.; автоканал с предпазна стена
34кв.м.; полигон за направа на бетонови елементи 30кв.м.; мост за
тежкотоварни коли и машини – 60т.; метална конструкция от двоен Т-профил
8
№ 24 – 36кв.м.; стоманена ламарина с дебелина 12 мм. – 20кв.м.; ребра за
укрепване профилите против изкълчване от стоманени релси с тегло 34кг./1м.
– 520кг. бетон В - 20 за покриване на конструкцията 7кв.м.; водосток - 630мм.
– 8м.; - водосток 2бр. по 4м. - 8м.; колектор за отводняване на площадка с
дължина 42.5м., мрежа за захранване па машини и съоръжения на работната
площадка с ел. енергия, изразяващо се в монтиране на стълбове 2 броя, 3 броя
дървени стълбове с удължители, алуминиеви проводници 5 бр. 80мм2 с
дължина 150м. плюс 6 метра стълб № 5 до постройката, ведно с медни кабели
3бр.по 80мм2; водопровод за промишлена вода 260м.; Бетонов възел - ел.
двигател, редуктор, кардан от фадрома със свързващи муфи и фланци по 2бр.;
3бр. бъркачки с титанови плоскости; ел. телфер 5 тона; шнек с редуктор и ел .
двигател 7 kw; силоз за цимент с вибратор против задържане на цимента;
компресор; електронен кантар, всички построени в поземлен имот с
идентификатор *****.***.***. по кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр. Рудозем, Смолянска област, подробно описани в нот.акт №
111, т. І, рег. № 2580, нот.д. № 288/2015г. на 356-ти нотариус с район на
действие РС-Мадан, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Б. Ч. да заплати на В. - Златоград разноски по делото от
500лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
9