РЕШЕНИЕ
№ 2575
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330101434 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът М. Ж. М. е предявил против „ВИВУС.БГ“ /с предишно
наименовнаие „4ФИНАНС“ ЕООД/ иск за приемане за установено в отношенията между
страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата от договор за кредит № *** г.,
установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна като
противореччаща на принципа на добрите нрави, противоречаща на закона, неравноправна
по смисъла на ЗЗП и заобикаляща закона – чл.19, ал.4 ЗПК.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор № *** г., по силата на който
са му предоставени заемни средства в размер на 750 лв., при фиксиран лихвен процент 40,
99 % и годишен процент на разходите 49,7 %. Твърди, че съгласно договора заемателят
дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 106, 34 лв., която сума последният престира с месечната погасителна вноска.
Таксата представлявала възнаграждение за приоритетно разглеждане на заявка за сключване
на договор за кредит, в срок от 15 минути до 2 часа. Сочи, че таксата е уговорена в
договора, като потребителят се задължавал да плати преди подписване на договора, без
реално да знае какъв е нейният размер и по какъв начин ще бъде платена тя. Сочи се, че
липсва еквивалентност между таксата и реално извършената услуга от заемодателя, поради
което същата бил неравноправна, като с нея се целяло единствено обогатяване на кредитора,
чрез заобикаляне на разпоредбата чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че таксата излизала и извън
нормите за добросъвестност.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ВИВУС.БГ“
1
ЕООД /предишно наименование „4ФИНАНС“ ЕООД/ е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че процесната такса не следва да бъде включена в ГПР, като акцентира
върху това, че в разпоредбите на ЗПК се съдържала ясна дефиниция на понятието „разход
по кредита“, както и че възнаграждението се дължало за услуга, която ответникът е
предоставил преди сключване на договора. Сочи, че таксата нямала задължителен характер,
за разлика от общите разходи, визирани в чл.19, ал.1 ЗПК. Сочи, че ищецът като страна по
договора сам е пожелал включване на допълнителните такси, като включването на
последните не представлявало задължителна предпоставка за сключване на договора за
кредит. Счита, че с таксата не се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като развива
подробни съображения. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца А. П. П. и
„Вива Кредит“ ООД е сключен Договор № *** г., по силата на който са му предоставени
заемни средства в размер на 750 лв., при фиксиран лихвен процент 40, 99 % и годишен
процент на разходите 49,7 %.
В Договора е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем от 106, 34 лв.
Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредита, представлява установено задължение на заемополучателя, свързано с усвояване на
кредита. Ищецът обвързва претенцията си за недействителност на клаузата от процесния
договор за кредит с твърдение, че ответникът изисква заплащане на възнаграждение за
присъщи му услуги. Съдът счита тези доводи за основателни. Ответното дружество
предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с
разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент.
Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид
изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което
се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то
ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите, без
оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране. Впрочем, изискваната от
ответника такса от Договора в размер от 106, 34 лв. представлява пряк разход по кредита и
следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1,
т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). При включването на вземането за такса ГПР по договора
неминуемо превишава лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В подкрепа на този
извод е и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която в ГПР не е
2
включена процесната такса, а с включването й в ГПР оскъпяването на кредита е в размер на
420, 81 % или 4.2 пъти спрямо договорната лихва.
Предвид така установеното от правна страна, съдът намира, че предявеният иск за
установяване недействителността на клаузата за таксата за експресно разглеждане на
заявката за отпускане на кредита, поради установяването й в противоречие със закона, е
основателен, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите
посочени от ищеца основания за недействителност на тази клауза.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 50 лв. за
заплатена държавна такса и сумата от 150 лв. – внесен депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 300 лв. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, действаща към
момента на определяне на възнаграждението от съда.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от М.
Ж. М., ЕГН **********, с адрес гр. **, ул.**, със съдебен адрес гр. **, ул. **, против
„ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец“ , ул. “Димитър Хаджикоцев” № 52-54, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че клаузата от договор за кредит № *** г. за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, е недействителна поради установяването й
в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на М. Ж. М. сумата от 200 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството по
гр.д. № 20286/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. Е. И., АК – ***, с личен № **********, с адрес гр. ***, ул. ***,
сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 11434/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4