О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № IV - 2436
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На единадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година,
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ...
Прокурор
разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1588 по описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на М.В. Козир – Л. – ищец в първоинстанционното
производство, чрез процесуален представител адв.С. срещу Решение
№76/09.08.19г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№491/17г., с което е
признато за установено на основание чл.23 ал.2 вр.ал.1 от СК по отношение на
въззивницата, че Д.В. Козир-Л., е изключителен собственик на самостоятелен
обект с идентификатор 48619.63.20.1.96 по кадастралната карта и регистри на гр.
Царево, област Бургаска, който се намира в сграда № I, разположена в поземлен
имот с идентификатор 48619.63.20 , с
адрес на имота: гр.Царево, м. Нестинарка, ВС „Примеа Бийч Ризорт”, вх. G, ет.
4, ап. 16, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ
на обекта от 91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от
общите части на сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в имота, брой нива
на обекта: 1 (едно), ведно със съответното право на строеж върху терена, както
и в частта, с което е отхвърлен предявения от М.В. Козир-Л. против Д. В. Козир-Л., иск за делба на гореописания
имот и въззивницата е осъдена да заплати на въззиваемия 1683.28 лева,
представляващи разноски, направени във връзка с иска по чл.23, ал.1 СК на
основание чл. 78 от ГПК.
От въззиваемия – ответник Д.В.
Козир-Л., чрез
адв. Я. е подаден писмен отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ГПК.
Бургаският окръжен съд, след като взе
предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори и видно от представените удостоверения, страните по делото са руски
граждани, чийто брак е сключен на 23.12.2006г. и е прекратен на 30.03.2016г. в
гр.Санкт Петербург – Руска федерация.
Не
се спори, че през време на брака на съпрузите, с договор за покупко – продажба,
сключен с нотариален акт №66, том ІV, нот.д.№593/29.08.2011г.,
е придобито правото на собственост върху процесния недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 48619.63.20.1.96 по кадастралната карта
и регистри на гр. Царево, област Бургаска, който се намира в сграда № I (едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор 48619.63.20 , с адрес на имота:
гр.Царево, м. Нестинарка, ВС „Примеа Бийч Ризорт”, вх. G, ет. 4, ап. 16, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ на обекта от
91,20 кв.м., с прилежащи части: 17,49 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и 21,82 кв.м. от правото на cтроеж в имота, брой нива на обекта: 1
(едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
48619.63.20.1.95; под обекта 48619.63.20.1.73, и над обекта: 48619.63.20.1.119
и 48619.63.20.1.118, ведно със съответното право на строеж върху терена, за
сумата 43000 евро.
Ищцата претендира
извършване на делба на имота, при равни квоти.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че през време на брака между съпрузите ищцата не е имала
никакви доходи, а издръжката на семейството е осигурявана от него. Твърди, че
при закупуване на посочения имот са вложени негови лични средства, получени на
основание дарение, наследявяне и такива – преди брака. Поради оспорва иска за
делба и предявява насрещен, с който претендира претендира по ищцата да бъде
прието за установено, че само той е собственик на имота, поради трансформация
на лично имущество.
Бургаският
окръжен съд намира, че повдигнатите за разрешаване въпроси са такива с
международен елемент, които по дефиниция могат да възникнат при: различно
гражданство на съпрузите, еднакво гражданство на съпрузите, но общо обичайно
местопребиваване след сключването на брака в държава, различна от държавата на
общата им националност, или дори обичайно местопребиваване само на единия от
съпрузите в друга държава, различна от държавата на общото им гражданство.
В
тези случаи приложимия материален закон следва да се определи по правилата на
Кодекса на международно частно право.
Нормата
на чл.3, ал.1 КМЧП постановява, че
разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с
международен елемент, установена в международен договор, в друг международен
акт в сила за Република България или в друг закон. Следователно щом между двете
страни е налице договор, в разпоредбите на който се урежда въпроса за
имуществените отношения между съпрузите, приложим е този договор. Между
Република България и Руската федерация е сключен Договор между Народна
република България и Съюз на Съветските социалистически републики за правна
помощ по граждански, семейни и наказателни дела /Договора/, ратифициран с Указ
№784/15.04.1975г. на ДС, ДВ бр.12/1976г. и поправен от МВнР - ДВ
бр.17/28.02.2014г.
