№ 1371
гр. Русе, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520102691 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл.49 вр. чл.45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Р. С. С. твърди, че Районна прокуратурата Русе сезирала съда с
предложение за задължителното й настаняване в психиатрично заведение и
провеждане на принудително лечение. Искането било основано на
първоначално изготвено експертно становище от вещо лице, според което
същата страдала от тежко психично заболяване и представлява опасност за
себе си и за околните.
Твърди, че в хода на съдебното производство била назначена съдебно-
психиатрична експертиза, която категорично заключила, че не съществува
необходимост от принудително лечение и настаняване в психиатрично
заведение. Освен това самата ищца представила свидетелство за
удостоверяване на психическото й състояние от независим специалист -
психиатър, с което се удостоверявало, че е психически здрава, не страда от
психично заболяване и не се води на диспансерен учет. Твърди, че въз основа
на събраните доказателства прокуратурата оттеглила искането си, а с решение
от 27.03.2025 г. съдът отказал да допусне освидетелстването й и задължително
настаняване за лечение.
1
Твърди, че в резултат на това претърпяла значителен стрес, тревожност,
социална изолация, накърняване на личното й достойнство и репутация.
Нарушило се ежедневието й и съществуването й в обществото.
Тези обстоятелства довели до тежки емоционални последици, което
нарушило психическото й равновесие и се отразило негативно върху
социалния й живот. Страхът, тревожността и безсънието, които изпитала по
време на съдебното производство били изключително интензивни. Тя е била в
състояние, при което не можела да заспи, докато не приключи делото и
съпътстващите страхове са я довели до състояние на постоянен стрес и
вътрешно напрежение, което изисквало значителен емоционален ресурс за
овладяване.
Всички нейни близки, познати и съседи научили за образуваното
производство и предстоящото й освидетелстване. Това я поставило в
изключително унизително и накърняващо достойнството й положение в
обществото. Страхът от общественото мнение, от начина, по който ще бъде
възприемана, както и от социалната изолация, я натоварило допълнително и
влошило психическото й състояние. Страхът, че при евентуално настаняване в
психиатрично заведение всички нейни социални, лични и професионални
перспективи ще бъдат необратимо унищожени, представлявал съществена
пречка пред нормалния й живот. Ищцата била убедена, че ако бъде подложена
на подобна мярка, това би довело до пълна промяна в живота й изцяло в
негативен аспект. Тя е била изправена пред реалната опасност да бъде
обществено възприемана като лице с психично заболяване, с всички
произтичащи от това социални последици - срив в личния й авторитет, загуба
на доверие в обществото и невъзможност за нормална социална и
професионална реализация.
Заявява, че самият факт на образуване и водене на съдебно производство
за принудително настаняване в психиатрично заведение представлявало
изключително сериозна намеса в личната сфера на всеки гражданин и по
своята същност поражда значителни емоционални и психически страдания. В
случая, самото повдигане на искане от страна на прокуратурата за
освидетелстване и задължително лечение е създало трайни чувства на страх,
несигурност и тревожност у ищцата.
Ищцата заявява, че от воденото срещу нея производство, само по себе
2
си, са настъпили неимуществените вреди, за които се претендира
обезщетение, тъй като самото естество на производството и неговият предмет
обективно водят до сериозни негативни последици върху личната и
социалната сфера на всеки засегнат.
Вследствие на образуваното и водено съдебно производство ищцата
поела и разходи за правна защита, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. Тези разноски били пряка и
непосредствена последица от предприетото по инициатива на прокуратурата
производство.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на иска до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Счита иска за допустим, но неоснователен. Не оспорва фактическите
твърдения изложени в исковата молба, а именно, че РРП е внесла в Районен
съд-Русе искане за настаняването на Р. С. С. за задължително лечение в
психиатрично заведение. Заявява, че искането почивало на събрани данни по
реда на ЗСВ за това, че С. страда от психично заболяване, което хронифицира
и същото я прави опасна за нея самата. Становището на експерта е било, че С.
се нуждае от задължително лечение в психиатрично заведение. Въз основа на
тази информация наблюдаващия прокурор е упражнил правомощието си да
поиска от РРС настаняването на ищцата за задължително лечение, тъй като
бил изпълнен юридическия състав на чл.155 от Закона за здравето. Твърди, че
прокуратурата е изпълнила напълно добросъвестно задълженията си,
изпълнявайки законното си задължение и с оглед запазване здравето на
ищцата и облекчаване на психичното й състояние. В експертното становище
било заключено, че С. е некритична към здравето си и няма съзнание за
психична болест, което изключвало вземането на адекватно решение за
лечение (от каквото имала нужда — по становище на експерта) от самата нея.
Заявява, че не можело да се вмени във вина на прокуратурата
обстоятелството, че в съдебно заседание вещото лице дало различно
заключение. То посочило, че е ищцата страда от параноя, но била критична
3
към здравословното си състояние, рискът от опасно поведение бил нисък и не
се налагало провеждане на задължително лечение.
За да се носела гражданска отговорност за вреди от действия от
прокуратурата, трябвало да се докаже, че същата е действала недобросъвестно
и е злоупотребила с правомощията си. Счита, че отсъства обективен признак
от юридическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение.
В този смисъл моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Н. И.. Поддържа
исковата си молба. Заявява, че от събраните доказателства се установявало, че
ищцата е била поставена в положение да бъде обявена за психично болна и
опасна, без да има някаква реално основание за това. Самото образуване на
производство било дълбоко уронващо честта и достойнството, тя била
публично заклеймена, хората започнали да я гледат с подозрение, името й
било накърнено и завинаги останало петно върху доброто й име. Живеела в
постоянен страх, че държавата може произволно да я лиши от свобода и да я
затвори в психиатрия, макар, че била напълно здрава. Това чувство на
безпомощност и унижение била тежка имуществена вреда, която нямало как
да бъде поправена. Независимо чия била вината – на този подал сигнала или
на прокуратурата или вещото лице, ищцата била тази, която е преживяла
срама, страха и унижението.
В съдебно заседание ответната страна поддържа отговора на искова
молба. В писмено защита заявява, че искът е неоснователен и недоказан.
Видно било от събраните доказателства, че в Решение №*************** г.
на ІІ- ри наказателен състав на РС-Русе, съдът бил отхвърлил предложението
на прокуратурата за настаняване на ищцата на принудително лечение. Самият
представител на прокуратурата по делото е пледирал за неоснователност на
внесеното предложение, поради становището на вещите лица по назначената
психиатрична експертиза. Мерки на лечение спрямо ищцата въобще не са
били прилагани. В настоящото производство ищцата не била представила
доказателства за претърпени вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
От изисканото и приложено към настоящото дело ЧНД № ************
4
година по описа на Районен съд - Русе се установява, че същото е образувано
по искане на Районна прокуратура - Русе, с което е направено предложение за
настаняване на Р. С. С. на задължително лечение в ДПБ - град Бяла. Към
искането е приложена преписка № ***************** година по описа на РП
-Русе.
Видно от последната Р. С. С. е подала жалба, вх. № ************ от
01.11.2024 година по описа на Първо РУ на ОДМВР - Русе. Изложени са
оплаквания срещу служител на „жилфонд“, който я „изгонил“ от обитавания
от нея преди това общински имот. Покривът на последния бил изгорял и
обитателите на имота трябвало да го напуснат, поради това че бил опасен,
включително и Р. С.. В жалбата се съдържат оплаквания и срещу лице В.Т. –
наемател на съседен имот, излагайки твърдения, че същият се е обадил на
общинските служители да я изгонят от имота, а също така и твърдения, че
същият влиза в конфликти с нея. От справката по преписката, извършена от
полицейски инспектор С.Г. става ясно, че Р. С. е сезирала полицията и са
извършвани проверки по подобни въпроси, включително и срещу В.Т.. По
преписка ************ от 01.11.2024 г. са приложени обяснения от Р. С. и
В.Т., както и справки по ПИ С.Г. по две предходни проверки с номера –
************* г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-Русе, ************ г. по
описа на Първо РУ на ОДМВР-Русе, *****************3 г. по описа на
ОДМВР-Русе и ************* г. по описа на МВР- София, всички оброзувани
по жалби на Р. С.. Във връзка със събраната информация, прокурор от РП-Русе
е изпратил събраните материали на ЦПЗ-Русе и е изискал становище за
състоянието на ищцата. В отговор е посочено, че Р. С. не се води на учет в
ЦПЗ-Русе, нито данни да е провеждала лечение в ЦПЗ-Русе. Посочено е, че
при прегледа има данни за систематизирани параноидни надлуности за
отношение и въздействиеот страна на други хора. С. не била критична към
състоянието си. Посочено е от съдебния психиатър, изготвил становището, че
риска към 22.01.2025 г. от опасно поведение е среден и с непровеждането на
лечение, С. е опасна за себе си –наличното психично заболяване се усложнява
и хронифицира. Към 22.01.2025г. С. не се намира в „спешно психично
състояние“ по смисъла на Закона за здравето и се нуждае от задължително
лечение по смисъла на Закона за здравето. тя не провеждала лечение. От
материалите по ЧНД № ************ г. по описа на Районен съд Русе се
установява, че същото е образувано по направено искане от Русенска районна
5
прокуратура по реда на чл.157 от ЗЗ за настаняване на лечение в ДПБ-Бяла.
По делото, след изслушване на С. и на експерта - психиатър, призован по
делото, съдът е допуснал съдебно-психиатрична експертиза, при амбулаторна
форма. От приложената по ЧНД съдебнопсихиатрична и експертиза се
установява, че от изследването на Симеонов се налице данни за психично
разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето, тъй като тя
боледува от Персистиращо налудно разстройство /параноя/ - психично
заболяване, което може да бъде приравнено на „сериозно нарушение на
психичните функции – психоза“. Вещото лице е счело, че към датата
24.03.2025 г. риска от опасно поведение на С. е нисък, като тя формално е
критична към състоянието и поведението си. Експертът е намерил, че не е
необходимо провеждане на задължително лечение. Заключил е, че при това
заболяване налудностите са дълготрайни и често пожизнени и са свързани с
житейската ситуация на пациента. С Решение № *************** г. по ЧНД
№ ************ г. по описа на Районен съд Русе е оставено без уважение
предложението на Районна прокуратура Русе за настаняване на Р. С. С. на
задължително лечение от стационарен тип в психиатрично заведение.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира реализиране на
отговорността на ответника по чл. 49 вр. 45 от ЗЗД с оглед изложените
твърдения в исковата молба, което не се оспорва от страните. Ищцата е
предявила искова претенция за обезщетяване на неимуществени и
имуществени вреди от незаконен акт на прокурор при Районна прокуратура
Русе - искане по реда на чл. 157 от ЗЗ. В случая по делото се претендира
отговорността на държавата по реда на чл. 49 от ЗЗД, т.е. по реда на общото
гражданско законодателство, доколкото в подадената по делото искова молба
липсват твърдения за наличието на предвидените в ЗОДОВ предпоставки.
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди
другиму. Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за
нарушителя. Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за
обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Освен
обезщетителна функция, то има и превантивна цел - мотивира спазването на
дължимата грижа у правните субекти, т.е. отговорността за непозволено
6
увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да
спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на
другите граждани и организации /Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на
Пленума на ВС на РБ/. Непозволеното увреждане представлява сложен
юридически състав, елементите на който са: деяние - действие или
бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Деликтна отговорност може да се реализира, само когато между действията и
увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От изброените
елементи на деликта само вината се предполага до доказване на противното -
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
За уважаване на предявените кумулативно обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл.
45, ал. 1 ЗЗД следваше ищеца да установи в условията на пълно и главно
доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане - причинени от виновни и противоправни действия /бездействия
неимуществени и имуществени вреди от лице/лица, работещи при ответника,
при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в пряка
причинноследствена връзка с противоправното действие /бездействие на
лицето/лицата, на които е възложена работата, както и размера на
причинените вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като при оспорване
в тежест на ответника е да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина.
Несъмнено Прокуратурата на Република България отговаря за
действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от
законодателството. По отношение на исканията на прокуратурата по чл. 157 от
ЗЗ не е приложим ЗОДОВ, поради което преценката за тяхната
законосъобразност, от която зависи елементът "противоправност" от
фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, следва да бъде извършена въз основа на
това дали са били налице предвидените в закона условия за внасяне на
искането в съда.
Следва да се има предвид, че в Закона за здравето не са предвидени
7
предпоставките, при които прокурорът следва да внесе искане в съда, като в
чл. 157 от ЗЗ е посочено, че задължително настаняване и лечение може да
бъде поискано от прокурора. От друга страна в чл. 155 от закона са изброени
материално-правните условия, при които е приложимо настаняването спрямо
лицата, посочени в чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ. Вярно е, че прокурорът не
може по свое усмотрение да внася искания по чл. 157 от ЗЗ, т.е. без тези
искания да са подкрепени със съответни данни и доказателства, но не е
необходимо от тези доказателства да може да се направи абсолютно сигурен
извод за наличието на материално-правните предпоставки, а и това не е
възможно на този етап, доколкото прокурорът не може да назначава и да
задължава лицето, за което е направено искането, да се подложи на
съдебнопсихиатрична експертиза. Без изготвяне на такава експертиза е
невъзможно да бъде извършена преценка за наличието на условията
предвидени в чл. 155 от ЗЗ, а същата може да бъде допусната от съда едва след
внасяне на искането. Последното следва да е обосновано с факти и
доказателства, от които може да се заключи за вероятното наличие на
предпоставките на чл. 155 ЗЗ.
По делото, което е било образувано по искане по чл. 157 от ЗЗ на
наблюдаващия прокурор - ЧНД № ************ г. на РРС, се съдържа пр.
препика № ***************** г. на РРП. Видно от нея е, че ищцата е
депозирала многобройни жалби до полицията и други органи с оплакването,
че нарочно е изгонена от имот общинска собственост, в който преди това е
била настанена, че умишлено в този имот е била спряна водата и ел.
захранването, като при проверките ставало ясно, че всъщност през лятото на
2022 г. този имот- къща на ул. Цар Освободител в гр.Русе, се е запалил. В
резултата на пожара е изгорял покривът и къщата станала опасна за
обитаване, поради което на обитателите били предложени други общински
имоти, където да бъдат настанени. Било спряно по предписание
водоподаването и електричеството в запалилата се сграда, т.к. съществувала
опасност за по-големи щети при евентуално пропадане на покрива й. Въпреки
това ищцата посещавала имота почти всеки ден, а дори успяла да отвори и
заключените от общинските служители врати. Към тази прокурорска
преписка били приложени справки от извършени други проверки, отново по
жалби на ищцата, в които същата твърдяла идентични факти и обстоятелства.
Освен това ищцата твърдяла и неправомерни действия от лице, работещо в
8
сграда в съседство с изгорялата, за което по проверките не били установени
наведените от ней твърдения. Видно е, че наред с обясненията и останалите
доказателства по преписката, прокурорът е изискал и становище на експерт от
ЦПЗ-Русе относно поведението на ищцата. Експертът, след като се е запознал
с материалите по предварителната проверка и след преглед, дал заключение за
наличие на данни за психично заболяване у ищцата, като по негова преценка
е изложил, че тя се нуждае от задължително лечение по Закона за здравето.
Посочил е, че при прегледа са установени данни за параноидни налудности за
отношение и въздействие на други хора. Същевременно ищцата не била
критична към състоянието си. Ето защо лекаря извършил прегледа преценил,
че към дата 22.01.2025г. ищцата има среден риск от опасно поведениеи с
непровеждането на лечението тя е опасна за себе си. Дал е извод, че наличното
психично заболяване се усложнява. В случая прокурорът, позовавайки се на
експертното становище, че ищцата страда от заболяване, предвидено в чл.
146, ал. 1 от ЗЗ и че се нуждае от задължително лечение и е опасна за себе си,
е направил искането по чл.157 от ЗЗ.
Съдът намира, че при така събраните данни не може да бъде направен
извод за необоснованост на внесеното от прокурора искане, респективно - за
наличието на противоправност от страна на прокурора, внесъл искането по чл.
157 от ЗЗ. В материалите се съдържат данни за вероятното наличие на
предпоставките по чл. 155 от ЗЗ. Дали предпоставките са налице или не, както
бе посочено по-горе, може да бъде установено единствено в съдебното
производство след изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза,
респективно - прокурорът не е компетентен да стори това. Следва да се има
предвид и че редовността на искането за настаняване на лечение, което внася
прокурора, се преценява от съда и преди допускане на самата експертиза, въз
основа на мнението на изслушания в първата фаза на производството
психиатър, при което в случай че не са налице основанията по чл. 155 от ЗЗ
или няма данни за психично разстройство в някоя от формите по чл. 146, ал. 1,
т. 1 и т. 2, съдът прекратява производството с определение. В случая по ЧНД
№ ************ г. на РРС в проведеното съдебно заседание е изслушан
отново психиатъра, който е дал мнение за наличието на данни за
персистиращо налудно разстройство.
По изложените съображения съдът приема, че липсва една от
кумулативно изискуемите в закона предпоставки за ангажиране отговорността
9
на Прокуратурата на Република България по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, а именно
виновно и противоправно поведение на прокурор от Районна прокуратура
Русе, което е основание за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
За пълнота следва да бъде посочено, че по делото не бяха ангажирани
каквито и да е доказателства за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
които да се намират в причинна връзка с поведението на ответника.
Съдът констатира, че при завеждане на делото ищцата е заплатила
държавна такса в размер на 10 лева, като съдът е пропуснал да събере
дължимата държавна такса по предявените искове. В случая исковете са два и
се дължи държавна такса съобразно размера на претенциите по 50 лева за
всеки иск. С оглед изхода на спора следва да се осъди ищцата да заплати по
сметка РС-Русе останалата дължима държавна такса от 90 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Русе,
********** срещу Прокуратурата на Република България искове да бъде
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Р. С. С., с ЕГН
********** сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване на иска
до окнчателното изплащане и сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за направени разноски за
адвокатско възнаграждение за защита по ЧНД № ************ г. по описа на
Русенки районен съд, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 от ГПК, Р. С. С., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Русе, ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 90,00 лева (деветдесет лева) по
сметка на Районен съд Русе за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Русенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10
11