Решение по дело №1892/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Община Пловдив, против Решение № 975 от 12.07.2024 г., постановено по а.н.д № 1044 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 10/23.01.2024 г. на директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Пловдив, с което на община Пловдив на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда относно фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено деянието. Претендира се отмяна на оспорваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – директор на РИОСВ – Пловдив, в отговор на жалбата поддържа становище за неоснователност на оспорването и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

На 09.10.2022 г. със Заповед № РД-275/09.10.2023г. на министъра на околната среда и водите на длъжностното лице – Ф. Р. К. и екип от експерти по компоненти и фактори на околната среда е възложено да извършат контрол при проверка на място по изпълнението на условията и сроковете в Комплексно разрешително /КР/ № 380-Н0/2009, актуализирано с Решение № 380-Н0-И0-А1-ТГ1/2022г. на Община Пловдив за „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ с местоположение [населено място], общ. Раковски, обл. Пловдив. В хода на проверката е представен доклад от 05.10.2023г., изготвен от оператора на база извършено геодезическо заснемане през 2023г. на депото, съгласно който заетата площ на Клетка № 2 е установена да е 44.2 дка, а свободната площ 0 дка. Констатирано е, че общото количество депонирани отпадъци от началото на експлоатацията на клетката /16.11.2016г. до 10.09.2023г./ е 250 527,592 т., при разрешен капацитет 142 500 т. Посоченото е установено от Условие 4.1. – Таблица 4.1. от КР, където е отразено: за Инсталация за компостиране – капацитет отпадъци за 24ч /120 т./; за Депо за неопасни отпадъци, [населено място], състоящо се от клетка № 1, 2, 3 и 4, в частност за клетка № 2 е отразено – капацитет отпадъци за 24ч. /125г./, капацитет отпадъци /142 500т./ Същевременно в хода на проверката са представени записи за количеството депонирани отпадъци за периода 01.01.2023 г.- 30.09.2023 г., които сочат количество депонирани неопасни отпадъци в Клетка № 2 за периода – 30 131,96 т. В РИОСВ-Пловдив е представен годишен доклад по околната среда за изпълнение на дейностите за 2022г., където е докладвано, че свободният капацитет на клетка № 2 към 31.12.2022г. е 0 куб.м. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол /КП/ № 0012865/06.11.2023 г. и Списък за проверка на изпълнението на условия в КР №380-Н0/2009 г. на Община Пловдив за площадка „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ в [населено място] – 24.10.2023г.-26.10.2023г. На община Пловдив е изпратена покана с изх.№ О-3904/14.12.2023г., получена от упълномощено лице на 18.12.2023г. На 21.12.2023 г. в отсъствие на представител на жалбоподателя бил съставен АУАН № 75/21.12.2023 г. срещу Община Пловдив за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123, т.2 от ЗООС. Същият бил връчен на упълномощеното лице на 22.12.2023 г. Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС, наложил на Община Пловдив имуществена санкция в размер на 12500 лв. В хода на съдебното производство пред районния съд бил разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Прието е от съда, че основателно е ангажирана отговорност на община Пловдив за установеното нарушение. Изложени са мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. В тази връзка районният съд е потвърдил процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни.

Безспорно е доказано извършеното нарушение, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. Правилно административнонаказващият орган е приложил съответната санкция.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Неоснователни са претенциите на оспорващия за допуснати нарушения в административната фаза, с които съществени да е засегнато правото му на защита. Неоснователни са претенциите на жалбоподателя за липсата на установена дата на административното нарушение. В случая се касае за неизпълнение на задължение на титуляря, предвидено в издаденото му комплексно разрешително. Това неизпълнение е било налице във всеки един момент от превишаване допустимото за депониране на отпадъци количество в Клетка 2 от процесното съоръжение. Противно на твърдяното в жалбата, времето на извършване на изпълнителното деяние е известно и не се създава никаква пречка пред нарушителя да разбере кога, къде и с какви действия е извършено нарушението, за което се ангажира отговорността му. По делото не се налице основания за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. В случая, както наказващият орган, така и първоинстанционният съд е разгледал смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните нарушения от същия вид. Безспорно е, че значително превишаване на допустимия капацитет за депониране на отпадъци в обекта, собственост на жалбоподателя и то в продължителен период от време е създало реален риск от замърсяване. Това обстоятелство както и фактът, че за същото нарушение, и за същия обект, Община Пловдив вече е санкционирана в предходен времеви период, обосновава по високия размер на наложената санкция и изключва възможността деянието да се квалифицира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

С оглед претендираното от процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да му заплати сума в размер на 80 лв. /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №975 от 12.07.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 1044 по описа на същия съд за 2024 г.

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], *** да заплати в полза на РИОСВ-Пловдив сумата в размер на 80 лв. /осемдесет/ лева., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.