РЕШЕНИЕ
Номер VІ-39 31.08.2017 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД шести въззивен граждански състав
На: двадесети март две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Таня Михова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 202 по описа за 2017 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от М.Г.М., А.Д.Г.
и С.Д.Н., всички със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, както и с въззивна жалба от Г.Д.П.
и Д.Г.П., двамата със съдебен адрес ***, попадена чрез пълномощник, насичени против решение № 141/30.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 136/2015 г. по описа на РС-Поморие,
поправено с решение № 3/13.01.2017 г. по същото дело.
С първоинстанционното съдебно
решение районният съд е постановил следното:
- отхвърлен е иска на С.Д.Н. против Г.Д.П. и Д.Г.П., за
делба на поземлен имот с идентификатор 00833.501.377 по КККР на гр.Ахелой, с
площ от 1015 кв.м. и административен адрес гр.Ахелой, ул.“Цар Симеон“ № 17,
ведно с изградените в имота сгради с идентификатори 00833.501.377.1,
00833.501.377.2, 00833.501.377.3, 00833.501.377.4 и 00833.501.377.5;
- отхвърлен е иска на М.Г.М. и А.Д.Г. против Г.Д.П. и Д.Г.П., за
делба на недвижими имоти – сграда с идентификатор 00833.501.377.3 и първи
жилищен етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, построени в поземлен
имот с идентификатор 00833.501.377 по КККР на гр.Ахелой;
- признато е за недоказано оспорването на С.Д.Н., М.Г.М. и А.Д.Г. на истинността на документ – саморъчно завещание
от 27.09.2007 г. от М.Г.П.,
починала на 18.10.2008 г., представено от Г.Д.П.;
- допусната е делба между
ищците М.Г.М., А.Д.Г. и ответниците Г.Д.П. и Д.Г.П. върху поземлен имот с
идентификатор 00833.501.377 по КККР на гр.Ахелой, с
административен адрес гр.Ахелой, ул.“Цар Симеон“ № 17, с площ от 1015 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м.), със съседи: ПИ 00833.501.376, 00833.501.468,
00833.501.380, 00833.501.378 и 00833.501.374, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 00833.501.377.1, със застроена площ 26 кв.м.,
предназначение – друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор 00833.501.377.2, със застроена площ 14 кв.м.,
с предназначение – селскостопанска сграда, втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, със застроена площ 68 кв.м.,
с предназначение – еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор 00833.501.377.5, със застроена площ 65 кв.м.,
с предназначение еднофамилна жилищна сграда, при квоти: 6/12 ид.ч. за М.Г.М.,
1/12 ид.ч. за А.Д.Г., 3/12 ид.ч. за Г.Д.П. и 2/12 ид.ч. за Д.Г.П..
С въззивната жалба на
М.Г.М., А.Д.Г. и С.Д.Н. първоинстанционното
решение се обжалва в частта, с която е
отхвърлен иска за делба на първи етаж от сграда с идентификатор
00833.501.377.4, в частта относно
квотите и съделителите в сгради с идентификатори 00833.501.377.1,
00833.501.377.2 и 00833.501.377.5, с изключение на участието и квотата на М.М.,
в частта относно
квотите и съделителите на втори етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4,
с изключение на участието и квотата на М.М., не е допусната до делба цялата
сграда с идентификатор 00833.501.377.4, не е прието, че сграда с идентификатор
00833.501.377.4 е незаконен строеж. Считат решението в тези части за
неправилно, постановеното в нарушение на материалния закон и необосновано, като
съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства и е формирал
погрешни изводи. Оспорва се като неправилен извода на районния съд, че
ответникът Г.П. е собственик на целия първи етаж от сграда с идентификатор
00833.501.377.4 и същият не следва да се допуска до делба, поради погрешната преценка
на ПРС, че дарените 35/99 ид.ч. от жилищната пристройка представляват описаната
в нотариален акт № 25/07.02.1984 г. кухня с площ от 44 кв.м., като според
въззивниците изричното посочване в този нотариален акт за дарение на идеални
части означава, че дарението не се отнася до цялата жилищна пристройка. В тази
връзка, се счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е
обсъдил и разгледал заявеното от ищците възражение, че сградата с идентификатор
00833.501.377.4, състояща се от два етажа, представлява незаконен строеж и
издаденото за нея удостоверение за търпимост е нищожен акт, поради което до
делба е следвало да се допусне цялата сграда като един обект, следвайки квотите
върху земята, а именно: за А.Г. – 1/12 ид.ч., за М.М. – 6/12 ид.ч., за Г.П. –
3/12 ид.ч. и за Д.П. – 2/12 ид.ч. Но ако се приеме, че първият и вторият етаж
от посочената сграда представляват самостоятелни обекти, въззивниците считат,
че съдът неправилно е определил квотите и съделителите, като според тях квотите
в първия етаж следва да са: 64/792 ид.ч. за А.Г., 212/792 ид.ч. за Г.П.,
394/792 ид.ч. за М.М. и 122/792 ид.ч. за Д.П., а квотите и съделителите на
втория етаж, който не фигурира в завещанието, следва да са: 10/72 ид.ч. за А.Г.,
4/72 ид.ч. за Султата Н., 22/72 ид.ч. за Г.П. и 36/72 ид.ч. за М.М., като Д.П.
не участва, тъй като не е получил по завещание втория етаж. Оспорват се като
неправилни и определените от районния съд квоти и съделители по отношение на
останалите допуснати до делба сгради, като според въззивниците неправилно е
изчислена частта на наследодателката М.П., която след нейната смърт се поделя
между наследниците й (А., С. и Г.) и съобразяването след това на завещанието в
полза на ответника Д.П.. В тази връзка считат, че делбата на сграда с
идентификатор 00833.501.377.1 и сграда с идентификатор 00833.501.377.5 следва
да се допусне при квоти: 3/24 ид.ч. – за А.Г. (придобити от баща й Д. П.),
12/24 ид.ч. – за М.М. и 9/24 ид.ч. – за Д.П. (придобити по завещание), а
делбата на сграда с идентификатор 00833.501.377.2, която не е предмет на
завещанието, следва да се допусне при квоти: 6/24 ид.ч. – за А.Г., 3/24 ид.ч. –
за С.Н., 3/24 ид.ч. – за Г.П. и 12/24 ид.ч. – за М.М.. По горните съображения,
молят въззивния съд да отмени решението в обжалваните му части и да уважи
въззивната жалба. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се
направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемите-ответници Г.Д.П. и Д.Г.П.,
подаден чрез пълномощника им адв.Д.П., с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна, като се излагат подробни съображения и се моли решението на ПРС
да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно.
С въззивната жалба на
Г.Д.П. и Д.Г.П. постановеното
от районния съд решение се обжалва в частта му, с която е допуснат до делба
втория етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4, както и в частта относно
квотите, при които са допуснати до делба сгради с идентификатори
00833.501.377.1, 00833.501.377.2, 00833.501.377.5 и втори етаж от сграда с
идентификатор 00833.501.377.4. Считат, че в обжалваните части
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон, като изводите на съда не съответстват на
събраните по делото доказателства. В тази връзка се счита, че презумпцията по
чл.92 ЗС не е приложима относно придобиването от М.М. на дял от построените в
дворното място сгради и същата е оборена от доказателствата по делото, тъй като
предмет на даренията от 1988 г. и 2002 г. е само дворното място, което се
доказва не само от съдържанието на нотариалните актове за дарение, но и от
отразеното в тях таксуване на сделките само върху данъчната оценка на мястото.
Счита се за неправилен и необоснован извода на съда, че покривът на сградата с
идентификатор 00833.501.377.4 е бил изграден през 2005 г. и поради това
съделителят Г.П. не е станал собственик на втория етаж от сграда на основание
придобивна давност, тъй като според
въззивниците от събраните по делото гласни доказателства е установено, че
покриването на сградата е станало още през 2003 г., през 2005 г.е правен
основен ремонт, а през 2008 г. е изграден изцяло нов покрив, което обаче не е
взето предвид от ПРС. Отделно от това, въззивниците посочват, че процесният
втори етаж винаги е бил владян от съделителя Г.П., тъй като този втори етаж е
функционално свързан със собствения на същия съделител първи етаж от сградата и
е прилежаш към него, което изключва възможността да е притежание на
собствениците на терена. По горните съображения молят въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части, като се отхвърли иска за делба
на втория етаж от сграда с идентификатор 00833.501.377.4 и се допусне делба на
останалите сгради при следните квоти: за сграда с идентификатор 00833.501.377.5
– по 1/8 ид.ч. за М.М. и за А.Г. (без С.Н., която е прехвърлила дела си на М.),
1/8 ид.ч. за Г.П. и 5/8 ид.ч. за Д.П., за сграда с идентификатор
00833.501.377.2 – по 1/3 ид.ч. за С.Н., за А.Г. и за Г.П., за сграда с
идентификатор 00833.501.377.1 – по 1/8 ид.ч. за М.М. и за А.Г. (без С.Н., която
е прехвърлила дела си на М.), 1/8 ид.ч. за Г.П. и 5/8 ид.ч. за Д.П.. Не са
направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите-ищци М.Г.М., А.Д.Г.
и С.Д.Н., чрез пълномощника им адв.Попов, с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни съображения и се моли
решението на ПРС да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно и
законосъобразно..
Депозираните въззивни
жалби от ищците и от ответниците отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
същите са подадени в законоустановения срок от лица, които имат правен интерес
от обжалването, поради което съдът ги намира за допустими и следва да ги разгледа
по същество.
С оглед
изложените в двете въззивни жалби, доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено следното:
Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание
чл.34 ЗС за делба, като производството е в първа фаза – по допускане на
делбата.
В
исковата си молба ищците М.М., С.Н. и А.Г. са изложили твърдения, че страните
са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 00833.501.377 по КККР на
гр.Ахелой, с площ от 1015 кв.м., находящ се в гр.Ахелой, ул.“Цар Симеон“ № 17,
ведно с изградените в същия имот – сграда с идентификатор 00833.501.377.1, със ЗП
от 26 кв.м. и предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда
с идентификатор 00833.501.377.2, със ЗП от 14 кв.м. и предназначение:
селскостопанска сграда, сграда с идентификатор 00833.501.377.3, със ЗП от 22
кв.м. и предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор 00833.501.377.4,
със ЗП от 68 кв.м., с два етажа и предназначение: еднофамилна жилищна сграда, и
сграда с идентификатор 00833.501.377.5, със ЗП от 65 кв.м., с един етаж и предназначение:
еднофамилна жилищна сграда. Посочено е, че първата ищца е дъщеря на ответника,
а другите две ищци са негови сестри, като съсобствеността произтича от сделки и
наследяване. Твърди се, че с нотариален акт № 25/07.02.1984 г., дело № 53/1984
г. на ПРС общите наследодатели Д. П. и М.П. (родители на ответника и последните
две ищци), в режим на СИО са били признати за собственици по давност на дворно
място, съставляващо парцел V, кв.21 по плана на с.Ахелой, с площ 958 кв.м.,
ведно с построените в имота жилищна сграда на площ 63 кв.м, кухня на площ 44 кв.м.