В чл.23,
ал.1 от Договора е постановено, че личните и имуществените отношения между
съпрузи, които са граждани на едната страна, но имат постоянно местожителство
на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на
страната, където те имат постоянно местожителство.
В
чл.23, ал.2 от Договора е предвидено: Ако един от съпрузите има местожителство
на територията на едната договаряща страна, а другият - на територията на
другата договаряща страна, но са граждани на една от договарящите страни,
техните лични и имуществени правоотношения се определят от законодателството на
тази договаряща страна, чиито граждани са те.
Чл.23, ал.4 от
Договора гласи: „При решаване на въпросите по личните и имуществените
правоотношения между съпрузите са компетентни органите на правосъдието на тази
договаряща страна, чието законодателство следва да се приложи съгласно ал. 1, 2
и 3“.
В
случая, за да се прецени коя от хипотезите на чл.23 от Договора са налице,
съдът следва да постави въпроси на страните, които не са изследвани в
първоинстанционното производство:
-
за да е приложима хипотезата на ал.1, следва да се уточни дали към датата на
придобиване на процесния имот, страните по делото са имали постоянно
местожителство на територията на Република България, по см. на чл.48, ал.7 КМЧП;
ако такова е било налице, приложим би бил българският материален закон – чл.21 СК;
-
ако такова не е било налице, следва да се обсъдят предпоставките на ал.2 – т.к.
и двете страни са граждани на Руската федерация, ако същите са имали постоянно
местоживеене в тази държава, приложимият закон по отношение на личните и
имуществени правоотношения би бил отечествения им закон, действал към датата на
придобиването - законът на Руската федерация /Решение
№117 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 658/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия
Маринова/.
На
осн. чл.12 КМЧП, налице е изключителна компетентност на българските съдилища да
разгледат спора за делба на недвижим имот, находящ се на територията на
Република България, но приложимото материално право е правото, съобразно
посоченото по-горе.
Ако
се достигне до извод, че приложимо е правото на Руската федерация, следва да установи съдържанието му, съобразно
условията на чл.43 КМЧП /Решение № 1106 от
3.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4201/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Веска Райчева/; при спазване разпоредбата на чл.
43 КМЧП
ще следва да установи служебно съдържанието на чуждото право, като си послужи
със способите, предвидени в международни договори, изиска информация от
Министерството на правосъдието и даде възможност и на страните да представят
документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които
те основават своите искания или възражения. Едва след като установи
съдържанието на приложимото право съдът ще може да направи своите изводи за
това как е придобито и от кого от двамата съпрузи правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
Ето
защо, Бургаският окръжен съд намира, че следва да бъдат отменени определенията
за приключване на съдебното дирене и на съдебните прения. Делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание, като на страните бъдат дадени указания по реда на чл.145, ал. 1 ГПК, да изложат
фактически твърдения къде е било постоянното им местожителство по см. на чл.48
КМЧП, към момента на сключване на
договора за покупко – продажба на процесния недвижим имот, както и към датата
на прекратяване на брака.
Ако
двете страни или едната от тях заявят, че постоянното им местожителство е било
на територията на Руската федерация или в друга държава, съдът ще предприеме
действия за установяване на приложимото право.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 25.11.2019г. за приключване на съдебното дирене и на
съдебните прения.
На
осн. чл.145 ГПК, УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението, връчено
на процесуалните им представители, ПИСМЕНО, с препис за противната страна, ДА
ИЗЛОЖАТ ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ къде е било
постоянното им местожителство по чл. на чл.48 КМЧП, към момента на
сключване на договора за покупко – продажба на процесния недвижим имот и към
момента на сключване и на прекратяване на брака – Република България Руска
федерация или друга държава.
Ако
горните указания не бъдат изпълнени, съдът ще остави исковите молби на двете
страни без движение до уточняване на посочените фактически твърдения.
Ако
горните указания бъдат изпълнени, ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА за насрочване в открито
съдебно заседание и предприеме действия за установяване на приложимото право.
Настоящото
определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: