Решение по дело №2237/2021 на Административен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№    1963                                                      09.12.2021г.                                     гр. Бургас

 

          В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, единадесети ноември, две хиляди двадесета и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                                      2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар: В. С.

прокурор: Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 2237 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК и на чл.229, ал.1, т.2 от АПК.

Образувано е по касационна жалба и частна жалба на „Геоекспорт“ ЕООД, гр.Бургас, с ЕИК: *********, с адрес: гр.Бургас, к-с „Изгрев”, бл. 189, ет.6, ап.30Б, с управител Ч.Г., чрез процесуален представител против Решение № 260327/06.04.2021 година, респ. против Определение № 260590/ 02.08.2021 год. и двете постановени по НАХД № 1096/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас. С Решение № 260327/06.04.2021 г. постановено по НАХД № 1096/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е изменил наказателно постановление /НП/ №552794-F5883441/ 19.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение по чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, като е НАМАЛИЛ санкцията от 1000 лева на 500 (петстотин) лева. С Определение № 260590/02.08.2021 год. по НАХД № 1096/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е намерил за неоснователно и е оставил без уважение искането на дружеството за допълване на решението в частта за разноските и присъждане на разноски на касатора.

С касационната жалба, решението се оспорва като незаконосъобразно и неправилно и се сочи, че тримесечния срок за съставяне на АУАН е изтекъл, поради което издаденото НП е незаконосъобразно, още повече че в него не е посочена дата на извършване на административното нарушение.

С частната жалба, оспореното определение се обжалва като незаконосъобразно и неправилно, като се сочи че при наличие на изменено НП, с което се намалява размера на санкцията, се съдържа имплицитна частична отмяна на акта, поради което НАП следва да бъде осъден да заплати на касатора сторените от него разноски в производството пред БРС, съразмерно на постановеното изменение на размера на наказанието от 1000 лева на 500 лева.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител, които поддържа и двете жалби на сочените в тях основания.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител. Преди насроченото съдебно заседание депозира Становище, с което оспорва частната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира и двете жалби за неоснователни и счита, че решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а разноски на дружеството не следва да се присъждат.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение и определение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

I. По отношение на касационната жалба:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в посочения от закона срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е изменил наказателно постановление /НП/ №552794-F5883441/ 19.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение по чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, като е НАМАЛИЛ санкцията от 1000 лева на 500 (петстотин) лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на дружеството, като АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът е обсъдил задълбочено изложените възражения за неспазване на срока за съставяне на АУАН, идентични с тези, изложени пред настоящата инстанция и мотивирано ги е отхвърлил. По същество, съдът е приел, че нарушението е осъществено от обективна страна, като не е издаден документ от фискалното устройство за извършена сторно операция в нарушение на чл.31 ал.4 вр. ал.1 от Наредбата. Съдът е обсъдил липсата на предпоставки по чл.28 от ЗАНН и намирайки, че размера на наложената санкция е завишен, е намалил санкцията от 1000 лева на 500 (петстотин) лева.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Повод за проверката, извършена на място, на 23.11.2020 год. е било надлежно документирано като извършено плащане на каса на сума над 10 000 лева, което плащане е било отразено във фискалната система с връзка към НАП като извършено в нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Законът за ограничаване плащанията в брой. Именно това нарушение е било обективно известно на НАП още към датата на извършването му и то е станало повод за проверката. Преди самата проверка обаче, за длъжностните лица е било обективно невъзможно да знаят, че плащането е недействително, т.е. че представлява грешка. Първият възможен момент за подобно установяване се явява представената при проверката информация, отразена в документ с наименование Декларация за дейността, подписан и подпечатан от счетоводителя на дружеството, в който се обяснява за въведената погрешна сума при издаването на бон по фактура 16855/01.07.2020 год., като грешката се дължи на натисната по невнимание цифра „3“ пред стойността на фактурата, която е на стойност 1799.37 лева. Към тази декларация са приложени договор за наем на офиса и копие на процесната фактура, по която е допусната грешката, като така представените доказателства, обективно най-рано са могли да станат достояние на актосъставителя именно при извършената в търговския обект на 23.11.2020 год. проверка. Следователно, срокът по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН е започнал да тече от 23.11.2020 год. и тъй като АУАН е издаден на 17.12.2020 г., то следва, че същият е издаден в рамките на законовия срок и съставянето му не се явява просрочено. Т.е. липсва допуснато от страна на ответника съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, каквито са възраженията на касатора.

Не е допуснато и нарушение при съставянето на НП, доколкото както и правилно е отбелязал РС в НП ясно е посочена както датата на откриване на нарушението, така и мястото на извършването му. Разпоредбата на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ предвижда задължение за търговците при операторска грешка да извършат сторно операцията до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. За неизпълнение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС се предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до 2000 лева. Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците е вменено задължение в случай, че е допусната операторска грешка да извършат сторно операция до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. По делото безспорно е установено, че в резултат на операторска грешка е издаден ФКБ с № 3558/01.07.2020 г. в размер на 31799.79 лв. Датата на издаване на ФКБ е 01.07.2020 г., а месеца следващ месец юли е месец август 2020 г. до 7-мо число, т. е. до 07.08.2020 г. наказаното лице е следвало да извърши сторно операцията, с което да отстрани допусната грешка, което не е изпълнено. В този смисъл датата на нарушението е определяема от посочените данни в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, поради което не може да се приеме, че липсва дата на нарушението във фактическата обстановка.

По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

II. По отношение на частната жалба:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С първоинстанционното решение, чието допълване е било поискано от РС, съдът е изменил наказателно постановление /НП/ №552794-F5883441/ 19.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, като е НАМАЛИЛ санкцията от 1000 лева на 500 (петстотин) лева. Съдът е присъдил и разноски на ЦУ на НАП за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С решението не са били присъдени разноски в полза на дружеството-жалбоподател, въпреки изрично и своевремнно направеното искане за това.

Своевременно дружеството-жалбоподател е подал молба, съдържаща искане по чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските, като е поддържал, че следва да му се присъдят разноски съразмерно на изменената санкция.

С обжалваното определение Районен съд – Бургас е намерил за неоснователно и е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател за допълване на решението в частта за разноските и присъждане на разноски на касатора.

Определението е неправилно.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН регламентира възможността за присъждане на разноски в административно-наказателното производство по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл.143 от АПК е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично уважаване на жалбата. За неуредените случаи на основание чл.144 от АПК следва да се приложи ГПК и относимата норма на чл.78 от ГПК. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя „Геоекспорт“ ЕООД следва да се присъдят ½ от направените разноски за адвокатско възнаграждание в размер на 200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съответстваща на измененото наказателно постановление, в частта, касаеща намаления с ½ размер на глобата. Разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице Национална агенция за приходите, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление, доколкото последният не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на гражданска правосубектност.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането на „Геоекспорт“ ЕООД по чл.248, ал.1 от ГПК – уважено, като Национална агенция за приходите бъде осъдена да заплати на Геоекспорт“ ЕООД сумата от 100 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260327/06.04.2021 г. постановено по НАХД № 1096/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

ОТМЕНЯ Определение № 260590/ 02.08.2021 год. постановено по НАХД № 1096/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас,

като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Геоекспорт“ ЕООД, гр.Бургас, с ЕИК: *********, с адрес: гр.Бургас, к-с „Изгрев”, бл. 189, ет.6, ап.30Б, с управител Ч.Г. сумата от 100 лева, представляваща разноски - адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ:  1.     

 

 

 

                                                                                              2.