и салма на площ 28 кв.м. Ответникът Г.П. е придобил по силата на дарение от
родителите 1/3 ид.ч. от дворното място, както и 35/99 ид.ч. от построената в
него жилищна сграда, представляващи жилищната пристройка от две стаи, баня,
тоалетна и коридор, като дарението е обективирано в Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 7/25.01.1988 г., дело № 14/1988 г. на ПРС. Посочват, че дарената
идеална част от сграда понастоящем представлява част от сградата с
идентификатор 4, която е на етажа, като първия етаж се състои от две стаи, баня-тоалетна
и коридор, а втория етаж от четири стаи, баня-тоалетна и два балкона. След
смъртта на наследодателя Д. П., починал на 29.03.1994 г., с Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 67/07.03.2002 г., дело № 57/2002 г. на нотариус Хр.Ройдев,
с район на действие ПРС, наследодателката М.П. е дарила на първата ищца – нейна
внучка М.М. 3/12 ид.ч. от дворното
място, а ответникът Г.П. е дарил на същата – негова дъщеря 2/12 ид.ч. от
дворното място. След това, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
84/27.06.2005 г., дело № 447/2002 г. на нотариус Д.Горанов, с район на действие
ПРС, втората ищца С.Н. е дарила на М.М. 1/12 ид.ч. от дворното място, заедно с
1/8 ид.ч. от построената в дворното място сграда на площ 63 кв.м., както и 8/99
ид.ч. от кухнята на площ 44 кв.м. и 1/8 ид.ч. от салмата на площ 28 кв.м.
Наследодателката М.П. е починала на 18.10.2008 г., като оставеното от нея
наследство е разпределено поравно между децата й – ищците С.Н. и А.Г. и
ответника Г.П.. Иска се от съда да допусне до делба съсобствените между
страните дворно място и построените понастоящем върху същото пет сгради, като
имотите са индивидуализирани съгласно идентификацията им по КККР на гр.Ахелой.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран от ответника Г.П. писмен отговор, с който не е
оспорена изложената в исковата молба хронология на придобиване на вещни права и
възникване на съсобственост върху спорните имоти. Оспорено е участието в
делбата на ищцата С. Никова с твърдението, че не притежава дял в
съсобствеността, тъй като е прехвърлила всичките си идеални части от процесните
имоти на М.М., поради което делото по отношение на нея следва да се прекрати.
Оспорва се иска за делба на двуетажната сграда с идентификатор 00833.501.377.4,
като се твърди, че същата представлява лятната кухня по Нотариален акт №
25/07.02.1984 г. и е предмет на дарението по Нотариален акт № 7/25.01.1988 г.,
която е надстроена от него с втори жилищен етаж в режим на търпимост, като представлява
негова лична собственост, придобита по давност и дарение. Твърде се, че дял във
съсобствеността има и неговият син Д.Г.Д., на когото наследодателката М.П. е
завещала собствената си част от дворното място и постройките със саморъчно
завещание от 27.09.2007 г., поради което е поискано конституирането му като
страна в делбата. Към отговора е представен препис от цитираното саморъчно
завещание на наследодателката.
С
определение на ПРС от 25.05.2015 г., като съделител и ответник по делото е
конституиран Д.Г.П.. В срока по чл.131 ГПК новоконституираният ответник е
депозирал писмен отговор, в който са изложени събражения, идентични с тези в
отговора на ответника Г.П..
Във
връзка с писмения отговор на ответника Г.П. и представения от него препис от
саморъчно завещание на наследодателката в полза на внука й Д.П., ищците са
депозирали по делото молба от 21.05.2015 г., с която са оспорили истинността на
саморъчното завещание от 27.09.2007 г., като неавтентичен документ.
Със
същата молба ищците са направили възражение по чл.42, б.“б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН
за нищожност на саморъчното завещание, с твърдението, че същото не е написано и
не е подписано от завещателката. Ищците са направили и възражение за
унищожаемост на завещанието на основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН, като направено от лице, което по време на съставянето му не е
било способно да завещава.
Фактите
по делото са следните:
Безспорно
е между страните, че Д.П. П., починал на 29.03.1994 г. и съпругата му М.Г.П.,
починала на 18.10.2008 г., са оставили след смъртта си за свои наследници по
закон дъщерите си С.Д.Н. и А.Д.Г. (ищци
по делото) и сина си Г.Д.П. (ответник), видно от представените удостоверения за
наследници. Не се спори също, че ищцата М.Г.М. е дъщеря на ответника Г.П., а
новоконституирания ответник Д.Г.П. е негов син.
С Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот по давност № 25, том І, дело № 53/07.02.1984
г. на ПРС, наследодателят Д. П. е бил
признат за собственик по давност върху следния недвижим имот – дворно място в
с.Ахелой, с площ от 958 кв.м., съставляващо парцел V-248 в кв.21А по тогава
действащия план на с.Ахелой, ведно с построените в него жилищна сграда на площ от
63 кв.м, кухня на площ от 44 кв.м. и салма на площ от 28 кв.м. Страните не
спорят, че описания имот е придобит от наследодателя през време на брака му с М.П.
в режим на СИО (чл.13, ал.1 СК от 1968 г., отм.).
С
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 7, том
І, дело № 14/25.01.1988г двамата
наследодатели Д. П. и М.П. са дарили
на сина си – ответника Г.П. 1/3 ид.ч. от горепосоченото
дворно място, както и 35/99 ид.ч. от построената в него жилищна
сграда, представляващи жилищната пристройка от две стаи, баня, тоалетна и
коридор.
С Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 67, том І, рег.№ 302, дело № 57/07.03.2002 г.,
наследодателката М.П. е дарила на внучката си – първата ищца М.М. 3/12 ид.ч. от
процесното дворно място, а ответникът Г.П. е дарил на същата (негова дъщеря)
2/12 ид.ч. от дворното място.
С Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 84, том ІІІ, рег.№ 1576, дело № 447/27.06.2005
г., ищцата С.Н. е дарила на първата ищца М.М. цялата си собственост, придобита
по наследяване от баща си Д. П., а именно: 1/12 ид.ч. от процесното дворно
място, заедно с 1/8 ид.ч. от построената в дворното място сграда с площ от 63
кв.м., 8/99 ид.ч. от кухнята с площ от 44 кв.м. и 1/8 ид.ч. от салмата с площ от
28 кв.м.
По
делото е представено саморъчно завещание от 27.09.2007 г., с общ рег.№
5290/03.10.2007 г., № 7, нот.дело № 7/03.10.2007 г. от регистъра за саморъчни
завещания на нотариус А.Дичева – рег.№ 450 с район на действие БРС, с което
наследодателката М.П. е завещала на внука си – ответника Д.П. собствената си
идеална част от имотите по нотариален акт № 25/07.02.1984 г. – от дворното
място с площ от 958 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда с площ от
63 кв.м., кухня с площ от 44 кв.м. и салма с площ от 28 кв.м. Това саморъчно
завещание е оспорено е оспорено от ищците като неистинско – неавтентичен
документ, като нищожно на основание чл.42, б.“б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН –
ненаписано и неподписано от завещателката, както и като унищожаемо на основание
чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН – направено
от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
Във
връзка с оспорването на саморъчното завещание като неистинско и нищожно, по
делото е извършена съдебно-графологична експертиза, приета от съда и неоспорена
от страните, съгласно която ръкописният текст в петте листа на саморъчно
завещание от 27.09.2007 г. е изпълнен от едно и също лице, като ръкописният
текст в завещанието и подписът за „Завещател“ са изпълнени от М.Г.П..
Във връзка
с оспорване на саморъчното завещание като унищожаемо, по делото са събрани
гласни доказателства – св. В.Р. (личен лекар на завещателката), от чиито
показания се установява, че М.П. е имала възрастово обусловени заболявания, но
е била адекватна и контактна. Извършена е и съдебно-психиатрична експертиза
(послесмъртна), приета от съда и неоспорена от страните, от която е видно, че
към момента на завещанието М.П. е била психично здрава, в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
По
делото не се спори, че процесното дворно място с площ от 958 кв.м.,
съставляващо парцел V-248 в кв.21А по плана на гр.Ахелой, понастоящем представлява
поземлен
имот с идентификатор 00833.501.377 по КККР на
гр.Ахелой, с площ от 1015 кв.м. От представената по делото скица №
15-87327/01.04.2014 г. на СГКК-Бургас е видно, че върху имота попадат следните
сгради: сграда
с идентификатор 00833.501.377.1 – застроена площ 26 кв.м., етажи:
1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 00833.501.377.2 – застроена
площ 14 кв.м., етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 00833.501.377.3 – застроена
площ 22 кв.м., етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 00833.501.377.4 – застроена
площ 68 кв.м., етажи: 2, предназначение: еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор 00833.501.377.5 – застроена
площ 65 кв.м., етажи: 1, предназначение: еднофамилна жилищна сграда.
От извършената
по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява
следното: Описаната кухня от 44 кв.м. в нотариален акт № 25/1984 г. по
местоположение съответства на двуетажната жилищна сграда с идентификатор 00833.501.377.4,
със ЗП от 68 кв.м., като е идентична с първия етаж на тази жилищна сграда.
Разликата в застроената площ идва от това, че действителната ЗП по измервания е
50,07 кв.м. и се дължи на изместване на зида към изток. Описаната в нотариален
акт № 7/1988 г., „жилищна пристройка, състояща се от две стаи, баня, тоалетна и коридор“ е
идентична с горната сграда с идентификатор 00833.501.377.4, която е двуетажна,
с помещения на първи етаж – две стаи, коридор и санитарен възел - баня с
тоалетна. Вещото лице е констатирало, че в коридора на първия етаж е изпълнена
стълба, с която е осъществяван достъпа до втория етаж, но към момента на техническия
оглед и изготвяне на заключението този достъп е ограничен, чрез зазиждане на
подхода към стъпалата от коридора на първия етаж и затапване на плочата над
първи етаж. Вторият етаж от сградата се състои от входно предверие, коридор,
четири стаи и баня-тоалетна с тераси на изток и на запад, като достъпът до него
е чрез еднораменна стълба от едноетажната сграда до уличната регулация
(00833.501.377.5). Съгласно експертизата, описаната салма с площ от 28 кв.м. в
нотариален акт № 25/1984 г. е идентична със сграда с идентификатор 00833.501.377.1,
със ЗП от 26 кв.м., а описаната в същия нотариален акт жилищна сграда с площ от
63 кв.м. е идентична със сграда с идентификатор 00833.501.377.5, със ЗП от 65
кв.м. В заключението е посочено също, че сграда с идентификатор 00833.501.377.2
е със застроена площ около 12 кв.м. и с предназначение баня-тоалетна (неизползваема),
а сграда с идентификатор 00833.501.377.3 е със застроена площ 24.49 кв.м. и е с
предназначение гараж.
Със заповед
№ РД-16-145/24.02.2015 г. на Кмета на Община Поморие е наредено премахването на
незаконен строеж „селскостопанска постройка-салма”, в УПИ V-248, кв.21А по
плана на гр.Ахелой. От заключението на СТЕ става ясно, че тази заповед не е
обжалвана и е влязла в сила, като предмет на премахване е сграда с идентификатор
00833.501.377.3 (гараж), която съществува към момента на извършения оглед.
Със заповед
№ РД-16-146/24.02.2015 г. на Кмета на Община Поморие е наредено премахването на
незаконен строеж „лятна кухня”, в УПИ V-248, кв.21А по плана на гр.Ахелой. Безспорно
е между страните, че посоченият незаконен строеж представлява сградата с идентификатор
00833.501.377.1, като тази заповед е отменена с влязло в законна сила решение
на Административен съд – Бургас.
По
делото са събрани и гласни доказателства, ангажирани от ищците – св.И.М.(съпруг
на първата ищца) и св.П.С.(майка на първата ищца), както и от ответника Г.П. –
св.Й.Я. и св.Г. А. (двамата без родство със страните), с които се цели да се
установи кога е построен втория етаж на дарената на ответника жилищна
пристройка (00833.501.377.4), с оглед заявеното от него възражение за
придобиване на вторя етаж по давност. От показанията на св.Я. и св.А. се
установява, че ответникът Г.П. е започнал строителството на втория етаж към
средата на 80-те години, като първият свидетел сочи, че през 1985-1986 г. е
поставен временен покрив, а през 2005-2006 г. е изграден общ покрив над
пристройката и съществуващата до нея жилищна сграда, докато вторият свидетел
сочи, че етажът бил построен в груб вид към 1990-1993 г., но не му е известно
през коя година е изграден покрива на надстройката. От показанията на св.М. и
св.Стойкова се установява, че до 2005-2006 г. пристройката е била едноетажна и
не е имало изграден втори етаж.
При
така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че страните
са съсобственици в поземления имот при получените от тях квоти по наследяване
(по закон и завещание) и по дарение, както следва: След смъртта на
наследодателя Д. П. и извършеното дарение в полза на ответника Г.П., преживялата
съпруга М.П. е станала собственик на 5/12 ид.ч. от имота (собствена 1/3 ид.ч. и
наследена 1/12 ид.ч.), ищците С.Н. и А. Г. са придобили по наследство по 1/12
ид.ч. за всяка от тях, а ответникът Г.П. е придобил 5/12 ид.ч.( дарената му 1/3
ид.ч. и по наследство 1/12 ид.ч.). След извършеното в полза на ищцата М.М.,
същата е станала собственик в 5/12 ид.ч. от дворното място, наследодателката П.а
е останала с 2/12 ид.ч. от имота, а ответникът Г.П. е останал с 3/12 ид.ч. от
дворното място, като дяловете на другите две ищци не са променени – по 1/12
ид.ч.
По
отношение на извършеното с нотариален акт № 7/1988 г. дарение от
наследодателите в полза на Г.П. на 35/99 ид.ч. от построената в имота жилищна
сграда, представляващи жилищната пристройка от две стаи, баня-тоалетна и
коридор, ПРС е приел, че посочената пристройка, представлява описаната в
нотариален акт № 25/1984 г. кухня от 44 кв.м., представлява самостоятелен обект
на собственост и се идентифицира с първия етаж на сградата с идентификатор
00833.501.377.4. В тази е прието, че с дарението на пристройката ответникът е
станал едноличен собственик на първия етаж на сградата с идентификатор
00833.501.377.4, поради което искът за делба по отношение на него е отхвърлен
като неоснователен.
По
отношение на останалите постройки в дворното място, съдът е приел, че след като
с извършените дарения в полза на Г.П. и в полза на М.М. дарителите не са
изключили изрично намиращите се в имота постройки, то с дарените им идеални
части същите са придобили и съответните идеални части и от съществуващите
сгради по приращение по чл.92 ЗС, с изключение на пристройката по нотариален
акт № 7/1988 г., която е станала изключителна собственост на Г.П.. Така, в
дворното място и сградите върху него, без пристройката, ищцата М. притежава
5/12 ид.ч., ответникът Г.П. – 3/12 ид.ч., ищците С.Н. и А.Г. – по 1/12 ид.ч. и
наследодателката М.П. – 2/12 ид.ч.
Прието
е, че след извършеното от С.Н. дарение с нотариален акт № 84/2005 г., ищцата М.
е придобила 1/12 ид.ч. от земята и от сградите върху нея, с изключение на
пристройката. В тази връзка е посочено, че дарителката Н. не е могла валидно да
дари посочените в акта идеални части от сградите, тъй като не е притежавала
такива, а никой не може да прехвърли права, с които не разполага. Така, ищцата М.
е станала собственик на 6/12 ид.ч. от имотите, а Н. е останала без дял.
Прието
е че след смъртта на наследодателката М.П. притежаваните от нея 2/12 ид.ч. от
дворното място и сградите, без пристройката, са придобити от ответника Д.П. по
силата на направеното от нея саморъчно завещание. В тази връзка, ПРС е преценил
като неоснователни и недоказани възраженията на ищците по чл.42, б.“б“ и по
чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН, като с оглед извършените по делото експертизи е прието,
че саморъчното завещание е автентично, не е нищожно и не е унищожаемо на
заявените основания, поради което същото е действително и ответникът Д.П. е
придобил собствените на завещателката 2/12 ид.ч. в съсобствеността.
Предвид
горното е прието, че квотите на страните в съсобствеността върху поземления имот
са, както следва: 6/12 ид.ч. за ищцата М.М., 1/12 ид.ч. за ищцата А.Г., 3/12
ид.ч. за ответника Г.П. и 2/12 ид.ч. за ответника Д.П.. По отношение на ищцата С.Н.
е прието, че с дарението по нотариален акт № 84/2005 г. същата се е разпоредила
с цялата си съсобственост в процесните имоти, поради което предявеният от нея
иск за делба е приет за неоснователен и е отхвърлен.
По
отношение на сградата с идентификатор 00833.501.377.4, съдът е приел, че
първият етаж е лична собственост на ответника Г.П. по силата на дарението с
нотариален акт № 7/1988 г. и иска за делба на този имот е отхвърлен като
неоснователен.
Що се
касае до втория етаж от същата сграда, съдът е преценил за неоснователно
възражението на ответника Г.П. за придобиване по давност на този имот, предвид
липсата на строителни книжа, установяващи датата на постигане на етап на завършеност – груб строеж на процесния етаж и неустановяване на постоянно и
непрекъснато владение върху имота в срока по чл.79, ал.1 ЗС. Предвид това е
прието, че по силата на чл.92 ЗС процесният втори етаж е станал собственост по
приращение на собствениците на земята и следва да се допусне до делба при
квотите им върху земята.
За
сградата с идентификатор 00833.501.377.3 е прието, че същата е незаконна и
процедурата по премахването й е приключила, поради което не подлежи на делба, а
за сградата с идентификатор 00833.501.377.1 (салмата от 44 кв.м. по нотариален
акт № 25/1984 г.) процедурата по премахването й е отменена по съдебен ред, като
същата е собственост на собствениците на земята
по силата на чл.92 ЗС.
По
тези съображения, ПРС е приел, че съсобственици в имотите са М.М., А.Г., Г.П. и
Д.П. и делбата следва да се допусне между тях при квотите им върху земята.
Поради това, делбата е допусната на поземления имот, заедно с построените в
него сграда 00833.501.377.1, сграда 00833.501.377.2, втория етаж от сграда
00833.501.377.4 и сграда 00833.501.377.5, между посочените съделители, при
квоти – 6/12 ид.ч. за М.М., 1/12 ид.ч. за А.Г., 3/12 ид.ч. за Г.П. и 2/12 ид.ч.
за Д.П.. Иска на ищцата С.Н. за делба е отхвърлен, тъй като тя няма дял в
съсобствеността, както и иска за делба на първия етаж от сграда 00833.501.377.4
и на сградата 00833.501.377.3, поради това, че първия имот е лична собственост
на Г.П., а втория имот е незаконен строеж с приключила процедура по
премахването му.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира за
неоснователни и двете въззивни жалби, като изцяло споделя окончателните правни
изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства, на база събраните в процеса доказателства, поради което и на
основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на решението в тази
част. Въззивният съд изцяло споделя и решаващите изводи на ПРС за наличието на
съсобственост между М.М., А.Г., Г.П. и Д.П., както и за размера на дяловете на
съделителите и за имотите, които са допуснати до делба, като също препраща към
решението на ПРС на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивните
жалби оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Оплакванията
и в двете жалби се свеждат до определените от съда квоти на съделителите, както
и допускането до делба на втория етаж от сградата с идентификатор
00833.501.377.4, респективно недопускането до делба на първия етаж от същата
сграда.
С оглед събраните доказателства, настоящата инстанция
намира за неоснователни всички възражения, наведени от въззивниците-ищци и от
въззивниците-ответници.
