Р Е Ш Е Н И Е № 260111
гр. Пловдив, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7491 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по субективно съединение осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл.51 ТЗ от „Хоумтую
България“ АД против П.Н.И. и Н.И.М..
В исковата молба ищецът „Хоумтую България“ АД – гр. Варна твърди, че на 10.03.2019
г. между него и ответниците е сключен договор за възлагане на продажба в срок,
с който ищецът приел да посредничи за продажбата на следния недвижим имот,
собственост на ответниците, а именно: СОС с идентификатор № ******, находящ се
в село ******, община ******, обл. ******, КЖС „******“,
с площ от 65,43 кв.м., за сумата от 54 000 евро, като открие купувач за
недвижимия имот в срок до 06.06.2019 г. Сочи, че на
20.03.2019 г. ищцовото дружество открило окончателен купувач на недвижимия имот
– А. Ц. Ш., който заплатил гаранция за закупуването на имота в размер на 2000
лв., като предложената от него покупна цена била в размер на 56500 евро. След
откриването на окончателен купувач, ищецът направил много опити да се свърже с
ответниците за сключването на договора за покупко-продажба, както следва: на
08.04.2019 г. били поканени за среща в офиса на дружеството; на 12.04.2019 г.
от 11,00 часа – в кантората на нотариус *****; на 16.04.2019 г. от 11,00 часа –
в офиса на дружеството, като на нито една от уговорените срещи, ответниците не
отишли. Поради неизпълнение от страна на ответниците на постигнатите
договорености, ищецът претендира заплащането на уговореното възнаграждение от
всеки от тях – по ½ част от всеки. Претенцията си основава на клаузата
на т.1 от договора, съгласно която ако възложителят откажел да сключи
предварителен или окончателен договор в срока по т.1, се считало, че ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си по договора и има право на възнаграждение
в пълен размер. Предвид изложените твърдения, предявява настоящия иск, с който
претендира от всеки от ответниците сумата от по ½ част от 1620 евро –
възнаграждение по договор за възлагане на продажба в срок от 10.03.2019 г. и
договор за гаранция с купувач от 22.02.2019 г. Моли за уважаване на исковете и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответниците П.Н.И. и Н.И.М.
са депозирали писмен отговор със становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорват факта, че на 10.03.2019 г. с ищцовото дружество са сключили
договор за възлагане за продажба на недвижим имот в конкретен срок. Поддържат,
че ищецът не изпълнил основното си задължение да посредничи между двете страни
в преддоговорния процес, с цел постигане на съгласие
за съществените уговорки на продажбата; не извършил действия да запознае
купувача с конкретни характеристики на продавания имот, както и да извърши
оглед на дата 12.04.2019 г. Сочат, че не са съгласни с текста на нотариалната
покана на нотариус *****. Заявяват, че са дали съгласие да бъде организирана
среща между страните за постигане на съгласие относно съществените уговорки по
предварителния договор и евентуалното негово подписване, която среща да се
проведе на 16.04.2019 г. от 11,00 часа в офиса на дружеството. Сочат, че
вследствие паднали обилни валежи, се получил теч и влага в две от помещенията
на имота – кухня и баня. Твърдят, че на 12.04.2019 г. лично, заедно с адвокат *****,
в 10,50 часа посетили офиса на ищцовото дружество, където били посрещнати от
двама представители на ищеца, както и още две лица, които не се представили,
единият от които бил посочен като кандидат купувача. При срещата, били
обсъждани параметри на сделката, както и състоянието на имота след неговото
наводняване, както и необходимостта от включване в предварителния договор на
описание на движимите вещи, които се намирали в имота, чиято стойност била
включена в продажната цена. Твърдят, че на проведената среща посредникът и
купувачът отказали да се осъществи опис и оглед на имота, поради което се
оказало безпредметно провеждането на срещата на 16.04.2019 г. в 11,00 часа.
Предвид изложените твърдения молят за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът основава исковата си претенция на договор за
посредничество за продажба на недвижим
имот. Правната регламентация на правоотношенията между страните намира своята
опора в нормите на чл.49-51 ТЗ. Търговското посредничество е абсолютна
търговска сделка съгласно чл.1, ал.1, т.4 ТЗ и по своя характер представлява
фактическа дейност, която се изразява в съдействието на търговския посредник за
сключване на сделка. В този смисъл е легалната дефиниция на чл.49, ал.1 ТЗ -
посредник е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Посоченото
легално определение не само характеризира престацията като съдействие за
сключване на определени търговски сделки, но позволява да се приеме, че се
касае за дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в
осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от
гражданския оборот. Следователно в задължението му се включва намирането на
клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация
относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт, включително и чрез
предоставяне на мостра, както и на друга необходима информация, която дейност
се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт. За
разлика от търговския представител, в чиито професионални качества и умения
стои основанието за упълномощаването му за осъществяване на пряко, респ.
косвено представителство на търговеца, посредникът не участва в сключването на
сделката. В този смисъл – решение №54 от 10.09.2010 г. по т.д. № 267/ 2009 г.
на ВКС, II
т.о.
Между страните не е спорно, че на 10.03.2019 г. е
сключен процесният договор за възлагане на продажба на имот в конкретен срок,
по силата на който ищцовото дружество, в качеството му на посредник, приема да
посредничи при продажбата на собствения на ответниците – възложители, недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в село ******, местност *****, при
продажна цена от 54000 евро. Договорът регламентира правата и задълженията на
всяка от страните, както и дължимото на ищцовото дружество възнаграждение.
Съгласно чл.IV Заплащане, възложителят заплаща
на „Хоумтую България“ АД възнаграждение в размер на 3
%, но не по-малко от 1000 евро, на база договорена пазарна цена на продавания
имот, платимо в деня на подписване на предварителния договор. Уговорено е и
заплащане на неустойка – чл.7, т.1, в случай, че посредникът изпълни всички
поети задължения с договора и намери потенциални купувачи, но възложителят не
желае да сключи предварителен договор, той дължи на ищеца неустойка в размер на
5 % на база договорената пазарна цена на продавания имот, платима в деня на
прекратяване на договорните отношения между страните.
Не се спори също, че ищцовото дружество е намерило
купувач на продавания имот, както и че не се стигнало до сключването нито на
предварителен договор, нито на окончателен договор. Спорно е между страните,
дължимо ли е възнаграждение на
посредника за осъщественото посредничество и дали несключването на предварителен
договор е по вина на ответниците. От ангажираните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че на 12.04.2019 г. ответниците, заедно
с ангажиран от тях адвокат – свидетелят *****, са осъществили среща в офиса на
ищцовото дружество, на която са присъствали представител на ищеца, както и
кандидат-купувачът. В този смисъл са безпротиворечиви
показанията на всички разпитани по делото свидетели. На срещата ищците са заявили
на купувача, че следва да се направи повторен оглед на жилището, тъй като се
появили течове, както и са изразили желание това обстоятелство да бъде включено
в предварителния договор. След проведения разговор ответниците напуснали офиса
на дружеството и не отишли за сключването на предварителен договор, доколкото
не било постигнато съгласие по клаузите му. Изводите на свидетелката Я., че ответниците
се стремели да откажат купувача от закупуването на имота, не се ценят от съда
като доказателства. Показанията на свидетеля са годни доказателства само когато
той пресъздава знание за факти, но не и когато прави оценка или извод. Еднопосочно
се установи по делото, че до подписване на предварителен договор за имота с
намерения от ищеца купувач не се е стигнало. Впоследствие ищецът не е търсил
други купувачи за закупуване на собствения на ответниците имот, нито е
осъществил контакт с тях.
Въпреки осъщественото от ищеца посредничество,
последният няма право на възнаграждение за
него. Това е така, тъй като правото на ищеца на възнаграждение възниква при
настъпване на резултат – подписване на предварителния договор с продавач, който
е намерен от посредника, съгласно изричната уговорка в договора. До сключването
на сделка не се е стигнало, като причината за това е било липсата на пълно
съгласие между страните по отношение на клаузите на договора. В чл.IV Заплащане, от процесния договор е уговорено, че правото
на възнаграждение възниква в деня на
подписване на предварителния договор за покупко-продажба на имота – настъпване
на правния резултат. Не е уговорено възнаграждение само за осъществяване на
съдействие. Съгласно чл. 20а, ал.1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили. С оглед клаузите на процесния договор и доколкото не се е
стигнало до уговорения резултат, ищцовото дружество няма право на възнаграждение.
Изложеното в исковата молба, че съгласно т.1 от
договора за възлагане на продажба, ако възложителят откаже да сключи
предварителен или окончателен договор в срока и при условията на т.1, ще се
счита, че посредникът е изпълнил задълженията си по договора и на същия се
дължи възнаграждение, е превратно
интерпретирано. В действителност, в процесния договор е налице сходна клауза –
чл.VII, т.1, но тя уговоря заплащане не на възнаграждение, а
на неустойка в случай на отказ на продавачите да сключват договор. Иск за
заплащане на неустойка ищецът не е предявил, доколкото в исковата молба ясно и
недвусмислено твърди, че му се дължи възнаграждение за осъщественото
посредничество, а не неустойка. Двете вземания имат различен характер, а
исковете за дължимостта им – различен фактически
състав.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че
предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание
чл.78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците. По делото се доказа всеки
от тях да е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв., поради
което следва да им се присъди посочената сума. Наведеното от насрещната страна
възражение за прекомерност на възнаграждението съдът намира за неоснователно,
доколкото отговаря на фактическата и правна сложност на делото и в размер на предвидения
минимум в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Хоумтую
България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
район Одесос, бул. „Владислав Варненчик“ № 81, ет.8,
офис 23 против Н.И.М., ЕГН: **********, адрес: *** и П.Н.И., ЕГН: **********,
адрес: ***, местността *****, иск за осъждане на всеки от ответниците да
заплати на ищеца сумата от по ½ от 1620
евро (хиляда шестстотин и двадесет евро), представляваща възнаграждение по
договор за възлагане на продажба в срок от 10.03.2019 г. и договор за гаранция
от 22.02.2019 г.
ОСЪЖДА „Хоумтую България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Одесос, бул.
„Владислав Варненчик“ № 81, ет.8, офис 23 да заплати на
основание чл.78, ал.3 ГПК на Н.И.М., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 335 лв. (триста тридесет и пет лева) –
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Хоумтую България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Одесос, бул.
„Владислав Варненчик“ № 81, ет.8, офис 23 да заплати на
основание чл.78, ал.3 ГПК на П.Н.И., ЕГН: **********, адрес: ***, местността *****
сумата от 335 лв. (триста тридесет и
пет лева) – разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.