Р Е Ш Е Н И Е
№
31. 12. 2020 г, гр. Плевен,.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в
публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря НАТАЛИЯ НИКОЛОВА като разгледа
докладваното от съдия гр.дело № 2274 по описа за
2020 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, против ***.,
с правно основание чл. 415 от
ГПК и цена на иска 721, 50 лв. В исковата молба се посочва следното:
***е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК против
К. Д. за задължения към ***,
произтичащи от доставена, но незаплатена топлинна енергия до притежаван от него
имот, находящ се на посочения адрес в гр.Плевен. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело №
372 / 2020
г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е уважено искането
и е издадена заповед за изпълнение против длъжника.
Заповедта за изпълнение е връчена чрез
залепване уведомление, като е указано, че ***може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК, е
предявен иск за
установяване съществуването
на вземането от К. Д. ***, за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. ***. аб. № ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането са следните:
като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г, в
сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата
на топлинна енергия от *** на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от *** и одобрени от
***към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между *** и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник ***
г. и във вестник ***, бр. ***г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. - ..Заплащане на ТЕ е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най - късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл. 31. ал. 6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна.
Съдът преценявайки поотделно и в съвкупност събраните
в настоящото производство доказателства, както и доводите и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Депозирано е заявление
за издаване заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред районня съд. Своевременно е направено възражение против заповедта, като
ищецът е предявил иск в месечния срок по закон.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени доказателства, като съдът приема от правна
страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. се установява,
че на основание чл.410 от ГПК, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която е разпоредено
длъжникът К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***исковата сума. Вземането произтича от следните обстоятелства: Доставена топлинна
енергия в недвижимия имот, находящ се в гр. Плевен, ***, както и услугата
„дялово разпределение“ за периода ***г. – ***г.
Предявените искове са допустими. Налице е правен
интерес от водене настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което е
депозирано възражение от длъжника.
Предмет на иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, с
правно основание чл.415 от ГПК, е установяване вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за парично изпълнение по чл.410 от ГПК. За уважаването на иска следва
да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя
на ответника топлоенергия срещу насрещното задължение да се заплаща стойността ѝ, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения, като е доставил съответното
количество топлоенергия, начислявайки го в съответствие с нормативните
изисквания, като за ответника е възникнало задължения да заплати същото и е
изпаднал в забава при изпълнението.
По делото не се спори, че между страните е
съществувало към процесния период валидно облигационно правоотношение и че
ответникът е
потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, в която се
сочи, че потребител е физическо лице, което получава електрическа и топлинна
енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени
нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената. Следователно, за да
бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да
бъде установено по делото, че е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към
абонатна станция. В случая наличието на облигационно
правоотношение в процесния период между страните е доказано.
Съгласно разпоредбите на
ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се
извършва по системата на дяловото разпределение. Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, общото
консумирано количество топлинна енергия се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление, като количеството топлинна енергия за отопление е сумата от
количеството топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация, топлинната
енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на
отделните имоти. Съгласно чл.145, ал.1
от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. От представените
дялови разпределения се установява, че фирмата за дялово разпределение е
отчитала данните на индивидуалните разпределители и е предоставяла информацията
на ищеца.
Съдът приема за установено, че данните са въведени в
счетоводната система на ищеца, като от представените от него и от
ответника документи е установено, че
ответникът дължи задължение за доставена топлинна
енергия в претендирания
размер.
Предвид събраните доказателства, съдът намира за
доказано, че ответникът дължи на ***исковата сума, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за процесния период, както и сума за дялово разпределение.
Съобразно изхода на делото, ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски по делото.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
Признава, на основание чл.
415 от ГПК, за установено
по отношение на ***., ЕГН **********,***, че
дължи на ***, ЕИК ***, адрес на управление ***, представлявано от
законния си представител ***, сума за
консумирана топлинна енергия за неговия имот, находящ се на адрес гр. Плевен, ***
в размер: сумата от
630,75 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода ***г. до ***г., лихва върху
главницата в размер на 90,75 лв. за периода от ***г. до ***г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - ***г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направени деловодни разноски в
размер на 25 лв. – внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение – 50
лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***., ЕГН **********,***, да заплати на ***с
ЕИК *** с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител ***, направените деловодни разноски в исковото производство за адвокатско
възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лв. и юрк. възнаграждение в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на ПлРС деловодни разноски в исковото производство в размер на 25 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: