Р Е Ш Е Н И Е

№ 694

гр. Хасково, 21.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: П. КОСТОВА

 

при секретаря Гергана Мазгалова

и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 1238/2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закон за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл.214, т.2 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от П.Б.А. ***, с посочен съдебен адрес ***, чрез адв. К.А.В. ***, против Виза за проектиране на обект „Ателие“ и „Л. к.“ в УПИ Х, кв.164 ПИ 77195.736.42, издадена на 01.11.2018г. от Главен архитект на Община Хасково, на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.41, ал.2 от ЗУТ.

В жалбата се твърди, че обжалваната виза била незаконосъобразна. Оспорващата сочи, че била суперфициар в общински имот УПИ XI-кв.164 по плана на гр. Х., съставляващ ПИ с идентификатор 77195.736.41. В същия имот била построена триетажна жилищна сграда и два гаража, като П.Б.А. била собственик на първи и трети етаж и гаражите. Съседен от юг бил УПИ Х, кв.164 (ул. „Б.“ №.., ПИ с идентификатор 77195.736.42), в който един от суперфициарите бил К. Е. Ж., притежаващ 2-ри жилищен етаж от изградената в същия парцел жилищна сграда и на един от гаражите от към улица „С.“. Твърди се, че с обжалваната виза били предвидени за изграждане в цялото свободно пространство на двора между къщата на Е. и междусъседската им ограда ателие с височина 3.60 метра и лятна кухня с височина 2.50 метра, при показатели, посочени във визата. Касаело се за застрояване, което фактически допълвало (изменяло) действащия ПУП и било направено с цел да узакони незаконния строеж на същото място, изграден есента на 2018г., за който оспорващата подала жалба до кмета на общината с входящ номер 94-II-387/19.10.2018г. Вместо да констатира незаконния строеж и предприеме мерки за събарянето му, предвидените с визата проекти всъщност го узаконявали, т.е. налице било грубо нарушение на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ. Освен горното нарушение били налице и редица други такива. Съществуващата масивна ограда между имотите била по-малка от метър, а новото строителство било съответно с височина 3.60 и 2.50 метра, т.е. значително надхвърляло оградата, като в същото време нямало покриване и на калкана – излизало се извън очертанията, без да се покрива калканната стена. Не били спазени и показателите по Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на териториите и устройствените зони, като същите били значително завишени – нарушение на чл.41, ал.2 от ЗУТ. Предвидените строежи били от най-благоприятната – южната страна на имота на оспорващата и били недопустими, тъй като значително надхвърляли съществуващата ограда и засенчвали имота ѝ. Претендира се издадената от Главния архитект на Община Хасково виза за проектиране от 01.11.2018г. да бъде отменена като незаконосъобразна. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - адв. В., жалбоподателката навежда допълнително възражението, че оспореният акт бил нищожен, поради това, че нито качеството на лицето, което го издало, било доказано, нито пък имало печат на съответния орган, който издал визата. Излагат се и съображения, че визата всъщност била неправилно издадена, тъй като лицето К.Е. не можело да бъде възложител на същата, защото той бил суперфициар в чужд имот и нямал правата, съгласно закона, да иска проектиране в този имот. Освен това, моли се да бъдат съобразени документите, изпратени от общината, от които било видно, че към тях съществува само едно единствено заявление от лицето К.Е.С., което на 10.10.2018г. искало построяване на „Навес – дървена конструкция“. От друга страна, скицата с виза била незаконосъобразна на две основания. Първото било, че тя страдала от много пороци, а именно: не била припокрита точно калканната стена, което било абсолютно основание по ЗУТ. Не били точно изчислени показателите, поради неправилно приложение на §5 от ЗУТ и фактически вещото лице не определило точния вид и характер на съществуващото строителство в имота, върху което сега се проектирала сградата.

Ответникът, Главен архитект на Община Хасково, не се явява, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна, К.Е.С., чрез процесуалния си представител - адв. И., излага съображения за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че издадената виза за проектиране отговаряла на ЗУТ.

Заинтересованата страна, Б.А.Г., не се явява, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна, К.Б.В., моли издадената от Главния архитект на Община Х. виза за проектиране да бъде отменена като незаконосъобразна.

Заинтересованата страна, П.П.Р., не се явява, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Заинтересованата страна, С.П.Т., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

До Главния архитект на Община Хасково е подадено Заявление за издаване на виза за проектиране (чл.140, ал.1 от ЗУТ) със скица за проектиране или план – извадка (чл.133, ал.1 от ЗУТ) с рег.индекс: 94 К-831-1/01.10.2018г. от К.Е.С., с което е поискано издаване на виза за проектиране на строеж: навес (дървена конструкция) в имот с идентификатор 77195.736.42.3 по плана на гр. Х.. Посочено е, че към заявлението се прилага копие от документ за собственост и схема на проектното намерение на възложителя, с нанесени размери, етажност, височини и разстояние до имотните граници.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №38, том I, дело №496/1998г., К.Е.С. е собственик на следния недвижим имот: втори жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище, от масивна жилищна сграда, застроена на 100 кв. м., заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата и с 2/3 ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел Х в квартал 164 по регулационния план на гр. Х., одобрен със Заповед №90/71г., отреден за имот с планоснимачен №791 с площ 297 кв. м., при посочени граници, заедно с построения в същия парцел гараж.

С писмо рег. индекс: 94 К-831-1#1/22.10.2018г. на Община Х., във връзка с молба 94К-831-1/01.10.2018г. относно заявление за виза за проектиране на строеж: „Навес-лятна кухня“, находящ се в ПИ 77195.736.42, УПИ Х, кв.164 по плана на гр. Х., К.Е.С. е уведомен, че искания строеж „Л. к.“ не може да бъде разположен на улична регулация, съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗУТ. Необходимо е да бъде представена нова схема-предложение, съобразена с изискването на горепосочената разпоредба: - да бъде променено местоположението на сградата; - да бъде променено предназначението на обекта.

От Община Х. е издадена Комбинирана скица за проектиране №1761/02.10.2018 г. на поземлен имот № 77195.736.42 по КК на гр. Х., одобрена със Заповед №РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, гр. С., с адрес на поземления имот: ул. „Б.“ #7 и ул. „С.“ #9-А“, площ по кадастрална карта 308 кв. м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: кв.164 п.Х пл.№791. Съгласно скицата, липсва информация за собствеността, като за имота има учредено право на строеж за К.Е.С. с документ Н.а. №38 от 27.02.1998г., том I, дело: 496 за 2/3 ид. ч.; за имота има учредено право на строеж за н-ци на П. Д. И. с документ: Н. а. №19 от 27.01.1969г., том I, дело 39 за 1/3 ид. ч.

Урегулиран поземлен имот Х, кв.164 по действащия регулационен и застроителен план на гр. Х., общ. Х., е одобрен със Заповеди: Регулационен план №90/1971г. и Застроителен план №90/1971г. В поземления имот има 3 сгради, съответно: №736.42.1 – 2 етажа, Жилищна сграда – многофамилна, 105 кв.м.; №736.42.2 – 1 етаж, Хангар, депо, гараж, 21 кв.м. и №736.42.3 – 1 етаж, Хангар, депо, гараж, 23 кв.м.

Върху Комбинирана скица за проектиране №1761/02.10.2018 г., на 01.11.2018 г. Главният архитект на Община Х. (арх. Т. Г.), е отразил виза с графична част и текст: „Виза за проектиране на обект: 1. – „Ателие“, 2. „Лятна кухня“ по указания начин съгл. чл.140 ал.3 от ЗУТ вр. чл.41 ал.2 от ЗУТ, при показатели: Пл≤60%; Кинт≤1,2;Позел.≥40 %; Н ателие≤3,60м.; Н лятна кухня≤2,50м. Визата да се обяви на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ.“

Изпратени са писма - съобщения от Кмета на Община Х. за издадената виза от Главен архитект на Община Х. за проектиране на обект: „Ателие и лятна кухня“ в УПИ Х, кв.164 по плана на гр. Х., включително и до П.Б.А. (писмо изх. №94 К-831-1/13.11.2018г., получено на 03.12.2018г. - л.25 и 24 от делото).

Жалбата от П.Б.А. е подадена пред Административен съд – Хасково на 11.12.2018г.

По делото беше назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице арх. С..

По въпрос 1 вещото лице е посочило, че от направените изчисления е видно, че с процесната виза не е създадено условие за надвишаване на устройствените показатели на зона „Жм“. По въпрос 2 вещото лице сочи, че от цитираните в предния отговор Констативен акт №28 от 03.12.2018г., кореспонденцията между Община Х. и РДНСК, Заповед №166 от 01.02.2019г., писмо от Община Хасково до К.Е.С. от 08.02.2019г. и от посещението си на място твърди, че не се установява на место реализирано незаконно строителство на ателие и лятна кухня, така, както е предвидено за изпълнение по процесната виза за проектиране.

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице прави допълнителни пояснения във връзка с представеното заключение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Обжалва се Виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ. Съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.

По принцип визата за проектиране е самостоятелен административен акт, с който се допълва подробния устройствен план. Актът, с който се издава или отказва издаването на визата, подлежи на обжалване по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ – директно пред съда, защото с нея се допуска ново строителство, което не е предвидено в действащия устройствен план, без да се изменя същия.

В хипотезата на издадена виза, кръгът на непосредствено засегнатите лица, явяващи се заинтересувани и да оспорват издадения акт, е очертан от разпоредбите на чл.131, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В чл.131, ал.2 от ЗУТ е предвидено, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

В процесния случай жалбоподателката прилага към жалбата си Нотариален акт за собственост на недвижим имот №46, том I, дело №134/1986г., видно от който П.Б.А. е призната за собственик на следния недвижим имот: III жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, построена на 110 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, всекидневна с бокс и сервизни помещения, цялото таванско складово помещение със светла площ от 86 кв. м., масивен гараж на 21 кв.м., построен в югозападната част на дворното място и стопанска сграда, застроена на 20 кв. м., построена в североизточната част на дворното място, заедно с 1/3 идеална част от общите части на триетажната жилищна сграда и 1/3 ид. част от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел ХI в кв.164 урегулиран, състоящ се от 442 кв. м. отреден за дворище пл. №790, при посочени граници, който имот се намира в гр. Х., ул. „Б.“ №.. Т.е., налице е хипотезата на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което следва да бъде прието, че жалбата е подадена от заинтересована страна. Оспорването е извършено при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на акта.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Не се споделя възражението, че визата е нищожен административен акт. Оспореният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, предвид разпоредбата на чл.140, ал.1, изр. второ от ЗУТ (в приложимата редакция на нормата), според която визата за проектиране се издава от главния архитект на общината. Персоналната компетентност на арх. Г. като Главен архитект на Община Х. не се оспорва и е обществено известна. Процесната виза е издадена в писмена форма, върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, според предписанието на чл.140, ал.2 от ЗУТ. Визата е датирана и подписана от издателя си, поради което е валидно издадена.

Съдът намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗУТ (в приложимата редакция), възложителят или упълномощено от него лице може да поиска виза за проектиране. В този смисъл, административният орган безспорно е обвързан с искането на молителя, доколкото то определя предмета на административното производство и следва да се произнася само съобразно същото. Видно от приложената административна преписка, К.Е.С. е поискал от Главния архитект на Община Х. издаване на виза за проектиране само на строеж „Навес (дървена конструкция)“. Искане до административния орган да бъде издадена виза за проектиране по отношение „Ателие“ и „Лятна кухня“ не е било отправяно. При това положение, Главният архитект на Община Х. недопустимо е издал процесната виза, с която в имот ПИ 77195.736.42 по КК на гр.Х., е предвидено за проектиране „Ателие“ и „Лятна кухня“. Издаването на процесната виза за „Ателие“ и „Лятна кухня“, е било недопустимо, поради липсата на такова искане в заявлението, т.е. поради липса на сезиране с такъв предмет. Произнасянето на органа по недопустимо искане прави постановения акт незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока е и практиката на ВАС, изразена в Решение №6033 от 09.05.2018г. на ВАС по адм. д. №13549/2017г., II o.; Решение №3780 от 14.03.2019г. на ВАС по адм. д. №10061/2018г., II o. и др.

Предвид това визата, като незаконосъобразно издадена, следва да бъде отменена. При този резултат, не е необходимо да бъдат обсъждани възраженията на оспорващата страна за други нарушения на разпоредбите на ЗУТ при издаване на визата.

Предвид изхода на спора, основателни по чл.143, ал.1 от АПК се явяват претенциите на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателката е направила разноски в общ размер на 1462.80 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса, 500.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 600.00 лв. внесено възнаграждение за правна помощ във връзка с допуснато на основание чл.47, ал.6 от ГПК назначаване на особен представител на заинтересованата страна С.П.Т. и 352.80 лева депозит за възнаграждение на вещо лице, които следва да се заплатят от бюджета на Община Х..

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Виза за проектиране на обект: „Ателие“ и „Лятна кухня“, находящ се в УПИ Х, кв. 164 ПИ №77195.736.42 по плана на гр. Х., издадена на 01.11.2018г. от Главния архитект на Община Х., на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ, върху Комбинирана скица за проектиране №1761/02.10.2018 г.

ОСЪЖДА Община Х. да заплати на П.Б.А. ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 1462.80 (хиляда четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет стотинки) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: