Р Е Ш Е Н И Е
№ 1963 09.12.2021г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, единадесети ноември, две хиляди двадесета и първа година, в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: В. С.
прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия М.Николова КАН дело № 2237 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК и на
чл.229, ал.1, т.2 от АПК.
Образувано е по касационна жалба и частна жалба на „Геоекспорт“
ЕООД, гр.Бургас, с ЕИК: *********, с адрес: гр.Бургас, к-с „Изгрев”, бл. 189, ет.6, ап.30Б,
с управител Ч.Г., чрез процесуален представител против Решение
№ 260327/06.04.2021 година, респ. против Определение № 260590/ 02.08.2021 год. и
двете постановени по НАХД № 1096/2021 г. по описа на Районен
съд – Бургас. С Решение № 260327/06.04.2021 г. постановено по НАХД
№ 1096/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е изменил наказателно постановление
/НП/
№552794-F5883441/ 19.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.2 изречение второ
вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено
нарушение по чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС, като е НАМАЛИЛ санкцията от 1000 лева на 500 (петстотин) лева. С
Определение № 260590/02.08.2021 год. по НАХД № 1096/2021 г. по описа на Районен
съд – Бургас, съдът е намерил за неоснователно и е оставил без уважение
искането на дружеството за допълване на решението в частта за разноските и
присъждане на разноски на касатора.
С касационната жалба, решението се оспорва като
незаконосъобразно и неправилно и се сочи, че тримесечния срок за съставяне на
АУАН е изтекъл, поради което издаденото НП е незаконосъобразно, още повече че в
него не е посочена дата на извършване на административното нарушение.
С частната жалба, оспореното определение се
обжалва като незаконосъобразно и неправилно, като се сочи че при наличие на
изменено НП, с което се намалява размера на санкцията, се съдържа имплицитна
частична отмяна на акта, поради което НАП следва да бъде осъден да заплати на
касатора сторените от него разноски в производството пред БРС, съразмерно на
постановеното изменение на размера на наказанието от 1000 лева на 500 лева.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от
процесуалния си представител, които поддържа и двете жалби на сочените в тях
основания.
Ответникът
по касация, редовно призован, не изпраща
представител. Преди
насроченото съдебно заседание депозира Становище, с което оспорва частната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас
намира и двете жалби за неоснователни и счита, че решението на първата
инстанция като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а
разноски на дружеството не следва да се присъждат.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта
на жалбите и обсъди направените в тях оплаквания, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение и определение,
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
I. По отношение на касационната жалба:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в посочения от закона срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е изменил наказателно
постановление /НП/ №552794-F5883441/ 19.01.2021г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.2
изречение второ вр. ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за
извършено нарушение по чл.31 ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.
чл.118 ал.4 от ЗДДС, като е НАМАЛИЛ санкцията от 1000 лева на 500 (петстотин)
лева.
За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до накърняване правото на защита на дружеството, като АУАН и НП
са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът е обсъдил задълбочено
изложените възражения за неспазване на срока за съставяне на АУАН, идентични с
тези, изложени пред настоящата инстанция и мотивирано ги е отхвърлил. По
същество, съдът е приел, че нарушението е осъществено от обективна страна, като
не е издаден документ от фискалното устройство за извършена сторно операция в
нарушение на чл.31 ал.4 вр. ал.1 от Наредбата. Съдът е обсъдил липсата на
предпоставки по чл.28 от ЗАНН и намирайки, че размера на наложената санкция е
завишен, е намалил санкцията от 1000 лева на 500 (петстотин) лева.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Повод за проверката, извършена на място, на 23.11.2020 год. е било надлежно
документирано като извършено плащане на каса на сума над 10 000 лева,
което плащане е било отразено във фискалната система с връзка към НАП като
извършено в нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1 от Законът за ограничаване
плащанията в брой. Именно това нарушение е било обективно известно на НАП още
към датата на извършването му и то е станало повод за проверката. Преди самата
проверка обаче, за длъжностните лица е било обективно невъзможно да знаят, че
плащането е недействително, т.е. че представлява грешка. Първият възможен
момент за подобно установяване се явява представената при проверката
информация, отразена в документ с наименование Декларация за дейността,
подписан и подпечатан от счетоводителя на дружеството, в който се обяснява за
въведената погрешна сума при издаването на бон по фактура 16855/01.07.2020
год., като грешката се дължи на натисната по невнимание цифра „3“ пред
стойността на фактурата, която е на стойност 1799.37 лева. Към тази декларация
са приложени договор за наем на офиса и копие на процесната фактура, по която е
допусната грешката, като така представените доказателства, обективно най-рано
са могли да станат достояние на актосъставителя именно при извършената в
търговския обект на 23.11.2020 год. проверка. Следователно, срокът по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН е започнал да тече от 23.11.2020 год. и тъй като АУАН
е издаден на 17.12.2020 г., то следва, че същият е издаден в рамките на
законовия срок и съставянето му не се явява просрочено. Т.е. липсва допуснато
от страна на ответника съществено процесуално нарушение на разпоредбата на
чл.34, ал.1 от ЗАНН, каквито са възраженията на касатора.
Не е допуснато и нарушение при съставянето на НП, доколкото както и
правилно е отбелязал РС в НП ясно е посочена както датата на откриване на
нарушението, така и мястото на извършването му. Разпоредбата на чл.31, ал.4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ предвижда задължение за търговците при
операторска грешка да извършат сторно операцията до 7-мо число на месеца,
следващ месеца, в който е допусната грешката. За неизпълнение на нормативен акт
по прилагане на чл.118 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС се предвижда
налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до 2000 лева.
Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците е вменено
задължение в случай, че е допусната операторска грешка да извършат сторно
операция до 7-мо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
По делото безспорно е установено, че в резултат на операторска грешка е издаден
ФКБ с № 3558/01.07.2020 г. в размер на 31799.79 лв. Датата на издаване на ФКБ е
01.07.2020 г., а месеца следващ месец юли е месец август 2020 г. до 7-мо число,
т. е. до 07.08.2020 г. наказаното лице е следвало да извърши сторно операцията,
с което да отстрани допусната грешка, което не е изпълнено. В този смисъл
датата на нарушението е определяема от посочените данни в обстоятелствената
част на АУАН и наказателното постановление, поради което не може да се приеме,
че липсва дата на нарушението във фактическата обстановка.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и
при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл,
касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
II. По отношение на частната жалба:
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С
първоинстанционното решение, чието допълване е било поискано от РС, съдът е изменил
наказателно постановление
/НП/
№552794-F5883441/ 19.01.2021г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, като е
НАМАЛИЛ санкцията от 1000 лева на 500 (петстотин) лева. Съдът е присъдил и
разноски на ЦУ на НАП за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. С
решението не са били присъдени разноски в полза на дружеството-жалбоподател,
въпреки изрично и своевремнно направеното искане за това.
Своевременно дружеството-жалбоподател е подал
молба, съдържаща искане по чл.248, ал.1 от ГПК за
допълване на решението в частта за разноските, като е поддържал, че следва да
му се присъдят разноски съразмерно на изменената санкция.
С обжалваното определение Районен съд – Бургас е
намерил за неоснователно и е оставил без уважение искането на
дружеството-жалбоподател за допълване на решението в частта за разноските и
присъждане на разноски на касатора.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН регламентира възможността за присъждане на разноски в
административно-наказателното производство по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В чл.143 от АПК е регламентирана
отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично уважаване на
жалбата. За неуредените случаи на основание чл.144 от АПК следва да се приложи ГПК и относимата норма на чл.78 от ГПК. С оглед изхода на спора, на
жалбоподателя „Геоекспорт“ ЕООД следва да се присъдят ½
от направените разноски за адвокатско възнаграждание в размер на 200 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съответстваща на
измененото наказателно постановление, в частта, касаеща намаления с ½
размер на глобата. Разноските следва да бъдат възложени на юридическото лице
Национална агенция за приходите, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление, доколкото последният не може да
бъде носител на права и задължения с облигационен характер, поради липса на
гражданска правосубектност.
Предвид
изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането на „Геоекспорт“
ЕООД по чл.248, ал.1 от ГПК –
уважено, като Национална агенция за приходите бъде осъдена да заплати на Геоекспорт“
ЕООД сумата
от 100 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд -
Бургас, ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260327/06.04.2021 г. постановено по НАХД
№ 1096/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ Определение № 260590/ 02.08.2021
год. постановено по НАХД № 1096/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на Геоекспорт“
ЕООД, гр.Бургас, с ЕИК: *********, с адрес: гр.Бургас, к-с „Изгрев”, бл.
189, ет.6, ап.30Б, с управител Ч.Г. сумата от 100 лева, представляваща разноски
- адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.