Въззивният съд споделя извода на ПРС, че делбата следва
да се допусне само между М.М.,
А.Г., Г.П. и Д.П.. В случая, както правилно е приел и районния съд, с
извършеното от наследодателите Д. и Марийка П.и дарение в полза на Г.П. с
нотариален акт № 7/1988г., същият е придобил 1/3 ид.ч. от дворното място и от
всички находящи се в него сгради, а жилищната пристройка е станала негова лична
собственост, тъй като с дарението същата е разпоредена изцяло от дарителите. В
тази връзка са неоснователни възраженията на въззивниците-ищци, че дарените на
ответника 35/99 ид.ч. са такива от самата пристройка. Тук следва да се
отбележи, че този въпрос поначало не е бил спорен между страните, като с т.3 от
доклада на делото по чл.146 ГПК съдът е обявил за безспорно, че предмет на
дарението е и сградата, представляваща жилищна пристройка, отразена в КККР като
самостоятелна сграда с идентификатор 00833.501.377.4. Ето защо, така наведените
едва във въззивното производство възражения са преклудирани и не следва да се
обсъждат. Независимо от това, следва да се има предвид, че видно от нотариален
акт № 7/1988 г., наследодателите са дарили на Г.П. 35/99 кв.м. ид.ч. от построената жилищна сграда в
парцела, представляващи жилищната пристройка от две стаи, баня-тоалетна и коридор. Очевидно е, че са дарени идеални части от жилищната
сграда, но тези идеални части съставляват жилищната пристройка към сградата.
При посоченото описание на дарения имот, няма основание да се приеме, че волята
на дарителите е била друга, поради което БОС споделя извода на районния съд, че
с това дарение е извършен акт на разпореждане с цялата пристройка и тя е
станала изцяло собственост на надарения. От приетата СТЕ е безспорно
установено, че жилищната пристройка по нотариален акт № 7/1988 г. е идентична с
описаната кухня от 44 кв.м. в нотариален акт № 25/1984 г. и понастоящем се
идентифицира с първия етаж на сграда 00833.501.377.4. Ето защо, процесният
първи етаж не е съсобствен между страните, а е лична собственост на ответника Г.П.,
придобит от него по дарение, както правилно е приел и ПРС, като възраженията на
ищците в този смисъл са неоснователни.
Неоснователни са й възраженията на
въззивниците-ответници относно допускането до делба на втория етаж от сградата
с идентификатор 00833.501.377.4, за който ответникът Г.П. твърди да го е
придобил по давност. БОС споделя извода на районния съд, че по давност може да
се придобие само съществуваща вещ, обект на правото на собственост. Съдебната
практика е постоянна в становището, че по давност може да бъда придобита
сграда, която е окончателно построена или завършена до етап „груб строеж“, а съгласно
§ 5, т.46 от ДР на ЗУТ – „груб строеж“ е сграда или постройка,
на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен
на изпълнени довършителни работи“. Следователно, за да може да се
придобие по давност втория етаж от сградата с идентификатор 00833.501.377.4 е
необходимо същият да е изграден до етап „груб строеж“, както правилно е приел и
районния съд. В случая, по делото не са събрани писмени доказателства за
установяване посочената степен на завършеност на процесния етаж. В тази връзка,
от свидетелските показания на св.Я. се установява, че строителството е
започнало през средата на 80-те години, като етажът окончателно е бил покрит
през 2005-2006 г., а в противоречие с това св.М. и св.Стойкова заявяват, че към
2005 г. вторият етаж въобще не е бил изграден. Съдът намира, че с оглед
близката родствена връзка на св.М. и св.Стойкова, първия свидетел – съпруг на ищцата М., а втория
свидетел – нейна майка, същите са заинтересовани от благоприятен за
родственицата им изход на делото и показанията им са предубедени и необективни,
поради което не следва да се вземат предвид. При това положение, следва да се
приеме, че процесният втори етаж е завършен до етап „груб строеж“ след 2005 г.,
поради което и независимо от упражняваната от ответника Г.П. фактическа власт
върху имота, до подаване на исковата молба не е изтекъл необходимия 10-годишен
давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС и същият не е могъл да придобие собствеността
върху етажа на основание давностно владение. Без значение е обстоятелството, че
за изграждането на етажа липсват строителни книжа, след като същият не е бил
представлявал годен обект на право на собственост. Ето защо, процесният втори
етаж не е станал лична собственост на ответника Г.П., а е останал в
съсобственост на собствениците на земята по силата на приращението по чл.92 ЗС,
както правилно е приел и районния съд. Тук следва да се отбележи, че данните по
делото сочат, че към настоящия момент този етаж представлява отделен
самостоятелен обект и следва да се допусне до делба като такъв. От неоспореното
заключение на СТЕ се установява, че двата етажа не са функционално свързани,
като понастоящем липсва достъп от първия към втория етаж, тъй като същият е
ограничен чрез зазиждане на подхода към стъпалата от коридора на първия
етаж и затапване на плочата над първи етаж, а достъпът до втория етаж се
осъществява чрез еднораменна стълба от едноетажната сграда до уличната
регулация (00833.501.377.5). Това фактическо положение изключва функционалната
свързаност на двата етажа, както и принадлежността им един към друг. Ето защо и
предвид горните съображения, БОС споделя извода на първата инстанция, че
вторият етаж следва да се допусне до делба като самостоятелен обект на право на
собственост между собствениците на земята при квотите им върху земята, съгласно
чл.92 ЗС като възраженията на
въззивниците-ответници в този смисъл са неоснователни. Такива са и възраженията
на въззивниците-ищци, че до делба следва да се допусне цялата сграда
00833.501.377.4, тъй като същата представлявала незаконен строеж. Обстоятелството
дали една сграда е незаконен строеж, тъй като е изградена без строителни книжа,
не оказва влияния в производството по делба, доколкото същата не е обявена за
незаконен строеж по съответния ред от компетентните административни органи, тъй
като от значение е съществуващото фактическо положение. В случая, по делото не
са налице данни посочената сграда да е обявена за незаконен строеж, поради
което и с оглед съображенията по-горе до делба следва да се допусне
съсобствения между страните втори етаж от сградата като самостоятелен обект на
собственост.
Предвид
горното и при съобразяване на извършеното дарение с нотариален акт № 7/1988 г.,
след смъртта на наследодателя Д. П., съобразно чл.5 и чл.9 ЗН наследниците му
притежават идеални части от дворното място и от всички сгради върху него, без
жилищната пристройка, както следва: преживялата съпруга М.П. – 5/12 ид.ч. (1/3
ид.ч. собствена от СИО и 1/12 ид.ч. по наследство), дъщерите С.Н. и А.Г. – по
1/12 ид.ч. за всяка от тях, а сина Г.П. – 5/12 ид.ч. (1/3 по дарение и 1/12
ид.ч. по наследство). След като с нотариален акт № 67/2002 г. М.П. е дарила на М.М.
3/12 ид.ч. от собствените си 5/12 ид.ч., а Г.П. е дарил на същата 2/12 ид.ч. от
собствените си 5/12 ид.ч., без да са изключени постройките, то М. е придобила
общо 5/12 ид.ч. от дворното място и сградите, без жилищната пристройка, която е
лична собственост на баща й, като П.а е оставала с 2/12 ид.ч. от имотите, а Г.П.
е останал с 3/12 ид.ч. С дарението с нотариален акт № 84/2005 г. С.Н. се е
разпоредила с целия си наследствен дял от имуществото в полза на М.М., който
както бе посочено по-горе е 1/12 ид.ч., съобразно чл.5, ал.1 ЗН. В тази връзка,
съдът споделя извода на ПРС, че Н. не е могла валидно да прехвърли права върху
сградите, с които не разполага, който е съобразен с константната съдебна
практика, като възраженията на въззивниците-ищци са неоснователни. Така, М. е
придобила общо 6/12 ид.ч. в съсобствеността върху дворното място и сградите,
без пристройката, а С.Н. е останала без дял в съсобствеността и не следва да
участва в делбата, поради което възраженията на ищците в тази връзка са
неоснователни.
Със
саморъчното завещание от 27.09.2007 г. наследодателката М.П. се е разпоредила в
полза на Д.П. с останалата й в съсобствеността 2/12 ид.ч. От приетите по делото
съдебно-графологична експертиза и съдебно-психиатрична експертиза е безспорно
установено, че завещанието е действително, не е нищожно, нито унищожаемо,
поради което със същото ответникът Д.П. е придобил 2/12 ид.ч. от дворното място
и сградите върху него.
Така,
съсобственици в имотите са останали М.М. с 6/12 ид.ч., А. Г. с 1/12 ид.ч., Г.П.
с 3/12 ид.ч. и Д.П. с 2/12 ид.ч., поради което в делбата следва да участват
само тези лица и дворното място и сградите в него – сграда 00833.501.377.1,
сграда 00833.501.377.2, втори етаж от сграда 00833.501.377.4 и сграда
00833.501.377.5, следва да се допуснат до делба при посочените квоти. В тази
връзка БОС, намира за неоснователни възраженията и на двете страни относно
съделителите и квотите им в съсобствеността, както и възраженията на въззивниците-ответници
по приложението на чл.92 ЗС. Въпросът за приложението на презумпцията по чл.92
ЗС е разрешен със задължителна за съда практика на ВКС по чл.290 ГПК, изразена
в Решение 19/27.01.2016 г. по гр.д.№ 1600/2015 г., ІІІ г.о., Решение
120/22.10.2014 г. по гр.д.№ 2928/2014 г., ІІ г.о., Решение № 183/18.06.2012 г.
по гр.д.№ 88/2012 г., ІІ г.о., Решение № 529/09.07.2010 г. по гр.д.№ 1129/2009
г., І г.о. и др., в които е прието, че при прехвърляне на земята купувачът
придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изрично
изключени като предмет на сделката, като запазването на собствеността върху сградата,
отделно от земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се
смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС. Щом продавачът не е изключил изрично от
продажбата вещи, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко,
което се намира върху него. В конкретния случай, с всички извършени дарствени
актове липсва изрично изключване на постройките в дворното място, поради което
същите са придобити от собствениците на земята при квотите им върху земята,
като районният съд правилно е определил квотите на съделителите в съответствие
с посочената практика на ВКС.
Иска за делба
е неоснователен по отношение на първия етаж от сграда 00833.501.377.4 иска за делба
е неоснователен, тъй като същият е лична собственост на ответника Г.П., както и
по отношение на сграда 00833.501.377.3, за която административната процедура по
премахването й е завършила, поради което за тези имоти искът правилно е
отхвърлен от ПРС.
Предвид горното и доколкото други оплаквания не са наведени
от въззивниците, Бургаският окръжен съд намира двете въззивни жалби за
неоснователни, като изцяло споделя окончателните правни изводи на първата
инстанция, поради което решението на ПРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и исканията
на двете страни за разноски, такива не им се следват, предвид неоснователността
на въззивните жалби.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 141/30.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 136/2015 г. по описа на
Районен съд – гр.Поморие.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.