Решение по дело №1452/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. Х., действаща лично и в качеството й на законен представител на малолетните си деца М. А. М. и М. А. М. насочена срещу Решение № 12484 от 02.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Сочи се, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Постановен бил при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, като бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съгласно разпоредбата на чл.9.ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела ефективно да противодейства.

Причините, поради който оспорващата напуснала [държава] била изложила добросъвестно пред административния орган, но били възприети и изтълкувани от същия неправилно. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че жалбоподателката не му е заявила да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне т.е хипотезата на чл.9 ал.1 т.2 от ЗУБ.

Такъв риск за бил налице и оспорващата не можела да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността й нямало да търсят убежище в България на хиляди километри от дома си.

В практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато - делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия.

Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени по-горе факти преценени в тяхната съвкупност сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, който за съжаление касаел живота и сигурността на оспорващите .

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

Ответникът, Председател на Държавна агенция за бежанците, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците под рег.№ УП-33551 от 30.07.2024г. М. Х. А. поискала закрила за нея и децата й – М. М. А. и М. М. А..

Тъй като не разполагали с документ за самоличност последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ с рег. № УП – 33551 от 30.07.2024г. На същата дата жалбоподателите са регистрирани с регистрационен лист УП - 33551 от 30.07.2024г. както следва: М. А. Х., родена на [дата]. в [държава], Х., [държава], етническа принадлежност-***, религия ***, с начално образование, без професия, [семейно положение] и деца М. А. М. родена на [дата]. от женски пол и М. А. М. роден на [дата]. от мъжки пол. В приложение към регистрационният лист са обективирани данни за роднините на жалбоподателите и тяхното местоживеене.

С писмо рег. № УП 33551 от 01.08.2024г. Началника на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли поискал от Директора на СД“М-ДАНС“ писмено становище по молбата за закрила.

С писма рег. №№ М-15278 от 26.09.2024г., М-15259 от 26.09.2024г. и М-15280 от 26.09.2024г. на ЗА Директора на Специализирана Дирекция“М-ДАНС“ било отговорено, че агенцията не възразява да бъде предоставена закрила на чужденците.

На 05.09.2024г.е проведено интервю с М. А. Х. обективирано в протокол от същата дата.

При интервюто жалбоподателката посочила, че съпругът и децата й се намират в България, напуснала [държава] със семейството си на 05.07.2024г. и нелегално преминали Турция, където останали няколко дни. В Република България влезли незаконно на 15.07.2024г., и около София били задържани от властите. Родена била и живяла в [населено място], обл. Х. до м.10.2018г., а след това отишла да живее при съпруга си в обл. И.. Местели се заради войната. Не знаела кой контролира И., нямали дом в [държава], бил унищожен вследствие на войната и поради тази причина живеели на различни места заради сраженията. Съпругът и се казвал М. А. Б.. Не притежавала разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Не била подавала молба за закрила в друга държава освен България. Не бил арестувана, не бил осъждана, нямала проблеми в страната си във връзка с етническата си принадлежност, нямала проблеми във връзка с изповядваната от него религия –***, както и такива с властите в страната си. Не била членувала в политически партии или организации. Причината да напусне [държава] била войната, заради която нямало нормални условия на живо и било много опасно. Уточнила, че не е била преследвана от групировки в [държава], към нея и семейството й нямало отправени заплахи и не й е оказвано насилие. Не можели да се преместят в по-спокоен от Идлиб район понеже брат й бил пълнолетен и трябвало да бъде мобилизиран за военна служба.

В хода на административното производство е приобщен социален доклад по отношение на малолетните деца.

С Решение №12484 от 02.12.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Х. и на малолетните й деца М. А. М. и М. А. М.. На 24.10.2024г. решението е връчено на жалбоподателя М. А. Х. на 16.12.2024г. срещу подпис, като същата е запознат с текста му на език, който разбира с помощта на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 16.10.2024г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежни страни, за които е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца и малолетното му дете не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателите данни в бежанската им история, така и обстановката в страната им на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред компетентен интервюиращ орган с М. А. Х. действаща лично и като законен представител на двете си малолетни деца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице в присъствието на преводач на разбираем за него език. При проведеното интервю е присъствал и социален работник от отдел“ЗД“ при Д“СП“-Харманли. Изготвен и представен пред административният орган е и социален доклад, касаещ малолетните жалбоподатели. Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи.

Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

Съдът намира, че не е допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на оспорващите лица. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от М. А. Х. действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетните си деца факти от бежанската им история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът приема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденците преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната им на произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката М. А. Х. интервю не се установява спрямо жалбоподателите да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От пълнолетната оспорваща не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната бежанската история и не се установяват по делото. М. А. Х. не твърди в страната си на произход да е заплашвана лично, спрямо нея или децата й да е упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. Заявената от нея информация следователно е била подробно обсъдена от административния орган. Последният правилно е приел, че тази информация не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната и справки от 12.12.2024г. и от 27.12.2024г. на Д“МД“ при ДАБ, след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. поради настъплението на бунтовнически групировки в последните дни и поемането на контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д . След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства не е налице съществена промяна в обществено политическия живот в [държава] която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Не се установява и спрямо чужденеците да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. М. А. Х. изрично е заявила, че не е била арестувана или осъждана, не й е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват.

Следователно в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателите, органът правилно е приложил закона и не са налице основанията за отмяна визирани в чл. 146, т.1-т.5 от АПК, поради което жалбата му по отношение на тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Квалификационната директива, респективно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, М. А. Х. въобще не е навела като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с М. А. Х. същата не само не е направила изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявила, че не е бил арестувана или осъждана и не е имала проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Т.е. от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. Видно е от проведеното интервю, че преди напускане на страната си по произход жалбоподателите са живели в обл.И.. По делото е приложена справка вх.№ ЦУ-1850 от 27.08.2024г. от която е видно, че към датата на постановяване на решението ситуацията в провинцията където е живял оспорващата остава сложна. Същевременно по делото е приложена и справка с вх.№МД-02-3 от 15.10.2024г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС, касаеща ситуацията в страната по произход на молителя като цяло. Видно е от информацията в тази справка, че на територията на [държава] е налице вътрешен въоръжен конфликт считано от 2011г., но от 2020г. насам конфликтът на територията на страната се намира в състояние на застой. В справката се сочи, че фронтовите линии в [държава] към момента са повече или по-малко стабилизирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрола на официалното сирийско правителство, зони под контрола на кюрдското самоуправление, зона под контрол на т.нар. „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрола на Турция и съюзническите й милиции. Сирийското правителство контролира над 60 % от общата територия на страната, вкл. центъра, средиземноморското крайбрежие, а всички големи градски зони, вкл. Д., Х., Л.и Х. са разположени в контролираната от правителството зона. Отразено е също, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично, а и от 2012г. е налице мълчаливо споразумение между сирийското правителство и кюрдската партия „Демократичен съюз“, което предоставя на последната известна степен на автономия в районите с кюрдско мнозинство, в североизточната част на страната, в замяна на което кюрдската партия не участва в конфликта. От справката се установява също, че последният останал анклав от първоначалната опозиция на правителството е в северозападната част на провинция И. на границата с Турция, където са разположени десетки предимно ислямистки групи. Предвид така установеното в справката, то по мнение на съда правилен се явява изводът на административния орган, че към датата на издаване на административният акт в [държава] не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликта понастоящем да е достигнал нива при които съществува реален риск, чужденеците да понесат тежки посегателства. Проблемите със сигурността са спорадични и не са обхващали всички провинции на [държава]. Жалбоподателката М. А. Х. твърди, че е нямала взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвала политическа дейност, а част от роднините й продължават да живеят в [държава], видно от регистрационният лист, необезпокоявано. Следователно не може да се направи извода,че личното и общественото положение на оспорващите предполагат да са рискова група, чиято дейност да ги постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимата справка на Дирекция“МД“ При ДАБ. Нещо повече от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване в частите от страната в които е налице по-висока сигурност и в които жалбоподателката спокойно би могъл да се ползва от закрилата на официалните власти и които както се посочи са над 60 процента от общата част от страната. Предвид това обоснован се явява извода на административния орган, че към постановяване на решението за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Както вече бе посочено, в началото на м.декември досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Д.. Този общоизвестен факт не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни. В тази връзка последните новини за тази страна са, че вече е назначен премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025г. – М. Б.. Има и информации, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Същото така бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Към настоящия момент вече се работи за съставяне на правителство и възстановяване на реда. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, БТВ, Нова, Vesti.bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информация на Агенция Ройтерс. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], като в тази връзка Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това (вж. БТА, 24 часа, Novini.bg и др.).В тази насока видно е от най-актуалната справка за [държава] от 27.12.2024г., че говорителя на Върховният комисариат по бежанците е посочил, че от 08.12.2024г. около 19 400 сирийци са се завърнали в страната си по произход. В същата справка е посочено, че по данни на турски официални лица над 25 000 души са се завърнали в [държава], а считано от същата дата около 51 000 сирийци са се завърнали от всички съседни страни, през официалните гранични пунктове. Същевременно видно е от най-новата информация от общодостъпни източници от 05.01.2025г.(dir.bg), че съгласно изявления на немски официални лица(германският министър на вътрешните работи) Федералната служба за миграцията и бежанците ще преразгледа и отнеме предоставената закрила в Германия ако хората вече не се нуждаят от такава, тъй като ситуацията в [държава] се стабилизира.

На фона на тези информации, от редица медии се съобщава и за бомбардировките над [държава] от страна на Израел и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на Израел, че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. Свободна Европа, DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Конкретно по отношение малолетните жалбоподатели е необходимо да се посочи и следното: Както правилно е посочено в обжалваното решение от основополагащо значение в случая е принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет. В случая най-висшият интерес на децата е защитен - спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено със при участие на представители на отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“, [населено място], Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на децата, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024г. постановено по адм.дело № 3843/2024г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството – така Решение № 9134 от 23.07.2024г. по адм.дело № 2062/2024г. на ВАС. Съответно при наличие на установена по делото възможност за вътрешно разселване в [държава], то децата завръщайки се с майка си биха могли да се отглеждат в семейната си среда от двамата си родители и сред своята култура и религия, като ще има възможност да общува и останалите си роднини находящи се в [държава].

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Х., действаща лично и в качеството й на законен представител н на малолетните си деца М. А. М. и М. А. М., насочена срещу Решение № 12484 от 02.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.